№ 1770
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100109961 по описа за 2022 година
Ищецът К. Я. поддържа, че на 19.09.2012г. бил привлечен като обвиняем
за извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 от НК и срещу него
било образувано досъдебно производство. Била му определена мярка за
неотклонение „подписка“. С присъда по нохд №19981/2013г. на 103 с-в на
СРС ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение. След протест на
прокурор при СРС било образувано въззивно производство, по което с
решение от 22.02.2022г. оправдателната присъда била потвърдена и влязла в
законна сила.
От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял
неимуществени вреди, описани в исковата молба, които иска да бъдат
обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, влошаване на
отношеният му с близките хора, се оценява на сума в размер на 30 000 лв.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Счита, че недоказани са твърдените от ищеца вреди от
повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
1
неимуществени вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по
което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва от 22.02.2022г..
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с
постановление от 19.09.2012г. ищецът е бил привлечен към наказателна
отговорност като обвиняем за това, че на 01.09.2012г. около 00.00 часа в гр.
София, в парковото пространство на НДК, откъм бул. „П. Евтимий“, е
нанесъл удар с ръка по главата на Р.Р.С., в резултат на което й причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето и левия крак,
които са й причинили болка и страдание, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Спрямо обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
По внесен обвинителен акт е образувано нохд №19881 по описа на СГС,
НО за 2013г. По делото са проведени тринадесет съдебни заседания, в
повечето от които ищецът се е явил лично. Производството пред СРС е
приключило с оправдателна за ищеца присъда от 02.03.2018г. По въззивен
протест на прокурор при СРП е образувано внохд №353 по описа на СГС, НО,
I-ви въззивен състав за 2021 г. В съдебно заседание прокурор от СГП не
поддържа протеста, а с окончателно Решение №260018/22.02.2021г. на СГС
оправдателната присъда е потвърдена.
Така посочените обстоятелства не са спорни между страните, а и се
установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.
В. С.. Свидетелят заявява при разпита в съдебно заседание, че познава ищеца
от 16-17 години. Знае за воденото срещу него наказателно производство,
което било за телесна повреда при самозащита и продължило малко повече от
2
10 години. Ищецът не понесъл добре случващото се, защото считал, че е
осъществил самозащита. Преди бил весел, но след това се позатворил и спрял
с кръчмите и дискотеките. Пропуснал възможности за работа в чужбина в
областта на строителството, защото с делото нямало как да замине. Баща му,
който е пожарникар, го обвинявал за случилото се, въпреки, че К.
многократно му разказвал за какво става въпрос.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, досежно изживените от
ищеца негативни емоционални усещания, предизвикани от воденото срещу
него наказателно преследване, доколкото същите са логични и
последователни, отразяващи непосредствени възприятия относно правно-
релевантни за спора обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/.
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е
приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. да е претърпял
вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно
следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от
ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест –
чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4
от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение, описано подробно по-горе, при установяването на фактическата
страна на казуса. По повдигнатото обвинение ищецът е бил оправдан с влязла
в сила присъда. Наличието на оправдателна присъда характеризира всички
извършени в хода на наказателното производство процесуални и
процесуално-следствени действия като незаконосъобразни, независимо, че
към момента на извършването им същите може да са отговаряли на
вътрешното убеждение на съответния орган за виновност на дееца и да са
3
били продиктувани от събраните по делото към този момент доказателства.
Следователно, крайният съдебен акт, с който подсъдимият се оправдава,
прогласява процесуалната и материалната незаконосъобразност на
извършените спрямо него действия и отрича по категоричен начин
необходимостта от извършването им.
От събраните гласни доказателства се установява с категоричност, че
повдигнатото обвинение е довело до негативни изживявания у ищеца. По
делото се установи по несъмнен начин чувството на стрес и тревога от
възможността той да бъде осъден за престъпление, което не е извършил.
Искът е доказан по основание.
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това
означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за
справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква
мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно
обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са
били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило от 19.09.2012г.
до 22.02.2021г. - значителен по своята продължителност период, през който
безспорно ищецът е търпял негативни психически изживявания и стрес
досежно качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за
налагане наказание.
Следва да бъде отчетено и доказаното отражение на повдигнатото
обвинение върху социалната сфера на ищеца. Към момента на привличането
си към наказателна отговорност той е бил на 22 години - в трудоспособна и
4
социално активна възраст. Установи се от свидетелските показания, че
бащата на ищеца го е обвинявал за случилото се. Ищецът се затворил в себе
си и ограничил социалните си контакти.
От друга страна, при определяне на размера на обезщетението, съдът
отчита факта, че повдигнато обвинение не е било за тежко умишлено
престъпление, а предвиденото наказание е лишаване от свобода до три
години. По отношение на обвиняемия е била взета най-леката възможна мярка
за неотклонение – подписка, която не се е отразила съществено на начина му
на живот.
Като взе предвид установените по делото и изложени по-горе
обстоятелства, а също и социално-икономическите условия на живот в
страната, настоящият състав на съда намира за справедливо обезщетение
сумата от 10 000 лв., която би репарирала претърпените от ищеца
неимуществени вреди, доколкото те изобщо могат да намерят парично
изражение и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно
по размер и същевременно не води до неоснователно обогатяване. При
определяне на този размер съдът взема предвид и факта, че самото осъждане
на Прокуратурата, повдигнала и поддържала незаконното обвинение, има
основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществения
характер на подлежащите на обезщетяване вреди /реш. от 30.11.2018г. по гр.
д. №125/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО/. До пълния предявен размер
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ищецът има правото да търси мораторно обезщетение в размер на
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда. Съобразно диспозитивното начало
в процеса законна лихва върху така присъденото обезщетение следва да се
присъди от посочената от ищеца дата – 22.02.2022г. до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, които съгласно доказателства по делото възлизат на 2 000
лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът, предвид фактическата и правна
5
сложност на делото, намира за основателно, поради което и на осн. чл.78, ал.5
от ГПК намалява същото до размера, определен по реда на чл.7, ал.2 от
НМРАВ в приложимата към датата на сключване на договора за правна
помощ редакция, а именно – 1430 лв. Така, съразмерно с уважената част от
иска, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 476,67 лв. разноски.
С оглед изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на К. В. Я., ЕГН ********** от гр.
София, кв. „******* ******* следните суми: сумата от 10 000 лева по иска с
пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените
вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда по нохд №19981/2013г. по описа на СРС,
НО, 103 с-в, ведно със законната лихва върху така присъденото обезщетение,
считано от 22.02.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдения размер от 10 000 лева до пълния предявен
размер от 30 000 лева; сумата от 476,67 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6