№ 1695
гр. Пловдив, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330207657 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № МН-ЮЦБ-21-126/30.08.2021 г.
на началник на Регионален отдел „Южна централна България“ (РО ЮЦБ) в Главна
дирекция „Метрологичен надзор“ (ГД МН) към Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на ЕТ „***“ с ЕИК *** на основание чл. 85, ал. 2
вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на
200 лв. за нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 35 вр. чл. 39, ал. 1 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за липса на нарушение от
фактическа страна, доколкото твърди да не е извършено такова, тъй като процесната
везна не се ползва при теглене на стока при продажба на клиенти, а при закупуването
й.
Въззиваемата страна е взела подробно писмено становище по жалбата, не
изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от
процесуална и материална страна на НП и моли да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 07.06.2021 г. около 11:45 ч. *** на РО ЮЦБ към ГД МН при ДАМТН, сред
които и Ю.К. на длъжност главен инспектор, извършвали надзорни планови проверки
на лица, които използват везни на пазари и тържища. В обект маса за плод-зеленчук,
намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ „ ***“ (жалбоподател), ***те установили, че
едноличният търговец използва за измервания, свързани с търговски плащания в
случаите на чл. 5 от ЗИ, електронна везна с неавтоматично действие с нанесени
1
надписи върху нея DAADNGYING, Max 40 kg, e=d=5g, без фабрична табела са данни
за тип, идентификационен номер, производител и други. Използването било
установено чрез извършване на контролна покупка от служителя К. на череши, чието
измерване било извършено от едноличния търговец Д. И. именно на тази везна. Тя
била използване и за измерването на продаваното количество картофи, орехи и други
продукти на клиенти, без обаче на везната да има знаци за одобрен тип по чл. 39 от ЗИ,
без знаци за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1
от ЗИ, както и без маркировка за оценено съответствие със съществените изисквания
„СЕ“ и допълнителна метрологична маркировка „М“, следвана от годината на
поставяне на идентификационни номер на нотифициран орган.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 1846-ПД от 07.06.2021 г., в който е
квалифицирано нарушението на жалбоподателя в качеството му на ползвател на
средства за измерване при продажба на горива като нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 35
вр. чл. 39, ал. 1 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Актът е съставен на мястото на констатиране на
нарушението в присъствието на едноличния търговец и двама свидетели.
Жалбоподателят подписал акта, като отразил възраженията си, че на процесната везна
не се теглят стоки, а се ползва като контролна везна. Допълнително представила и
писмени възражения срещу акта в тридневен срок от връчването му.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
дружеството жалбоподател била наложена на основание чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИ
имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушението.
Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на
свидетеля Ю.К. - актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмени възражения с
вх. № 82-02-184/09.06.2021 г., заповед № А-54/03.02.2021 г. и заповед № А-
33/14.01.2019 г. на председателя на ДАМТН.
Разпитана в съдебно заседания свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната в акта фактическа
обстановка е такава, каквато е констатирана на място. Тя лично възприела и липсата на
поставени знаци и маркировка върху везната, на която била измерена стоката, която
закупувала. Показанията на свидетелката съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и последователни относно всички обстоятелства, посочени в АУАН.
Те се покриват с данните от изготвените документи, които са приложени по делото.
Затова показанията й следва да бъдат оценени с доверие изцяло.
Не се доказаха твърдените от жалбоподателя факти, че везната не е била
ползвана за теглене на стока, като не се ангажираха доказателства в тази връзка,
въпреки предоставените многократни възможности за това от страна на съда. Затова и
не може да се приемат за установени твърдените в жалбата обстоятелства като
истинни.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на жалбоподателя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
2
които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице съобразно предоставените
заповеди при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Съставен е в присъствието на двама свидетели и едноличния търговец, който е
изложил възраженията си в акта, а и допълнително е депозирал писмени възражения в
срок.
Постановлението е издадено от компетентен орган съгласно представената
заповед в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
От фактическа страна нарушението е описано надлежно в НП, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за използване средствата за измерване без поставени
знаци за проверка и без маркировка.
Съобразено е правилото на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Независимо от броя
на липсващите знаци, предметът на посегателство остава един - процесната една и
съща измервателна система. Когато липсва повече от един знак върху една и съща
система не се извършват отделни нарушения, а просто се увеличава интензитета на
засягане на обществените отношения, предмет на закрила.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали
поведението на жалбоподателя за установените по делото фактически констатации към
хипотезата на правната норма по чл. 44, т. 4 вр. чл. 35 вр. чл. 39, ал. 1 вр. чл. 43, ал. 1
от ЗИ. Текстът на чл. 44, т. 4 от ЗИ гласи, че лицата, които използват средства за
измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл.
39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като направена привръзка именно с чл. 43, ал. 1 от ЗИ,
която разпорежда последваща проверка да се извършва на средствата за измерване в
употреба и да се удостоверява със знаци за последваща проверка. В хипотезата на ал. 3
на същия член последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на
валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на
знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.
Същевременно чл. 35 от ЗИ гласи, че производителите или вносителите нанасят знак за
одобрен тип върху всяко средство за измерване, произведено в съответствие с
одобрения тип, и по желание - върху съпровождащата го документация, а в случаите
по чл. 26, ал. 2 от ЗИ производителите или вносителите на средства за измерване
нанасят знак, удостоверяващ, че средствата за измерване не подлежат на одобряване на
типа, или знак, че средствата за измерване не подлежат на първоначална проверка.
Така също чл. 39, ал. 1 от ЗИ сочи, че първоначална проверка на средства за измерване
от одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа,
се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци
за първоначална проверка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че в обекта, стопанисван от санкционираното лице, в качеството му на
ползвател на средства за измерване при продажба на стоки, използваната измервателна
везна не съдържала знаци за одобрен тип за измерване по чл. 35 от ЗИ, от извършена
3
първоначална проверка за пускане в действие по чл. 39, ал. 1 от ЗИ, от извършена
последваща проверка на средство за измерване в употреба, като тези по чл. 43, ал. 1 от
ЗИ,. Везната била и без маркировка за оценено съответствие със съществените
изисквания „СЕ“ и допълнителна метрологична проверка „М“, следвана от годината на
поставяне и идентификационния номер на нотифициран орган, които не са признаци от
обективна страна на нарушението, за което е повдигнато обвинение. Доказа се, че
везната е била ползване от едноличния търговец, доколкото чрез нея е бил извършено
измерване на стока, предназначена за продажба на масата за плод-зеленчук.
Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя за това везната да се
ползвала само като контролна или при приемане на продукция от производители.
Както вече се посочи, не се представиха доказателства от жалбоподателя, нито се
поискаха събирането на такива за установяване на твърденията му. Затова и не може от
правна страна да се приеме, че не е извършено нарушение.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят, макар и едноличен търговец е физическо лице, и като такъв е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е целял тяхното настъпване, като е извършил измерване с везна без
поставени знаци върху нея при продажба на стоки.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба на чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИ, съгласно който на едноличен
търговец, който в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят
на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се
налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 200 лв. за нарушението. Следва да се отбележи,
че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,
така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от
ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
легалната дефиниция на „маловажния случай“ по пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за
извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е
винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложена административно
наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗИ. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на
закона е гарантирането на плащанията към държавата и осъществяване на контрол
върху търговията със стоки, които подлежат на измерване. Тъй като конкретното
нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено
настъпването на определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на такъв
съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността (респ.
липсата или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
4
на легалната дефиниция на маловажния случай.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението включва в себе си
несъответствието на изискванията за наличие на знаци за одобрен тип и от
първоначална и последваща проверка върху средството за измерване. Затова
закономерен е изводът, че обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват
същата степен на обществена опасност, каквато беше установена и по конкретното
дело. То от своя страна не попада в хипотезата на „маловажния случай“.
Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил
санкция в минимума за едноличните търговци от 200 лв. за нарушението, която съдът
намира за законосъобразна и справедлива. С оглед на изложеното съдът приема, че не
са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. Същевременно наказателното
постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон, поради което
настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, то следва да бъде потвърдено.
Доколкото не се претендират разноски от правоимащата страна предвид изхода
на спора, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № МН-ЮЦБ-21-126/30.08.2021 г.
на началник на Регионален отдел „Южна централна България“ (РО ЮЦБ) в Главна
дирекция „Метрологичен надзор“ (ГД МН) към Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на ЕТ „***“ с ЕИК *** на основание чл. 85, ал. 2
вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на
200 лв. за нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 35 вр. чл. 39, ал. 1 вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5