№ 544
гр. Плевен, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201789 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №21-0938-002388 от 11.08.2021г. *** на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен е наложил на основание
чл.178 Д от ЗДвП на Л. ИЛ. В. от гр.Плевен, ул. ***, административно
наказание глоба в размер на 200лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Л. ИЛ. В., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени
като незаконосъобразно. Навежда доводи, че управляваният от нея автомобил
е собственост на ***, която притежава карта за паркиране на хора с
увреждания.
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
Серия АВ №2388 от 07.08.2021г. за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на 27.07.2021г. около 22:30 часа, в гр.Плевен,
ул. „Димитър Константинов“ срещу номер 23, като водач на лек автомобил
„БМВ 320 Д“ с рег.№ ***, жалбоподателят В. е извършил следното: паркира
на място определено за хора с трайни увреждания, обозначено с ПЗ-Д21,
положена маркировка със син цвят, без карта за паркиране. Автомобилът е
заснет с техническо средство РСОД 727.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител М. ПЛ. Н. и свидетеля АС. М. Й., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства - справка рег.№316р-26295/10.08.2021г. на *** К., възражение
вх.№ 316000-26708/29.07.2021г., карта за паркиране на хора с увреждания №
*** на Община Плевен, Декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя
Н. и свидетеля Й. се установява, че на 27.07.2021г. около 22:30 часа в
гр.Плевен, ул. „Димитър Константинов“ срещу номер 23, лек автомобил
„БМВ 320 Д“ с рег.№ ***, е бил паркиран на място, определено за хора с
трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, и с положена маркировка
със син цвят, без карта за паркиране за хора с увреждания. Според
показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й. нарушението било заснето
с РСОД 727, като изготвените снимки са приложени към
административнонаказателната преписка. Актосъставителят Н. и свидетелят
Й. са категорични, че нито на предното стъкло, нито на предното табло, нито
на барчето на скоростния лост и въобще никъде във видимата вътрешна част
на автомобила не е имало поставена карта за паркиране за хора с увреждания.
От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й. се установява, че за
извършеното нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП бил съставен на основание
чл.186 ал.3 от ЗДвП фиш серия Х с № 932257. От приобщените по делото
писмени доказателства се установява, че в ОД на МВР-Плевен била
2
образувана преписка с вх.№316000-26708/29.07.2021г. по повод подадено
възражение от жалбоподателя Л. ИЛ. В. срещу съставения на основание
чл.186 ал.3 от ЗДвП фиш серия Х с № 932257. От приложеното по делото
възражение вх.№ 316000-26708/29.07.2021г. се установява, че
жалбоподателката Н. е оспорила нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, като
е представила Декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от нейната *** В.В. и карта за паркиране на
хора с увреждания № *** със срок на валидност: пожизнен, издадена от
Община Плевен на името на нейната *** В.В.. От приобщената като писмено
доказателство по делото Декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП се установява, че на 27.07.2021г.
около 22:30 часа собственият на ***та на жалбоподателката Н. лек автомобил
„БМВ 320 Д“ с рег.№ *** е управляван от жалбоподателката. Следователно
управляваният от жалбоподателката Н. лек автомобил е собственост на
нейната ***, която притежава карта за паркиране на хора с увреждания с
пожизнен срок на валидност. От приобщената като писмено доказателство по
делото справка рег.№316р-26295/10.08.2021г. на *** С. К. се установява, че
по повод постъпилото възражение от жалбоподателката *** на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен е разпоредил да й бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение. Според показанията на
актосъставителя Н. и свидетеля Й. същите се запознали с представените от
жалбоподателката Н. доказателства - карта за паркиране на хора с
увреждания № *** и декларация по чл.188 от ЗДвП, и въз основа на
писмената резолюция на *** сектор „Пътна полиция“ - Плевен съставили акт
Серия АВ №2388 от 07.08.2021г. за установяване на административно
нарушение на жалбоподателката Н. за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.4
от ЗДвП. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Н. и
показанията на свидетеля Й., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях нарушение. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на
тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя В. в нарушение, което не е извършил. Още повече, че
показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Й. си кореспондират напълно
с приложените по делото фотоснимки на нарушението, направени с РСОД
3
727.
При така приетото за установено незаконосъобразно и необосновано
административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Л. ИЛ. В. е извършил нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП и
незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание
чл.178Д от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП,
паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания, а
съгласно чл. 178Д се наказва с глоба в размер 200,00 лв лице, което, без да
има това право, паркира на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство,
приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Съгласно § 1 т.64 от ДР към ЗДвП човек с трайно увреждане е лице,
определено в § 1 т.2 от ДР към Закона за хората с увреждания. Съобразно
последната правна норма хора с трайни увреждания са лица с трайна
физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществения живот и на които
медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен
на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
Обособяването на местата за паркиране на хора с трайни увреждания е
регламентирано в Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, като е указано, че местата
за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак
Д 21 “Инвалид” в съответствие с Наредба №18 от 2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за
достъпност. Следователно следва да са налице две предпоставки, за да се
обособи такова място при условията на кумулативност - и знак, и маркировка,
обозначаващи това обстоятелство по надлежния начин.
Съобразно разпоредбата на чл.99а ал.1 от ЗДвП за паркиране на
местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни
увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава карта от
кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по
образец, като същата е валидна на територията на цялата страна. А съобразно
4
текста на чл.18 ал.1 т.7 от ППЗДвП за обозначаване на пътни превозни
средства се използва опознавателния знак „Инвалид“ – знакът има формата и
изображението на пътен знак Д21. Поставя се на челната страница на картата,
която се издава на инвалиди за ползване на улеснения при движение с МПС,
когато те са водачи или пътници. Картата се поставя в долния десен ъгъл на
предното стъкло на превозното средство и се сваля, когато то не обслужва
притежателя на документа.
Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства е установено, че лекият
автомобил „БВМ 325 Д“ с рег.№ *** е собственост на ***та на
жалбоподателката Н. - В.В. и последната притежава карта за паркиране на
хора с увреждания № *** с пожизнен срок на валидност, издадена от Община
Плевен съобразно разпоредбата на чл.36 от Наредба №3 за обществения ред
при използване на пътни превозни средства на територията на Община
Плевен. Безспорно по делото е установено и това, че картата за паркиране на
хора с увреждания № *** с пожизнен срок на валидност, издадена от Община
Плевен, не е била поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на
паркираното превозно средство. Безспорно по делото е установено и това, че
лекият автомобил „БВМ 325 Д“ с рег.№ *** е бил паркиран на място
определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, и с
положена маркировка със син цвят, от жалбоподателката Н.. Безспорно е по
делото, че органите за контрол и регулиране на движението са констатирали
нарушението в отсъствието на водача и са съставили на основание чл.186 ал.3
от ЗДвП фиш серия Х с № 932257. Безспорно е, че представената от
жалбоподателката карта за паркиране на хора с увреждания е валидна и има
статут на карта по смисъла на чл.99а от ЗДвП, съгласно който отпада
забраната за паркиране на места, предвидени за спиране на превозните
средства, обслужващи хора с трайни увреждания. И тъй като в конкретния
случай нарушението е установено в отсъствието на водача със съставяне по
реда на чл.186 ал.3 от ЗДвП на фиш, правноирелевантно за спорния предмет
на делото е обстоятелството дали собственикът на паркирания от
жалбоподателката лек автомобил и притежател на картата за паркиране на
хора с увреждания е бил возен или обслужван с този автомобил. Това
обстоятелство би имало правно значение за предмета на доказване, ако
нарушението е установено в присъствието на водача, в който случай
5
задължение на органите за контрол и регулиране на движението е да
установят дали с паркирания автомобил е возено и обслужвано лицето с
трайно увреждане, което е притежател на картата за паркиране на хора с
увреждания.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които са
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице –
жалбоподател в настоящото производство. Издаденият акт за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление не
отговарят на изискванията на чл.42 т.4 и съответно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
а именно – липсва точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. Нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно
постановление е посочено, че лекият автомобил „БВМ 325 Д“ с рег.№ ***,
който е бил паркиран на място определено за хора с трайни увреждания,
обозначено с пътен знак Д21, положена маркировка със син цвят, е
собственост на ***та на жалбоподателката Н. - В.В. и последната притежава
карта за паркиране на хора с увреждания № *** с пожизнен срок на
валидност, издадена от Община Плевен. Нито в АУАН, нито в обжалваното
наказателно постановление е посочено каква е връзката на жалбоподателката
Н. с лицето, на чието име е издадена карта за паркиране на хора с
увреждания и дали това лице е инвалид, както и не е посочено дали това лице
е било возено или обслужвано с паркирания от жалбоподателката автомобил.
Макар тези обстоятелства да са установени в хода на проведеното съдебно
производство пред въззивната инстанция, недопустимо е едва в този стадий
на процеса описаното в АУАН и в обжалваното наказателно постановление
нарушение да се допълва фактологически. Поради изложеното съдът приема,
че в хода административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и
при съставяне на обжалваното НП, които са довели до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице, което е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Дори да се приеме, че извършените в хода на
административнонаказателното производство нарушения не са съществени и
6
не са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице,
жалбоподателката Н. не е извършила нарушение по чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП
и отговорността й незаконосъобразно е ангажирана на основание чл. 178Д от
ЗДвП. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин по делото е
установено, че лекият автомобил „БВМ 325 Д“ с рег.№ *** е собственост на
***та на жалбоподателката Н. - В.В. и последната притежава карта за
паркиране на хора с увреждания № *** с пожизнен срок на валидност,
издадена от Община Плевен, поради което автомобилът законосъобразно е
бил паркиран на място определено за хора с трайни увреждания, обозначено с
пътен знак Д21, и положена маркировка със син цвят.
Съдът установи, че сочената в наказателното постановление правна
квалификация на нарушението не кореспондира с установените факти и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Н. е
ангажирана на несъответно правно основание. Според съда действията на
жалбоподателката Н. следва да се квалифицират като нарушение по чл.18 ал.1
т.7 от ППЗДвП, тъй като същата не е обозначила паркираното превозно
средство с картата за паркиране на хора с увреждания, като не я поставила в
долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство. В тази насока
съдът счита, че следва да упражни правомощието си по чл.337 ал.1 т.2 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и чл.63 ал.1 изр.1 предл.2 от ЗАНН и да
преквалифицира нарушението като приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение. Правомощието по чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН се
отнася до случаите, когато фактите не се променят, но е необходимо към тях
да се приложи правилният материален закон, като резултат от направата на
различни правни изводи. В наказателния процес фактическите обстоятелства,
обуславящи обвинението, се съдържат в обвинителния акт. Когато на
съдебното следствие се установят обстоятелства, които имат значение за
определяне фактическия състав на престъплението, но не са посочени в
обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защитавал, защото не са му
били предявени по надлежния процесуален ред, налице е изменение на
обвинението. Дали то е съществено или не съществено се решава във всеки
конкретен случай. Приема се, че обвинението е съществено, когато
установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят
фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което
подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на
7
закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по
което той не се е защитавал. В процесния случай не е налице такова
съществено изменение на фактическите обстоятелства, обусловили
обвинението, поради което за съда съществува възможност за изменение на
обжалваното наказателно постановление в частта за правната квалификация
на деянието, водеща и до изменение на наложеното наказание.
Нарушението следва да се преквалифицира от чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП
на чл.18 ал.1 т.7 от ППЗДвП, като се измени и основанието за налагане на
административното наказание от чл.178Д от ЗДвП на чл.185 от ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл.178Д от ЗДвП наказва се с глоба в размер 200
лв лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В
приложената санкционна разпоредба изрично е посочено, че, за да се наложи
наказание на основание чл. 178Д от ЗДвП, е необходимо лицето да няма
право да паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо
хора с трайни увреждания. Установяването дали лицето има право да паркира
на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни
увреждания, е от съществено значение за преценката относно правилната
правна квалификация на нарушението. Предвид правилото за поведение,
адресирано до участниците в движението с разпоредбата на чл. 98, ал.2, т. 4
от ЗДвП от ЗДвП, то всякога виновното неспазването на предписанието на
тази правна норма ще съставлява административно нарушение. В случаите,
когато това поведение е довело до паркиране на МПС на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, то се наказва с
административно наказание глоба в размер на 200 лв. В случай, че това
поведение е било правомерно поради отпадане на основание чл.99а от ЗДвП
на забраната за паркиране на места, предвидени за спиране на превозните
средства, обслужващи хора с трайни увреждания, но карта за паркиране на
хора с увреждания, позволяваща това право, не е била поставена съобразно
чл.18 ал.1 т.7 от ППЗДвП в долния десен ъгъл на предното стъкло на
превозното средство, наказанието следва да бъде наложено на основание чл.
185 от ЗДвП, т.е. за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, и глобата да е в
размер на 20лв.
8
Безспорно е, че жалбоподателката Н. е извършила нарушение по чл.18
ал.1 т.7 от ППЗДвП, като не е обозначила превозното средство с картата за
паркиране на хора с увреждания, като я постави в долния десен ъгъл на
предното стъкло на превозното средство. За това нарушение съобразно
разпоредбата на чл.185 от ЗДвП е предвидено административно наказание
глоба размер на 20 лв.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.178Д
от ЗДвП, като преквалифицира нарушението по чл.18 ал.1 т.7 от ППЗДвП,
измени основанието на наложеното наказание на чл.185 от ЗДвП и намали
размера на глобата от 200 лв на 20 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-0938-002388 от
11.08.2021г., с което *** на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Плевен е наложил на основание чл.178 Д от ЗДвП на Л. ИЛ. В. от гр.Плевен,
ул. ***, административно наказание глоба в размер на 200лв за нарушение по
чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.185
от ЗДвП вр. чл.18 ал.1 т.7 от ППЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената
глоба от 200 лв на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9