Решение по дело №1051/2015 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                      06.12.2016г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Й.А.

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 1051 по описа за 2015г. и като обсъди:

           

            Иск с правно основание чл.124 от ГПК, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 72 от ЗС.

Ищецът твърди, че владее повече от 10 години - от 1987г. до сега, недвижим имот, заснет по КККР на гр. Асеновград като ПИ 00702.30.201 с площ от 1664кв.м., находящ се в местността „Параколово“. През 1987 г. го оградил с телена мрежа и бетонни колове, в югоизточната му част построил сграда с площ от 45 кв.м., а до нея – резервоар за вода с размери 2,5 м х 1,5 м х 1,3 м, засадил 24 броя череши, 17 броя ябълки, 7 броя сливи, 5 броя праскови, 3 броя кайсии, 8 броя круши, 1 брой смокиня, 6 броя дюли, 3 броя орех, 3 броя вишни и 50 китука лозе. Стойността на изброените вещи е 38925 лева. На 16,04,2015г. бил посетен от служители на Община Асеновград, които съставили протокол за изземване на имота с оглед предаването му на ответниците, като наследници на М.Я.У.. Именно по тяхна молба започнало производството за изземване на имота, с което те оспорват правото му на собственост. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че той е собственик на недвижимия имот, евентуално да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 10 000 лева, частично от пълен размер на иска от 38 925 лева, с която се е увеличила стойността на недвижимия имота вследствие на поставената ограда, изградената сграда и извършените трайни насаждения, евентуално с която са се обогатили неоснователно вследствие на това, както и да му бъде признато право на задържане върху процесния имот.

Ответниците твърдят, че М.Я.У. и В.Д.П. не притежават идеални части от правото на собственост върху спорния имот, тъй като са се разпоредили с тях преди датата на подаване на исковата молба, поради което искът спрямо тях е недопустим. Оспорват изцяло предявения установителен иск, тъй като правото на собственост върху спорния имот е възстановено на наследници на М.Я.У. със заповед №А-1438/30,07,2008г., влязла в сила на 21,08,2008г., до който момент давност не тече. А след това владението, доколкото има такова, не е продължило 10г., не е  постоянно, непрекъснато несъмнено, спокойно и явно – с протокол от 16,04,2015г. имотът е иззет от ищеца, той е ползвател на имота (тъй като е отправил искане за заплащане на подобренията в него), ответниците са оспорвали правата му от 21,08,2008г. и до настоящия момент, включително по съдебен ред, участвали са в административни производства и са сезирали прокуратурата. Оспорват и исковете за заплащане на направените подобрения, като твърдят, че са недопустими, тъй като съгласно чл. 34, ал. 5 от ЗСПЗЗ лицата, отстранени от ползването на имота по този реда, нямат право на обезщетение. Евентуално оспорват същите като погасени по давност, започнала да тече през 1991г. Освен това построената сграда е незаконна, както и оградата, която не огражда целия имот, а минава през средата на същия, а трайните насаждения са направени след 1991г. 

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От удостоверение №814/05,10,1987г. е видно, че ИК на ОНС гр. Асеновград съгласно постановление №26 на МС и НСОФ от 1987г. предоставя право за ползуване на Н.Й.Г. върху земя с площ от 1000 кв.м.м, находяща се в землището на гр. Асеновград, местност „Параколово“, при граници: Г. Банков и Христо Янев. С разрешение за строеж №311 от 23,10,1987г. е разрешено на ищеца да построи временна дървена барака за съхранение на селскостопански сечива и подслон до 8 кв.м. Видно от писмо от 01,07,1994г. той е подал молба за оценка на земята, но издаването на такава му е отказано, поради липса на основание съгласно §4а от ЗСПЗЗ. От показанията на свидетелите Д. и З. се установява, че от 1974г., когато починал бащата на Н.Г., само той се грижи за мястото, което им било дадено за ползване в местността „Параколово“. Свидетелят Илия Шопов има място в същата местност и редовно минава покрай този имот. Според него той е реституиран, но се ползва от някой друг, когото познава като „бат Колю“. Той го е оградил и е изградил в него една по-голяма стая от тухли и цимент. Има и насаждения. Според свидетелят строежът на сградата и подновяване на насажденията са извършени след 2000г.

С решение №2591/04,1993г. на ПК гр. Асеновград е признато правото на възстановяване на правното на собственост на наследниците на Михал Я.У. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 1,600 дка, находяща се в местността „Нохто“ в землището на гр. Асеновград. То е възстановено със Заповед №А-1438/30,07,2008г. върху новообразуван имот №00702.27.201 по плана на новообразуваните имоти, местност „Параколово“ с площ от 1664 кв.м., а по кадастрална карта на гр. Асеновград - №00702.30.201. Със заповед №А-1255/08,080,2012г. на Община Асеновград е наредено новообразуван имот №27,201 с площ от 1664 кв.м., местност „Параколово“ да бъде иззет на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ във връзка с молба на Ф.К. – наследник на М.У..

На 09,07,2015г. М.У. и В.П. са прехвърлили общо 2/6 идеални части от правото на собственост на Ф.К., Г.Г. и М.П. (нотариален акт №21, том ІІ, дело №209/2015г. на нотариус Карамфила Буюклиева).

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че фактическата власт върху процесния недвижим имот се упражнява от ищеца от 1987г. На основание чл. 69 от ЗС намерението му да свои същия се предполага. Владението му, обаче, е недобросъвестно, тъй като основанието, на което е установено е отпаднало с влизане в сила на ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице предпоставките на §4а, 4б и 4в за осъществяването му. Или ищецът е бил недобросъвестен владелец, за времето от 27.11.1997 г. до предявяване на иска. Действително след тази дата е изтекъл срок повече от 10 години, но давността е започнала да тече едва от издаване на заповедта за възстановяване на правото на собственост – 30,07,2008г., тъй като от този момент е възникнал годен обект на гражданския оборот - земята е била индивидуализирана с граници. Поради това към момента на предявяване на иска предвидения от закона срок за придобиване на правото на собственост не е изтекъл. Поради това се явява ирелевантно дали горната заповед е нищожна или не. Същата така или иначе не прекъсва давността, а предмет на изследване в настоящото производство е обстоятелството, дали правото на собственост принадлежи на ищеца на посоченото от него основание. Ето защо предявеният иск за признаване на установено, че ищецът е собственик на процесния имот е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на горното следва да се разгледа евентуално предявеният иск за заплащане на направените подобрения. От заключението на вещото лице А. се установява, че в имота са засадени плодни дръвчета, както следва: 22 броя череши, 17 броя ябълки, 7 броя сливи, 5 броя праскови, 3 броя кайсии, 8 броя круши, 1 брой смокиня, 6 броя дюли, 3 броя орех, 3 броя вишни и 50 китука лозе, общата стойност на които е 4139 лева. Освен тях в имота се намират едноетажна постройка със застроена площ от 49 кв.м., резервоар за дъждовна вода, дворна тоалетна, огради, настилки и 11 броя бетонови стълби, както и метални врати, които увеличават стойността на имота със 7905 лева.

Съгласно изричната разпоредба на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Подобрение на един имот е налице винаги когато вложените труд, средства и материали са довели до трайно, обективно увеличаване на стойността му. Критерият въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да бъде подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота. По време на ползване на имота ищецът е извършил в него подобрения, в т.ч. трайни насаждения, ограда, постройка и басейн за дъждовна вода, общата стойност на които е 12044 лева. Ето защо ответниците дължат на ищеца тази сума. Възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно. Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС - т. VI на ППВС № 6 от 1974 г. и решение № 275 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 560/2009 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК, вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. В настоящия случай изземването на имота е наредено през 2012г., поради което към момента на предявяване на иска за обезщетение за извършените в имота подобрения - 14.07.2015 г. не е изтекла общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 10000 лева, частично до пълен размер от 12044 лева основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато и правото на задържане на ищеца до заплащането й.

На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните дължи на другата направените по делото разноски по уважения иск, съответно по отхвърления иск. Ищците са заплатили 200 лева депозит за вещо лице, а адвокатското възнаграждение е в размер  на 394,63 лева, определено на основание чл. 38, ал.2 от ЗА и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като се вземе предвид интереса по уважения иск. Ищецът следва да заплати половината от направените от ответниците разноски (като съдът приема, че са извършени по равно за двата обективно съединени иска), които са 1730 лева адвокатско възнаграждение и 100 лева депозит за вещо лице, или от общо 1830 лева, се дължат 915 лева. По компенсация съдът присъжда на ответниците 320,37 лева.  

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от  Н.Й.Г., ЕГН ********** *** против Ф.Я.К., ЕГН ********** ***, Г. Ангелова Г., ЕГН ********** ***, Б.Г.Г., ЕГН ********** ***, М.Я.У., ЕГН ********** ***, Т.Д.П.,***, М.П.П., ЕГН ********** ***, Д.М.П., ЕГН ********** *** и В.Д.П., ЕГН ********** *** за признаване на установено, че е собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот №00702.30.201 по КККР на гр. Асеновград, адрес: местност Параколово, площ: 1664 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделско насаждение, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 027201, съседи:00702.25.4, 00702.30.418, 00702.30.489, 00702.30.181, 00702.30.384, 00702.30.415, 00702.30.413, 00702.30.197, 00702.30.173, 00702.30.194.

            ОСЪЖДА Ф.Я.К., ЕГН ********** ***, Г. Ангелова Г., ЕГН ********** ***, Б.Г.Г., ЕГН ********** ***, М.Я.У., ЕГН ********** ***, Т.Д.П.,***, М.П.П., ЕГН ********** ***, Д.М.П., ЕГН ********** *** и В.Д.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Й.Г., ЕГН ********** *** сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), частично от пълен размер от 12044 лева (дванадесет хиляди и четиридесет и четири лева), с която се е увеличила стойността на поземлен имот №00702.30.201 по КККР на гр. Асеновград, адрес: местност „Параколово“, площ: 1664 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделско насаждение, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 027201, съседи:00702.25.4, 00702.30.418, 00702.30.489, 00702.30.181, 00702.30.384, 00702.30.415, 00702.30.413, 00702.30.197, 00702.30.173, 00702.30.194, вследствие на извършени подобрения - ограда с телена мрежа и бетонни колове, сграда с площ от 45 кв.м. – резервоар за вода с размери 2,5 м х 1,5 м х 1,3 м, засаждане на 22 броя череши, 17 броя ябълки, 7 броя сливи, 5 броя праскови, 3 броя кайсии, 8 броя круши, 1 брой смокиня, 6 броя дюли, 3 броя орех, 3 броя вишни и 50 китука лозе, като ПРИЗНАВА на Н.Й.Г., ЕГН ********** *** правото да задържи описания недвижим имот до заплащането й.

            ОСЪЖДА Н.Й.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Я.К., ЕГН ********** ***, Г. Ангелова Г., ЕГН ********** ***, Б.Г.Г., ЕГН ********** ***, М.Я.У., ЕГН ********** ***, Т.Д.П.,***, М.П.П., ЕГН ********** ***, Д.М.П., ЕГН ********** *** и В.Д.П., ЕГН ********** *** сумата от 320,37 лева (триста и двадесет лева и тридесет и седем стотинки), направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: