Р Е Ш Е Н И Е
20.11.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . .
Година 2020 Град В.П.В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд първи
състав
На 27 (двадесет и седми) август Година 2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 47 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Д.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно
постановление №2/05.02.2019 г., издадено от Началника на РУ гр. В.П.при ОД МВР-Ш..
В обстоятелствената
част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения
и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Навеждат се
доводи, че дори да се приеме, че е извършено соченото административно
нарушение, то същото е маловажен случай.
Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник, който поддържа
жалбата и сочи гласни доказателства.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, но в придружителното
писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че същата е неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбоподателят
изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
на 15.01.2019
г. в дома на жалбоподателя на адрес
с.И., общ.В., обл.Ш., ул.“Ч.“№18,
била извършена проверка по сигнал от служителите на РУ-В.Преслав -св.К.К.– МПИ по КОС и св.Р.Д. – МПИ, за спазване разпоредбите на
ЗОБВВПИ, относно съхранението на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Жалбоподателят имал издадено разрешение за съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие №20160226130/30.10.2017 г., издадено от РУ-В.Преслав със
срок за валидност до 29.10.2022 г. При проверката било установено, че жалбоподателят
съхранява притежаваните от него с разрешение дългоцевни
огнестрелни оръжия – гладкоцевно и с нарезна цев ловна пушка надцевка
марка „ИЖ-12“, калибър 12 с фабричен №К34405 и карабина марка „Мосберг“, калибър 308 win с фабричен №МРR0050682, поставени в
калъф, но подпрени отвън на металната каса, която е поставен за тази цел,
неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо устройство. Подпряно на касата имало още идно огнестрелно оръжие ловна
пушка марка“ИЖ-18ЕМ-М“, кал.18 с фабричен №98065263, собственост на сина на
жалбоподателя св.Т. И.. Свидетелят Д. в присъствието на жалбоподателя, съставил
констативен протокол, в който удостоверил начина на съхранение на огнестрелните оръжия и За
установеното при проверката административно нарушение на разпоредбите за съхранение
на огнестрелните оръжия извън касата в присъствието на жалбоподателя, св.Калев
съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.98,
ал.1 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят направил възражение, че е извадил оръжията от
касата за да ги носи още същия ден за технически преглед в гр.Ш., заедно с тези
на брат си и сина си. След преценка за неоснователност на възражението и въз
основа акта било издадено и обжалваното НП.
При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП,
и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия
орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледани по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
При
съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на последното. Установена е по безспорен начин компетеността на административнонаказващия
орган.
Извършване
на нарушението е установено по безспорен начин от обективна страна, от
извършената проверка от служителите на РУ-В.Преслав.
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно
постановление е допуснато нарушение на материалния закон.
Настоящият състав
намира, че извършеното административно нарушение е “маловажен случай” по смисъл
на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.
28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност
на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и
не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси
по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на
цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия
орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г.
на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9
от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият
състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност
на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като "маловажен
случай" и като не е приложил посочената разпоредба, въпреки наличието на
основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.
Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена
обществена важност, но това не може да бъде основание административно-
наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки
отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния нарушител. Съхранението
на огнестрелни оръжия, за което има съответното разрешение от жалбоподателя в
калъф, извън от метална каса, за непродължителен период от време и то с цел
транспортирането им за технически преглед до гр.Ш., за което на осн.чл.99, ал.3 от ЗОБВВПИ без отделно разрешение, извън
това, което има вече издадено жалбоподателя, липсата на доказателства жалбоподателя
да е санкциониран за други нарушения по ЗОБВВПИ е маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и
като не я е приложил, наказващият орган е издал наказателното постановление в
противоречие със закона. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи и на съдебен контрол и настоящата инстанция счита, че действително в
случая нарушението е с ниска обществена опасност и представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Като не е приложил тази разпоредба,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление.
Предвид
изброените нарушения на материалния закон, съдът приема, че незаконосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
В настоящото
производство не се претендирани разноски и не са
представени доказателства за реализирани такива от страна на жалбоподателя,
поради което съдът не дължи произнасяне за разноски.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №2/05.02.2019 г., издадено от Началника
на РУ гр. В.П.при ОД МВР-Ш., с
което на Д.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение
по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ и на основание чл.193, ал.1 от същия закон е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500.00 лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Ш. по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.