Р Е Ш Е Н И Е

 

№                      година 2011               град Пазарджик            

 

                                    

 

                             В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД    НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и осми януари                                                    година  2011

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

Секретар: Е.П.  

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от   съдия    РАДИНА 

Наказателно дело   АХ № 210    по описа за 2011  год.

 

            

 Производството е по чл. 4 и  сл. от УБДХ.

Образувано е въз основа на съставен АКДХ съставен против Л.Я.К. *** за извършени непристойни прояви на 27.01.2011 г. в с. Динката.

Защитникът на нарушителя оспорва субективната съставомерност на деянието. Алтернативно пледира също за оправдаване на подзащитния си, позовавайки се на разп. на чл. 9 ал. 2 от НК.

 Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно установи:

 С АКДХ от 27.01.2011 г неговият автор е приел, че нарушителката К. е извършител на непристойни прояви по смисъла на  чл. 1 ал. 2 от УБДХ. Същите били извършени на 27.01.2011 г. в лекарски кабинет в с. Динката и били изразени в отправяне на обидни реплики и нанасяне на телесно увреждане на свидетелката Стоева. При тези данни е съставен актът, като очевидно е , че неговият съставител е приел, че така описаните прояви съставляват случай на дребно хулиганство по смисъла на цитирания указ. От проведеното съдебно следствие, в рамките на настоящето производство съдът има възможност да се убеди в достоверността на изложените в акта факти. За този извод той се позовава на еднопосочните и взаимно допълващи се показания на свидетелите С. и Б..  Според двамата ситуацията се е разиграла в два епизода и по повод посещение на нарушителката и нейната дъщеря – свидетелката К. в кабинета на д-р Б.. При това първо посещение и по повод настоявания от страна на К. С. ги е укорила за поредното нежелание от тяхна страна да заплатят исканата услуга на лекаря. Очевидно разгневена от този упрек нарушителката предприема действия, които се изразяват как в словесна, така във физическа агресия. Адресат на последната е свидетелката С., като действията по агресивните прояви се развиват в кабинета на свидетелката С. и известно време след първото посещение на К.. След като майката и дъщерята се връщат отново в кабинета, без да е конкретно провокирана вторият път нарушителката влиза в стаята на С., очевидно с цел да се саморазправя с нея.  Тук , както сочат показанията на С. и свидетеля Б. тя е отправила конкретни и възпроизведени дословно показанията и на двамата свидетели обидни реплики, които са били пряко насочени към С.. Причинила е на същата телесно увреждане, в рамките на предприето нападение, от страна  с намиращия се в стаята стол, а от друга страна с бутилка с минерална вода, която захвърлила по пострадалата. Няма причина да се настоява, че както механизма на телесното увреждане, така вида и степента му могат да бъдат установени само с медицинско експертно изследане. Константната практика по въпроса  е, че по тези въпроси телесното увреждане може да бъде установявано със свидетелски показанията. Да се твърди, че само една експертиза или дори и съдебно удостоверение може да установи вид, характер и механизъм на причиняване на телесно увреждане , което  е неопасно за живота, означава , че на тези две доказателствени средства се придава предварителна доказателства сила, която самият законодател не я придава. Ето защо лансирайки по посочените горе причини показанията на свидетелите С. и Б. съдът приема, че действително на посочената в акта дата нарушителката е причинила телесно увреждане на пострадалата С., което при това следва да се квалифицира, доколкото се касае до разкъсно-контузна рана несъмнено е засегната целостта на организма, до увреждане по чл. 130 ал.1 от НК. Основният въпрос в конкретния казус , обаче, е дали извършените в идеална съвкупност престъпление против личността са визирали признаци на хулиганство и ако от обективна страна отговорът е ясен, защото действията са развити в присъствието на няколко лица, а от субективна страна въпросът е дали те са били продиктувани от личен мотив и ако – да , дали деянието е извършено при условията на евентуален умисъл. Несъмнено е , че агресивният отговор на К. , макар и провокирана се е развил в две фази и вторият път , когато тя е извършила непристойните действия е отишла в кабинета на С. с цел  именно да се  саморазправи с нея. При това положение несъмнено е , че дори да е имала личен мотив във всички случаи К. се е примирявала с обстоятелството, че конкретните действия засягат обществения ред и спокойствие. Възможността деянието, квалифицирано като непристойна проява по смисъла на чл. 1 ал. 2 от Указа да бъде извършено при условията на евентуален умисъл е подробно визирано в постановление № 2/1974 на Пленума на Върховния съд , изрично в посочения източник на правото се сочи, че дори и действията  да се извършени по чисто личен мотив, те могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Във връзка с последното същото постановление акцентира върху възможността хулиганските действия да се извършват в най-разнообразна форма, като една от примерно изброените в т. 4 е именно –посегателства върху личността, изразено в обида или телесна повреда. Разбира се, за да мотивира горното съдът игнорира съвсем категорично обясненията на нарушителката , с които същата представя себе си , като жертва на нападение , а не като негов инициатор и автор. За да потвърди тези си обяснения нарушителката ангажира в процеса показанията на своята дъщеря, която представи като очевидец на случката. Впечатляващи са драстични разминавания в обясненията на нарушителката и показанията на собствената й дъщеря, която се самопредставя като очевидец. Ако К. твърди , че инцидентът се е развил в акушерския кабинет , свидетелката К. заявява,  че това е станало в лекарския кабинет. Нарушителката заявява, че й било причинено  две наранявания по главата о т страна на С., свидетелката твърди само за едно. Освен тези разминавания твърденията на К. са опровергани и от възприетите от съда показанията на другите свидетели по делото, които освен всичко игнорират свидетелката К. като очевидец на непристойните действия.

 Като има предвид всичко горно съдът няма съмнения, че на конкретната дата нарушителката е извършила прояви на дребно хулиганство, което поставя въпроса за нейното наказание. По делото не е вярно, че има, а липсват данни за това дали тя е извършител на други прояви, както и данни за нейната характеристика , поради това съдът не може да възприеме в негативен аспект нито личността й , нито проявите в живота й, а следва да преценява нейната личност , само във връзка с конкретната проява. Колкото и да е укорителна тя нито степента на проявената агресия, нито начинът по който тя е реализирана, още по-малко пък мотива дават основание да се наложи по-тежкото наказание от алтернативно предвидените, така , че съдът е съгласен със защитника , че глобата би изиграла  въздействието си върху съзнанието на нарушителката. По отношение на размера й следва да се има предвид конкретната агресия, проявена в двете си форми – словесна и физическа, амбицията на нарушителката да се саморазправя и то на такова място със пострадалата, което сочи, че тя няма никакъв респект,  нито от обстоятелството , че се намира във здравен кабинет, нито , че това може да бъде възприето от други хора. От друга страна не са потвърдени с доказателства, но не са и опровергани твърденията за тежко материално и здравословно положение на нарушителката. В този смисъл отчитайки тези критерии при определяне размера на глобата съдът приема, че в рамките не поставения минимум и максимум от закона тя трябва да бъде определена в размер на 250 лева, който размер е достатъчен, за да постигне целите от реализиране както на личната , така и на генералната превенция , като се предупреди нарушителя да спазва установения държавен ред и се въздейства възпиращо в личен и обществен аспект. Наред с това материалите от днешното съдебно заседание трябва да се изпратят на РП Пазарджик за преценка относно евентуално извършено престъпление от общ характер по чл. 131 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл. 130 ал.1 от НК.

С оглед на горното и на основание чл. 6 б. А от УБДХ  СЪДЪТ

                             Р   Е   Ш   И :

 

ЗА ИЗВЪРШЕНА ПРОЯВА  на дребно хулиганство на 27.01.2011 година в с. Д. от  Л.Я.К.,***, с ЕГН – **********, изразена в обиди спрямо и нанасяне на леки телесни увреждания на В. Г. С. от с. К. - НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА В РАЗМЕР НА 250 лева / двеста и петдесет лева/, платима в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС  от решението да се изпрати на ПУ с. Л.  при РУП – П. за незабавно изпълнение.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: