№ 11145
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110114761 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Е П“ АД (с предишно наименование „Ч Е
Б АД) срещу И. К. С..
Ищецът твърди, че се намира в облигационни отношения с ответната страна, за които
на основание чл. 98а ЗЕ се прилагат публикувани в периодични издания общи условия. По
силата на тези отношения твърди, че е доставил на ответника електроенергия до адрес: гр
гр. София, ж.к. „............. с клиентски № 300048189198, която не била платена. Твърди, че
задълженията, които са посочени в описаните фактури са станали изискуеми поради
непогасяването им в 10-дневен срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на
ответната страна, че същата дължи следните суми, за които имало издадена в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20339/2020 г. по описа на СРС, 63 с-в,
както следва: 241,68 лв. – главница за периода от 12.11.2019г. до 14.03.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.05.2020г. до окончателното
плащане и 4,04 лв. – мораторна лихва за периода от 14.01.2020г. до 11.05.2020г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва
предявените искове като недоказани. Отрича наличието на облигационно отношение между
страните, като оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот. Възразява Общите
условия, приети с Решение № ОУ-03/28.94.2010 г. на ДКЕВР, да са оповестени публично.
Оспорва да е налице забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
За да са основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да установи наличието на
1
облигационно правоотношение по сключен с ответната страна договор за продажба на
електрическа енергия (т.е. че ответникът е потребител, респ. клиент на електрическа енергия
като собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот), по силата на който през процесния период е доставил електрическа
енергия в претендираното количество и на претендираната стойност. По иска за мораторна
лихва е в тежест на ищеца да докаже наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в
забава.
По арг. от § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на електрическа енергия е
собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, в който смисъл е и съдебната практика – вж. напр. Решение № 205
от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г., III г.о., ВКС.
В случая, с изготвения по делото доклад по чл. 146 ГПК (по който страните не са заявили
възражения), изрично е указано на ищеца, че доказването на съществуването на
облигационно отношение между страните е в негова доказателствена тежест.
Независимо от това, по делото не са представени, каквито и да било доказателства, че е
налице облигационно отношение между страните, а последното обстоятелство не следва да
се презумира. Не се твърди, а и не са ангажирани доказателства ответната страна да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот, а при липсата на признание от
ответника на този факт, същият се счита спорен между страните и подлежи на доказване на
общо основание. Напротив, от приетите писмени доказателства (л. 136-165) е видно, че
ответницата е била единствено наемател на общинско жилище във връзка, с което е страна
по наемно правоотношение с наемодателя, но не и с доставчика на електрическа енергия.
По изложените съображения предявените искове подлежат на отхвърляне. С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответната страна, но в случая
такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за
действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е П“ ЕАД (с предишно наименование „Ч Е Б ЕАД), с ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „............ срещу И. К. И, с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ............ искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, в отношенията между страните, че
ответната страна дължи на ищеца следните суми: 241,68 ЛЕВА – непогасена главница за
доставена и потребена електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се гр. София,
ж.к. „............. с клиентски № 300048189198 за периода от 12.11.2019г. до 14.03.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.05.2020г. до
окончателното плащане и 4,04 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 14.01.2020г. до
2
11.05.2020г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
20339/2020г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3