МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА
ПО
НОХД № 463/18 г., ПО ОПИСА НА КРС,
НО,
XII СЪСТАВ
Районна прокуратура –
гр. Кюстендил е повдигнала обвинение срещу В.К.Л. с ЕГН ********** за това, че за периода от
27.05.2015г. до 08.09.2015г. в условията
на продължаване престъпление е извършил следните деяния: На
27.05.2015 година около 20,20 часа в гр.Кюстендил по ул."Цар Освободител”
при СБА в посока кв."Върташево" е управлявал мотоциклет
марка „Ксиамен” модел АЗ с ДК № ***собственост на Й.
К.Г. *** без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС,
постановено със ЗППАМ № 14-1139-000172/14.05.2014 година на Началник
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР
гр.Кюстендил, влязло в сила на 29.08.2014 година и на 08.09.2015 г.
около 11,00 часа в гр. Кюстендил по ул."Цар Освободител" в посока от „Пазара" към „Аджундар" срещу
паметника „Ильо Войвода" е управлявал
мотоциклет марка „Ксиамен" с ДК №***, собственост на Й. К.Г. ***, без съответното свидетелство за управление на
МПС в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС, постановено със ЗППАМ №
14-1910-000194/13.11.2014 година на Началник
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - престъпление
по чл.343в, ал.2,
във вр.с ал.1, във вр.с чл.26 ал.1 от НК.
В хода на съдебните
прения, представителят на КРП поддържа внесеното от Кюстендилска районна
прокуратура обвинение с фактическата обстановка и правна квалификация по
отношение на деянието посочено в обвинителния акт, че е осъществено на
08.09.2015г. и твърди се, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен
начин. Пледира се за налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер
от три месеца, като изтърпяване на наказанието да бъде отложено на осн. чл.66
ал.1 от НК и „глоба“ в размер на 500 лева. Прокурорът не подържа обвинението за
деянието, което се твърди в обвинителния акт, че е осъществено от подс. Л. на
27.05.2015г.
Защитникът
на подсъдимия, излага твърдение, че обвинението за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр.с
ал.1, във вр.с чл.26 ал.1 от НК е
изцяло недоказано в хода на процеса и се иска подс. Л. да бъде признат
за невиновен.
Подс.
Л. заявява, че се придържа казаното
в пледоарията на адв. В..
Съдът
като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства
съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК, както и доводите на страните
в процеса намира за установено следното:
Подс. В.К.Л., роден на ***г***, българин, ***гражданство, неженен, неосъждан, с
висше образование, безработен, ЕГН **********.
На 27.05.2015 год. около 20:20 часа подс. В.К.Л.
управлявал мотоциклет марка "Ксиамен АЗ" с ДК №***,
собственост на Й. К.Г. *** без поставена обезопасителна каска и се
движел в гр.Кюстендил по ул."Цар Освободител" при СБА в
посока кв."Върташево". Поради това, че е управлявал мотоциклета без
обезопасителна каска, подс. Л. е спрян за проверка от служителите на
ОДМВР гр.Кюстендил - Е. А. и В. С. При проверката подс. Л. не
представил Свидетелство за управление на МПС, тъй като временно му е било отнето
поради неплатена „глоба" по издадена ЗППАМ № 14- 1139- 000172 от
14.05.2014 год. На подс. Л. бил съставен АУАН № 716904/27.05.2015 год,
който същият отказал да подпише.
На 08.09.2015 год. около 11:00 часа подс. В.К.Л. отново управлявал процесния мотоциклет марка
„Ксиамен АЗ" с ДК №***,
собственост на Й. К.Г. *** и се движел
в гр.Кюстендил по ул."Цар Освободител" в посока от Пазара към
„Аджундар" срещу паметника на
„Ильо войвода". Поради това, че е управлявал мотоциклета без обезопасителна каска, намиращият се в район
свидетел Л.Ш. към този момент заемащ длъжността Началник организация на
движение пътен контрол и превантивна дейност в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Кюстендил разпознал Л. и го спрял за проверка. След спирането на водача,
свид. Ш. извикал за съдействие колегата си свид. Б. С., който съставил АУАН
№121226 на подс. Л., за констатираните нарушения по ЗДвП, включително и за
непредставено при проверката валидно СУМПС. Също като при предходния АУАН подс.
Л. отказал да подпише АУАН и отказът бил удостоверен с подписа на свидетеля Е.
А.
Впоследствие при извършена документална
проверка в ОДМВР – Кюстендил се установило, че на 08.09.2015г. подс. Л. е
управлявал горепосочения мотоциклет без съответното свидетелство за управление на МПС в
едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС, постановено със НП № 14-1910-000194/13.11.2014
година на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР.
Съдът
кредитира всички доказателства събрани по делото, като логични, последователни
и кореспондиращи по между си, а именно – показанията на всички свидетелите и
най-вече съществени от тях за доказване на обвинителната теза по отношение на
деянието осъществено на 08.09.2015г. са показанията на свид. Ш., който е
свидетел очевидец на деянието и той е спрял за проверка подсъдимия, приложените
по делото АУАН с номера 716904, 430891173819,121226, приложените и приети НП,
справки за нарушител и ЗАППАМ с № 14-1139-00172 от 14.05.2014г., влязла в сила
на 29.08.2014г.
Противоречия
в събрания доказателствен материал не се установиха и горепосочената фактическа
обстановка се доказва в цялост.
След
анализ на доказателствения материал съдът намери, че обвинението в частта „че в условията на
продължаване престъпление за периода от 27.05.2015г. до 08.09.2015г. е извършил следното деяние: На 27.05.2015
година около 20,20 часа в гр.Кюстендил по ул."Цар Освободител” при
СБА в посока кв."Върташево" е управлявал мотоциклет марка
„Ксиамен” модел АЗ с ДК № ***собственост на Й. К.Г. *** без съответното свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответното свидетелство за управление
на МПС, постановено със ЗППАМ № 14-1139-000172/14.05.2014 година на
Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР гр.Кюстендил, влязло в сила на 29.08.2014 година - престъпление по чл.343в, ал.2 във вр.с ал.1, във вр.с чл.26
ал.1 от НК“
се явява несъставомерно, защото липсва елемент от фактическия състав на
престъплението по чл.343в, ал.2, вр.с ал.1 от НК, а именно, че подс. Л. е управлявал МПС в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответното свидетелство за управление
на МПС. Посочената ЗППАМ № 14-1139-000172/14.05.2014 година на Началник
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР
гр.Кюстендил, влязло в сила на 29.08.2014 година е заповед, с която се отнема временно
СУМПС, не му се налага административно наказание, че управлява МПС без
съответното свидетелство за управление на
МПС.
С оглед гореизложеното в тази част на обвинението подс. Л.
беше признат за невиновен, защото деянието посочен като извършено на
27.05.2015г. не съставлява престъпление по чл.343в,
ал.2 във вр.с ал.1 от НК и респ. не е налице
хипотезата на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и признаците от фактическия състав
на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че при така установената
фактическа обстановка с действията си подс.
В.К.Л. с ЕГН **********
е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.343в, ал.2, във
вр.с ал.1 от НК.
От обективна страна подс. В.К.Л. е
реализирал деянието по чл.343в, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, тъй като на 08.09.2015 г. около
11,00 часа в гр. Кюстендил по ул."Цар Освободител"
в посока от „Пазара" към „Аджундар" срещу паметника „Ильо Войвода" е управлявал мотоциклет
марка „Ксиамен" с ДК №***, собственост на Й. К.Г. ***, без съответното свидетелство за управление на
МПС в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС, постановено със НП №
14-1910-000194/13.11.2014 година на Началник
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр.Кюстендил, влязло в сила от 06.03.2015 г.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
За престъпление
по чл.343в, ал.2, във вр.с ал.1 от НК, към
08.09.2015г. наказанието, което е предвидено в закона е „лишаване от свобода“
за срок до две години.
При
индивидуализация на наказанията съдът, преценявайки наличието на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, определи като такива липсата на настъпили
вредни последици и обстоятелството, че подсъдимия е безработен. Отегчаващо отговорността
обстоятелство са преходните осъждания на подсъдимия.
Съдът приема, че изброените смекчаващи
вината обстоятелства, макар и не многобройни обуславят извода, че наказанието
на подс. Л. следва да бъдат определено в минимален размер, а именно
"лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца.
Съдът прие, че по отношение на подс. Л.
са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66 от НК – подсъдимия към момента на
извършване на инкриминираното деяние не е осъждан за престъпление от общ
характер с наложено наказание „лишаване от свобода“. Съвкупната преценка на
степента на обществена опасност на деянието от една страна и на дееца, от друга
страна, водят до извода, че условното осъждане би осъществило установените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
Така мотивиран, настоящият съдебен
състав прецени, че за постигане целите по чл. 36 от НК и най-вече за
поправянето на подсъдимия не е наложителна социалната му изолация, чрез
установяване в пенитенциарно заведение за изтърпяване на наказанието. Ето защо,
след като съществуват и другите предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК, съдът на
основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното
наказание “лишаване от свобода” за срок от три години. При определяне на
размера на изпитателния срок съдът взе предвид всички обстоятелства по делото,
както и приоритетната цел на условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно
поправянето на извършителя на престъплението.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК подс. В.К.Л. бе осъден да заплати сторените по делото
разноски за експертиза в досъдебното производство в размер на 46.35
(четиридесет и шест и тридесет и пет) лева по сметка на РУ на МВР – Кюстендил.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: