Р Е Ш
Е Н И Е
№ 859 / 16.12.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 925 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; от „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул. "Рачо
Петков-Казанджията" № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М. - Т.;
против Ю.Х.Ю. с ЕГН ********** и А.М.Ю. с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че на 21.04.2008 г. в гр. Хасково бил сключен договор за
потребителски кредит № FL392472/21.04.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи
България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД), с ЕИК
*********, като кредитор, първия ответник, като кредитополучател, и втория
ответник, като съкредитополучател. По силата му, банката им предоставила кредит
в размер на 20 000 лв. за текущи нужди, която сума превела по банкова
сметка на кредитополучателя. Солидарно задължените лица се задължавали да
върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията,
уговорени в договора. В чл.З ал.1 било договорено, че за усвоения кредит
кредитополучателите дължат на банката през първите 3 месеца от срока на
издължаване на кредита фиксирана лихва в размер на 7,50%. За оставащия период
на кредита кредитополучателят дължал на банката годишна лихва, формирана от
сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити, за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер
на 0,350 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за
потребителски кредити бил в размер на 8,250%. Дължимите лихви се начислявали от
датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на усвояване се
считала датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Годишния процент
на разходите (ГПР) по кредита бил 9,2599 %. Погасителните вноски за издължаване
на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали
ежемесечно на 21-во число на месеца, като крайният срок на погасяване на
кредита бил до 21.04.2018 г. Общата сума, която кредитополучателите се
задължавали да върнат в уговорения срок, била в размера посочен в погасителния
план, като ответниците се задължавали да погасят задължението си общо на 120
анюитетни вноски, от които първите 3 в размер на 237,40 лв., останалите по
248,79 лв. и една последна изравнителна в размер на 248,92 лв. Всяка вноска
включвала в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна
лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за
потребителски кредит. След усвояване на кредита, кредитополучателите извършили
погасявания, поради което размерът на дължимата сума по кредита намалял. След
преустановяване на плащанията (след м.04.2010г.) останало непогасено задължение
по кредита в размер на 20 688,97 лв., от които: 18 172,48 лв. главница и 2
516,49 лв. договорни лихви. Вземането на кредитора станало изискуемо с изтичане
крайния срок на договора - 21.04.2018 г.
На основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 18.01.2016 г. и приложенията към него, между банката и ищцовото дружество,
задължението на ответниците като солидарни длъжници, произтичащо от цитирания
договор за потребителски кредит, било изкупено от ищеца. В изпълнение на чл.99
от ЗЗД и договорите, на 13.11.2018 г. длъжниците били уведомени, че считано от
датата на получаване на уведомленията за цесия, кредитор спрямо тях по отношение
гореописаното парично вземане е ищецът. Съгласно т.5.1.1 от договора за цесия,
цесионерът и адвокатско дружество били упълномощени от цедента, да извършват
уведомяване от името и за сметка на цедента, което не опорочавало чл.99 ал.З от ЗЗД. Уведомленията били изпратени на постоянния и настоящ адрес на ответниците,
които съвпадали с тези по договора и молбата за отпускане на кредит. Освен
това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
ответниците получавали уведомленията, изходящи от банката за извършеното
прехвърляне на процесиите вземания, като ставали надлежно уведомени за втори
път за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока. Съдът
следвало да зачете този факт по силата на чл.235 ал. 3 от ГПК. Ищецът пристъпил
към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
заявление до Районен съд - Хасково срещу кредитополучателите за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 08.01.2019 г., като претендирана била
част от дължимата главница и договорната лихва, а именно: главница – 1 483,51
лв. частично от общо дължимата главница в размер на 18 172,48 лв. и договорна
лихва – 2 516,49 лв. Образувано било ч.гр. дело № 51/2019 г. по описа на
Районен съд - Хасково. Срещу издадената заповед ответниците подали възражения,
за което ищецът бил уведомен със съобщение на 22.03.2019 г. Във възраженията се
твърдяло, че ответниците не дължат изпълнение по издадената заповед за
изпълнение. Към момента погасяване на задължението по договора за кредит не
било осъществено, нито същото било отпаднало на друго основание.
Горното пораждало правния интерес на ищеца да предяви настоящия си иск.
Предвид изложеното, той иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответниците солидарно му дължат сумата от общо 4 000 лв.,
от които: 1 483,51 лв. главница и 2 516,49 лв. договорна лихва за периода
05.02.2016 г. - 21.04.2018 г., представляващи част от неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит № FL392472/21.04.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда 08.01.2019 г. до окончателното изплащане; като му се присъдят и разноските
по заповедното и по настоящото гражданско дело. Това си искане ищецът поддържа в
допълнително писмено становище по делото, в което прави и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответниците; както и
чрез пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание.
Ответниците представят общ отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Оспорват претендираната договорна лихва
като неправилно определена. Не се сочел и моментът, от когато ответниците са
спрели да плащат вноските по кредита, съгласно погасителния план, с оглед
прилагането на чл. 15. Ответниците оспорват договора за цесия, който не бил
валидно сключен, като видно от него било, че вземанията по процесния договор за
кредит не били включени в обхвата на цесията, поради което те не били надлежно
прехвърлени на ищеца. В случая не били налице предпоставките за предявяване на
настоящия иск и същият бил неоснователен, т.к. не се ангажирали доказателства,
банката да е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението и да е уведомила длъжника за това, според изискването
на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18.
Това било достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. По делото имало
приложени уведомления до ответниците за предсрочна изискуемост на кредита, но
те били след изтичане срока по договора 21.04.2008 г., като били от дата
12.11.2018 г., при което те били ирелевантни. На следващо място, ответниците
възразяват, че процесните суми за главница и договорна лихва били погасени по
давност, по смисъла на чл. 110, вр. чл. 114 от ЗЗД. Според погасителния план и
ищцовите твърдения, след месец април 2010 г., ответниците преустановили
плащанията по кредита, като е останало непогасено задължение по кредита в
размер на 20 688,97 лева, от които: 18 172,48 лева - главница и
2 516,49 лева - договорни лихви. Така следвало да се приеме, че процесният
кредит е станал изцяло и предсрочно изискуем с лихвите на 30.06.2010 г., на
основание чл. 15 от договора. От тази дата започнали да текат давностните
срокове по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на главницата и по чл. 111, б. „в"
от ЗЗД за погасяване посочените лихви - договорни и наказателни (чл. 114 ал. 1
от ЗЗД). Същите били изтекли към 09.01.2019 г., датата на подаване на
заявлението. Ответниците възразяват още против ищцовото твърдение, че с
настъпване падежа на договора, настъпила и изискуемостта на вземането, т.к.
извършваните частични плащания не прекъсвали давността, т.к. не било налице
признание по чл. 116 б. „а" от ЗЗД. Това било още едно основание за
отхвърляне на предявения иск. Предвид изложеното, ответниците искат отхвърляне
на предявения иск изцяло, като им се присъдят направените по делото разноски. Това
си искане ответниците поддържат в открито съдебно заседание, чрез своя адвокат
– пълномощник.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Процесният договор за потребителски кредит № FL392472/21.04.2008 г. е
сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с предишно наименование „Българска
пощенска банка" АД) с ЕИК *********, като кредитор, и ответниците, като
кредитополучатели. Предмет на договора е предоставянето от банката по банков
път на ответниците на сумата от 20 000 лв. за текущи нужди, която те да й
върнат солидарно заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
договора /чл.1 и 2/. Според чл.З, за усвоения кредит кредитополучателите дължат
на банката през първите 3 месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана
лихва в размер на 7,50% /ал.1/, а за оставащия период на кредита
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 0,350 пункта, като
към момента на сключване на договора БЛП на банката за потребителски кредити
бил в размер на 8,250% /ал.2/. Дължимите лихви се начислявали от датата на
усвояване на кредита /чл.3 ал.3/, а ГПР по разрешения кредит е 9,2599 % /чл.3
ал.4/. БЛП се определя от СД на банката или от комитет към СД и подлежи на
ежемесечно преразглеждане, като промяна в БЛП се приема при съществени промени
в пазарните условия и се публикува на интернет страницата на банката и се
поставя на видно място в банковите салони /чл.3 ал.5/. Погасителните вноски за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат ежемесечно на
21-во число на месеца /чл.4/, като крайният срок на погасяване на кредита, вкл.
дължимите лихви, е до 21.04.2018 г. /чл.6/. Кредитополучателят погасява кредита
на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния
план, включваща лихва и главница, с
размер на всяка вноска за първите 3 месеца от 237,40 лв. и за останалия период
- по 248,79 лв. /чл.7 ал.1/. При промени на БЛП, размерът на погасителните вноски
по погасителния план се променя едностранно от банката, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето съгласие и се
задълава да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен
план /чл.7 ал.2/. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва /неустойка/
за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава /чл.9/. При непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или от лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия
кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на
договора /чл.15/, който е валиден до окончателното издължаване на кредита /чл.16/.
Неразделна част от договора са молба за отпускане на кредита, погасителен план
и запис на заповед /чл.17/. Страните по договора са се съгласили, във всеки
един момент от действието на договора банката да има право да прехвърли вземанията
си, произтичащи от него, на трето лице, като банката се е задължила да уведоми
кредитополучателите за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие
спрямо тях при уведомяването им от банката /чл.18 ал.1/. С подписването на
договора, кредитополучателите са потвърдили, че са предварително уведомени за
всички условия по кредита, прочели са договора и са съгласни с условията му
/чл.21/. Договорът е подписан в два еднообразни екзепляра от представители на
банката и от двамата ответника – кредитополучатели. Те са подписали и
представения погасителен план с дата 21.04.2008 г., с начало и край на
усвояването 21.04.2008 г., с начало на издължаването 21.05.2008 г. и край на
издължаването 21.04.2018 г. В него са посочени по дати и размери ежемесечните
дължими вноски по кредита, включващи лихва и главница. По делото се представи и
молба за потребителски кредит с вх. № 528-987/17.04.2008 г., подадена от
двамата ответника до банката, както и още една молба от ответника от дата
28.05.2009 г. за промяна на датата на изплащане на погасителните вноски – на
5-то число от месеца, с отбелязване на банков служител, че към същата дата той
няма просрочия в изплащането на задълженията по договора. В първата молба е налице дописване за ГПР от 9,2599%, под което дописване няма подписи на
ответниците, липсват други данни за допълнителните разходи и лихви по кредита.
Между банката, като прехвърлител, и
ищеца, като приобретател, е сключен договор за възлагане на вземания от
18.01.2016 г., с нотариална заверка на преписа с рег. № 6509/ 31.10.2018 г. от
нотариус с рег. № 580. По силата му,
банката е прехвърлила на ответника всички свои вземания, в съответствие с чл.99
от ЗЗД/т.2.1.1./. Прехвърлителят е упълномощил приобретателя и всеки уважаван
адвокат, посочен от приобретателя, с правото всеки от тях да действа като негов
представител при уведомяването на прехвърлените длъжници от името на
прехвърлителя за прехвърлянето на вземанията, като подпише пред нотариус
пърномощни, с нотариална заверка на подписите /т.4.3./. От същата дата
18.01.2016 г., е и представеното потвърждение за извършена цесия, подписано от
представители на страните по този договор. Към същото е приложение с описани
прехвърлените вземания, дължими към 31.12.2015 г. В него фигурира и ответникът,
като длъжник по процесния договор за потребителски кредит
№ FL392472/ 21.04.2008 г., с обща дължима сума от 20 688,97 лв., включваща
главница от 18 172,48 лв. и лихва от 2 516,49 лв. Банката е издала в
полза на ищеца пълномощно, с нотариална заверка рег. № 231/18.01.2016 г.
от нотариус с рег.№ 303, във връзка с процесния договор помежду им, да уведоми
по чл.99 ал.3 от ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски
кредити за извършеното прехвърляне. От същата дата е и пълномощно с нотариална
заверка рег. № 230/18.01.2016 г. от нотариус с рег.№ 303, в полза на Адвокатско
дружество «Иванов и Денев», дадено му от банката, със съдържание, идентично с
това в полза на ищеца. От управителя на това адвокатско дружество до ответника
са изпратени две писма – едното, че вземанията на банката против него са
изкупени от ищеца, а другото за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото му
задължение по договора, съответно - писма с изх. № 7693 и изх. № 7694, двете от 12.11.2018 г. За
получаването им се представи едно известие за доставка №
8100015008791/12.11.2018 г., видно от което на 13.11.2018 г. ответникът лично е
получил писмата. От управителя на адвокатското дружество до ответницата са
изпратени също две писма – едното, че вземанията на банката против нея са
изкупени от ищеца, а другото за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото й
задължение по договора, съответно - писма с изх. № 7695 и изх. № 7696, двете от 12.11.2018 г. За
получаването им се представи едно известие за доставка № 8100015008792/
12.11.2018 г., видно от което на 13.11.2018 г. ответницата лично е получила
писмата.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чиито първоначално
и допълнително заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени и които
съдът ще коментира в съответно относимите им части по-долу в настоящите си
мотиви.
За процесното си вземане против ответниците, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с вх.рег. № 383/ 08.01.2019 г., въз основа на което е образувано
производство по ч.гр.дело № 51/2019 г. на ХРС. Заявителят е основал вземането
си на процесните договор за потребителски кредит и договор за цесия, както и на
обстоятелството, че на 21.04.2018 г. е настъпил крайният срок на договора, като
е претендирал търсените и в настоящото производство частична сума за главница и
изцяло за договорна лихва. По това ч.гр.дело е издадена заповед № 28 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019 г., по силата
на която е разпоредено, длъжниците – ответници в настоящото производство, да
заплатят солидарно на кредитора – ищецът в настоящото производство, сумите,
както следва: 1 483,51 лв. главница /част от обща дължима главница от
18 172,48 лв./ и 2 516,49 лв. договорна лихва за периода 05.02.2016 г. -
21.04.2018 г., дължими по договор за потребителски кредит от 21.04.2008 г.,
сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД и длъжниците, което вземане
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от 18.01.2016
г. е прехвърлено на заявителя; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 07.01.2019 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски от 80 лв. за държавна такса. В законоустановения
срок са постъпили възражения и от двамата длъжника, че не дължат изпълнение по
издадената заповед за изпълнение, при което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил с настоящата
искова молба в рамките на срока.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен и доказан. По категоричен начин по делото се установиха
облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права. Процесният
договор за потребителски кредит № FL392472/21.04.2008 г. е сключен между
„Юробанк И Еф Джи България" АД (с предишно наименование „Българска
пощенска банка" АД), като кредитор, и ответниците, като кредитополучатели
– за сумата от 20 000 лв., която те да й върнат солидарно заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора; с неразделна част от
договора - погасителен план, съдържащ подробно описани по падежи и размери
всички месечни погасителни вноски. Вземанията си против солидарните длъжници банката
- кредитор, като цедент, е прехвърлила на ищеца, като цесионер, по силата на договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. По силата му, банката е
прехвърлила на ответника всички свои вземания, подробно описани в приложение
към потвърждение за извършена цесия от 18.01.2016 г. В това приложение са описани
прехвърлените вземания, дължими към 31.12.2015 г. и в него фигурира и
ответникът, като длъжник по процесния договор за потребителски
кредит с обща дължима сума от 20 688,97 лв., включваща главница от
18 172,48 лв. и лихва от 2 516,49 лв. Същото е подписано и от двете
страни по договора за цесия. Неоснователно в тази връзка е ответното
възражение, че договорът за цесия не бил валидно сключен и вземанията по
процесния договор за кредит не били включени в обхвата на цесията. При
сключването му са спазени всички законови изисквания за това по чл.99 и сл. от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо
длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова
уведомяване по отношение и на двамата ответника в случая се установява към
датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК. Всеки един от тях лично е
получил на 13.11.2018 г. изпратените им уведомления за цесията от ищеца -
цесионер, чрез адвокатско дружество, като пълномощници на банката – цедент, въз
основа на договора за цесия и нарочно издадени за целта пълномощни с нотариална
заверка на подписите. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е решение № 137 от
02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/ 2014 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК). Но за да има действие цесията спрямо длъжника,
уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му, което както се
посочи е налице по отношение на двамата ответника – солидарни длъжници. Нещо
повече, и двамата редовно са получили преписи от настоящата искова молба и
приложенията й, с което цесията им е била съобщена и втори път. Ето защо и
предвид гореизложените съображения, съдът приема, че процесната цесия е
породила действие спрямо двамата ответника – солидарни длъжници, при което на
разглеждане по същество подлежат следващите възражения на ответниците против
иска.
Процесният договор за кредит от 21.04.2008 г. попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - отм., в сила през периода 01.10.2006 г. - 12.05.2010 г. Същевременно, към него е
приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила
от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази
връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е
относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от
21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/ 15.06.2010
год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски
договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016
г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./. На следващо място,
физическо лице, което е съдлъжник по договор, може да има качеството на
потребител, само ако самият договор е потребителски по своя характер и спрямо
него са приложими разпоредбите на потребителското законодателство, какъвто именно
е процесният договор /решение на Съда (шести състав) от 09.07.2015 г. по дело
C-348/14/.
Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.12 от ЗПК /отм./,
предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са
нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на
договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо
правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и
при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност. В конкретния случай, съдът приема, че клаузите
от процесния договор не са били индивидуално уговорени с кредитополучателите.
По делото се установи, че двамата ответника не са получили подробна
преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на кредита, според
изискването на чл.58 ал.1 от ЗКрИ – за общите разходи по кредита и за
обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни
задължения, свързани с разплащанията. В представената по делото молба от тях за
кредита е налице дописване за ГПР от 9,2599%, под което дописване няма техни
подписи. В същата липсват други данни за допълнителните разходи и лихви по
кредита. Така ответниците като потребители не са били предварително уведомени,
как се формират стойностите на ГЛП и ГПР по техния договор с банката. Същите обаче
са залегнали като клаузи от договора за кредит, които съдът счита за неравноправни,
по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП,вр.чл.12 от ЗПК /отм./, т.к. налагат приемането
на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Същевременно, тези
клаузи /за ГЛП и ГПР/ ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени, за да
е приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив предоставените
на ответниците директно за подписи договор и погасителен план към него сочат на
стандартизирани действия по сключване на договора, без възможност за ответниците,
да влияят на съдържанието на клаузите; при което се налага извод, че сключеният
договор е с клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани
на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/.
Съдържащата се в договора декларация, че подписването му кредитополучателите са
потвърдили, че са предварително уведомени за всички условия по кредита, прочели
са договора и са съгласни с условията му - съдът намира за ирелевантно. При
позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при
служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г.
на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното
уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е
подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако
посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая
обаче по вече изложените съображения, ответниците не са разполагали с такъв
избор. В изложения смисъл е и съдебната практика по решение № 98/25.07.2017 г.
по т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените съображения,
клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР- съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18,
вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.12 от ЗПК-отм./. Тези клаузи
обаче са толкова съществени за процесния договор за потребителски кредит, че
тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор – чл.146 ал.5 от
ЗЗП. Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП и ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит
да се сключи и ако в него не са включени трите клаузи. Като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден, включването на клаузи за договаряне на
лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.7
т.6, 7, 9-11 от ЗПК /отм./. Предвид на това в случая не е приложима нормата на
чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата
потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния
договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл.14 ал.1 от ЗПК
/отм./, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл.6 и чл.7 т.4-14 от същия. Нормата на чл.6 ал.1 от ЗПК /отм./, задължава кредитора да
уведомява потребителя за всички условия на потребителския кредит преди
сключването на договора. Същата, предвид гореизложените съображения не е била
спазена в случая. Нормата на чл.7 от ЗПК /отм./, задължава -договорът за потребителски кредит да е изготвен на ясен и разбираем език
и да съдържа: т.6 - ГПР по
кредита, които потребителят трябва да направи, за да
издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - ГЛП и всички
разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; т.7 -
условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат
променяни; т.8 - условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и
ако е възможно, общия размер на тези плащания; т.9 - разходите по чл. 21, ал.
2, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от
страна на потребителя; т.10 - елементите на общата
стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на ГПР по кредита;
когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени
в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се
начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; т.11
- свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако
има такива. Същевременно, изискването за яснота и разбираемост на
договорните клаузи е принцип и на общото облигационно право, имащ отношение към
постигането на воля между страните по съществени елементи на договора. В тази
насока са и чл.147 ал. 1 от ЗЗП и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, че клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин. Ищецът не ангажира по делото доказателства за метода на
определяне на ГЛП и ГПР, в т.ч. за вида на компонентите, които участват при
определяне на стойността им, с посочване на техните количествени изражения и
относителните им тегла. Компонентите от формулата, следва да имат своите
числени стойности и измерения, за да може да бъде направен прост математически
извод, дали уговорените ГЛП и ГПР съответстват на формулата. В случая това не е
налице, включително и въпреки уговорката по чл.3 ал.5 от договора за кредит.
Вещото лице сочи в заключението си, че начинът на образуване на приложения по
договора лихвен процент, чрез сума от стойността на БЛП + надбавка, не е
достатъчно достъпен за потребителя, който с подписването на договора приема
клаузи, които търпят промяна, независимо от него, като процентът се изменя
едностранно, без кредитополучателят да може да влияе на този процес на промяна,
вр. чл.7 ал.2 от договора. Така ответниците като потребители към датата на
сключване на договора, който е релевантният момент за преценка неравноправието
на оспорените клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/ - не са разполагали с информация
относно съществени условия на договора – за ГЛП и за ГПР, определяни по неясна
методика. Обективно не може да се очаква от средния потребител без специални
знания и опит да оцени съответствието им с формула по методика, за да се очаква
от него да може да има информирано становище по тях, респ. да ги приеме или не.
Нещо повече, според трайната съдебна практика /решение № 98/25.07.2017 г. по
т.д. № 535/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 165/02.12.2016 г. по т.д. №
1777/2015 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016
г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г., ТК, II
т.о. на ВКС; решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г., ГК, V г.о. на
ВКС/, част от самия договор, а не във вътрешни правила на банката, следва да бъде
методът на изчисление на съответния лихвен процент с ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от компонентите – пазарни индекси и индикатори;
както и конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва като
съществен елемент от съдържанието на този вид договор. В настоящия случай,
процесният договор не съдържа подобно съдържание и кредиторът не може да се
счита за добросъвестен, за да е приложимо правилото на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП.
В този смисъл е последователната практика на Съда на ЕС /решение от 23.04.2015
г. по дело С - 96/14; решение от 30.04.2014 г. по дело С - 26/13; решение от
26.02.2015 г. по дело С - 143/13; решение по дело С-472/10; решение по съединени
дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016 г./. Тълкуването на съда
поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така
формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка, но и в
договора да е изложен прозрачно точният механизъм за изменението на договора,
както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение
относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин - чл. 147 ал. 2 от ЗЗП. Липсата на обективен характер и на
основателност на причината за изменението на договора, както и непосочването на
конкретните външни фактори/ показатели за това, не могат да се компенсират от
уведомяването на потребителя и от правото му на прекратяване на договора (в
този смисъл е решение от 21.03.2013 г. по дело С - 92/11 на СЕС).
Когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия - чл.14 ал.2 от ЗПК
/отм./. В този смисъл, ищецът като цесионер може да се легитимира като носител
на материалното право единствено за неизплатената главница по цедираното му
вземане на заемодателя по заемния договор, доколкото само съществуващи вземания
могат да се прехвърлят и сред тях не са вземанията за ГЛП и ГПР по приетите за
нищожни клаузи. Установи се по делото от заключението на вещото лице, че общата
платена по договора от заемополучателите - ответници сума възлиза на общо
5 447,05 лв., която сума ако се отнесе за погасяване единствено на
главницата по кредита, то неизплатеният остатък от същата възлиза на сумата от
14 552,95 лв. от общата заета сума в размер на 20 000 лв. По отношение на
това вземане следва да се обсъди направеното от ответниците възражение за
изтекла погасителна давност. Те възразяват, че след месец април 2010 г. са
преустановили плащанията по кредита, при което следвало да се приеме, че
процесният кредит е станал изцяло и предсрочно изискуем на 30.06.2010 г., на
основание чл. 15 от договора. От тази дата започнал да тече давностният срок по
чл. 110 от ЗЗД за погасяване на главницата, предвид чл. 114 ал. 1 от ЗЗД,
изтекъл към 09.01.2019 г. - датата на подаване на заявлението. Това им
възражение съдът намира за неоснователно. По отношение началния момент на давността съдът съобрази разпоредбата на
чл.430 ал.1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят
е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не
е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става
изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече
давността по чл.114 от ЗЗД, като приложим е общият
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД по отношение на
главницата (решение № 161/ 08.02.2016 г. по дело № 1153/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010г. на ВКС, IV г.о.,ГК; решение № 28 от 05.04.2012 г. по
гр.д.№523/2011 г. на ВКС, III г.о. и др.). С
оглед на тези доводи и като взе предвид, че съобщаването на длъжника на
обявената предсрочната изискуемост на задълженията по договора в случая не е
установено, а и ищецът не се позовава на такова - то следва да се приеме, че не
е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита, при което
задълженията по договора са изискуеми на краен падеж, а именно - на падежа на
последната вноска 21.04.2018 г. Така на 22.04.2018 г. е започнал да тече
петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД за главницата и същият
не е изтекъл към 07.01.2019 г. – датата на депозирането на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда. Ето защо, вземането на ищеца солидарно против ответниците по
договора за неизплатения остатък от главницата в размер на 14 552,95 лв. не е погасено по давност. Изцяло неоснователно е
ответното вързажение за неоснователност на предявения иск по причина, че
банката не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението и не е уведомила длъжника за това. Както се посочи,
ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
кредита, а напротив – на изтекъл краен падеж на договора, който факт безспорно
е настъпил. Същевременно, както самите ответници сочат, обявяването на
вземането на предсрочно изискуемо, при наличието на предвидените в договора
предпоставки за това – е право, а не задължение, на кредитора, от което си
право той в настоящия случай не се е възползвал.
Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи
частично, като се приеме за установено, че ответниците солидарно дължат на
ищеца сумата от 1 483,51 лв. за главница, представляваща част от общата дължима
и неизплатена главница от 14 552,95 лв. по договор за потребителски кредит
№ FL392472/21.04.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с
предишно наименование „Българска пощенска банка" АД) с ЕИК *********, като
кредитор, и ответниците, като кредитополучатели; вземанията по който са
цедирани от банката на ищеца с договор за възлагане на
вземания от 18.01.2016 г., описано в приложение към потвърждение за извършена
цесия от 18.01.2016 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
08.01.2019 г. /според ищцовото искане/ до окончателното изплащане; като искът
за сумата от 2 516,49 лв. договорна лихва за периода 05.02.2016 г. - 21.04.2018
г., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Предвид уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК, ответниците следва да бъде осъдени да заплатят солидарно на ищеца
деловодни разноски, в т.ч. и за заповедното производство, в размер на общо 281,87
лв. При изчисленията си съдът включи всички посочени в списъка му по чл.80 от ГПК разноски, в т.ч. и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство, определено по правилото на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Предвид отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците деловодни разноски от общо
446,67 лв., включващи съразмерно заплатеното възнаграждение за вещо лице от 200
лв. и следващата се за адвокатско възнаграждение сума от 510 лв. В тази връзка,
основателно е ищцовото възражение по чл.78
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците на пълномощника им
адвокатско възнаграждение, предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.129/, ответниците и адвокатът им са договорили възнаграждение в
размер на 1 000 лв., което е било изплатено в брой. Настоящият случай попада в
хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която и според общата цена на исковете от 4 000 лв. - дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство е в размер на 510 лв., при което уговореното и изплатено
възнаграждение от 1 000 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено от съда до посочения
по-нисък размер.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.Х.Ю. с ЕГН ********** и А.М.Ю. с ЕГН **********,***; ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул. "Рачо
Петков-Казанджията" № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М. - Т.;
сумата от 1 483,51 лв. за главница,
представляваща част от общата дължима и неизплатена главница от 14 552,95
лв. по договор за потребителски кредит № FL392472/21.04.2008 г., сключен между
„Юробанк И Еф Джи България" АД (с предишно наименование „Българска
пощенска банка" АД) с ЕИК ********* и ответниците; вземанията по който са
цедирани от банката на ищеца с договор за възлагане на
вземания от 18.01.2016 г.; описани в приложение към потвърждение за извършена
цесия от 18.01.2016 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда 08.01.2019 г. до окончателното изплащане; като искът за
сумата от 2 516,49 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.02.2016 г.
- 21.04.2018 г., ОТХВЪРЛЯ;
за които всички суми е била издадена заповед
№ 28 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019 г. по
ч.гр.дело № 51/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Ю.Х.Ю. с ЕГН ********** и А.М.Ю. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ЕОС
Матрикс" ЕООД с ЕИК ********* сумата от 281,87 лева за деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производтва.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Х.Ю. с ЕГН ********** и А.М.Ю. с ЕГН **********
сумата от общо 446,67 лева за
деловодни разноски за настоящото производтво.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.