О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №233
гр. Шумен, 28.05.2020 год.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на двадесет
и осми май, през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: М. Маринов Членове:1. Р.Хаджииванова
2.мл.с. С.Стефанова
като разгледа докладваното
от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. № 121 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е частна жалба рег.№ 4012/28.02.2020
г. /п.кл.26.02.2020 г./ от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
гр. С., представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., действащо чрез процесуалния си
представител юрисконсулт И.Т., против разпореждане № 486/10.02.2020 г. по
ч.гр.д.№ 292/2020 г. на ШРС, с което е отхвърлено изцяло заявление рег. № 2450/07.02.2020 г., по
описа на ШРС, от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, ЕИК/Булстат
и адрес: гр.С., ул. ..., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист против Е.Р.Х. за парично вземане, произтичащо от договор за паричен заем
„ВиваКредитПлан“ № */27.04.2018 г., в общ размер 967.43 лева, включващо: 361.20
лева - остатък от главница; 56.72 лева - остатък от договорна лихва върху
главницата /ГЛП - 40.32 % или ГПР 49.50 %/ за периода от 27.05.2018 г. до
22.01.2019 г. и разсрочено за погасяване към всяка месечна вноска; 168 лева -
остатък от неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, разсрочена за погасяване към всяка месечна вноска за периода от
27.05.2018 г. до 22.01.2019 г.; 162.24 лева - остатък от възнаграждение /такса/
за експресно разглеждане на документи, разсрочена за погасяване към всяка
месечна вноска за периода от 27.05.2018 г. до 22.01.2019 г.; 195 лева - разходи
и възнаграждение за извънсъдебно събиране на вземането; 24.27 лева - законна
лихва върху главницата за периода от 23.01.2019 г. до 28.01.2020 г., както и за
присъждане на разноски в производството в размер на 25 лева – държавна такса и
200 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на
чл.411 от ГПК, като е стигнал до извода, че са налице пречки по чл.411, ал.2,
т.т.2 и 3 от ГПК по отношение на всички претендирани със заявлението суми, както
и като е приел, че не е налице алтернативна възможност да издаде заповед за
изпълнение само за някои от тях. Съдът е следвало да откаже издаването на
заповед за изпълнение само за конкретните искания, за които е достигнал до
заключение, че се основават на неравноправни клаузи. Доколкото клаузите касаещи
главницата, договорната и законната лихва не произтичат от неравноправни
клаузи, не би имало пречка за издаването на заповед за изпълнение за тях.
Алтернативно, счита неправилно заключението на районният съд, че претендираните
вземания се основават на клаузи с неравноправен характер. Излага, че възнаградителната
лихва била договорно и съответно дължимо възнаграждение за предоставения
кредит, като размерът й се уговарял от страните, а не от закона, какъвто бил
случаят със законната лихва, която имала санкционен характер. Според
жалбоподателя няма пречка страните да уговорят договорна лихва над размера на
законната. В случая бил налице малък, необезпечен заем, поради което пазарните
нива на лихвите били по-високи от тези на банковите кредити. Таксата за
експресно разглеждане на документите и разходите за извънсъдебно събиране на
задължението обосновава с установения в чл.9 от ЗЗД принцип за автономия на
волята и чл.10а, ал.1 от ЗПК. Целта на уговорената неустойка била да обезщети
вредите, причинени от неизпълнението на поетите с договора задължения. Счита,
че дори да се приеме прекомерност на неустойката, това не я прави нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, а съдът следвало да намали размера й.
Претендираното обезщетение за забава било дължимо на основание чл.86 ЗЗД. Предвид
изложеното моли съдът да отмени разпореждането и издаде заповед за изпълнение
за претендираните със заявлението по чл.410 ГПК суми.
Частната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима.
След като се запозна с
доказателствата по делото, съдът я намира за частично основателна, поради
следното:
Производството пред ШРС
е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ..., действащо чрез
пълномощника юриск. Т., против Е.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, за парично
вземане, произтичащо от Договор за паричен заем „ВиваКредитПлан“ № */27.04.2018
г., в общ размер 967.43 лева, от които 361.20 лв. - остатък от главница; 56.72
лв. - остатък от договорна лихва върху главницата дължима /ГЛП - 40.32 % или
ГПР 49.50 %/ за периода от 27.05.2018 г. до 22.01.2019 г. и разсрочено за
погасяване към всяка месечна вноска; 168 лв. - остатък от неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, разсрочена за
погасяване към всяка месечна вноска за периода от 27.05.2018 г. до 22.01.2019
г.; 162.24 лв. - остатък от възнаграждение /такса/ за експресно разглеждане на
документи, разсрочена за погасяване към всяка месечна вноска за периода от
27.05.2018 г. до 22.01.2019 г.; 195 лева - разходи и възнаграждение за
извънсъдебно събиране на вземането; 24.27 лева - законна лихва върху главницата
за периода от 23.01.2019 г. до 28.01.2020 г., както и разноски в размер на 25
лева – държавна такса и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение. В т.12 на заявлението е посочено, че вземанията са прехвърлени от кредитора „Вива кредит“ ООД гр. С., на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД въз основа на подписано
между тях на 03.06.2019 г. Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.
С Разпореждане № 486/10.02.2020
г. по ч.гр.д. № 295/2020 г., ШРС е отхвърлил изцяло заявлението. Съдът се е
мотивирал, че клаузите за неустойка при неизпълнение задължение за предоставяне
на обезпечение, възнаграждение /такса/ за експресно разглеждане на документите
и разходи за възнаграждение за
извънсъдебно събиране на вземането заобикалят закона и са нищожни по смисъла на
чл.21, ал.1 ЗПК, поради което съгласно чл.23 ЗПК се дължи връщане само на
чистата стойност на кредита. Доколкото се твърди, че потребителят е извършвал
плащане на сумата от 100 лв., която включва не само част от главницата и
договорната лихва, а и за погасяване на нищожните клаузи се налага извод за
формална нередност на заявлението. Тъй като заявлението не може да бъде уважено
частично е приел, че следва да бъде постановен цялостен отказ.
С оглед така установената
фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а
съгласно т. 3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ
бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски
договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице
договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират
приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Видно от заявлението и
кредитния договор /чл.1, ал.3/ заявителят претендира незаплатен остатък от възнаграждение
/такса/ за допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 162,24лв. /който е в общ размер на
189,00лв./ Уговорено е посочената такса да се заплаща разсрочено, на равни
части като се прибавя към размера на вяска погасителна вноска.
Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения
текст да се изискват такси и комисионни за действия свързани с усвояването и
управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са тези
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в
облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане
на заема и неговото администриране. В
договора и тарифата на „Вива кредит“ ООД липсват текстове, от които да се
установява дали действително заемателят получава приоритет преди другите
кандидати за кредита. Разглеждането на депозираната от заемателя заявка е част
от процеса по отпускане и усвояване на заема и свързаните с това необходими
административни разходи. Следователно клаузата за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документите заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и
ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.
Заявителят претендира и
разходи, и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в общ размер
на 195лв., съгласно приложената тарифа на „Вива Кредит“ ООД. Сочи, че това са
разходи за изпращане на смс-си, телефонни разговори, изпращане на писма, покани
и електронни съобщения, а при настъпване на дълготрайна забава и действие по
ангажиране дейността на служител. Според настоящата инстанция посочената такса е уговорена в противоречие с
нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК,
която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно
събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на
длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея,
посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения,
поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на
вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ
за основния предмет на договора разход. Този вид дейност на кредитора се
компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната
лихва, чийто ценообразуващ елемент е. От тук следва, че уговарянето на бъдещите
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането
на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен
характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на
забраната на чл.33 ЗПК.
Това прави коментираната клауза нищожна и не следва да се издава заповед за
същата.
Претендира се и издаване
на заповед за изпълнение за неустойка в размер на 168 лв., /чл.5 от договора/,
предвиждаща при неосигуряване в 3-дневен срок от усвояване на сумата по
договора на едно от следните обезпечения: 1- поръчител – физическо лице, който
да отговаря на конкретни материални условия посочени в договора и който следва
да поиска да сключи договор за поръчителство за обезпечение на предоставения
кредит; или 2- предоставяне на банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение. В случай на непредоставяне на
обезпечение, заемателят дължи неустойка в общ размер на 189лв., заплащана разсрочено,
на равни части към всяка от погасителните вноски.
В ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по
т.д. № 1/2009 г., ОСTK е посочено, че неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. В конкретния случай клаузата стои изцяло извън
главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си
на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му
и санкция за поведението на длъжника. Уговорената неустойка няма обезпечителен
характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а акцесорно задължение за
предоставяне на обезпечение от заемателя. По този начин се прекъсва връзката
между неустойката и главния дълг. От тук следва и извода, че заемодателят използва
посочената договорна клауза единствено като средство за увеличение размера на
главния дълг. Ето защо неустойката се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, на основание чл.26 ЗЗД.
Налице е основанието на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК за отказ от издаване на заповед за претендираната неустойка. Следва
да се посочи още, че необосновано високият размер на уговорената неустойка, сравнена
с размера на кредита, е определена в нарушение на чл.143, ал.2, т.5
ЗЗП, което придава на договорната клауза и неравноправен характер,
поради което е налице и хипотезата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК.
Досежно уговорената договорна
лихва, в размер на 56.72лв. за периода 27.05.2018 г. – 22.01.2019 г. съдът
намира следното: С чл.3
от договора страните са уговорили
фиксиран годишен процент по заема в размер на 40.32% и годишен процент
на разходите /ГПР/ в размер на 49.50%. Така уговорената договорна лихва надвишава 4 пъти законната лихва по просрочени задължения. Според съдебната практика, няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна
лихва над размера на законната лихва, която е определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014
г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта.
Максималният размер на договорната лихва /била възнаградителна или за забава/ е
ограничен винаги от чл.9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието
е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, а по обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на
възнаградителна лихва съществено превишава нейната
обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума. /В
този см. реш. №
906/30.12.2004 г. по гр. д. №1106/2003 г. на ВКС, ІІг. о.; реш. № 378/18.05.2006
г. по гр. д. №
315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.; реш. № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. №
5093/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.; опр. № 901/10.07.2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г. на ВКС, ІV г. о.).
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014
г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни
пункта. Към
момента на сключване на договора основният лихвен
процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 % и до настоящия момент е в същия процент.
Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора от
момента на сключването му е 10,00%.
С клаузата, с която е уговорена договорна лихва, надвишаваща 4 пъти законната лихва
по просрочени задължения е накърнен принципът за
еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите
нрави.
Дори да се приеме, че в
съответствие с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва
да бъде заместена по право от повелителни правила на закона, като се приеме
дължимост на лихвата до размера на законната лихва - 10%, то искането за издаване на заповед за
изпълнение в тази част следва да бъде изцяло отхвърлено, доколкото в настоящия
случай заявителят твърди, че е налице плащане в размер на общо 100 лв., с което
на практика се погасява както част от вземането за главница, така и изцяло това
за договорна лихва /в случая намалена на 10%/ - с оглед недействителността на
клаузите за такса за експресно разглеждане на документи, неустойка и разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането, със сочената сума не са се
погасяват уговорените суми по тези пера.
Следва да издаде заповед за главница в размер
на 361.20лв., законна лихва в размер на 24.27.лв. считано от 23.01.2019 г. до
28.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението, до изплащане на вземането. По отношение на същите не
се установи пречки за издаване на заповед за изпълнение.
На заявителя следва да се присъдят и разноски за
заповедното производство/на база следваща се държавна такса -25лв. и юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.26
от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от 50 лв./,
които съразмерно уважената част на
заявлението възлизат общо на сумата от 29,88лв..
Предвид гореизложеното, следва да бъде издадена
заповед за изпълнение за сумата от 361,20лв. главница по договор за паричен
заем „Вивакредит План“ № * от 27.04.2018 г., сумата от 24.27лв., законна лихва
за периода 23.01.2019 г. – 28.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането и 29,88 лв. разноски за заповедното производство,
съразмерно уважената част от заявлението.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 486/10.02.2020 г. по ч.гр.д. № 295/2020 г. на ШРС, в частта, с която е отхвърлено заявление рег. № 2450/07.02.2020 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу Е.Р.Х., за сумата от 361,20 лв.- главница по договор за паричен заем „Вива Кредит План“ № * от 27.04.2018 г.;
24.27лв. - законна лихва за периода 23.01.2019 г. – 28.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и за
сумата 29,88лв. разноски по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от заявлението, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ..., представлявано
от управителя Я.Б.Я., заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу Е.Р.Х.,
ЕГН **********, с
адрес ***, за
сумите от 361,20 лв. - главница по договор за паричен заем „Вива Кредит План“ №
* от 27.04.2018 г. ; 24.27лв. - законна лихва за периода 23.01.2019 г. – 28.01.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и за сумата от 29,88лв. разноски по заповедното производство,
съразмерно уважената част от заявлението.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА
делото на Районен съд гр. Шумен за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
съобразно настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.