Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260406
гр. Пловдив 24.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
деветнадесети февруари две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
при
участието на секретаря ТИХОМИРА КАЛЧЕВА , като разгледа докладваното от съдията дело
съдията АНД7105/20г. по описа на
ПРС-XVІІ н.с, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия
К3856211 от дата 15.07.2020г.,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1 т. 4 ЗДвП на Й.Ч. е наложена
глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се навеждат конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна е
представила писмено становище по допустимостта и основателността на
жалбата. С него иска потвърждаване на електронния фиш.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен
ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите,
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания Електронен фиш
намери, че са налице основания за отмяна на електронния фиш, поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че
на 15.07.2021г. в 11.38 ч.в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу номер 1,в посока
север при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ ч, лек автомобил с рег. № *** при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в
полза на водача, се движел с установена наказуема скорост от 82 км/ ч, тоест с
превишение на скоростта от 32 км/ч.
Видно от приложената по делото справка
за регистрация на МПС собственик на автомобила е санкционираното лице – Й.Ч..
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди
принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично
да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно
уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по - конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, следва да са налице следните
условия:
-
използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени
в удостоверението за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така,
че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта - чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система;
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от
изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.
В конкретния случай, според съда е спазено изискването на чл. 10, ал.1 Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г.
Действително, по делото е представен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство, и същия е надлежно попълнен. В същия е попълнен номера на лекия автомобил/служебен
автомобил/,отделно е посочено ,че има направена снимка и същата е приложена към
протокола,посочен е и режима на измерване , а именно статичен такава-С,посочено
е ограничението на скоростта в участъка-50км/ч.,началния и крайния час на
работа,номера на първото изображение -0312405,на следващо място под № 0312984 .Като приложената снимка с
посочена дата- 15.07.2020г. и час 11.38.56 ч. е под № 0312937 .Тоест снимката
попада в обхвата на посочените в
протокола и в този смисъл констатираното не се равнява на липса на Протокол по чл. 10 от Наредбата.Ето,защо
в този смисъл съдът не възприема доводът на защитата ,че видите ли снимката не
попада в обхвата на посочените в Протокола.Не е такъв конкретния случай. Също
така са попълнени реквизитите на протокола по чл.10 съгласно изискванията на
Наредбата.В този смисъл са спазени
императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. и АТСС е използвано
съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания.
Основателен
е обаче доводът,съгласно който се счита,че самата система -АТСС ARH CAM S1e Автоматизираните
технически средства и системи (АТСС) за скорост, които се
използват от органите на „Пътна полиция“, са устройства,
предназначени за контрол върху спазването на скоростните режими по пътната
мрежа в Република България.За тяхното функциониране не се налага непосредствено
обслужване от оператор, поради което се наричат автоматизирани. Намесата на
оператор е необходима за първоначалното позициониране и настройка на АТСС.
Всички останали процеси от измерването на скоростта до изготвянето на
съответния снимков материал или видеоклип се извършват от устройството без
участието на служител.В този смисъл е изисканото от защитата да бъде приложен
протокол за извършено обучение,по чл.15 от Наредбата за обучението на състава
за работа с техническите средства за видеконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M.Като видно от
представените протоколи е видно,че лицето К.Д. вписано в протокола по чл.10 е
обучено за работа с TFR1-M,но не и за работа
с ARH
CAM S1.Което поставя под съмнение неговата компетентност относно това дали е
първоначално е поставен правилно АТСС, я това съответно влияе и последващото
измерване.В този смисъл това е достатъчно основание да се счита за нарушена
процедурата по издаване на процесния ел.фищ ,както и на установяване на самото
нарушение, а това автоматично води да отмяна на процесния оспорван ел.фиш.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна,
чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която
оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е
ОДМВР-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за
присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита е
сключен на 23.09.2020г./л.9 от делото/ на основание чл.38ал.1т.2 от Закона за
адвокатурата/материално затруднено лице/.Впоследствие от приложения списък с
разноските от адв.М.Б. е видно ,че същата иска да и бъде присъден минималния
размер от 300 лева на основание чл.36ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.18ал.2вр.чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1\2004
г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения .В този смисъл искането
и е основателно ,поради което и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, серия номер
3856211 от дата 15.07.2020г.издаден от
ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т.
4 ЗДвП на Й.Ч. е наложена глоба в размер
на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати адв.М. И. Б. ***,служебен адрес-*** сумата от
300/триста/ лева,представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38ал.2 от ЗА,за процесуално представителство на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.