Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя
Митева
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдия Митева АНД № 820 по описа
на Добричкия районен съд за 2019 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на „***” ЕООД ЕИК *** и адрес: гр. Д.,
представлявано от управителя В. М. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 08-001261/149 от 01.04.2019 г.,
издадено от Ангел Недялков Петков – Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
със седалище гр. Добрич, с което на жалбоподателя в качеството му на
работодател за административно нарушение по чл. 264 от КТ на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП
като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание възивникът не се явява и не се
представлява от процесуалния си представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява
от процесуален представител, който намира жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за правилно и законосъобразно. Изразява становище,
с което отхвърля изцяло като несъстоятелни и правно неиздържани правните доводи
в жалбата за допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила при издаване на НП. Пледира за потвърждаване изцяло на
наказателното постановление, включително и по отношение размера на наложената
имуществена санкция.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 08.01.2019 г. св. С.Н.П., св. А.Ю.И. и св. В.К.П. -
инспектори в Държавна „Инспекция по труда” - гр. Добрич, извършили проверка на пицария
„***”, находящ се в гр. ***, стопанисван от жалбоподателя – „***” ЕООД с ЕИК ***.
С оглед установяване на обстоятелства, отнасящи се за спазване разпоредбите на
трудовото законодателство от жалбоподателя в качеството му „работодател” /по
смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ/ е изискано да представи допълнително на
вниманието на проверяващите органи определен набор от документи.
На 17.01.2019 г., съобразно дадените указания от
проверяващите органи, жалбоподателят представил в ДИТ – гр. Добрич изисканите
документи. След направен анализ и преценка на представените отчетни форми за м.
май 2018 г., проверяващите органи установили, че лицето Г.Д.Р. ЕГН **********
на длъжност „работник кухня” е работил на официални празници – 01 май и 06 май
2018 г. При съпоставяне данните от таблицата с тези, отразени във ведомостта за
заплати за същия месец май на 2018 г. е установено, че „***” ЕООД с ЕИК *** в
качеството на „работодател” не е изплатил на посочения работник трудово
възнаграждение в удвоен размер за положения от него труд през дните на
официални празници.
Установените фактически констатации от проверката на 08.01.2019
г. са обективирани в допълнително съставен Протокол за извършена проверка изх.
№ ПР1900231/24.01.2019 г., с който на
жалбоподателя в качеството му на „работодател” са дадени задължителни
предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с краен срок за изпълнение.
Протоколът е връчен на упълномощен представител на работодателя, за което съдим
от положения печат на търговеца и подпис в графа „работодател” и приложеното
пълномощно.
При изложените фактически обстоятелства св. С.П. съставила на
жалбоподателя „***” ЕООД с ЕИК **** в качеството на „работодател” /по смисъла
на §1 от ДП на КТ/ Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 08-001261/13.02.2019 г.
С акта длъжностното лице на ДИТ гр. Добрич привлякло
към административно-наказателна отговорност жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 264 от КТ.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощен
представител на нарушителя и на двама свидетели, при спазване нормативните
изисквания на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Към момента на предявяване на АУАН от
страна на представляващия ЕООД не са изложени възражения или обяснения във
връзка с вмененото административно нарушение. Такива не са изложени и по-късно
в законоустановения 3-дневен срок пред наказващия орган.
Въз основа на АУАН и в преклузивния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление № 08-001261/149 от 01.04.2019 г., с което на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 414в, ал. 1 от КТ е ангажирал административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя „***” ЕООД с ЕИК *** в качеството на „работодател”
за нарушение по чл. 264 от КТ. Изложената фактическа обстановка в АУАН е
залегнала изцяло и в поднадзорното наказателно постановление.
В законоустановения преклузивен срок на чл. 59 от ЗАНН
жалбоподателят като надлежна страна с правен интерес оспорва
законосъобразността на наказателното постановление, при което жалбата му се
явява процесуално допустима.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от показанията на актосъставителя С.П., св. А.Ю.И. /присъствала при
установяване на нарушението и при съставяне на акта/, св. В.П. /присъствала при
съставяне на акта/, които съдът кредитира, като обективни и непротиворечиви,
подкрепящи се от останалите приобщени по надлежния ред писмени доказателства.
В подкрепа на обвинителната теза се явяват показанията
на актосъставителя и на св. А.И. /присъствала при извършване на проверката и при
съставяне на АУАН/, от които се установява, че по време на проверката, а и след
нея, не са били представени никакви доказателства от представляващия
жалбоподателя, че работникът не е положили труд на официалните празнични дни –
каквито данни има отразени в таблицата за явяване и неявяване на работа. В
показанията си актосъставителят П. и св. И. сочат недвусмислено, че към момента
на предявяване на Протокола
за извършена проверка изх. № ПР1900231/24.01.2019 г. и АУАН от
страна на представляващия работодателя „***” ЕООД с ЕИК *** не са били изложени
никакви възражения или обяснения във връзка с вмененото административно
нарушение. По изложените съображения, съдът приема, че процесното
административно нарушение по чл. 264 от КТ, описано в обстоятелствената част на
наказателното постановление се явява доказано по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Още повече, че видно от материалите по делото в хода
на проверката и преди съставяне на АУАН на 12.02.2019 г. в ДИТ от жалбоподателя
били представени документи, удостоверяващи плащането на допълнително
възнаграждение на работника.
Анализът на описаните от съда доказателства го
навеждат до следния извод от правна страна:
Разпоредбата на чл. 264 от КТ въвежда задължение за
работодателя да заплаща на работника или служителя за извършената работа през
дните на официалните празници независимо дали представлява извънреден труд или
не, според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение.
Видно от приобщените писмени доказателства и след
подробен анализ на свидетелките показания съдът намира за безспорно доказано,
че на посочената в АУАН и в НП дати – 01.05.2018 г. и 06.05.2018 г. вкл., работникът
Г.Д.Р. е положил труд, за което обаче не му е било заплатено по надлежния ред
своевременно. Едва по-късно, след извършената проверка и преди издаване на
поднадзорните актове, дължимите суми са били изплатени.
В този смисъл съдът намира, че описаното в актовете
административно нарушение се явява доказано от обективна и субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът приема, че
законосъобразно, на основание чл. 264, ал. 1 от КТ, административнонаказващият
орган е ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
В настоящия случай, наказващият орган е приложил като
санкционна разпоредба специалният текст на чл. 415в, ал. 1 от КТ /Отговорност
за маловажно нарушение/, като за извършеното нарушение е наложил имуществена
санкция на нарушителя в размер на 200 лева, съобразно чл. 416, ал.
5, във вр. с чл. 415в, ал.
1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 50 до 100 лв.
При определяне на административните наказания следва
да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид
административни нарушения.
Законодателят е уредил в чл. 415в от КТ, привилигирован състав уреждащ отговорността за маловажни
нарушения на трудовото законодателство. Специалният състав по глава ХIХ,
раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение
по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ
имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване
от административно-наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/,
а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер.
Анализът на разпоредбите, както и систематичното и
граматическото им тълкуване налагат извода, че в случаите, в които бъде
установено, че са налице визираните от законодателя кумулативно дадени
предпоставки по чл. 415в КТ
конкретно нарушение да бъде прието за маловажно, административно-наказващият
орган следва да приложи именно отговорността по последния текст, като съобрази
размера на налаганата санкция с много по-ниските граници, установени от
привилегирования състав на тази разпоредба.
В случая, съдът намира за необходимо да намали размера
на наложената имуществена санкция на минимума, посочен в чл. 415в от КТ, предвид липсата на мотиви относно наложения по-голям размер,
както и с оглед на отстраняване на нарушението в съответен срок.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 08-001261/149 от 01.04.2019 г., издадено от Ангел
Недялков Петков – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.
Добрич, с което на „***” ЕООД ЕИК *** и адрес: гр. ***, представлявано от
управителя В. М. Г., в качеството му на работодател за административно
нарушение по чл. 264 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200
лева,
като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: