№ 375
гр. Пещера, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100053 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от В. Г. Н. с ЕГН-********** от
гр.Пещера,ул.“Самоковите“ № 25А, чрез процесуалния й представител адв.П.
П. против ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД с ЕИК ********* ,със седалище
и адрес на управление:гр.София,район Триадица,бул.“Витоша“ №146(сграда
А),Бизнес център България,представлявано от Сокол Янков-изпълнителен
директор и против ответника „АЙ ТРЪСТ“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:гр.София, район Триадица,бул.“Витоша“ №
146(сграда А),Бизнес център България,представлявано от управителя Ива
Шаламанова ,в която твърди,че между ищцата и „Кредисимо“ЕАД е бил
сключен Договор за потребителски кредит с № 2653855 от 13.10.2022 година
,по силата на който дружеството предоставило на ищцата потребителски
кредит в размер на 500 лева.В приложение към договора били разписани:
размерите на лихвения процент по кредита ,а именно 40% и ГПР в размер на
49.02%.В чл.4,ал.1 от договора се сочело приоритетно разглеждане на
заявлението и одобряване на кредита,в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението,че ще представи обезпечение на кредита,като било
разписано още ,че това следва да стане в срок от 24 часа, след предоставяне
1
на обезпечението.Сочи се ,че в договора бил определен и вида на
обезпеченията ,които кредитополучателят следва да представи ,а при
непредставяне на такива ,за кредитополучателя били предвидени санкции
разписани в чл.4,ал.2 от договора.Във вр. с чл.4,ал.1 от договора на датата на
сключване на договор за потребителски кредит на кредитополучателя се
предоставял и договор за предоставяне на поръчителство с ответното
дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД ,носещ същият идентификационен номер
като номера на договора за заем като с договора за предоставяне на
поръчителство от кредитополучателя се изисквало заплащане на
възнаграждение за поръчителство в размер на 149.80 лева. Съгласно клаузата
на чл.8,ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство е било предвидено
дружеството „Кредисимо“АД да приеме вместо поръчителя изпълнението на
задължението от потребителя за заплащане на възнаграждението по този
договор ,както и да приеме всички вземания на поръчителя по този договор.С
оглед на посочените договорни съглашения от кредитополучателя се
изисквало да заплати сумата от 665.95 лева ,от която главница в размер на
500 лева,лихва в размер на 16.67 лева и възнаграждение за поръчителство в
размер на 149.28 лева.Наред с изложеното в ОУ по договора за кредит е била
разписана възможност- „автоматично продължаване с нов период на
револвиране като в резултат на тази възможност на всеки следващ 30 дневен
период на кредита ,кредиторът начислявал нова договорена лихва от 16.67
лева ,а поръчителят начислявал ново възнаграждение в размер от 149.28
лева.По този начин от кредитополучателя се изисквало да върне сумата от
831.90 лева ,включваща главница от 500 лева , лихва в размер на 2х16.47 лева
и възнаграждение за поръчител 2х149.28 лева или да удължи кредита за още
165.95 лева .Твърди се още,че при сключване на договора за кредит ищцата е
действала като ФЛ и като такава има качеството на потребител ,а самият
договор представлявал договор за предоставяне на потребителски кредит като
за неговата валидност и последици важат специалните изисквания на
ЗПК.Счита ,че договорът е нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр.с
чл.26,ал.1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановени императивни
правила.В процесния договор само формално били посечени размерът на
лихвения процент и ГПР,като липсвало посочване на останалите компоненти
от лихвения процент,записани в чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК както и ясно разписана
методика на формиране на ГПР.Твърди ,че дължимото по договора за
2
предоставяне на поръчителство възнаграждение не е включено при
изчисляване на ГПР.Обстоятелството ,че договорът за потребителски кредит
и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи
ден,както и обстоятелството ,че двете дружества са свързани лица
обосновавал извод,че разходът за гарант е бил известен на кредитора към
датата на сключване на договора за кредит.По този начин кредиторът е
нарушил императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно
не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР(въпреки ,че
възнаграждението е било включено в погасителния план).При условие,че
същото се включи ,то действителния ГПР би възлизал на 1100
%.Посочването в договора на размер ГПР,който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“.Сочи още ,че договорът е нищожен и на друго основание тъй като
клаузата за заплащане на договорена лихва накърнява „Добрите
нрави“.Съдебната практика приемала ,че при формиране на възнаградителна
лихва ,макар нормативно да не е установен императивен лимит,обективен
критерий за добросъвестното й определяне можел да бъде размерът на
законната лихва ,без последният да може да се приема като максимален
размер.Трайно е прието ,че противоречаща на добрите нрави е уговорка
,предвиждаща възнаградителна лихва в размер надвишаващ трикратния
размер на законната лихва ,а за обезпечени кредите двукратния размер на
законната лихва.В процесния договор е предвидена лихва в размер на 40%
годишно,който размер надхвърля повече от три пъти законната ,което
представлява нарушение на добрите нрави като критерии за норми на
поведение ,установени в обществото.Твърди се още ,че клаузата на чл.4 от
договора е нищожна и на самостоятелно основание,а именно чл.21,ал.1 от
ЗПК като заобикаляща изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК.Така въведените
изисквания за вида обезпечение(банкова гаранция ,поръчителство от
определено от кредитора дружество)и срокът за предоставянето на
обезпечението създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен ,че то изцяло да се
възпрепятства.Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди за кредитора ,който би следвало да съобрази възможностите за
предоставяне на обезпечение и риска при предоставяне на заем към датата на
сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
3
кредита.Освен посоченото счита,че нито изисканото поръчителство ,нито
банковата гаранция съставляват обезпечение сами по себе си по смисъла на
закона.Твърди се още ,че клаузата на чл.4 от договора е неправомерна и
нарушава и изискванията на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП и чл.147,ал.1 от ЗЗП.
Твърди ,че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД тъй като за предоставена в
заем сумата от 500 лева от кредитополучателя се изисква заплащане на
сумата от 149.28 лева на месец,който размер е 9 пъти по-висок от
уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва от 16.67
лева.Твърди се договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен като
нарушаващ и заобикалящ изискванията на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Моли да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на
договор за потребителски кредит № 2653855 от 13.10.2022 година сключен
между „Кредисимо „ЕАД като противоречащ на императивните разпоредби
на ЗЗД,ЗПК, ЗЗП,както и решение за прогласяване нищожността на договор
за предоставяне на поръчителство ,сключен с „Ай тръст“ЕООД във връзка с
обезпечаване на договор за предоставяне на кредит № 2653855 от 13.10.2022
година като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД,ЗПК и
ЗЗП.Претендират се и направените по делото разноски.В подкрепа на
твърденията си сочи доказателства
В указания от съда срок ответникът „Кредисимо „ЕАД гр.София е
депозирал писмен отговор ,в които е изразил становище за недопустимост на
предявените искове ,поради липса на правен интерес.Не оспорва
обстоятелството ,че между страните по делото е налице валидно сключен
договор за потребителски кредит като от същата дата съществувал и
договор за предоставяне на поръчителство ,по силата на който „Ай тръст“
ЕООД се задължавал, срещу възнаграждение да стане поръчител по
договора за предоставяне на кредит.Твърди се още ,че договорът за кредит е
сключен с условие-„револвираща лихва“ като датата на падежа посочен в
договора е 11.11.2022 година и при неплащане в уговорения срок кредитът се
револвирал с още 30 дни.В процесния случай нямало твърдения и
доказателства за плащане от страна на кредитополучателя.Оспорват
твърдението ,че сключването на договор с „АЙ ТРЪСТ“ е задължително
условие за получаване на кредита,като в чл.4,ал.3 от договора изрично се
4
предвиждала възможност за кредит без обезпечение,а в случай,че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение ,то срокът за
одобряване на заявлението е 14 дни.Следователно договорът за предоставяне
на поръчителство не е задължителен с оглед сключване на договор за
предоставяне на кредит.Сочат още ,че договорът за предоставяне на кредит се
сключвал преди сключването на договора за поръчителство и кредиторът
нямало как да узнае предварително какво възнаграждение за предоставяне на
поръчителство ще се уговори,поради което това възнаграждение не е общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл.19,ал.4 от
ЗПК.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърлят предявените
искове като в полза на ответното дружество се присъдят и разноски.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор и от ответника „АЙ
тръст“ ЕООД гр.София ,в който са изложени сходни твърдения като в
отговора на първия ответник.Моли да се отхвърлят исковете с присъждане на
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за
потребителски кредит № 2653855 от 13.10.2022 година,ведно с Приложение
№ 1 ,Общи условия за предоставяне на кредит; Стандартен европейски
формуляр;договор за поръчителство от 13.10.2022 година,ведно с
Приложение № 1 към договор за поръчителство; писмо от ТД на НАП се
установява ,че на 13.10.2022 година между „КРЕДИСИМО“АД от една
страна в качеството му на кредитодател и В. Г. Н. от друга страна , в
качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор ,по силата на
който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя
кредит в размер и при условия посочени в договора под условието ,че
заявлението посочено от кредитополучателя е одобрено.Съгласно клаузите
на договора кредитополучателят е поел задължение да посочи в
заявлението обезпечение на кредитора ,което е : 1./банкова гаранция
съгласно ОУ в срок от 10 дни от подаване на заявлението ; 2./да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“
5
юридическо лице(поръчител) в срок от 48 часа от подаване на
заявлението като при непредставяне на обезпечението кредита ще се
считал за неодобрен. В чл.4,ал.3 от договора е предвидено ,че ако
заявителят бил заявил кредит без обезпечение ,то заявлението се разглеждало
в срок от 14 дни.Неразделна част от процесния договор е приложение № 1 ,в
което е разписано ,че общият размер на предоставения кредит е 500 лева с
падеж на 11.11.2022 година ;период на револвиране от 30 дни ; общ размер на
погасителната вноска от 516.67 лева ,при лихвен процент на кредита от
40.00% и ГПР по кредита от 49,02%.В ОУ към договора е посочено ,че
условието “Револвираща лихва“ ще означава,че главницата и
револвиращата лихва по кредита следва да се погасят наведнъж на датата на
изтичане на падежа,като в случай че главницата не бъде погасена ,кредитът
автоматично се продължава с нов период на револвиране,за който се
начислява нова револвираща лихва върху непогасената част от главницата.
На 13.10.2022 година е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД в качеството на поръчител и В.
Г. Ненков в качеството й на потребител, по силата на който поръчителят се
задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“,по силата на
който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнение
на всички задължения на потребителя възникнали съгласно договор за
потребителски кредит и за всички последици от неизпълнение на
задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит,като за
поемане на задълженията потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 149.28 лева посочено в приложение № 1, неразделна
част от договора за предоставяне на поръчителство ,което се заплаща на
датата на падежа на кредита.Съгласно клаузите на договора поръчителят е
финансова институция ,вписана в регистъра на финансовите институции по
чл.3а,ал.1 от ЗКИ при БНБ,чиято основна дейност е извършване на
гаранционни сделки,а и в случай,че поръчителят е получил от Кредисимо
предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на
потребителя.Договореното по договора възнаграждение за предоставяне на
поръчителство се заплащало по банкова сметка на поръчителя като
„Кредисимо“ е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство,както и всички други вземания на поръчителя по този
6
договор.
Видно от представеното писмо от НАП за периода от 01.09.2022 година
до 31.01.2023 година за лицето В. Г. Н. няма отразяване на трудово
правоотношение;осигурителен доход;начислен месечен облагаем доход.
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана
съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Л.Ц. в заключението си
сочи ,че съгласно предоставените му данни от дружество „Кредисимо „ЕАД
по договор за паричен заем № 2653855 от 13.10.2022 година
кредитополучателят В. Н. е платила сумата от 520 лева ,с която е погасила
главница в размер на 200.33 лева;лихва в размер на 21.11 лева и 2 бр.вноски
за поръчителство в размер на 298.56 лева.Към дата 14.05.2024 година
„Кредисимо“ ЕАД отчитало следните неизплатени задължения по договор за
паричен заем № 2653855/13.10.2022 година ,а именно:главница в размер на
299.67 лева;лихва в размер на 57,28 лева;вноска по договор за предоставяне
на поръчителство в размер на 447.35 лева или общо задължение в размер на
804.30 лева.Вещото лице е установило ,че съгласно клаузите на договора при
заета сума от 500 лева с договорен ГЛП от 40% общата сума за плащане е в
размер на 516.67 лева като ГПР е в размер на 48.2241,а в случай на
прибавяне и на възнаграждението за поръчител от 149.28 лева то ГПР ще е в
размер на 3016.447%
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установи ,че на 13.10.2022 година между "Кредисимо“ ЕАД и В. Н. е
сключен договор потребителски кредит № 2653855, по силата на който
първия ответник в качеството на кредитор се е задължил да предостави на
ищеца в качеството й на кредитополучател заем в размер на 500 лева, за
което кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора заетата сума
чрез месечна вноска ,включваща главница и лихва или общо сумата от 516.67
лева.Уговорено е, че ГПР е в размер на 49.02%, а ГЛП в размер на 40 %.
Страните не спорят ,а това се установява и от събраните по делото
доказателства ,че на дата 13.10.2022 година е бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ЕООД и В. Ненова,с който
поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“,по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с
7
потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя
възникнали съгласно договор за потребителски кредит и за всички
последици от неизпълнение на задълженията на потребителя по договор за
потребителски кредит,като за поемане на задълженията потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 149.28 лева.
В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за
недопустимост на исковете поради липса на правен интерес,по което
възражение съдът приема следното:
Според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен
интерес (решение № 133/22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.). За да
е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между
страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи
правата на ищеца (решение № 163/13.01.2011 г. по т. д. № 12/2010 г. на ВКС, I
т. о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.).
Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното от него право (решение № 197/28.06.2010 г. по гр. д.
№ 875/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 135/10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013
г. на ВКС, II г. о.). Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от
защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на
правата на ищеца. По смисъла на решение № 299/09.01.2012 г. по гр. д. №
1331/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да е
налице правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на
договор, решението по него следва да се отрази на правното положение на
ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат.
Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която
решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се
основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни
доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, както и на характера
на самото спорно право.
При такава преценка в настоящия случай съдът, намира че правният
интерес не е отпаднал, тъй като договорът за предоставяне на кредит
8
съществува в правния мир,а от приетата и неоспорена съдебно техническа
експертиза се установи,че кредитополучателят е върнал сумата от 520 лева
,но дължи по данни от кредитодателя сума в размер на 804.30 лева ,в това
число главница ,лихва и възнаграждение на поръчител, поради което ищецът
има интерес да установи нищожност на процесните договори.
По делото няма спор,че процесният договор за предоставяне на
потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Ответникът „Кредисимо“ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по
чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключването на
договора действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата
валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на
който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит.
Основният въпрос, поставен в исковата молба и мотивиращ претенцията
на ищцата за нищожност на договора за кредит е въпросът дали процесният
договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на 19, ал. 1 и ал. 4 във
връзка с чл. 11,ал.1,т.9 и т.10 от закона.
Императивно правило по отношение на годишния процент на
9
разходите е установено именно в приложимия Закон за потребителския
кредит. По силата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения. Годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§ 1, т.
1 от ДР на ЗПК), като общата сума, дължима от потребителя, и сборът на
общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита
за потребителя - § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗПК. Изводът, който следва от
законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и
извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти
законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи
в общите разходи по кредита може да е различно, но това не променя обща
сума, дължима от потребителя. Такава промяна може да настъпи при
уговорен променлив лихвен процент по кредита - § 1, т. 4 и 5а от ДР на ЗПК.
В случая страните не спорят,че по силата на договорните отношения
кредитодателят –първият ответник по настоящото дело е предоставило в
заем на кредитополучателят -ищцата по делото сумата от 500 лева, за срок от
30 дни при уговорен ГПР от 49.02 % и лихвен процент от 40%. Съгласно
клаузите на договора в тежест на кредитополучателят е възложено да
осигури обезпечение: чрез банкова гаранция или да сключи договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателят ЮЛ в срок до 48 часа от
подаване на заявлението като в случая е избрана втората възможност за
обезпечение чрез договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя
ЮЛ ,а именно „Ай тръст“ ЕООД.
По силата на чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се
прилагат правилата на Закона за защита на потребителите, уреждащи
неравноправните клаузи в договорите. Клаузите относно извънлихвените
разходи по кредита биха могли да са неравноправни, ако предвиждат плащане
от потребителя на такси или комисионна в явно непропорционален размер
спрямо услугата, предоставяна като насрещна престация (решение на СЕС по
дело С-321/22). Във всички случаи преценката за неравноправност изисква от
съда да вземе предвид предмета на договора, обстоятелствата около
сключването му, останалите клаузи или друг договор, от който той зависи –
чл. 145, ал. 1 ЗЗП.
10
В случая изхождайки от клаузите на процесния договор то процедурата
за отпускане на кредит е договорена по следния начин: заявление от
кредитополучателя за предоставяне на потребителски кредит чрез
обезпечение или заявление от кредитополучателя за кредит без обезпечение
.При избор на кредит с обезпечение,то в срок от 48 часа от подаване на
заявлението потребителят следва да сключи договор за поръчителство
с одобрено от кредитодателя ЮЛ .При не представяне на обезпечение в
посочения срок се считало ,че заявлението е неодобрено от
кредитодателя. Срокът за разглеждане на заявлението е 24 часа от
представяне на обезпечението-договора за поръчителство.
С оглед на разписаната процедура ,твърденията на страните и събраните
доказателства настоящият състав приема ,че кредитополучателят Н. е
заявила искане за отпускане на кредит с обезпечение -чрез сключване на
договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя ЮЛ,който договор е
следвало да сключи в срок от 48 часа от подаване на заявлението. При
разглеждане на заявлението на потребителя Н. от кредитодателя
„Кредисимо“ЕАД на същия е било известно наличието на обезпечение чрез
договор за поръчителство с „Ай тръст“ЕООД,по който потребителят е
дължал точно определено възнаграждение посочено в приложение № 1 към
договора. В случая твърденията на ответниците ,че първо бил сключен
договорът за предоставяне на потребителски кредит,а впоследствие договорът
за поръчителство е нелогично и би било в нарушение на договореното от
страните .
Следователно, още преди сключване на договора за кредит ответникът-
кредитодател е знаел какъв ще е размерът на задължението по договора за
поръчителство ,а именно сумата от 149.28 лева. Същото не е платено на
поръчителя предварително,като в договора изрично е записано ,че то следва
да се плати на падежа на кредита, по банкова сметка на поръчителя или по
банкова сметка на кредитодателя. Сключеният договор за поръчителство е
излязъл от присъщата му функция за обезпечаване на заема, като в случая е
имал за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Основание за сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД
условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор
за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство
11
обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл.4 на Договора за
потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по
кредита му ,като това може да бъде само предварително одобрено от
кредитора юридическо лице/по списък/. Предварително наложената
идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от
него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя Н. , а само
този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени,
защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв
поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към
кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство. Посоченият от
„Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция,
вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при
БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.Същото
е свързано с кредитора лице(с оглед данните в ТР). От анализа на
доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага
изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител е кредиторът на
длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител
/което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие на правата на потребителя и
търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава
длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.
Всичко това води до значително фактическо оскъпяване на заема и до
извода, че въпросното възнаграждение за поръчител е следвало да се включи
при изчисление на годишния процент на разходите по кредита при условията
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в качеството му на друг пряк или косвен разход, и така
кредитополучателят да има реална представа за дължимото по кредита.
Основен принцип в гражданските и търговските взаимоотношения е
добросъвестността и справедливостта, а целта на неговото спазване е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В конкретния случай накърняването на принципа на добрите
12
нрави в търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищцата,тъй като
при включването на този разход в ГПР, то стойността му би надвишила
законовия максимум. По този начин с невключване на разхода в ГПР се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се стига да
нарушение на императивните норми на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което да
се уважат предявените искове като в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 350 лева.
В случая ищцата е била представлявана от адв.П. при условията на
чл.38,ал.1 от ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите, посочени в чл. 38, ал. 1 от
същия закон, както в настоящия случай, съдът определя възнаграждение в
размер, не по-нисък от размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 на
Висшия адвокатски съвет.
Правото на ЕС е собствен правопорядък на територията на Р
България. Националният съд дължи да не препятства приложението на
правото на ЕС и да се въздържа от приложение на норми, които биха могли
да осуетят ефективното приложение на норми от правото на ЕС. Съгласно чл.
4, пар. 3 ДФЕС, държавите членки следва да спазват принципа на лоялно
сътрудничество и да не препятстват действията на актовете на ЕС, като
допринасят за постигане на целите, предвидени в тези актове. ДФЕС е
конституционна основа на правото на ЕС, нормите на ДФЕС имат пряко
действие. Ето защо тълкуването на чл. 101 ДФЕС, така както е постановено от
СЕС в решение С-438/22 на СЕС, т. 53 е приложимо във всеки случай, при
приложение на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. Съгласно решение от 25.01.2024
г. по дело C-438/22 на СЕС, т. 53 "национална правна уредба, съгласно която
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
13
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. " Също така
в решението е посочено, че не може да се приеме съдът да може да
съизмерява възнагражденията, които определя с посочените в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като поради
ограничението на конкуренцията, те не отразяват реално пазарните условия и
не могат да представляват пазарни цени. Поради наличие на противоречие
на чл. 101 ДФЕС (така както е тълкуван с решение С-438/22 г. на СЕС) с
нормата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1 на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така
посочената национална норма следва да остане неприложена. Предвид
посоченото действие на решение С-438/22 г. на СЕС, което е задължително на
основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти, следователно и в
настоящия спор, посочената Наредба е нищожна, от момента на приемането
й. Следователно не може да се приложи и въз основа на нея да се определят
конкретните размери на следващото се на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ, възнаграждение. Наличието на празнота в закона относно
конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се
тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв. Ясно в нормата на чл. 36, ал.
2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв е посочено, че възнаграждението на адвоката е за
положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован.
При определяне на възнаграждението на адвокат П., предоставил в
настоящия случай безплатна правна помощ, следва да се вземат предвид
конкретни критерии - високата образователна квалификация, която по
принцип всяко лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в
съответния регистър на адвокатска колегия, притежава, за да осигурява
правна помощ на лицата и да осъществява процесуално представителство. От
значение е поетата отговорност от адвоката, със сключване на договора за
предоставяне на правна помощ. При предоставяне на правна помощ и в
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, адвокатът дължи висока степен на грижа
при осъществяване на защитата, с която е натоварен и следва да изпълни
произтичащите от договора и закона свои задължения, като отговаря и
имуществено за неточно изпълнение на тези свои задължения спрямо
14
страната, на която предоставя правна помощ, на основание сключения
договор. Също така законът е предвидил дисциплинарна отговорност на
адвоката за допуснати нарушения в неговата работа. Тази завишена
отговорност на адвоката, при осъществяване на неговата дейност, също е
критерий, обосноваващ високата степен на отговорност, която адвокатът
поема с предоставяне на правна помощ и следва да се съобрази при
определяне размера на следващото се адвокатско възнаграждение.
Така в случая при преценка на посочените критерии, настоящият
съдебен състав намира, че освен високата степен на квалификация и
отговорност от адв. П., от значение е, че са предявени два иска ,като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.В разглеждания случай
справедливото обезщетение за вложения труд от адвокат П., следва да се
определи, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв в размер на
600 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит №
2653855 от 13.10.2022 година сключен между „КРЕДИСИМО“ЕАД с ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление:гр.София,район
Триадица,бул.“Витоша“ №146(сграда А),Бизнес център
България,представлявано от Сокол Янков-изпълнителен директор и В. Г. Н.
с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“Самоковите“ № 25А, чрез процесуалния
й представител адв.П. П. като противоречащ на императивните
разпоредби на ЗЗД,ЗПК, ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за поредоставяне на
поръчителство от 13.10.2022 година сключен между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.София, район
Триадица,бул.“Витоша“ № 146(сграда А),Бизнес център
България,представлявано от управителя Ива Шаламанова и В. Г. Н. с ЕГН-
********** от гр.Пещера,ул.“Самоковите“ № 25А, чрез процесуалния й
представител адв.П. П.. като противоречащ на императивните разпоредби на
ЗЗД,ЗПК, ЗЗП.
15
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „КРЕДИСИМО“ЕАД с ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление:гр.София,район
Триадица,бул.“Витоша“ №146(сграда А),Бизнес център
България,представлявано от Сокол Янков-изпълнителен директор и „АЙ
ТРЪСТ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Триадица,бул.“Витоша“ № 146(сграда А),Бизнес
център България,представлявано от управителя Ива Шаламанова ДА
ЗАПЛАТЯТ общо на В. Г. Н. разноски по делото в размер на 350 лева,в това
число д.т. и разноски за вещо лице
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ЕАД с ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление:гр.София,район Триадица,бул.“Витоша“ №146(сграда
А),Бизнес център България,представлявано от Сокол Янков-изпълнителен
директор и АЙ ТРЪСТ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Триадица,бул.“Витоша“ № 146(сграда А),Бизнес
център България,представлявано от управителя Ива Шаламанова ДА
ЗАПЛАТЯТ общо на адв.П. П. –САК адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
16