РЕШЕНИЕ
№ 933
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330116833 по описа за 2020 година
Образувано е по искова молба на М. Ж. М. срещу „Макроадванс” АД, с която е
предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с 26,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 11.05.2018
г., по който била предоставена сумата от 500 лева, като в чл. 10 била уговорена
неустойка при непредставяне на обезпечение. Излага съображения за недействителност
на договора поради нарушаването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,
както и за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие на закона и
добите нрави.
Иска се прогласяването на нищожността на клаузата за неустойка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава
иска. Позовава се на чл. 78, ал. 2 ГПК и иска разноските да бъдат възложени в тежест
на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 11.05.2018 г. са сключили договор за потребителски кредит № 59414 по който
ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца сумата от 500 лева,
който е следвало да бъде върнат в срок до 11.08.2018г. на три месечни вноски.
В чл. 20, ал. 2 е уговорено, че кредитополучателя се задължава в срок от 3 дни
от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо
лице, одобрено от кредитора и отговарящо на заложените в общите условия
изисквания. При неизпълнение на това задължение в чл. 10 е уговорена неустойка от
5.25 лева плюс 0.35% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и по
0.35% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е
обезпечен. Неустойката е в размер на общо 157.50 лева съгласно погасителния план,
като е добавена към месечните вноски.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора,
като при неизпълнение е предвидена неустойка от 0.35% на ден.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието
2
на клаузата по договора е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява
31% от заемната сума, при срок за връщане от 3 месеца (127% за 1 година), като още
при самото подписване е включена в месечните вноски по погасителния план. Такава
клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите
от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън
от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Единствената функция на така
уговорената неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е
в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във
вр. с ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 50 лева за платена държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. Е.И. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът е станал причина
за завеждане на делото с включването на нищожната клауза в договора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. Ж. М., ЕГН
********** и „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 10 от сключения
3
между тях договор за потребителски кредит № *****г., е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. Ж. М., ЕГН
**********, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е.Г. И., АК-
Пловдив, личен ******, сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на М. Ж. М. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4