Р Е Ш
Е Н И E
№281 03.07.2019 год. град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и деветнадесета год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №287 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на Х.Н.Р. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си по
делото адв. П.Т., против Областна дирекция на МВР - Ямбол, за заплащане на
сумата от 450.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено електронен
фиш на ОД на МВР - Ямбол.
В
исковата молба се твърди, че с Решение №41/05.03.2019 год., постановено по АНД
№1274/2018 год. по описа на Районен съд Ямбол е отменен електронен фиш №1890015
на Областна дирекция на МВР - Ямбол. За
представителство в съдебното производство ищецът сключил договор за правна
защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лв. в съдебното
производство. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 450.00 лв.
съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно издаденият електронен фиш на Областна дирекция на МВР - Ямбол.
Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден
ответника по иска Областна дирекция на МВР - Ямбол да му заплати претендираното
обезщетение за имуществени вреди в размер 450.00 лева, ведно със законната
лихва от 18.04.2019 год. – датата на завеждане на исковата молба, както и да му
се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР - Ямбол, в представеният отговор на
исковата молба, оспорва предявеният иск по основание и размер. Разноските
направени в производството по оспорване на издаденият електронен фиш не са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт. Що се отнася до
претендираните лихви, счита, че такива не следва да бъдат присъждани, тъй като
се касае за разноски по делото, редът им за присъждане не промяна тяхната
правна същност. Излага също така съображения, че претендираната вреда е завишен
размер и следва да бъде присъдено към минималният такъв предвиден в Наредбата
за адвокатските възнаграждения, а именно – 50.00 лв., тъй като не е имало
процесуално представителство от страна на жалбоподателят, а е била изготвена
само жалбата против издаденият електронен фиш. По отношение на претендираните
разноски в настоящето производство, претендира прекомерност, като заявява, че
при осъществено процесуално представителство, същото следва да се присъди в
предвидения в наредбата минимален размер.
Окръжна
прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.
10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за
основателност на исковата претенция.
От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното:
С електронен
фиш №1890015, издаден от Областна дирекция на МВР - Ямбол, на ищеца е наложено
административно наказание - глоба в
размер на 600.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №1274/2018 год.
по описа на Районен съд Ямбол, приключило с Решение №41/05.03.2019 год., с
което е отменен като незаконосъобразен електронен
фиш №1890015 на ОД на МВР – Ямбол.
Видно
от приложеното към настоящото дело АНД №1274/2018 год. по описа на Районен съд Ямбол
е видно, че ищеца е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. П.Т. за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство във
връзка с образуването и воденето на дело за обжалване на електронен фиш №1890015 на ОД на МВР Ямбол
до приключването му пред всички инстанции, с договорено и платено в брой
възнаграждение в размер на 450.00 лв. В развилото се съдебно производство не са
били поискани, нито присъдени направените разноски, който факт не се оспорва от
ответника.
Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява частично основателен,
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената
съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е
налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена
щета, причинена от издаден електронен фиш №1890015 на Областна дирекция на МВР -
Ямбол, който е бил отменен като незаконосъобразен по съдебен ред. Касае се за
административнонаказателно производство по налагане на административно
наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при
упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2014 год. на общото събрание от съдиите
от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на ВАС.
Безспорно се установи по делото, че за обжалването
на посоченият електронен фиш ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от Х.Р. разноски, съставляващи
заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между
направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отменения електронен
фиш, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка
със съдебното производство по обжалване на електронен фиш №1890015 на ОД на МВР
– Ямбол. Наемането на адвокат в случая е
било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление,
тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на
интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна
защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените
от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденият електронен фиш №1890015 на ОД на МВР – Ямбол.
Действително законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за
изключване приложението на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че
разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания
санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по
отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен
контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че
както във въззивното производство, ищецът е бил представляван от адвокат, което
предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.
Кумулативно
са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът
приема, че предявеният от Х.Р. иск срещу Областна дирекция на МВР - Ямбол е
доказан по основание.
Исковата претенция се явява доказана и по размер,
тъй като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, се
установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой договореното
възнаграждение в размер на 450.00 лв. за процесуално представителство по АНД №1274/2018
год. по описа на Районен съд Ямбол. Приложеният договор за правна защита и
съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява по надлежния
ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2018
год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за
доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 450.00
лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на електронен фиш №1890015
на ОД на МВР – Ямбол, отменено като незаконосъобразен с влязъл в сила съдебен
акт.
Що се отнася до направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно.
В
Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год.
на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при
несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и
възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата
по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите
на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на
ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този
член от закона - „справедлив и обоснован“. Производството по обжалване на електронен
фиш не се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези
производства обикновено приключват с едно съдебно заседание, както е и в
настоящият случай.
Делата
за обезщетения по чл.1, ал.1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по
правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните
могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си,
да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се
защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер
на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата- да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
Съгласно
чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата), приложим съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от същата наредба, адвокатското възнаграждение за една инстанция се
определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата
приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а
не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи
на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е
справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено,
че е минимален. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв размерът на възнаграждението
трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и
когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото
те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на
извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се
приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва
да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение №9273
от 27.07.2016 год. по адм. дело №3002 от 2015 год., потвърдено с решение №5485
от 02.05.2017 год. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм.
дело №1403/2017 год. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на
Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 год. по съединени дела С-427/16 и
С-428/16. В т.47 от решението СЕС посочва, относно Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, че правната уредба не съдържа какъвто и
да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия
адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са
справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна
уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията,
които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27
юли 2016 год. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и
юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от
предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните
услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните
единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и
сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга,
противоречи на чл.36, ал.2 от ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата
възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. Реално погледнато,
дали санкцията е 100.00 лв. или 600.00 лв., както е в настоящия случай, обема
на предоставената защита е един и същ – изготвяне на жалба и процесуална
защита. Не са представени нови доказателства, не са назначавани експертизи,
нито е отправяно преюдициално запитване или са извършени големи по обем
процесуални действия. Делото е приключило в едно заседание, което е продължило
5 минути, ищецът не се е явил, нито е изпратил процесуален представител. При
противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл.
15, ал.3 ЗНА.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че при определянето на размера на
обезщетението, следва да се има в предвид реалният обем на предоставената
защита, поради което и същият следва да бъде определен в предвиденият минимален
такъв съгласно чл.18, ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 50.00 лв. – за изготвянето на жалба против електронния
фиш. В този смисъл е Решение №2804 от 26.02.2019 год. по адм. дело №3781/2018
год. по описа на ВАС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от Х.Н.Р. иск срещу Областна дирекция на МВР - Ямбол, по безспорен
начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно електронен фиш, поради което исковата претенция се явява
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена частично. Заплатеното
възнаграждение следва да бъде присъдено в предвиденият от чл.18, ал.1 от
Наредба №1 от 09.07.12744 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер.
В
исковата молба е направено искане за присъждане на обезщетението, ведно със
законната лихва върху същото, считано от датата на завеждане на исковата молба.
Съдът намира същото за основателно. Претендираната сума по същество
представлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС.
В този смисъл, претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на
държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно
лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения
в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния
случай това ще бъде момента на влизане в сила на решенията на съда, с които е
отменено наказателното постановление. В този смисъл е Решение №1503 от 1996
год. на Върховния съд, ІV г.о. Доколкото обаче в случая се претендира лихва от
датата на завеждане на исковата молба, то съдът следва да се произнесе само по
така предявената претенция.
По делото е направено искане за присъждане на
направените разноски по делото от страна на ищеца, което с изхода на делото е частично
основателно. По настоящето дело е представен договор за правна защита и
съдействие /лист 7 от делото/ от 15.04.2019 год., съгласно който ищецът е заплатил на адв. П.Т. сумата от 300.00
лв. за образуването и воденето на дело за обезщетяване на неоснователно
понесени веди във връзка с отмяна с Решение №41/05.03.2019 год. на РС – Ямбол
на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система електронен фиш серия К №1890015
на ОД на МВ Ямбол, което възнаграждение
е платено в брой. Претендираният размер на разноските следва да се съобрази с
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение са основателни до размера от 33.33 лв., съобразно уважената част
от иска. Доказани са и разноските, представляващи заплатената държавна такса в
размер на 10.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Ямбол, ул.”Преслав”№40,
представлявана от Директора Г.И.на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на
Х.Н.Р., ЕГН ********** *** сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на отменен незаконосъобразен
електронен фиш №1890015 на ОД на МВР – Ямбол, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.04.2019 год. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Ямбол, представлявана от Директора Г.И.на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Х.Н.Р., ЕГН ********** *** сумата
от 43.33 /четиридесет и три лв. и 33 ст./ лева, представляваща направените от
ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: