Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3346 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
иск от
„М.д.“ ЕООД, ЕИК:***срещу „Е.П.” АД ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, с
които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 785/2019 г. на ВРС
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 76.00 лева
/седемдесет и шест лева/, представляваща платена от *** при първоначално липса
на основание такса за възстановяване на ел.захранване в обект с абонатен № ***,
клиентски № ***, за която са издадени фактури, както следва: фактура № ***от м.
01.2014г. за сумата от 19.00 лева, заплатена на длъжника на 21.01.2014г.,
фактура № 330***0954864 от м. 01.2014г. за сумата от 19.00 лева,
заплатена на длъжника на 21.01.2014г., фактура № ***
от м. 02.2014г. за сумата от 19.00 лева, заплатена на длъжника на 19.02.2014г.
и фактура № *** от м. 02.2014г. за сумата от 19.00 лева, заплатена на
длъжника на 19.02.2014г., което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за
цесия от 15.01.2019г.
Ищецът
излага, че на 5.02.2019 г. получил
съобщение и указания за възможността в едномесечен срок да предяви иск срещу
длъжника, предвид подадено възражение по ч.гр.д. № 785/2019 г. на ВРС.
Твърди, че
съгласно договор за цесия от 15.01.2019г. „М.Д." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя ***,
чрез пълномощника адв. *** - ВАК, е придобило вземания за
платени без основание стойности за възстановяване на ел. захранване, съответно:
-вземане за
сумата от 19,00 лв., представляваща платена на 21.01.2014г. без основание
стойност за възстановяване на ел.захранване, на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, титуляр на партидата ***, за което
е издадена фактура ТП №**********/01.2014 г. на основание чл. 55,ал.1,предл.133Д;
-вземане за
сумата от 19,00 лв., представляваща платена на 21.01.2014г. без основание стойност за
възстановяване на ел.захранване, на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, титуляр на партидата ***, за което
е издадена фактура ТП №**********/01.2014 г. на основание чл. 55,ал.1,предл.133Д;
-вземане за
сумата от 19,00 лв., представляваща платена на 19.02.2014г. без основание стойност за
възстановяване на ел.захранване, на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, титуляр на партидата ***, за което
е издадена фактура ТП №**********/02.2014 г. на основание чл. 55,ал.1,предл.133Д;
-вземане за
сумата от 19,00 лв., представляваща платена на 19.02.2014г. без основание стойност за
възстановяване на ел.захранване, на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, титуляр на партидата ***, за което
е издадена фактура ТП №**********/02.2014 г. на основание чл. 55,ал.1,предл.133Д;
Сочи, че процесното вземане е в общ размер от 76.00 лв
/седемдесет и шест лева/, представляващи платени без основание стойности по 4 броя фактури, за партида с абонатен № *** и клиентски № ***, на който титуляр е ***, ЕГН:**********, с адрес: гр.****, ап.1.Твърди, че за сключения
договор цедентът ***, ЕГН: **********, представляван от надлежно упълномощения адвокат *** - ВАК е уведомил длъжника „**** с нарочно уведомление с вх.№***
/26.02.2019г.
Счита
заплатените суми за недължими, тъй като „Е.П." АД не отчита никакви
разходи при прекъсване и възобновяване на захранването в случаите, когато е
било преустановено
снабдяването на потребителя с ел.енергия по негова вина, тъй като услугата по
прекъсване и възобновяване на електрозахранването се извършва от друго
търговско дружество - ***" АД (сегашно име „***" АД.
Ищецът сочи,
че клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Общите условия за продажба на ел. енергия на „*** АД противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, които не
предвиждат като условие за възобновяване на снабдяването заплащане на такса от
потребителя.
Счита ,че
освен че „*** (респ.
негови служители) не е извършвал разходи във връзка с прекъсване или
възобновяване на захранването, налице е ограничаване правата на потребителя,
произтичащи от закон и нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 Закона за защита на
потребителя. Налице е и
неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. При наличие на договор между
дружеството и потребителя трябва да се докажат неизпълнение на задълженията,
виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер.
Потребителят е поставен в неравноправно положение, като се позволява на
доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне
на техния размер за възстановяване на снабдяването. Претендира разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност
на предявените искове.
Сочи, че
захранването на абоната е преустановено поради виновно неизпълнение на
договорните задължения на същия. Позовава се на чл. 37,
ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП „***
които изисква от „*** възстановяване на преноса на електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването.Счита, че продажбата на електрическа енергия се
възстановява след като клиентът заплати на „***
цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия. Сочи, че
видно от посочените разпоредби и прекъсването, и възстановяването на преноса на
ел. енергия фактически се осъществява от „***"
АД. Излага, че разходите по прекъсване и възстановяване на преноса се понасят
от посоченото дружество, а не от ответника в настоящото производство.Доколкото
обаче таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по
същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа, то посочената такса, излага, че несъмнено
представлява заплащане на вид мрежова
услуга.
Счита, че на основание чл. 28,
ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Поради което,
макар разходът по преустановяване и възстановяване на преноса на ел. енергия да
се понася от „Електроразпределение Север" АД, то заплащането на мрежовата
услуга, се дължи и се заплаща на крайния снабдител -
„***" АД.
Възразява, че безспорно прекъсването, и
възстановяването на преноса на енергия са свързани с разходи, доколкото не се
извършват дистанционно, а технически изискват изпращане на екип от служители на
„*** на адреса на потребление.
Счита, че посочената от ищеца клауза от ОУ за
ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 122-124 от ЗЕ, доколкото
същата предвижда, също както и законовите разпоредби, възстановяване на
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването им. Възръзява, че плащането на таксата е определящо не за
възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия.
Излага, че снабдяването на обекта с ел.енергия се изразява в принципната
възможност в същия да бъде ползвана такава.
Счита, че липсва противоречие на чл. 37. ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за защита
на потребителите, като наведените твърдения са бланкови и необосновани.
Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно
гражданско дело № 785/2019 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжник „Е.п.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „М.д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 76.00 лева /седемдесет и шест лева/, представляваща платена от ***
при първоначално липса на основание такса за възстановяване на ел.захранване в
обект с абонатен № ***, клиентски № ***, за която са издадени фактури, както
следва: фактура № ***от м. 01.2014г. за сумата от 19.00 лева, заплатена на
длъжника на 21.01.2014г., фактура № *** от м. 01.2014г. за сумата от 19.00
лева, заплатена на длъжника на 21.01.2014г., фактура № *** от м. 02.2014г. за сумата от 19.00
лева, заплатена на длъжника на 19.02.2014г. и фактура № *** от м. 02.2014г. за сумата от 19.00
лева, заплатена на длъжника на 19.02.2014г., което вземане е прехвърлено на
заявителя с договор за цесия от 15.01.2019г., както и сумата от 325.00 лева
/триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение
от 300.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесната сума
общо от 76 лева е заплатена на ответника. Видно и от представената по делото
справка за платени фактури на *** е, че процесните
суми по фактура № ***от м. 01.2014г. за сумата от 19.00 лева, е заплатена на
длъжника на 21.01.2014г., фактура № ********** от м. 01.2014г. за сумата от
19.00 лева, е заплатена на длъжника на 21.01.2014г., фактура № ***
от м. 02.2014г. за сумата от 19.00 лева е заплатена на длъжника на 19.02.2014г.
и фактура № *** от м. 02.2014г. за сумата от 19.00 лева е заплатена на
длъжника на 19.02.2014г.
От представения по делото договор за
прехвърляне на вземане се установява, че на 15.01.2019 г. ***, чрез адв. ***., е цедирал вземанията си към ***
от по 19 лева, представляваща платена без основание стойност на възстановяване
на ел. захранване на обект с кл. № *** в полза на
"М.д." ЕООД.
Видно от представената извадка от електронна
кореспонденция (л. 12-13 от делото на ВРС) "Е.П." АД е получило
уведомление за прехвърляне на вземане между *** и "М.д." ЕООД с вх. №
***/26.02.2019 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника са процесуално допустими,
доколкото са предявени в срока, предвиден в чл.
415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение,
при постъпило от длъжника възражение в срок.
За успешното провеждане на предявените искове
с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл.
55, ал. 1 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже дължимостта
на сумите по заповедта за изпълнение, а именно наличието на имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и
ответника - фактическото предаване на материалното благо и получаването му от
другата страна.
От
своя страна ответникът следва да установи основанието и размера на вземането си
и по – конкретно, че в резултат на виновно поведение на потребителя на
енергийни услуги, изразяващо се в забава плащането на реално доставена ел.
енергия, е преустановил захранването в обекта, и че след отпадане на
основанието за спиране на електроподаването, е сторил
разходи за неговото възстановяване.
Съгласно чл. 37 от ОУ одобрени
с решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР
обнародвани и влезли в сила за потребителите ел. захранването се възстановява,
след като отпадне основанието за прекъсването и клиентът заплати на "Е.П."
АД, цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Следва да е налице доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния
потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие,
които да бъдат заплатени.
По делото е представено
извлечение от справки на консумирана ел. енергия, с отбелязване, че същите са
незаплатени от ищеца. Тези извлечения от счетоводните регистри на ответника сами
по себе си не са основание за плащане, като такова е доставката на услугата, а
фактурата единствено удостоверява този факт за данъчни цели.
В хода на производството ответникът
не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи обоснован извод за
предоставяне на мрежова услуга /възстановяване на ел. захранване/, за датата на
извършването й, както и че действително е извършил такава - възстановил е ел.
захранването на обекта на потребление на цедента ***. Няма представени доказателства, и че
в качеството му на абонат ***
е поискал такова възстановяване. В тази връзка твърденията на ищеца, че
ответникът не е направил разходи по възстановяването на ел. захранването са
основателни.
Предвид наличието на
имуществено разместване и недоказване на основанието, поради което в полза на
ответника е заплатената сумата от по 19, 00 лева, такса
за възстановяване на захранването, както и такса за експресно възстановяване,
искът, предмет на настоящото производство, се преценява като основателен и
следва да се уважи.
От друга страна дори да се
извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на
снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния
потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие,
които да бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да изисква
предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да
определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.
143, т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването. В този смисъл е и решение № 125/07.08.2015 г. по т. д. № 990/2015
г. на ВКС, I ТО.
Възражението на ответника, че
такса се дължи, защото плащането на такса не е за възобновяване на
снабдяването, а е такса за възстановяване на продажбеното отношение е
несъстоятелно. Прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Поради което изискването за заплащане на
цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по естеството си е
свързано именно с изпълнение на това негово договорно и законово задължение
скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови услуги, доколкото
легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ, т. 7 ДР на
Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те означават достъп до
мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната
и електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната
цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
Следователно
предявените искове са основателни и подлежат на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното
искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски - внесена държавна такса в исковото производство
175 лева, и адв.хонорар 300лв. лева или общо сумата
от 475 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по
чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят 325
лв. за д.такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца «М.д. ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** и ответника ***, със седалище
и адрес на управление ***, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумата от 76.00
лева /седемдесет и шест лева/, представляваща платена от *** при
първоначално липса на основание такса за възстановяване на ел.захранване в
обект с клиентски № ***, за която са издадени фактури, както следва: фактура № ***от
м. 01.2014г. за сумата от 19.00 лева, заплатена на длъжника на 21.01.2014г.,
фактура № *** от м.
01.2014г. за сумата от 19.00 лева, заплатена на длъжника на 21.01.2014г.,
фактура № *** от м. 02.2014г.
за сумата от 19.00 лева, заплатена на длъжника на 19.02.2014г. и фактура № *** от м. 02.2014г. за сумата от 19.00
лева, заплатена на длъжника на 19.02.2014г., което вземане е прехвърлено на «М.д.
ЕООД с договор за цесия от 15.01.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № ***/22.01.2019г. по ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на «М.д. ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ---/2019г.
на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** заплати на «М.д. ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление *** сумата от 475 лв. (четиристотин седемдесет
и пет лева), на основание чл.78, ал.1и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: