Решение по дело №115/2021 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 19
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20213520200115
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. П. , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на девети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200115 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на М. Г. М. от с.С., П., действащ чрез процесуалния си представител
адв.Т.В. от ТАК, против НП № **********/31.03.2021 г. на Заместник Директор на
Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Ш., с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/ за това, че „в качеството си на лице,
упражняващо лесовъдна практика (Удостоверение № 5084/20.12.2011 г.), на чието име е
издадено позволително за сеч № *** г. ДГТ, отдел 317, подотдел „г“, в землище П., общ.
П., не е упражнил контрол по реда, определен в чл.12б,ал.1,т.5 от Наредба № 1/30. 01.2012
г. на КОГТ, в резултат на което са отсечени 12 броя дървета, немаркирани с контролна
горска марка в основата на пъна, дървесен вид „цер“ със следните диаметри: d 24 – 2 броя;
d 26 – 7 броя; d 28 – 1 бр.; d 30 – 2 броя (подробно описани в сортиментната ведомост).
Нарушението е извършено от 07.03.2020 г. до 08.07.2020 г. в отдел 317, подотдел „г“,ДГТ,
землище П., общ.П., обл.Т.. Нарушението е открито на 08.07.2020 г. при извършена
проверка от служители на РДГ-Ш. и РУ-П. в отдел 317, подотдел „г“ в землище П.“
нарушение по чл.257,ал.1,пр.2, т.1, пр.1, вр. с чл.108,ал.3 от Закона за горите /ЗГ/, във
вр. с чл.61 от Наредба № 8/05.08. 20111 г. за сечите в горите, издадена от МЗХ, във вр. с
чл.12б,ал.1,т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се
релевират конкретни доводи за допуснати при ангажиране на отговорността съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, водещи до пълна
незаконосъобразност на издаденото НП. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се
1
явява, представлява се от процесуалния представител адв.В., която поддържа жалбата на
заявените в нея основания, като подробно аргументира доводите си против издаденото НП и
моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, претендират се направените
разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, представлявана от ст.юк П.Д. оспорва
подадената жалба и моли НП да бъде потвърдено изцяло, представят се писмени бележки,
претендират се разноски.
Районна прокуратура Т., уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят М. Г. М. е лице, упражняващо частна лесовъдна практика, за
което бил вписан в публичния регистър на физически лица упражняващи частна лесовъдна
практика- http://www.nug.bg/registry/lang/1/license_pers/, и в съответствие с чл.235 от ЗГ му
било издадено удостоверение № 5084/20.12.2011 г. /л.44/.На името на жалбоподателя било
издадено позволително за сеч № 0549127 (приложено л.42), с което му било позволено
изсичането на 745 плътни куб.м дървесина от видовете благун, зимен дъб, клен и цер, в
отдел 317, подотдел „г“ – ДГТ, в землището на Община П., обл.Т., площно сечище 16.700
хектара. Срокът за провеждане на сечта бил определен от 07.03.2020 г. до 30.12.2020 г.
Съгласно изготвен месечен график за м.юли 2020 г. /приложен в с.з., л.70/ и
във връзка с извършване на проверки за незаконна сеч, на 08.07.2020 г. инспектори от РДГ
Ш. – св.П.С. и св.Б.Б. съвместно със служител на РУ П. – св.М.М. и служител от ОДМВР Т.
– св.И.И., посетили сечището в отдел 317, подотдел „г“ в землище Община П., където
установили сеч на немаркирани дървета. На място бил извикан Зам.директора, началника на
участъка и други служители /показания в с.з. на св.Б. и св.П.Сотиров , л.62-63/, в присъствие
на които и само на част от сечището /предвид голямата му площ/ било установено, че при
сбадане на сбега от 1.30 до 14 см са налице 10 броя отсечени пъни с диаметър 20-22 см без
КГМ, която би следвало да се постави в основата на пъна над 14 см. За резултатите от
проверката бил съставен КП серия ДОАА, № 136802/08.07. 2020 г. /приложен л.41/, който
бил подписан без забележки от всички присъствали лица. Отделно от това, св.Б. изготвил и
доклад до Директора на РДГ Ш. /приложен л.40/, в който отново посочил, че при проверката
било установено наличие на отсечени пъни с диаметър от 18 до 22 см, които не били
маркирани с КГМ и боя, като в присъствие на длъжностни лица от ТП ДЛС“Черни Лом“
гр.П. било извършено измерване на съседни стоящи отделни дървета с диаметри на
височина 1.3 м.-14 см, при което се установило, че в основата им същите са с диаметри 22-24
см.
2
На 23.09.2020 г., по разпореждане на Директора на РДГ Ш. била извършена
повторна проверка в същия отдел 317, подотдел „г“ в землище Община П., при която
служителите – св.Б.Б. св. П.С. и св.Ц.К., в присъствие на служители от ТП ДЛС“Черни Лом“
П. констатирали общо 12 броя пъни от дървесен вид цер намаркирани с КГМ и боя в
основата им с диаметри, както следва: d 24 – 2 броя; d 26 – 7 броя; d 28 – 1 бр.; d 30 – 2 броя
(подробно описани в сортиментна ведомост, л.38). За резултатите от проверката бил
съставен КП серия ДООА, № 136806 /приложен л.37/ и доклад на св.Б. до Директора на РДГ
Ш. /л.36/. При тези обстоятелства, на 07.10.2020 г. в гр.Ш. бил съставен серия ДООА, №
104270 /приложен л.27/, с който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на
АНП против нарушителя М. за констатираното нарушение по чл.257,ал.1,т.1 ЗГ.
Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал без възражения, като в 3-
дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН депозирал подробни писмени възражения по него
/л.26/, в които заявил, че същият е нищожен и незаконосъобразен, тъй като не е бил
уведомяван за проверката и са допуснати груби грешки в процедурата по съставянето му.
Във връзка с данните за престъпление по чл.235,ал.1 НК – незаконна сеч на
въпросните 12 бр. дървета бил изготвен сигнал до РП Т., като с Постановление от 14.12.2020
г. /приложено л.24/ било отказано образуването на ДП. При тези обстоятелства и след като
мотивирано преценил, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, на
31.03.2021 г. Зам.Директор на РДГ Ш. издал атакуваното НП № **********, в което
преценил, че жалбоподателя М. умишлено е допуснал нарушение по чл.257,
ал.1,пр.2,т.1,пр.1 от ЗГ, за което го санкционирал с глоба в размер на 300 лв. Издаденото НП
било връчено лично на М.М. на 07.04.2021 г. /разписка л.20/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на свидетелите-очевидци Б.Б. П.С., М.М., Ц.К., И.И.; св.Г.Абдула; свидетеля
само по съставяне на акта Н.Н.; както от всички приложени по делото писмени
доказателства. Установената по този начин фактическа обстановка се оспорва от защитата
на жалбоподателя, като се претендират допуснати различни по вид, но съществени
процесуални нарушения, довели до цялостното опорочаване на производството по налагане
на административно наказание.
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. От
друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК във връзка с препращащата норма на чл.84 ЗАНН,
в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–
правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС №10/1973 г., Сб.,1992, стр.530,
където е посочено, че “отразените в АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за
установени до доказване на противното и затова административно-наказателното
обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства”. В посоченият
контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона
3
доказателства дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата,
при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че
фактическите констатации в АУАН и НП са обосновани и се подкрепят по категоричен
начин от приобщените към делото доказателства, като констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено от жалбоподателя
нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и/или
материалния закон, които да са довели до цялостно опорочаване на производството по
налагане на административно наказание.
Основно основание за законосъобразност на всяко издадено НП е да бъде
издадено от компетентен орган, което в случая е спазено, тъй като съгласно чл.275,ал.1, т.2
от ЗГ НП по закона се издават от „оправомощени от Министъра на земеделието и храните
длъжностни лица от регионалните дирекции по горите”, каквото несъмнено се явява
Зам.Директора на РДГ гр.Ш. с оглед приложената /л.11/ Заповед РД 49-199/ 16.05.2011 г., с
която са му предоставени правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Съдът констатира,че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на процесуалния закон свързани с
неправилно определяне на датата, респ. периода на извършване на нарушението. Същото е
коректно посочено с начална дата 07.03.2020 г. и крайна дата 08.07.2020 г., която всъщност
се явява и датата, на която същото е констатирано. Както вече се посочи в уводната част на
мотивите, срокът за извършване на сечта по издаденото на жалбоподателя М. позволително
за сеч № 0549127 е бил определен от 07.03.2020 г. до 30.12.2020 г., т.е. към 08.07.2020 г.
сечището е било действащо и не е било освидетелствано, като такова освидетелстване
всъщност е извършено на 04.01.2021 г. /протокол л.43/.
Санкцията, наложена на жалбоподателя М. е с правно основание чл.
257,ал.1,пр.2,т.1,пр.1 от ЗГ, който предвижда наказание глоба в размер от 300 до 5000 лв. за
лице, упражняващо лесовъдна практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия възложени му по ЗГ, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях /впрочем и за пълнота на
изложението съдът намира за необходимо да посочи, че принципно е неправилно
изписването на предложенията на законовите текстове така както е направено в АУАН и
НП, тъй като съгласно ЗНА правната квалификация трябва да бъде индивидуализирана до
буквата на съответния законов текст, а не до отделните изречения, съдържащи се в
законовата норма – в т.см. виж и р.№ 401/12.11.2012 г. на ВКС по н.д.№ 789/2012 г. на I
н.о./.
От фактическото описание в НП на бездействието на жалбоподателя М. става
ясно, че АНО е преценил, че е допуснато нарушение на: чл.108,ал.3 от ЗГ – изискващ сечите
да се провеждат с писмено позволително, издадено от лице упражняващо лесовъдна
4
практика, чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите – подзаконов акт
предвиждащ отговорност за лицето, което осъществява изпълнението на технологичния
план за добив на дървесина, до освидетелстване на сечището и чл.12б,ал.1,т.5 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В този контекст следва да
отбележи, че диспозицията на разпоредбата на чл.257,ал.1,пр.2, т.1,пр.1 от ЗГ е класическа
бланкетна и същата се попълва със съдържание винаги във връзка с други норми, част от
нормативен акт – било то същия – Закона за горите или друг – в случая Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии. От това следва, че административнонаказателното обвинение следва да
бъде формулирано като бъдат посочени нарушените конкретни законови норми, тъй като
именно в тях се съдържат задължителните правила за поведение, нарушаването на които е
довело до настъпване на общественоопасните последици на нарушението. Съдът винаги
дължи изследване отделно за всяко едно от посочените в НП нарушения и произнасяне дали
то е в причинно следствена връзка с настъпилия резултат. При извършване на тази проверка
съдът обсъди и намери за изцяло законосъобразни и правилни доводите на АНО по
отношение приложението на останалите разпоредбите на ЗГ и двата подзаконови
нормативни акта.
При установеното в хода на съдебното дирене, съдът приема за установено, че
е налице съответствие между визираната препращаща санкционна разпоредба и нейното
допълване с конкретно нарушени нормативни актове. Преди всички обаче е важно да се
отбележи, че разпоредбата на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ е свързана с налагане на наказание за
неосъществяване на контрол от страна на лицето, упражняващо лесовъдна практика, а не за
допустителство по смисъла на чл.10 от ЗАНН /в какъвто смисъл е и практиката на ТАС, виж
р.№ 44/18.03. 2016 г. по канд № 24/2016 г. и р.№40/25.02.2016 г. по канд № 23/2016 г./,
поради което твърденията на защитата за обратното не намират нужната процесуална опора.
Съдът приема, че са доказани от обективна и субективна страна всички елементи на
извършеното административно нарушение, а именно:
- Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал.3 от ЗГ лице, вписано в публичния
регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за
сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия
по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от
сечта;
- Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 и чл. 48, както и
за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.
- Съгласно разпоредбата на чл.12б,ал.1,т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, лицата по чл.108,ал.2 от ЗГ /какъвто се явява
5
и жалбоподателя М./ са длъжни след получаване на позволителното за сеч да следят за
спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените за сеч дървета.
С оглед приобщената по делото доказателствена съвкупност, съдът приема за
доказано, че в сечище – обект за добив на дървесина, в отдел 317”г” – ДГТ – землище на
Община П. е извършено описаното в АУАН и НП нарушение. За този съдебен състав е
безспорно, че след като не е упражнил нужния ефективен контрол при добива на
дървесината, жалбоподателят, като лице упражняващо лесовъдска дейност, с издадено
позволително за сеч е извършил посоченото нарушение довело до отсичани на 12 броя
дървета, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна, дървесен вид „цер“ със
следните диаметри: d 24 – 2 броя; d 26 – 7 броя; d 28 – 1 бр.; d 30 – 2 броя (подробно
описани в сортиментна ведомост). Именно в тежест на жалбоподателя М. е било възложено
да организира и контролира извършването на добива, за който е било издадено
позволително за сеч, като следи правилата, въведени в ЗГ и подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане, в т.ч. да не допуска сеч на немаркирани дървета /в т.см. по
идентичен казус е р.№ 6/17.01.2018 г. на ТАС по канд № 4/2018 г./. В този контекст следва
да се отбележи, че извън предмета на доказване по настоящото дело остава въпроса кой
физически е осъществил сечта /въпрос изследван и в постановлението за отказ да се
образува ДП от РП Т./, както и въпроса относно служителя или лицето, извършило
маркирането. Това е така, защото характерът на контролните правомощия на лицензирания
лесовъд не е свързан с неупражнен контрол върху лицата, извършващи добива на дървесина,
а е общо задължение, изразяващо се в контролни правомощия върху целия добив,
независимо от лицата, които го извършват. За съда е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателя М. не е изпълнил императивно вмененото му задължение да организира и
контролира извършването на добив и всички съпътстващи го дейности, за които е имал
надлежно издадено позволително за сеч, с което е осъществил състава на вмененото му
нарушение.
В конкретният случай съдът намира, че административнонаказващият орган се
е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил размера на
наказанието за извършеното нарушение към възможния минимален размер от 300 лв. –
санкция, която съответства на обществената опасност на нарушението и неговия
извършител. Нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновени случаи на нарушение от същия вид, налице са значителни вредни последици,
поради което не може случаят да бъде определен като "маловажен". В случая обектът на
посегателство е свързан с опазване на горски фонд, за сечта на който следва стриктно да се
спазват изискванията на закона, поради което привилегията по чл. 28, б.”а” от ЗАНН се
явява неприложима в конкретния случай, както правилно и мотивирано е преценил и
наказващия орган. Ето защо съдът намери, че размерът на наложената санкция напълно
съответства на обществената опасност на извършеното административно нарушение, поради
което обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
6
Предвид изхода на делото съдът намира за основателно искането на ю.к.
Дечева за присъждане на разноски. В актуалната си редакция чл.63,ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл.37,ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Като съобрази, че в случая производството
по делото е приключило в две съдебни заседания, делото не е с фактическа или правна
сложност, размерът на наложената санкция е нисък, поради което съразмерно следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден в наредбата размер от
80.00 лв.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **********/31.03.2021 г. на Заместник Директора на
Регионална дирекция по горите Ш., с което и на осн.чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ, на М. Г. М. от
с.С., П., обл.Т., ул.“***“ № 4, ЕГН-**********, със съдебен адрес гр.Т., ул.“Лилия“ №4,
вх.Б, ет.3, кантора 9, чрез адв.Т.В., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 300 лв. /триста лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. Г. М. от с.С., П., обл. Т., ул.“***“ № 4, ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите гр.Ш., ул.“*** сумата 80.00 лв. /осемдесет
лева/ представляваща направени разноски по делото за възнаграждение и защита от
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7