РЕШЕНИЕ
№ 1153
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330201528 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Ангелина Фиркова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1528/2022 г. по описа на ПРС за 2022г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-012634 от
12.01.2022 год. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на ХР. М. ХР., ЕГН **********, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба
в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и
на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва наказателното постановление
/НП/ като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване
разпоредбите на процесуалния закон, като излага доводи за това. Прави
искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание. В молба-становище излага съображения за неоснователност на
жалбата и прави искане за отмяната й и потвърждаване на НП. При условията
1
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна и пледира за намаляване на размера му
до минимално предвидения в закона.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
На 28.09.2021 г. от св.З. Н. Г. бил съставен по реда на чл.40, ал.2 от
ЗАНН Акт за установяване на административно нарушение №
12447/28.09.2021г. срещу жалбоподателя ХР. М. ХР. за това, че на 25.10.2020
г. в 15:53 часа в гр.Пловдив на бул.“Цариградско шосе“, пътен възел
Скобелева майка, северно платно на надлеза, с посока на движение от изток
към запад, Х. управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег.№ ...,
със скорост 105 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км/ч. Скоростта била измерена с АТСС CORDON M2, от
която била приспадната допустимата техническа грешка и бил отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3%, като за наказуема скорост била
приета скоростта от 101 км/ч.
В хода на проведеното административно производство било
установено, че горепосоченото МПС е собственост на Уникредит Лизинг
ЕАД, клон Пловдив. За ползвател било регистрирано дружеството „Едел“
ЕООД, ЕИК *********, чийто управител – Е.В.Х.а посочила в Декларация за
предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДвП, че на въпросната
дата и час, лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя Х.Х..
Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното НП, с
което на Х.Х. е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 12 контролни
точки.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
свидетелските показания на З. Н. Г., който е потвърдил фактическите
констатации по акта. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
логични, обективни, непротиворечиви и в съответствие с писмените
доказателства, събрани по делото.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От установената фактическа обстановка и събрания доказателствен
материал съдът приема за безспорно и категорично доказано от обективна и
2
субективна страна, че с действията си жалбоподателят ХР. М. ХР. е извършил
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 25.10.2020 г. в 15:53 часа в
гр.Пловдив на бул.“Цариградско шосе“, пътен възел Скобелева майка,
северно платно на надлеза, с посока на движение изток към запад, е
управлявал лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег.№ ..., собственост на
„Уникредит Лизинг“ ЕАД, клон Пловдив и регистриран ползвател „Едел“
ЕООД, със скорост от 101 км/ч, след отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3%, при максимално разрешена скорост на движение в населено
място от 50 км/ч.
Правилно актът и НП са съставени срещу жалбоподателя Х., предвид
представените декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП и справка за първоначална регистрация и
собственици на превозното средство.
Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя. В разглеждания
казус нарушението е извършено на 25.10.2020 г. и е установено, чрез заснет с
АТСС вид CORDON M2 видеоклип. Към момента на установяване на
нарушението, административнонаказващият орган е могъл да констатира
единствено марката и регистрационния номер на превозното средство,
движещо се със скорост, надхвърляща максимално разрешената, но не и
нарушителя /лицето, което го е управлявало/.
В случая нарушителят е установен от датата на декларацията по чл.188
от ЗДвП, от който момент АНО е разполагал с информация относно
извършителя. Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е приложим
единствено при условие, че самоличността на извършителя на нарушението е
установена, а в случая това не е така, тъй като по същността си при
установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение,
авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на
собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за
посочване на действителния нарушител. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая,
доколкото санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда за
превишаване над 50 км/ч наказание на водача: глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, следователно не
може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира
отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде
установен именно водачът, извършил нарушението. Нарушителят е открит в
деня, когато е попълнена декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП от
собственика, в случая от ползвателя на автомобила – 23.07.2021 г. и от този
момент контролните органи са били наясно със самоличността на водача.
3
АУАН е съставен на 28.09.2021 г., следователно и двата срока по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и една година от
извършване на нарушението/ за образуване на административнонаказателно
производство са спазени и не е налице процесуално нарушение, за което се
твърди в депозираната жалба.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са описани
надлежно всички относими към посоченото изпълнително деяние признаци -
разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената
скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс),
наказуемо превишение, рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението,
регистриран собственик на МПС.
По отношение на доводите на жалбоподателя за липса на данни в НП
относно годността и изправността на техническото средство, с което е заснето
нарушението, съдът намира, възражението за неоснователно. На първо място
в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН не се съдържа като задължителен реквизит
на НП посочване на данни за годността на използваното АТСС при
нарушения на скоростта на движение по пътищата. На следващо място,
видно от приложеното в преписката писмо на БИМ, процесното техническо
средство за измерване представлява видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon M2, което е вписано под № В-46 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
Съответно от приложеният отново в преписката протокол от проверка № 10-
С-ИСИС/21.02.2020 г. се установява, че процесното АТСС е минало такава
проверка и отговаря на метрологичните изисквания. Предвид на това съдът
приема, че са налице доказателства, гарантиращи годността на използваното
в случая техническо средство за измерване.
Изпълнени са и изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/Наредбата/ и в частност разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.3 от същата,
касаещи попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС,
съпроводен със снимка на разположение на уреда. В случая към материалите
по делото е приложен протокол № 1030р-33796 от 26.10.2020 г. за
използваното на 25.10.2020 г. АТСС тип Cordon M2, който съдържа
нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и
датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, условията, при които било ползвано АТСС,
номер на служебния автомобил, време на работен режим и измерените
нарушения, отбелязване на служител за работа с АТСС съгласно
изискванията на производителя, необходими да бъде извършена положителна
преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. По делото е
представена снимка на разположение на средството за измерване, съгласно
ал.3 на чл.10 от Наредбата.
4
На следващо място, неоснователно е и възражението на жалбоподателя,
че не е спазена процедурата относно посочване свидетелите на съставяне на
АУАН. Макар и наведените в този смисъл разсъждения относно изискванията
на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН да са поначало правилни, то в разглеждания
АУАН са вписани имената на двама свидетели, което изцяло удовлетворява
изискването на чл.40, ал. 2 от ЗАНН дори относно свидетели, които не са
очевидци на нарушението или неговото установяване – каквито иначе трудно
би имало, доколкото се касае за нарушение, установено с техническо
средство.
Що се отнася до отнетите с НП контролни точки, следва да бъде
посочено, че на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение. Освен това отнемането на контролни
точки представлява констативен административен акт и той настъпва по
силата на закона.
Въпреки установеното нарушение, настоящият съдебен състав намира,
че в хода на производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото му на защита и представляващо основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Допуснатият
съществен порок на процедурните правила представлява съставянето на
АУАН в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. В случая актът е съставен на
28.09.2021 г. в отсъствието на жалбоподателя Х.. Препис му е връчен и актът
му е предявен за запознаване със съдържанието му на 30.12.2021 г. – повече
от три месеца.
Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя са регламентирани в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН –
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не
се яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказа да са се
осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН
в отсъствието на нарушителя. Видно от копие на писмо от 02.08.2021 г. от
Началника сектор „Пътна полиция“ се установява, че е било изпратено
такова до Началника на Второ РУ при ОД на МВР гр.Пловдив с указания да
бъде връчена покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН. От копие от
покана до жалбоподателя ХР. М. ХР. се установява, че същият е бил поканен
да се яви в качеството си на водач на процесното МПС на 21.09.2020 г. в 11:00
5
часа в сектор „Пътна полиция‘‘ при ОД на МВР гр.Пловдив.
По делото, обаче не са налице доказателства за връчването на тази
покана на жалбоподателя, като в подкрепа на това се явява и надлежно
изготвената Докладна записка от А.С., видно от която се установява, че
същият е посетил адреса на нарушителя на 20.09.2021 г. по време на
работната му смяна, но по данни на наемател от съседния апартамент,
жалбоподателят не живеел на адреса. Липсват данни обаче нарушителят да е
бил търсен повторно на адреса на друга дата и в друго часово време, за да се
приеме, че същият е бил щателно търсен, но не е бил намерен.
Предвид на това, съдът приема, че по делото не се доказа да е
изпълнена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН и жалбоподателят да е бил
редовно поканен за съставянето на АУАН против него. По този начин той
изначално е бил лишен от възможността да направи каквито и да е
възражения и да даде обяснения по случая. Видно от показанията на
актосъставителя, същият е предприел действия по съставяне на АУАН, след
неявяване на жалбоподателя. Последният обаче няма как да се яви, ако не е
надлежно поканен и поканата не е стигнала до адресата. В процесния случай
жалбоподателят Х. е бил лишен от възможността своевременно да се запознае
с фактическите и правни рамки на предявеното му обвинение, да направи
възраженията си и да започне да упражнява правото си на защита в пълен
обем. По тези съображения процесуалното нарушение се цени като
съществено от съда.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от
страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-012634 от 12.01.2022
год. на *** към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
което на ХР. М. ХР., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 700.00 лв.
/седемстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7