РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 08.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ „А“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Стефка Александрова,

като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 15830 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Ж.С.И. срещу Решение № 461471/31.07.2018 г. по гр. дело № 42280/2016 г. на Софийския районен съд, 143. състав, с което е отхвърлен иска на въззивницата за осъждане на З. „Л.и.“ АД да ѝ плати сумата от 6 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 31.03.2016 г. около 21:05 часа в град София между лек автомобил „Рено Рапид“ с рег. № ********и лек автомобил „БМВ 325 ХИ“ с рег. № ********, като последният бил застрахован при въззиваемото дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ с № на полица: BG228115001417479, както и законната лихва върху тази сума за периода от 31.03.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди се, че Софийският районен съд неправилно е приел в решението си, че произшествието е изцяло по вина на водача на лек автомобил „Рено Рапид“, в който се е возела пострадалата, а не на автомобил „БМВ 325 ХИ“, управляван при застрахован при ответното дружество водач. Излагат се доводи, че съдът неправилно бил кредитирал единствено показанията на разпитания свидетел С., без да кредитира показанията на свидетеляС.И., според когото водачът на автомобил „Рено Рапид“ е преминал на зелен светофар, а не както свидетелят С. твърди – на забранително показание на светофара. Поради това се иска да се приеме, че вина за настъпилото ПТП има единствено застрахования при въззиваемото дружество водач. Иска се уважаване на иска в цялост. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – З. „Л.и.“ АД, в който се оспорва основателността на жалбата. Излагат се доводи, че изводите на първоинстанционния съд за липса на вина на застрахования при дружеството водач са правилни, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззиваемото дружество. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В съдебното заседание се явява само представител на въззивника, който поддържа въззивната жалба и излага твърдения, че застрахованият при въззиваемото дружество водач е преминал като първа кола в колоната преди светофарът за него да се смени в зелен.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че около 21:05 часа на 31.03.2016 г. в град София на кръстовището на бул. „Възкресение“ и бул. „Никола Мушанов“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „БМВ 325 ХИ“ с рег. № ******** е ударил в средата на кръстовището лек автомобил „Рено Рапид“ с рег. №  *******, който е идвал по бул. „Възкресение“ от ул. „Кубан“ към бул. „Вардар“ (т.е. отдясно на автомобил „БМВ 325 ХИ“), и е нанесъл щети по лявата му част. Първоинстанционният съд е приел за установено, че в лекия автомобил „Рено“ се е возела ищцата И. (на задната лява седалка), като  същата получила при удара между двата автомобила телесни увреждания – контузия на главата, тазобедрената става, гърдите и корема, и навяхване на врата, които са причинили умерени болки в период до две-три седмици, след което са отшумели напълно. По отношение на вината за причиненото произшествие, съдът се е позовал на три доказателствени източника – показанията на двамата свидетели очевидци – И. и С., както и заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), за която изрично е посочено, че се базира на писмени документи и на показанията на свидетеля И.. Прието е, че свидетелят И. се е возел в един от увредените автомобили, поради което неговите показания са недостоверни. Затова съдът напълно се е доверил на показанията на свидетеля С., който е намерил за непредубеден, и е решил поради това, че вина за причиненото ПТП има единствено водачът на лек автомобил „Рено Рапид“, в който ищцата И. се е возила, и който не е застрахован при ответника. Поради това е приел, че искът е неоснователен, и го е отхвърлил.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционн ият съд правилно е приел, че е сезиран с иск по чл. 432 КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ пряко от лице, пострадало от виновните действия на застрахован при ответника по иска водач на моторно превозно средство. За уважаване на този иск е необходимо установяване на две групи предпоставки – на първо място, че ответникът е в застрахователно правоотношение с водача, причинил пътнотранспортното произшествие (ПТП), и че по това правоотношение е било налице покритие към датата на последното. От друга страна следва да се установи, че застрахованият водач е причинил на ищеца по иска непозволено увреждане (чл. 45, ал. 1 ЗЗД), т.е. че е имал противоправно поведение, което е причинило вреди на ищеца и вредите са в причинна връзка с противоправното поведение на застрахования водач.

Основният спор между страните е концентриран във въпроса кой от участвалите в ПТП на 31.03.2016 г. водачи е нарушил правилата за движение и така е причинил претърпените от въззивницата И. (ищца в първоинстанционното производство) вреди.

По този въпрос в първоинстанционното дело са събрани следните доказателства:

На лист 4 от първоинстанционното дело е представен Констативен протокол № К 265/31.03.2016 г., съставен от Р.Г.– младши инспектор в отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи. В същия протокол е отбелязано установеното от първоинстанционния съд за сблъсък между два автомобила – „БМВ 325 ХИ“ и „Рено Рапид“ на кръстовището на бул. „Възкресение“ и бул. „Никола Мушанов“ в София. Установено е, че разположението на автомобилите е било както следва – автомобил „БМВ“, управляван от И.П.А., се движил по бул. „Възкресение“ от бул. „Вардар“ с посока на движение към кв. „Овча Купел“, а автомобилът „Рено Рапид“, в който е пътувала (според данни от протокола) ищцата Ж.И., е идвал от дясната страна на лекия автомобил „БМВ“. Автомобилът „Рено Рапид“ е бил управляван отН.В. К.. Полицейските органи при проверка с уред за установяване на алкохол в издишания въздух, са установили, че водачът К. не е употребил алкохол, а водачът А. е с установено съдържание на алкохол 0,34 промила в издишания въздух. Установени са и следните увреждания по двата автомобила – по управлявания от водача А. автомобил „БМВ“ – деформирани преден капак, броня и решетка, както и деформации на предния ляв калник, счупени светлини в лявата предна част на автомобила; по автомобил „Рено Рапид“ – деформации по цялата лява странична част, вкл. двете леви врати, лява предпазна греда, леви калници и лява колона.

Разпитани са и двама свидетели.

СвидетелятС.И. е разпитан в съдебното заседание на 28.09.2017 г. (на лист 62 от първоинстанционното дело). Същият си спомня катастрофата, съобщава, че се е возил в един автомобил с ищцата И.. Същият ясно сочи, че били ударени от автомобил „БМВ“ на два-три метра след като навлезли в кръстовището, като ударът отляво на колата, в която се возел. Свидетелят си спомня, че ударът е настъпил на трамвайната линия. Същият твърди, че автомобилът „Рено Рапид“, в който се е возил, е преминал на зелена светлина на светофара и се е движил с около 60 км/ч.

Свидетелят Д. С. е разпитан в съдебното заседание на 04.04.2018 г. (на лист 127 от първоинстанционното дело). Същият разказва, че по времето на ПТП се е намирал в автомобил, който е бил един автомобил зад управлявания отИ.А. автомобил „БМВ“ (т.е. между тях се е намирал един автомобил, който свидетелят описва като малка синя или зелена кола). Същият излага спомените си за това, че автомобилът „БМВ“ е тръгнал на зелен светофар. Свидетелят посочва, че автомобилът „БМВ“ ударил автомобил с марка „Рено“ или „Пежо“ от тип „баничарка“, като този автомобил бил дошъл отдясно на общата им посока на движение с автомобила „БМВ“. Двата автомобила се засекли в кръстовището, като автомобилът „БМВ“ ударил другия в лявата страна.

По делото е изслушано и заключение на съдебна автотехническа експертиза на вещото лице В.Д.(заключението е на лист 106 – 113 от първоинстанционното дело). Същата е възприела ситуацията на ПТП предимно по показанията на свидетеля И. и излага механизъм на ПТП, при който лек автомобил „БМВ“ е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара. Поради субективния източник на данни, ползвани от вещото лице, съдът не може да кредитира експертизата като пълноценен доказателствен източник за обстоятелството кой водач е преминал при червен, и кой – при зелен сигнал на светофара. Вещото лице обаче еднозначно сочи, след анализ на представената по делото циклограма на светофарната уредба на кръстовището, където се е случило процесното ПТП, че е невъзможно и двата автомобила да са преминали на зелена светлина. С оглед на установените от полицейските органи увреждания по автомобилите вещото лице Д. посочва също така, че при удара и двата автомобила са се движели със скорост около 50 км/ч. Посочено е, че става въпрос за кос удар, при който скоростта на удрящия автомобил не може да е повече от 50 км/ч. В същото време е посочено, че ако автомобил „БМВ“ се е движел с около 50 км/ч, то е невъзможно водачът на автомобила „Рено“ да спре, за да избегне удара, ако се е движел със скорост около 60 км/ч. Вещото лице посочва, че установените травматични увреждания на ищцата И. съответстват на травми, които могат да бъдат получени при страничен удар отляво, като в този случай предпазните колани са частично ефективни и не могат да предотвратят всички травматични увреждания.

По делото е представено и постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.02.2017 г. по прокурорска преписка № 12544/2016 г. на Софийската районна прокуратура (на лист 59 – 60 от първоинстанционното дело), като производството е прекратено срещуИ.А. поради изразено желание за това от пострадалата Лидия Иванова.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява следното:

По делото се установява, че участвалият в ПТП водачИ.А. (водач на автомобил „БМВ“) първи е ударил управлявания отН.К. автомобил „Рено“, който вече е бил навлязъл в кръстовището. Това е така, доколкото в тази насока са както показанията и на двамата разпитани свидетели, така и данни те от съставения на мястото на ПТП полицейски протокол. В това отношение следва да се посочи, че настъпилият между двата автомобила удар е засегнал лявата част на автомобил „БМВ“, което означава, че същият автомобил се е движел в права траектория, когато е ударил автомобила „Рено“, който е идвал отстрани. Същевременно ударът именно вляво означава, че водачът А. е можел да възприеме, че от дясната му страна идва друг автомобил, като  същият го е ударил при изтеглянето му от кръстовището – в средната странична част на автомобила „Рено“ (доколкото е засегната лявата страна на автомобила му, а не основно дясната, т.е. ако ударът беше настъпил в предната част на автомобил, навлизащ в кръстовището отдясно, основните щети по автомобила „БМВ“ щяха да са в предната дясна, а не в предната лява страна). От протокола за оглед на ПТП и показанията на свидетеля И. се установява, че инцидентът е настъпил в средата на кръстовището, близо до намиращите се в средата на бул. „Възкресение“ трамвайни релси, поради което се установява, че автомобилът „Рено“ вече е бил навлязъл в кръстовището, преди оттам да премине управляваният от водача А. автомобил „БМВ“.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че няма данни по делото автомобилът „Рено“ да е навлязъл в кръстовището на червен светофар. В тази част показанията на свидетеля И. следва да бъдат кредитирани, тъй като макар и да е заинтересован, същият пресъздава механизъм на инцидента, който съответства на обективните доказателства по делото – установените при огледа на пострадалите автомобили повреди – първи ударът е нанесъл автомобилът „БМВ“, а не автомобилът „Рено“, като е ударена страничната част на последния автомобил. Навлизането на кръстовището на зелен сигнал на светофара се потвърждава и от данните на свидетеля И., че автомобилът е бързал и се е движел с превишена скорост (60 км/ч).

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. в частта им, в която се сочи, че водачът на автомобил „Рено“ бил навлязъл на кръстовището на червена светлина на светофара. Свидетелят прави категоричен извод за този факт, макар че се е движел от другата страна на кръстовището и за него светофарът, подаващ сигнал се е намирал под ъгъл 90 градуса от дясната му страна, при това обърнат с гръб. Поради това следва да се приеме, че свидетелят С. не е възприел на какъв сигнал на светофара е навлязъл в кръстовището автомобилът с марка „Рено“.

 Свидетелят С. помни подробно автомобилите, които са се намирали пред него на кръстовището, поради което съдът прави извод, че същият се е намирал в колона от автомобили, чакащи да преминат на светофара. Оттук следва да се приеме, че свидетелят не пази пълен спомен за обстановката на кръстовището, и показанията му са достоверни относно обстоятелството, че той е преминал през кръстовището на зелен светофар. Същите обаче не следва да се кредитират в частта, че и първият автомобил в колоната е преминал на зелен сигнал на светофара, доколкото свидетелят се е намирал в колона от автомобили, следял е основно намиращият се непосредствено пред него автомобил и не може да се очаква да знае при какъв сигнал на светофара са преминали намиращите се по-напред автомобили (какъвто е и управляваният от водача А. автомобил „БМВ“, движел се два автомобила пред свидетеля С.). С оглед показанията на свидетеля И., който свидетелстват за механизма на удара, следва да се приеме, че към момента, в който автомобилът „БМВ“ е навлязъл на кръстовището, на него не му е било разрешено от светофара да извърши такава маневра.

По делото се установява, че водачът А. със сигурност е нарушил правилата за движение.

Разпоредбата на Закона за движение по пътищата, която със сигурност е нарушена, в случая е тази на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – водачът е длъжен да спре при изпречило се на пътя му препятствие. Както беше посочено, с оглед мястото, където автомобилът „БМВ“ е влязъл в съприкосновение с автомобил „Рено“ (около средата на колата), то първият ударил се автомобил е управляваният от водача А. автомобил „БМВ“. По делото няма доказателства същият да не е можел да забележи навлизащия в кръстовището автомобил „Рено“, което би изключило вината на водача. Поради това не е оборена и презумпцията, че е налице виновно поведение (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Щом като водачът А. не е успял да спре управлявания от него автомобил и е ударил пресичащ пътя му друг автомобил, то същият е нарушил Закона за движението по пътищата и ако не може да установи обективна причина за настъпване на сблъсъка (т.е. обективна невъзможност да предвиди появата на препятствие), водачът А. носи отговорност за настъпването на удара.

Първоинстанционният съд е установил, че именно ПТП, настъпило на 31.03.2016 г., е причинило телесните увреждания на ищцата И., като страните не са оспорили този негов извод пред въззивната инстанция. Поради това въззивният съд не следва да преразглежда правилността на първоинстанционното решение в частта относно установените увреждания на ищцата и причинната им връзка с настъпилото ПТП, тъй като не е сезиран с такова искане в жалбата и отговора и не следи служебно за правилността на фактическите изводи на първоинстанционния съд (чл. 269 ГПК).

Следователно са налице основания да се приеме, че водачътИ.А. носи отговорност за причинените на въззивницата Ж.И. при ПТП на 31.03.2016 г. вреди.

От представения по делото Констативен протокол № К 265/31.03.2016 г., който в тази си част представлява официален свидетелстващ документ, съставен от полицейски орган в кръга на компетентността му (контрол по автомобилния транспорт) се установява, че гражданската отговорност на виновния водачИ.А. ебила застрахована към момента на процесното ПТП с полица № BG/22/115001417479/25.05.2015 г. при ответника – ЗД „Лев инс“ АД. Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ в този случай ищцата И. има право да иска пряко от ответника заплащане на обезщетение за причинените ѝ вреди.

Съгласно чл. 52 ЗЗД това обезщетение се определя по справедливост, а съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне на обезщетението съдът следва да посочи онези фактори, които обуславят справедливия му размер. В случая законът търси т.нар. „възстановителна“ справедливост – поставянето на увредения в такова положение, при което той би се намирал, ако не беше претърпял противоправно причинените му вреди. Въззивницата И. е претърпяла четири мекотъкани увреждания – контузия на главата, дисторзия (навяхване) на шията, контузия на лявата тазобедрена става и контузия на гърдите и корема, които според изводите на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза (на лист 37 – 39 от първоинстанционното дело), която не е оспорена от страните и настоящият съд намира за компетентно изготвена, са заздравели за период от около три седмици. Подобен възстановителен период – около 1 месец, посочва и свидетелят И., което потвърждава достоверността на изводите на експертизата.  Като се има предвид този относително лек характер на уврежданията, но и броят на увредените части на тялото, липсата на данни за стрес у ищцата от преживяното, възрастта на ищцата и липсата на данни за преживени усложнения, обезщетението за претърпените от нея вреди с оглед икономическите условия към датата на увреждането (2016 г.) следва да се определи на 2 000 лева.

По делото не са установени причини за намаляване на размера на обезщетението. Възражението за съпричиняване, направено от въззиваемото дружество – З. „Л.и.“ АД, пред първата съдебна инстанция, е неоснователно. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението се намалява само ако увреденият е допринесъл за настъпилите вреди. В случая се излагат твърдения не за принос на увредената – въззивницата И., а за принос на трето лице (водача на автомобила, в който въззивницата се е возела). Ако такъв принос е налице, то тогава се прилага правилото на чл. 53 ЗЗД – ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Т.е. увреденият има право да насочи иска си към всеки от причинителите на вредата (или застрахователя на гражданската му отговорност – чл. 432, ал. 1 КЗ), а ако неколцина отговарят за причиняването ѝ, те могат да търсят припадащите се според приноса им части помежду си по правилата за отговорност между солидарните длъжници (чл. 127, ал. 2 ЗЗД). Това обаче не влияе на правата на кредитора, който може да търси пълния размер на обезщетението от всеки от солидарните причинители на вредата (чл. 122, ал. 1 ЗЗД).

Следователно въззивницата И. има право да получи от въззиваемото дружество –З. „Л.и.“ АД, сумата от 2 000 лева като обезщетение за претърпените от нея вреди. В тази част изводите на първоинстанционния съд не съвпадат с тези на въззивния и първоинстанционното решение следва да се отмени, като искът бъде частично уважен. За разликата над сумата от 2 000 лева до пълния предявен размер на иска от 6 000 лева (или за сумата от общо 4 000 лева) първоинстанционното отхвърлително решение следва да се потвърди като правилно.

По акцесорния иск за законна лихва за забава:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът по парично вземане дължи законна лихва от деня на изпадането си в забава, а съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при вземания за непозволено увреждане забавата настъпва от деня на настъпване на вредата. По този начин обаче отговаря само прекия причинител на непозволено увреждане.

Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите отговаря за лихви от датата, на която е следвало да се произнесе по предявената от пострадалия претенция. По настоящото дело е представена претенция на въззивницата И., заведена пред З. „Л.и.“ АД с вх. № 3878/26.04.2016 г. (на лист 8 от първоинстанционното дело), като от представянето ѝ е започнал да тече 3-месечен срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 КЗ, изтекъл на 26.07.2016 г. Исковата молба по делото е подадена на следващия ден. Поради това законната лихва за забава преди подаване на исковата молба не се дължи.

Относно разноските:

При този изход на спора въззивницата И. има право да ѝ се възстановят разноски пропорционално на уважената част от исковата претенция, а въззиваемото дружество – З. „Л.и.“ АД – пропорционално на отхвърлената, на основание
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Искът е уважен за 1/3 част от предявения си размер и е отхвърлен за останалите 2/3.

На въззивницата И. следва да се определят разноски за първоинстанционното производство. Същата е доказала извършване на такива в размер на 240 лева – за държавна такса (на лист 11 от първоинстанционното дело), и 300 лева – депозити за експертизи (на лист 23 – 24 от първоинстанционното дело). Пред първата съдебна инстанция въззивницата И. е защитавана безплатно съгласно представен на лист 3 от първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие от 04.04.2016 г. В същия е посочено основание за предоставяне на безплатна помощ „чл. 38 от ЗАдв“. Основанието не е уточнено и при устните състезания по делото (на лист 127 от първоинстанционното дело). Цитираната разпоредба предвижда множество хипотези на безплатна защита, поради което основанието за предоставяне на такава не е ясно. В този случай съдът не следва да присъжда разноски за безплатна адвокатска помощ, тъй като не може да се провери дали е налице някоя от хипотезите на посочената норма, коя конкретна хипотеза, а и насрещната страна не може да възрази за наличието или отсъствието ѝ. Следователно общият доказан размер на разноските на въззивницата И. пред първоинстанционния съд възлиза на 540 лева, от които следва да ѝ се присъди една трета, или 180 лева.

Пред въззивния съд въззивницата И. е доказала извършени от нея разноски в размер на 120 лева държавна такса. Не е представен договор за правна защита или друг документ за разходи за такава. Поради това на въззивницата следва да се присъдят една трета от 120 лева, или 40 лева разноски за въззивното производство.

В първоинстанционното производство на З. „Л.и.“ АД са присъдени разноски в общ размер от 460 лева. Доколкото настоящата инстанция приема, че следва да се присъдят само 2/3 от разноските на ответника, а същата част възлиза на 306, 67 лева, то първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за разноските, с която на въззиваемото дружество са присъдени разноски в размер над 306, 67 лева до присъдения размер от 460 лева, или за 153, 33 лева. За икономия, доколкото първоинстанционният съд е разделил разноските по пера, следва да се отмени решението в частта за разноските за разноски, различни от юрисконсултско възнаграждение – в частта над 156, 67лева до пълния присъден размер от 150 лева.

Въззиваемото дружество претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Същите следва да се определят според действителната фактическа и правна сложност на делото, като съдът е обвързан само от горна граница (чл. 78, ал. 8 ГПК). С оглед извършеното в хода на производството от юрисконсулта на З. „Л.и.“ АД – отговор на въззивна жалба с обем 1 страница, съдът следва да определи възнаграждение от 50 лева, от което да се присъдят 2/3, или 33, 33 лева.

Настоящото решение е постановено по дело за застрахователно обезщетение, което представлява търговски спор по смисъла на практиката на Върховния касационен съд. По него е предявен иск с цена 6 000 лева, или по-малко от 20 000 лева, поради което решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК

Така мотивиран, Софийският градски съд, втори „а“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 461471/31.07.2018 г. по гр. дело № 42280/2016 г. на Софийския районен съд, 143. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Ж.С.И., иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на З. „Л.и.“ АД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, да плати на Ж.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума до размера от 2 000 лева (две ихиляди лева) –  обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, причинени ѝ вследствие на ПТП, настъпило на 31.03.2016 г. около 21:05 часа в град София между лек автомобил „Рено Рапид“ с рег. № ********и лек автомобил „БМВ 325 ХИ“ с рег. № ********, за което дружеството носи отговорност по застрахователна полица: B*********по застраховка „Гражданска отговорност“, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която Ж.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена да плати на З. „Л.и.“ АД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, сумата в размер на 153, 33 (сто петдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща разликата между 156, 67 лева (сто петдесет и шест лева и 67 стотинки) и пълния присъден размер от 310 лева (триста и десет лева) – разноски, направени от него в производството, вместо което

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД З. „Л.и.“ АД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, да плати на Ж.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 2 000 лева (две хиляди лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 31.03.2016 г. около 21:05 часа в град София между лек автомобил „Рено Рапид“ с рег. № ********и лек автомобил „БМВ 325 ХИ“ с рег. № ********, като последният бил застрахован при въззиваемото дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ с № на полица: BG228115001417479, както и законната лихва върху тази сума за периода от 27.07.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 461471/31.07.2018 г. по гр. дело № 42280/2016 г. на Софийския районен съд, 143. състав, в останалата му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Л.и.“ АД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, да плати на Ж.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, 180 лева (сто и осемдесет лева) – разноски в първоинстанционното производство, и 40 лева (четиридесет лева) – разноски във въззивното производство.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ж.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на З. „Л.и.“ АД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, 33, 33 лева (тридесет и три лева и 33 стотинки) – разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.