О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 18.01.2021 год.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. ч. гр. д. №10 по
описа за 2021 г. на КнОС и, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх. №267426/03.12.2020 г. от „***“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Ш., чрез пълномощника си – юрисконсулт В.Г., против разпореждане №260788 от 22.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. №1929/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С обжалвания акт заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на „***“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите: 65,19 лв. – административни разноски и 157,08 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство.
Жалбоподателят счита атакувания акт в обжалваната част за неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Съдът неправилно бил приел, че с оглед
обстоятелството, че „***“ ЕАД е
собственик на капитала на „***“ ЕООД, то на кредитополучателя не било
предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. К. имал
възможности за избор с подаване на заявлението за кредит по електронен път.
Това било отбелязано и в общите условия. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на
договор за кредит и за длъжника нямало санкция, ако избере необезпечен кредит. Кредиторът не определял, че поръчителството е
задължително условие за предоставяне на кредит. Неправилен бил изводът на съда,
че длъжникът не е имал право на избор при сключване на договора за кредит.
Налице било индивидуално договаряне, тъй като кредитополучателят определил
условията по договора – размер, срок, продукт и начин на усвояване. „***“ ЕАД и
„***“ ЕООД били самостоятелни юридически лица, финансови институции. И
последното предоставило поръчителство на
различни лица срещу заплащане. В случая с К. *** изпълнило задълженията си по
сключения договор. Фактът, че поръчителят бил предварително одобрено от ***
юридическо лице не правело договора за предоставяне на поръчителство част от
Договора за кредит, нито бил недействителен. Неправилна била оценка, че *** не
спазило разпоредбата на чл.16 от ЗПК да оцени платежоспособността на
потребителя. Обезпечението не било свързано с оценката на платежоспособността
на клиента. Неправилен бил изводът, че вземанията на „***“ следвало да се
включат в общата сума за погасяване и в годишния процент на разходите. Разходът
на длъжника по договора за предоставяне на поръчителство не бил задължителен, а
решение на кредитополучателя и това било видно от общите условия по договора.
Не били налице условията по пар.1, т.1 от ДР на
ЗПК за включване на възнаграждението на
поръчителя в общия разход по кредита. Дори и да се приемело, че ГПР бил
определен неправилно порокът не бил
липса на реквизит на договора, а незаконосъобразно определяне на ГПР и
затова следвало да се прецени дали е налице частична недействителност по
аргумент от чл.19, ал.6 от ЗПК и затова ГПР следвало да се прилага до законово
установения размер. Неправилен бил изводът, че претендираните
разноски противоречали на чл.10аЗПК. това искане следвало поради това, че „***“
ЕАД направил разходи за извънсъдебно събиране на просроченото вземане –
изпращане на напомнителни писма, покани с актуален
размер на задължението, указания за плащането им, разходи за разговори с
длъжника. За размера на направените разходи бил изготвен протокол за извършени
извънсъдебни услуги. Тези разходи били в следствие на некоректно поведение на К.
и било следствие на неизпълнение на задължение на длъжника.
На тази база се иска отмяна на атакуваното
разпореждане в обжалваните му части и съответно уважаване на заявлението в
целия му размер. Претендират се разноски в заповедното производство,
включително разноски за държавна такса за обжалване.
Препис от жалбата, съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК не се изпраща за връчване на ответната страна.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
„***“ ЕООД, ЕИК:*********, е предявило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.П.К. за сума в общ размер на 1672,73 лв., от която 891,84 главница, ведно със законна лихва, 164,71 лв. договорна лихва, 393,91 лв. наказателна лихва, 157,08 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 65,19 лв. за административни разноски. В обстоятелствената част на заявлението, както и изводимо от приложените към заявлението договор за кредит от 22.0.06.2017г., приложение №1 към договора, общи условия и договор за предоставяне на поръчителство от 22.06.2017г., е отразено, че задълженията на К. произтичат от договор за кредит от 22.06.2017 г. сключен между К. и „***“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от 22.06.2017г., сключен между К. и „***“ ЕООД. На 20.09.2018г. падержирала последната вноска по заема. Доколкото К. не обслужвал кредита си кредиторът отправил искане до поръчителя за заплащане на всички задължения. На 10.08.2020г. поръчителят платил всички задължения по договора за кредит. Поради това „***“ ЕООД встъпил в правата на кредитора и заявил претенцията си към К. за всички платени от дружеството суми.
От правна страна, съдът намери следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, след заплащане на дължимата държавна такса.
След извършената служебна проверка от съда се установява, че актът е валиден, както и допустим в обжалваната му част.
Жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Относно сумата 157, 08 лв. по договора за
поръчителство - При преценката
по чл. 143 от ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя
клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на равни месечни вноски от по 99, 40 лв. за периода на действие на договора за кредит, т.
е за срок от 15 месеца, съобразно приложение № 1 към договора за
предоставяне на поръчителство/ срещу задължението на "***" ЕООД да
сключи договор за поръчителство с "***" ЕАД, по силата на който да
отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички
задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП.
Този извод следва от обстоятелството, че с посочената клауза е уговорено
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи,
независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално
неизпълнение на длъжника или не, като размерът на възнаграждението от 68 лв. на месец за срок от 15 месеца /1020 лв./ е
почти толкова, колкото е общият размер на предоставения
кредит - 1150 лв. и надхвърля половината
от задължението, което длъжникът следва да върне по договора
за потребителски кредит – 1 491 лв. В
този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата на потребителя и
търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна. Наред с това въззивният съд споделя изводите на районния съд, че сумата
не следва да се дължи, доколкото поръчителят е дружество, изцяло контролирано
от кредитора, като последният е собственик на капитала на поръчителя. По този
начин на практика е налице идентитет между кредитор и
поръчител и е видна целта на поръчителството – да увеличи приходите на
кредитора, като се заобиколят изискванията за
максимален праг на ГПР по чл. 19 от Закона за потребителския кредит. Ето защо е
верен изводът на КРС за нищожност на тази клауза – за заплащане на
възнаграждение на поръчителя.
Относно сумата от 65, 19 лв. – за
административни разноски: действително разпоредбата на чл. 10а от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ се допуска кредиторът да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, но това е допустимо, доколкото тези действия не влизат в
колизия с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК – да не се заплащат такси и
комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Както правилно е
отбелязал КРС, нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК налага подобни разноски да бъдат ясно и
предварително индивидуализирани в договора за кредит. А това не е сторено,
поради което се налага на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата също да бъде
обявена за нищожна.
По
оплакването относно изводите следващи от обстоятелството, че „***“
ЕАД е собственик на капитала на „***“ ЕООД: не е вярно твърдението за
индивидуално договаряне между кредитора и длъжника, тъй като поръчителят е
предварително посочен и одобрен от кредитора. Видно и от съдебната практика
поръчителят „***“ ЕООД традиционно е поръчител на длъжници по договори за кредит с „***“ ЕАД. Лихвеният процент едностранно е уговорен от кредитора и,
разбира се, размерът на кредита /предоставената сума/ не може да бъде
едностранно определена от кредитора, а е в следствие с искането на бъдещия длъжник.
Свързаността на двете дружества, чрез притежаването на капитала на „***“ ЕООД
от „***“ ЕАД иде да покаже заобикалянето на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е
явен индикатор за намерението на кредитора да си осигури сигурен доход, чрез
използването на фигурата на поръчителя, между които е налице практически идентитет. Обстоятелството, че двете дружества са
регистрирани самостоятелно и са отделни ЮЛ не променя горните изводи.
По
оплакването за неправилен извод на съда, че не е приложена нормата на чл. 16 от ЗПК за определяне на платежоспособността: с оглед обстоятелството, че в
договора за кредит фигурира облекчен ред за предоставяне на заем, а именно
предоставяне на банкова гаранция, което както е отбелязал КРС е нелогично, тъй като при изпълнение на това
условие се явяване потребителят не би целял получаване на кредит от небанкова
институция, вместо от банкова. На следващо място сключването на договор за
поръчителство между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД на 22.06.2017г. е явна индиция, че именно поради неизвестността, неизпълнение на
задълженията по чл.16 от ЗПК, дали длъжникът ще изпълни задълженията си по
договора за кредит до настъпване на евентуална неплатежоспособност се цели събиране на доходи чрез договора за поръчителство, което
както се посочи по-горе е почти в размера на отпуснатия кредит.
По
оплакването, че вземанията на „***“ ЕООД не следвало да се включват в ГПР: този
извод на съда не е решаващ за отхвърляне на тази претенция, но за пълнота ще се
изложи, че от справка в Търговския регистър е видно, че едноличен собственик на
капитала на „***“ ЕООД е „***“ ЕАД, поради което разходите, които възникват за
длъжника вследствие на договора за поръчителство са печалба за кредиторът, с
което цената на представения кредит се формира не само на база лихвата по
договора за кредит, но и сумите по договора за поръчителство, който е с период на
действие точно колкото е договора за кредит. При това положение разходите за
длъжника по договора за кредит следват както от самия него, така и от договора
за поръчителства. Това налага изводът, че ГПР в договора за кредит не е
формиран прецизно, тъй като не се взема предвид годишния процент на разходите
получаващи се от месечните вноски, които К. прави към договора за
поръчителство. Така сумирани е явно, че надхвърля максимално допустимия размер
на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Житейски нелогично е длъжник по потребителски
кредит да търси кому другиго да стане длъжник, без да е налице някаква престация или насрещна полза, освен ако това не му е било
постановено като извъндоговорно условие, за да му
бъде отпуснат заем. По доводът, че ако ГПР надхвърля размерът допустим по
чл.19, ал.4 от ЗПК, то съдът следвало да намали ГПР до законово установения
размер, следва да се посочи, че съдът не е орган, който да дефинира параметрите
по договора, така че да замести липсващо съгласие по една липсваща уговорка.
По
оплакването, че административните разноски не противоречали на чл.10а от ЗПК: посоченият в частната жалба начин на
уведомяване на длъжника за размера на задълженията му и просрочията
представляват действия по управление и усвояване на кредита и попадат в
хипотезата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поведението на К. не представлява
некоректно поведение, както се сочи в частна жалба, а е неизпълнение, поради
неплатежоспособност на същия. В X, т.1 от Общите
условия към договора за кредит от 22.06.2017г. е посочено, че кредиторът има
право на разходи за съдебно и извън съдебно събиране на просроченото вземане,
но същото не може да се установи да е идентично с претендираните
административни разноски, като последните по същество представляват уведомление
за размера на задълженията на К., което задължение следва по силата на договора
за кредит и ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия стават част от
договора за потребителски креди щом всяка страница от ОУ бъдат подписани от
страните по договора за потребителски кредит. По начина на оформяне на Общите
условия – л.1- л.19 от ч.гр.д. №39319/2020г. по описа на СРС, не може да се
установи кой е положил подписи на страниците. Липсва означение кой е кредиторът
и кой длъжникът, поради което дори и да се приемаше, че административните
разноски отговарят на условието по X, т.1 от ОУ, то
страните не са обвързани с ОУ, поради
липса на надлежно подписване.
Ето защо,
съдът ще потвърди в обжалваните части разпореждане
№260788 от 22.10.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. №1929/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил като правилно. В необжалваните части разпореждането е
влязло в сила.
По
обжалваемостта:
Настоящото определение се явява необжалваемо, като непопадащо в нито една от хипотезите на
чл. 274, ал. 1 от ГПК. Отделно от това, поради общият размер на претенцията, на
основание чл. 274, ал. 4 от ГПК разпореждането също не може да се обжалва.
Водим от горното, настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260788
от 22.10.2020 г., постановено по
ч. гр. д. №1929/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил в частта, с която
е оставено без уважение заявлението на „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителя Ш. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите 65, 19 лв. –
административни разноски и 157, 08 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
В останалата част разпореждането е влязло в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.