М О Т И В И към НОХД № 970/2011 год. по описа
на ВТРС.
ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия Н.Н.Н.,***,
е по чл.209, ал.1 от НК, затова, че на
15.12.2009 г., в гр. Велико Търново, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у В.А.Н.,***. о, че ще изпробва и вероятно
закупи мобилен телефон „Айфон 3GS 16 GB” и с това причинил нему имотна вреда в размер на 1 010 лева, представляваща
стойността на
невърнатия мобилен телефон.
Представителят на ВТРП поддържа
повдигнатото обвинение, като счита, че същото е доказано по несъмнен начин.
Моли съда за налагане на наказание около една година лишаване от свобода с
приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият Н. се признава за
виновен, съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното :
Подсъдимият Н.Н. ***.. Осъждан е за
престъпления от общ характер.
Към края на 2009г. същият видял
обява в интернет за продажба на мобилен телефон „Айфон”, придружена с посочен
телефонен номер за връзка. На 15.12.2009 год. Н. позвънил от мобилен телефонен
апарат с ИМЕИ 35706*********, собственост на майка му - свидетелката Н.Н.И. - Я.,
на номер 0889 *** ***, използвайки своя сим-карта „Мтел прима”, с телефонен
номер 0885 *** ***. При проведения първоначално разговор между него и
пострадалия В.Н., двамата се разбрали да се срещнат по-късно същия ден. След
няколкократно проведени разговори и уточнения те се срещнали привечер на ул.”Краков”
в гр.Велико Търново, в близост до дома на пострадалия Н.. От там с лек
автомобил, ползван от В.Н. двамата отишли до блок, находящ се в кв. „Бузлуджа”
на гр. Велико Търново, посочен от Н.Н., който предварително знаел, че този блок
има два входа - преден и заден. Още след проведения първи разговор по телефона,
Н.Н. решил да измами пострадалия, като го закара до въпросния блок, там да
вземе мобилния телефонен апарат, под предлог че ще го покаже на уж там
живеещата си приятелка, да влезе през единия вход на блока и да излезе през
другия, и по този начин да установи фактическа власт върху телефона. В
изпълнение на предварително взетото от него решение, Н.Н. казал на В.Н., който
искал за продажбата на телефона сумата от 1000 лева, да го изчака пред входа на
блока, докато се качи до апартамента на приятелката си, за да й покаже мобилния
телефонен апарат и ако тя го харесала, щял да го купи. След като взел телефона Н.Н.
влязъл през единия вход на блока и след това излязъл от противоположно
разположения втори вход на същия. Преди това той се бил разбрал със свой познат
„Г.” /с неустановена по досъдебното производство самоличност/ да го вземе от
там. Последният не знаел за стореното от подсъдимия, който му бил обяснил, че
имал някаква работа там. Впоследствие Н.Н. се качил в управлявания от Г.
автомобил, който го откарал до гр.Горна Оряховица. Няколко дни след това Н.Н.
продал телефона на лице, което не познавал.
Според изслушаната по делото
съдебно-оценъчна експертиза пазарната стойност на телефона, предмет на престъплението,
към момента на неговото извършване, е 1010.00 лева.
С оглед на установеното се
налагат следните правни изводи :
С деянието си подс. Н. е осъществил от обективна и субективна страна, умишлено при форма на
вината пряк умисъл, престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие, изразяващо се във възбуждане и поддържане на
заблуждение у В.Н., че ще изпробва и вероятно закупи мобилния телефон. Въз
основа на така формираната невярна представа, заблуденият е извършил акт на
имуществено разпореждане - предал е фактическата
власт върху веща, която впоследствие не била върната и в пряко следствие на имущественото разпореждане настъпил и
предвидения от закона престъпен резултат - причинена имотна вреда в размер на
стойността на веща.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл като форма на вина, тъй като деецът е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Налице е и специфична користна цел -
противозаконно да се набави имотна облага.
За
извършеното /към
него момент/ престъпление особената
част на НК, е предвиждала наказание – лишаване от свобода за срок до
шест години. С оглед на установаното по
делото, съдът разкрива наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства –
значителен период от време – от извършване на деянието до настоящият момент, затруднено материално и
финансово състояние, самопризнания и критично отношение към извършеното. Ето защо, съдът
инидивидуализира наказанието към минималния размер, спазвайки разпоредбите на чл.2, ал.2, чл.54 и целите заложени в чл.36 от НК, като му наложи такова в размер на една година лишаване от свобода.
Основната
цел на така наложеното наказание е оказване на превъзпитателно въздействие и
поправяне на подсъдимия, поради което при
наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на определеното наказание за срок от три години.
По отношение на веществените
доказателствени средства в отделния
секретен том, съдържащи класифицирана
информация, съдът е постановил да бъдат унищожени след влизане в сила
на присъдата по предвидения за
това ред в ЗЗКИ и Правилника за прилагането им.
Присъдиха
се и направените по делото разноски, които подсъдимият да заплати по сметка на
ВТРС.
По тези съображения, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :