№ 9311
гр. С, 19.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110163908
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от "ХУК К
Общо З" АД, ФР Г, ****** К, ул. „В.Х.“ № 2, против „ОЗК З“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град С, 1301, район „В“, ул.
„СВ.С.“ №7, ет. 5.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 13192,64 лева, представляваща остатък от изплатено от него
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по преписка по
щета № ********/939222-В, вследствие на ПТП, станало на 07.08.2021 г. в гр.
А на ул. „ЯЗ“, пред № 10, по вина на застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на л.а.
„Ф.ТР.К.“, с рег. № *******, който по време на движение покрай паркирани
вдясно автомобили, се отклонил вдясно и застъргал странично паркирания
л.а. марка „М“, модел „*****“, с рег. № ******, застрахован при ищеца, и му
нанесъл вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 23.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
554,50 лева, представляваща лихва върху главницата от 16916,93 лева за
периода от 10.12.2021 г. до 06.05.2022 г.; и сумата от 846,52 лева,
представляваща лихва върху главницата от 13192,64 лева, за периода от
07.04.2022 г. до 22.11.2022 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено З по
застраховка „Каско на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния
механизъм: на 07.08.2021 г. в гр. А на ул. „ЯЗ“, пред № 10, водачъч на л.а.
„Ф.ТР.К.“, с рег. № *******, по време на движение покрай паркирани вдясно
1
автомобили, застъргал странично паркирания л.а. марка „М“, модел „*****“,
с рег. № ******, застрахован при ищеца, и му нанесъл вреди. За описаното
бил съставен протокол за ПТП № ******/07.08.2021 г. от РУ на МВР А.
Твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 8649,49 евро,
от които 7674,78 евро – заплатен ремонт за отстраняване на щетите; 349,98
евро – разходи за заместващ автомобил; 600,00 евро компенсиране
понижената стойност на автомобила; 25,00 евро – разни разходи. Твърди, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента,
спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение. Ищецът твърди, че на 26.08.2021 г. е предявил искане пред
ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение,
като едва на 06.04.2022 г. ответникът заплатил сумата от 3724,29 лева.
Ищецът претендира разликата от 13 192,64 лева, както и обезщетение за
забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е
постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер.
Сочи, че изплатената от него сума в размер на 1904,20 евро покрива изцяло
претърпените от ищеца вреди. Не оспорва наличието на застраховка
Гражданска отговорност, сключена за т.а. „Ф.ТР.К.“, с ДК № РВ 8040ТР.
Подробно аргументира, че не следва обезщетението да се определя по
пазарни цени за труд в Г, както и че ремонтът на увреденото МПС е следвало
да се извърши в България. Излага, че липсват доказателства за изплатено
обезщетение, в която връзка оспорва суброгацията. Счита, че искът е
предявен в завишен размер. Оспорва претенциите за обезценяване – 600,00
евро, заместващ автомобил – 349,98 евро и „разни“ – 25,00 евро, като
непокрит риск по застраховката. Оспорва и претенцията за мораторна лихва.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства намира следното: В случая се касае за
частноправно отношение с международен елемент по смисъла на чл. 1, ал. 2
КМЧП, тъй като ищецът е дружество със седалище и адрес на управление в Г,
а ответникът - дружество със седалище и адрес на управление в България.
Софийски районен съд е международно компетентен да разгледа спора
съобразно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 18 КМЧП, доколкото Регламент
(ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим
II/ и Регламент (Ео) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 17
юни 2008 /Рим I/ не уреждат въпросите относно компетентния съд.
По отношение на приложимото право следва да се съобрази вида и
характера на процесното вземане, което предпоставя установяване на всички
елементи от фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, че
в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено З,
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиито застраховател
по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят по ГО
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят
по имуществената застраховка е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Касае се
за претенция, подчинена на сложен фактически състав, който включва
2
елементите на непозволено увреждане, на прекия иск срещу застрахователя
по гражданска отговорност на виновното лице и на суброгация в правата на
кредитора по прекия иск от трето лице застраховател, което е обезщетило
пострадалия на основание застрахователен договор.
Следователно на първо място по отношение на предпоставките на
деликта - основанието и границите на отговорността, определянето на лицата,
на които може да се търси отговорност за извършени от тях противоправни
действия, наличието, вида и определяне на размера на вредите или на
търсеното обезщетение, следва да се определят в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим II/, след което на
второ място следва да се определи в съответствие с чл. 7 от Регламент (Ео) №
593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 юни 2008 /Рим I/, кое е
приложимото право спрямо договора за застраховка, сключен между
застрахователя – ищец и съответното застраховано от него лице, за да се
прецени дали и в каква степен този застраховател може по пътя на
суброгацията да упражни правата на пострадалото лице спрямо
застрахователя по гражданска отговорност на делинквента.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент /Рим II/ освен ако не е предвидено
друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата,
в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват
непреките последици от този факт.
В съображение 17 от Регламента е дадено тълкуване, че при дела за
имуществени или неимуществени вреди, държавата, в която е настъпила
вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и
страданията или съответно е увредено имуществото. Застрахованото от
ищеца в случая имущество - л. а. „М *****“, с рег. № ******, е било увредено
на територията на България, ето защо приложение следва да намери
българският материален закон.
По делото не е спорно, че на 07.08.2021 г., между двата автомобила е
настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, поради виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Ф.ТР.К.“, с рег. № *******. За
безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено още, че л.а. „Ф.ТР.К.“, с
рег. № ******* е бил застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че л.а. марка „М“,
модел „*****“, с рег. № ****** е бил застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско на МПС“.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се потвърждава и от
протокол за ПТП № ******/07.08.2021 г., съставен от автоконтрольор при РУ
– А, както и от САТЕ. От протокола, подписан от водачите на двата
автомобила и неоспорен в процеса, се установява, че на процесната дата
автомобил „Форд Транзит“ по време на движение покрай паркирани вдясно
автомобили поради отклоняване на вниманието на водача се отклонява
надясно и уврежда /„застъргва“/ странично паркирания л.а. „М *****“.
От представените от ищеца фактури и извлечения се установява, че
3
застрахователят на увреденото имущество е извършил плащания на следните
суми: 7674,78 евро – заплатен ремонт за отстраняване на щетите; 349,98 евро
– разходи за заместващ автомобил; 600,00 евро компенсиране понижената
стойност на автомобила; 25,00 евро – разни разходи.
От представени преписи от покани с дати – 11.08.2021 г. и 24.03.2022 г.,
както и от извлечение от електронна кореспонденция между представители на
ищцовото дружество и ответника, които доказателства не са оспорени от
страните и са приети от съда, се установява, че ищецът е отправил до
ответника покана за заплащане на претендирана сума от 8649,46 евро или
равностойност - 16916,87 лева. От извлечение от електронна поща се
установява, че на 01.09.2021 г. ответникът е отговорил на ищеца, че е
получено и администрирано искането по застраховката, като е даден
регистърен номер на щетата при ответника - 041010000322021.
От представена техническа експертиза по щета, изготвена на 09.12.2021
г. по възложение на ответника, се установява, че ответното дружество е
оценило уврежданията, настъпили в резултат от ПТП, на 1904,20 евро
/3724,29 лева/.
Не се спори между страните, че на 06.04.2022 г. ответникът е изплатил
на ищеца сумата от 3724,29 лева – застрахователно обезщетение.
От заключенията по изслушаните САТЕ и допълнителна САТЕ, които
страните не са оспорили и са приети от съда, и които заключения съдът
кредитира като обективни, безпристрастни и пълни, се установява, че от
техническа гледна точка щетите по процесното МПС „М *****“ се намират в
причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 07.08.2021 г. Вещото лице
установява, че по средни пазарни цени в България към датата на настъпване
на ПТП /07.08.2021 г./ размерът на щетите, нанесени на процесното МПС,
възлиза на 6131,33 лева.
При направеното от ответника с отговора на исковата молба изрично
оспорване на така претендирания размер на обезщетението, в тежест на
ищеца е да докаже какъв е действителният размер на възстановителния
ремонт на увреденото МПС по приложимите пазарни цени, като
доказателствената тежест за това му е указана от районния съд с доклада по
делото. В съгласие с направеното от ищеца в исковата молба искане
настоящият съд е допуснал САТЕ с формулираните от ищеца задачи, в т. ч. –
какъв е действителният размер на средствата необходими за отстраняване на
щетите, които са пряка и непосредствена последица от настъпване на
процесното застрахователно събитие /т. 3 от задачите към поисканата с
исковата молба САТЕ/. С изготвеното експертно заключение вещото лице е
отговорило изцяло на поставените му от ищеца задачи. В заключението е
прието, че действителният размер на средствата необходими за отстраняване
на щетите, които са пряка и непосредствена последица от настъпването на
процесното ПТП, е в размер на 6131,33 лева. Експертното заключение не е
оспорено от ищеца в първоинстанционното производство. От страните не са
поискани допълнителни експертизи, които да отговорят на въпроси, на които
вещото лице не е отговорило, а е поискано заключенията да бъдат приети.
При това положение съдът намира, че искът за обезщетение е доказан
по основание и размер за сумата от 6131,33 лева.
4
По отношение на останалите претенции за обезщетения настоящият
състав намира следното:
С доклада по делото, е указано, че в тежест на ищеца по иска по чл. 411
КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено З, вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата
на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение, е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, обемът на правата, в
които се суброгира съгласно приложимото към суброгацията право, както и
че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която
е получена от последния.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
заместващ автомобил и с оглед разпределената доказателствена тежест, на
първо място, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден към датата
на ПТП договор за имуществено З с добавък по клауза за заместващ
автомобил.
От представената застрахователна полица /л. 7/ се установява, че е
сключен договор за застраховка при условията на „Пълно каско“. В същото
време не се твърди и не се доказва от ищеца да е сключен добавък към
застрахователния договор, включващ клауза за ползване на заместващ
автомобил, или да са налице специални условия, включващи клауза за
ползване на заместващ автомобил. Ищецът не е представил препис от общите
си условия. Доколкото по делото не е доказано, че платената от ищеца сума
за заместващ автомобил попада в обхвата на покритието по сключената
имуществена застраховка "Каско", настоящият състав намира, че регресната
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна в тази част.
По отношение на претенциите за заплащане на обезщетения за
обезценяване на увредения автомобил – 600 евро, и разни – 25 евро, на първо
място, съдът намира, че не се установява тези обезщетения да са обхванати от
застрахователното покритие на договора между ищеца и застраховащия
увреденото имущество. Второ, ищецът не доказва действителни вреди, чиито
размери да съответстват на тези претенции. Не се твърди и не се доказва
увреденият автомобил да е обезценен след процесното ПТП със стойност,
която надхвърля разноските за ремонта му.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така
обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
5
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ
и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386,
ал. 1 КЗ.
С оглед на горното настоящият състав намира, че в съответствие с
принципните положения на българския КЗ, дължимото обезщетение при
увреда на МПС следва да се съизмерва с цената, която трябва да бъде
заплатена за отстраняване на нанесените щети. В разглеждания случай е
доказано, че размерът на щетите възлиза на 6131,33 лева, поради което и
претенциите за заплащане на обезщетения за обезценяване на увредения
автомобил – 600 евро, и разни – 25 евро, се явяват недоказани по основание и
размер и затова следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Не се спори между страните, че сумата от 3724,29 лева е заплатена от
ответника на ищеца. При това положение остава дължима главница в размер
на 2407,04 лева /6131,33 лева минус 3724,29 лева/, до който размер искът с
правно основание чл. 411 КЗ следва да се уважи, а за разликата над 2407,04
лева до 13 192,64 лева следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Гореописаното задължение на ответното дружество няма определен
падеж за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е
необходима покана, съгласно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Задължението на
делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на
настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/.
Без правно значение за изпадането в забава е и моментът, в който ответникът
е изчислил дължимата според него главница. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходима покана.
От друга страна чл. 412, ал. 3 КЗ предвижда, че застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" следва да изпълни
задължението си по предявената претенция в тридесетдневен срок от
представяне от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
всички относими към конкретния случай доказателства. Следователно
изпълнението от страна на ищеца на задължението му по чл. 412, ал. 1 КЗ има
характер на покана за плащане, като застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" изпада в забава след изтичане на тридесет дни,
считано от получаване на поканата. Ответникът не твърди и не доказва, че от
страна на застрахователя по имуществената застраховка не са представени
всички относими към конкретния случай доказателства.
По делото са представени преписи от две покани л.33 и 35.
Първата покана носи дата 8 август 2021 г. Представено е и излечение от
електронна кореспонденция между дружествата – страни в процеса – първото
6
съобщение е от 26 август 2021 г. и изхожда от ответника. Съдържанието на
това съобщение не е видно от извлечението. От посочения предмет на
съобщението е видно, че касае процесния застрахователен договор при ищеца
и процесната щета. В отговор на това съобщение ответникът е отговорил на 1
септември 2021 г., че искането е администрирано, направено е искане за
предоставяне на всички релевантни документи. В съобщението от 1
септември 2021 г. ответникът е посочил, че искането на ищцовото дружество
е заведено при него под номер 041010000322021. Този номер съвпада с
номера, под който е заведена процесната щета при ответника – видно от
техническа експертиза, възложена от ответника /л. 34/.
Втората покана носи дата 24 март 2022 г. Представено е извлечение от
кореспонденция между ищеца и ответника. В съобщението на ищеца от 25
март 2021 г. се съдържа следното искане „моля да се запознаете с
приложената документация във връзка с горепосочения случай“. Към
съобщението са приложени електронни файлове. В отговор на това
съобщение от името на ищеца е отговорено на 8 април 2022 г. – „Щетата е
платена на база прикачения документ. Нямаме основание за преразглеждане
на обезщетението.“.
Безспорно е в съдебната практика, че кредиторът не е длъжен да
индивидуализира вземането в поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД така както това се
изисква напр. при подаването на исковата молба, но последното трябва да
индивидуализирано по такъв начин, че да не оставя съмнение, че длъжникът е
поканен да заплати именно претендираното в съдебното производство
вземане.
В настоящия случай от изявленията на ответника и от съвкупната
преценка на доказателствения материал настоящият състав намира, че най-
късно със съобщението от 26 август 2021 г. ответникът е уведомен за
претенцията, доколкото е завел щета в собствения си регистър и й е дал
номер.
Ищецът претендира лихва за забава от по-късен момент – 10.12.2021 г.
За периода от 10.12.2021 г. до 06.04.2022 г. лихва за забава се дължи
върху главница в размер на 6131,33 лева, т.е. дължи се сумата от 200,98 лева –
изчислена от съда с помощта на онлайн калкулатор на НАП. За периода от
07.04.2022 г. до 23.11.2022 г. лихва за забава се дължи върху непогасената от
ответника част от главницата – 2407,04 лева, т.е. дължи се сума в размер на
154,46 лева - изчислена от съда с помощта на онлайн калкулатор на НАП.
Общо дължимата мораторна лихва за периода от 10.12.2021 г. до
23.11.2022 г. възлиза на 355,44 лева, до който размер искът следва да се
уважи, а за разликата над този размер до претендирания размер от 1401,02
лева претенцията трябва да се отхвърли.
При този изход право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 3426,55 лева /ДТ - 583,75
лева, САТЕ – 300 лева, преводи – 148,80 лева, адвокатски хонорар – 2394
лева/.
От ответника своевременно е направено възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
7
Възражението е основателно.
Настоящият състав взема предвид, че с Решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024 г. СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо
място, СЕС е посочил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед
гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба,
в случая НМРАВ.
За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав
намира, че делото не се характеризира с изключително висока сложност. На
следващо място, съдът следва да съобрази и действително извършените от
процесуалния представител на ищеца действия в настоящия процес. Те се
изразяват в подаването на искова молба и явяване в двете проведени по
делото открити съдебни заседания. Следва да се съобрази броя на исковете и
материалния интерес по делото – предявени са два иска за общо 14593,66
лева. При съобразяване на горепосочените фактори настоящият състав
намира, че справедливото възнаграждение за осъщественото от процесуалния
представител на ищеца представителство възлиза на 1400 лева.
От общо признатите разноски в размер на 2432,55 лева с оглед изхода
от спора на ищеца следва да присъдят 460,48 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 450 лева /САТЕ – 350
лева, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда – 100 лева/. С
оглед изхода от спора на тази страна следва да се присъдят разноски в размер
на 364,82 лева.
Поради изложеното Софийски районен съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град С, 1301, район „В“, ул. „СВ.С.“ №7, ет. 5, да заплати на
"ХУК К Общо З" АД, ФР Г, ****** К, ул. „В.Х.“ № 2, на основание чл. 411
КЗ сумата от 2407,04 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 23.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява разлика
между изплатеното от „ОЗК З“ АД застрахователно обезщетение в размер на
3724,29 лева и действително дължимото застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ по преписка по щета № ********/939222-В,
вследствие на ПТП, станало на 07.08.2021 г. в гр. А на ул. „ЯЗ“, пред № 10, по
вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилиста“ водач на л.а. „Ф.ТР.К.“, с рег. № *******, който по време
на движение покрай паркирани вдясно автомобили, се отклонил вдясно и
застъргал странично паркирания л.а. марка „М“, модел „*****“, с рег. №
******, застрахован при ищеца, и му нанесъл вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 2407,04 лева до пълния претендиран размер от 13192,64
лева.
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град С, 1301, район „В“, ул. „СВ.С.“ №7, ет. 5, да заплати на
"ХУК К Общо З" АД, ФР Г, ****** К, ул. „В.Х.“ № 2, на основание чл. 86
ЗЗД сумата от 355,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за застрахователно обезщетение за периода
от 10.12.2021 г. до 23.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
355,44 лева до пълния претендирания размер от 1401,02 лева.
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град С, 1301, район „В“, ул. „СВ.С.“ №7, ет. 5, да заплати на
"ХУК К Общо З" АД, ФР Г, ****** К, ул. „В.Х.“ № 2, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 460,48 лева – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА "ХУК К Общо З" АД, ФР Г, ****** К, ул. „В.Х.“ № 2, да
заплати на „ОЗК З“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
град С, 1301, район „В“, ул. „СВ.С.“ №7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 364,82 лева – разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9