ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№__________
гр. Варна, 13 април 2022г.
Варненският административен съд
- І-ви тричленен състав, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова Ч.КНАХД № 881 по
описа
за 2022год. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.229 и сл. от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба
от „Лидерстрой ВН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.д-р Л.Попов“ № 8, чрез адв.Д.П. - Т., против Определение №
261/24.02.2022г. на Районен съд - Варна, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД
№ 4793/2021г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение
на Решение № 70/17.01.2022г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател
твърди неправилност на обжалваното определение, по съображения за неправилно
приложение на материалния закон. Позовава се на разпоредбите на чл.143 от АПК и
чл.78, ал.1 от ГПК и твърди, че жалбата срещу наказателното постановление е
уважена от съда, т.к. единственото искане за изменение на НП до
законоустановения минимум е изцяло уважено, поради което дружеството има право
на разноски в пълен размер. Сочи и че искането за присъждане на разноски пред
ВРС е направено своевременно. Моли за отмяна на обжалваното определение и
присъждане на разноски в полза на дружеството в размер на 300лв.
В срока по чл.248, ал.2
от ГПК ответната страна - Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, не изразява
становище по искането за изменение на решението в частта за разноските.
След преценка на
доказателствата по делото и становищата на страните, настоящият състав приема
от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е
постъпила от надлежна страна, в срока по чл.230 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред ВРС
е образувано по жалбата на „Лидерстрой ВН“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна против
Наказателно постановление № 03-013640/17.06.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на
основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 5000,00лв.
Видно от подадената от
„Лидерстрой ВН“ ООД жалба, наказателното постановление е обжалвано само в
частта на размера на наложената имуществена санкция. Изложени са доводи, че АНО
не е изложил никакви мотиви, които да обосновават размера на наложената санкция
от 5000лв., при положение че [за нарушението] е предвидено налагането на санкция от 1500лв. до 15000лв. Съобразно
тежестта и характера на нарушението, и с оглед постигане на целите на
административните наказания по чл.12 от ЗАНН, е направено искане ВРС да измени
наказателното постановление, като определи санкция в предвидения минимален
размер.
С молба вх.№
1442/11.01.2022г. адв.Д.П.-Т. - процесуален представител на „Лидерстрой ВН“
ООД, е заявила, че поддържа подадената жалба и моли на дружеството да се наложи
санкция в минимален размер. Направено е и искане за присъждане на разноски в
размер на 300лв., съгласно приложен към молбата договор за правна защита и
съдействие.
С Решение №
70/17.01.2022г. по НАХД № 4793/2021г. ВРС е приел, че при определяне на размера
на санкцията АНО правилно е определил санкционната норма, но неправилно е
определил размера на наказанието над минималния. Предвид факта, че се касае за
констатирано нарушение за първи път, ВРС е приел, че адекватна на нарушението
се явява имуществена санкция в минимален размер. По изложените съображения ВРС
е изменил НП № 03-013640/17.06.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Варна, като е намалил размера на имуществената санкция от 5000лв. на
1500лв. Прието е, че изменяйки наказателното постановление, съдът не възлага
разноски.
С молба вх.№
8807/09.02.2022г. „Лидерстрой ВН“ ООД е поискало изменение на Решение №
70/17.01.2022г. по НАХД № 4793/2021г. в частта за разноските, като в негова
полза се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.
За да остави молбата без
уважение, ВРС с обжалваното определение е приел, че след като наказателното
постановление не е отменено, а изменено [в частта на размера на имуществената
санкция] разноски не следва да се присъждат.
Така постановеното определение
е неправилно.
Съгласно разпоредбата на
чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. От друга страна в разпоредбата на чл.143 от АПК - уреждаща възлагането
на разноските, липсва уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна
на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Поради това,
съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, приложение намират общите
правила на чл.78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от иска. При приложение на този принцип и двете страни в
административнонаказателното производство имат право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от
жалбата. Аргумент в подкрепа на горния извод се намира и в чл.18, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като в хипотези като процесната, последните са базирани на размера на наложната
глоба или имуществена санкция по алгоритъма от чл.7, ал.2 от Наредбата - така в Решение № 16 от 1.02.2022г. на АдмС -
Шумен по КНАХД № 298/2021г.; Решение №
1963 от 9.12.2021г. на АдмС - Бургас по КНАХД № 2237/2021г.; Решение № 88 от 13.12.2021г. на АдмС -
Силистра по КНАХД № 97/2021г.; Определение
№ 1991 от 6.08.2021г. на АдмС - Варна по Ч.КНАХД № 1636/2021г.; Определение № 2299 от 15.09.202 г. на АдмС -
Варна по Ч.КНАХД № 1770/2021г.; Определение
№ 688 от 8.03.2022г. на АдмС - Варна по Ч.КНАХД № 462/2022г. и др.
В този контекст, при
частична основателност на жалбата и намаление на наложеното
наказание/имуществена санкция, разноските на жалбоподателя, респ. на ответника,
следва да бъдат определени съразмерно с отхвърлената/ уважената част.
По изложените
съображения неправилно ВРС е приел, че не следва да възлага разноски при
изменение на наказателното постановление, в частта на размера на наложената
имуществена санкция.
Настоящият състав
преценява и че следва да присъди изцяло претендираното от дружеството
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е определено под минималния размер
и кореспондира изцяло с уважения материален интерес.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. Според ал.4 на с.р., за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв.
В случая, по правилото
на чл.18, ал.2 от Наредба № 1, за обжалване на НП, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 5000лв. /материалния интерес/, адвокатското
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата е в размер на 300лв. + 7% за
горницата над 1000лв., или 580лв. Съобразно уважената част от жалбата /за
3500лв./, възнаграждението, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
е в размер на 475лв. Т.е. изплатеното на адв.Т. възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие серия Б№ 231380/22.07.2021г. е определено под
минимума и в двете хипотези.
С оглед изложеното
следва да се присъдят изцяло претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00лв.
Водим от горното и на
основание чл.235 от АПК, вр.чл.63д от ЗАНН, Варненският административен съд,
І-ви тричленен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261/24.02.2022г. по НАХД № 4793/2021г.
по описа на Районен съд-Варна, ХХХVІІІ-ми състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна да заплати на
„Лидерстрой ВН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.д-р Л.Попов“ № 8, разноски в размер на 300 /триста/ лева -
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване!
Председател:
Членове: 1.
2.