Решение по дело №372/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20217260700372
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    127/11.06.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                  2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: И.Въжарска

Прокурор: А.Стоянов

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №372 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Е.Ф.Х. *** – чрез упълномощения адв.М. от КАК, против Решение №260023/19.02.2021г., постановено по АНД №16/2021г. на РС Свиленград. Сочи се, че решението било неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му съдът приел, че административнонаказаващият орган правилно приложил материалния закон и не допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с което да наруши правото на защита. Счита се, че от доказателствата се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита и налагащи отмяна на наказателното постановление. По делото било установено, че Е.Х. на посочената дата 20.08.2020г. около 0,10ч. не е извършил констатираното нарушение, тъй като на тази дата не се е намирал на МП Капитан Андреево. Видно от завереното ксерокопие на паспорт, както и от изисканата справка от РС Свиленград, Х. е пристигнал на МП Капитан Андреево от Република Турция на 19.08.2020г., пътувайки с лек автомобил. При така установените факти съдът приел, че съществува пълно съвпадение между основните елементи на обвинението – време, място, субект на извършване, както и че нарушението било извършено на 20.08.2020г. Този извод на съда бил в противоречие с писмените доказателства, видно от които Х. преминал границата на 19.08.2020г. и на тази дата не е изпълнил задължението си за писмено деклариране пред митническите органи. След като в АУАН и НП била посочена друга дата, то наказателното постановление следвало да бъде отменено. Извършеното допълване, че се касаело за техническа грешка в изписването на часа за началото на проверката било извършено без жалбоподателят да се запознае с това обстоятелство, поради което имало съществено нарушение на процесуалните правила, а било недопустимо санирането с издаването на наказателно постановление. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение изцяло и бъде постановено решение, като се отмени Наказателно постановление №2660/21.12.2020г. на и.д. Началник на Отдел Митническо разузнаване и разследване Южна Морска при АМитници.

Ответникът Отдел Митническо разузнаване и разследване Южна Морска към Агенция Митници  оспорва касационната жалба, като счита, че правилно бил приложен материалния и процесуалния закон и въззивният съд правилно потвърдил наказателното постановление. Извършеното нарушение било доказано от обективна и субективна страна. Посредством писмени и устни доказателства безспорно било доказано, че Х. влязъл в РБългария от РТурция на 19.08.2020г. в 23.44ч., като преминал през документния контрол, осъществяван от органите на Гранична полиция. По силата на ЗМ и ВЗ митническите органи били тези, които осъществявали валутния контрол при преминаване на границата. В този смисъл деянието било извършено и е съставомерно при неизпълненото задължение за деклариране при митническия контрол, който пък бил осъществен вече след полунощ, т.е. на 20.08.2020г. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски.

 Окръжна Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №2660/21.12.2020г., издадено от и.д. Началник на Отдел Митническо разузнаване и разследване Южна Морска при АМитници, и съставено въз основа на АУАН №1659/20.08.2020г., с което за нарушение на чл.18, ал.2 във вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон и на основание чл.18, ал.2 от ВЗ на Е.Ф.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 7823,32 лева. От фактическа страна съдът приел, че на 19.08.2020г. - около 23,44ч. на линията за граничен контрол на МП Капитан Андреево на път от РТурция за РБългария пристигнал лек автомобил, управляван от жалбоподателя. След обработка на паспорта на жалбоподателя, той бил пропуснат и се отправил за извършване на митническа проверка на трасе Входящи леки автомобили и автобуси, което станало на 20.08.2020г. около 00,10ч. Преди митническата проверка жалбоподателят бил поканен да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни цености, но той не декларирал такива. Впоследствие при извършената митническа проверка на автомобила и на багажа на пътника в чанта за през рамо, намираща се на предната пасажерска седалка, били открити недекларирани парични средства-евро в общ размер 20 000 евро /100броя банкноти в купюри по 200 евро, задържани с разписка за задържане №0185739 от 20.08.2020г., подписана от жалбоподателя без възражения. Не са установени от съда процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното постановление. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му. Правилен е изводът на съда, че вмененото на касатора нарушение е безспорно установено и доказано, а от събраните  и подробно обсъдени от съда доказателства се установява, че преминавайки държавна граница на 20.08.2020г. – около 00,10ч., жалбоподателят не е изпълнил задължението си за писмено деклариране на средствата по установения ред пред митническите органи, представяйки валутна митническа декларация по образец.

В настоящия случай Х. е санкциониран за нарушение на чл.11а, ал.1 от ВЗ. Съгласно разпоредбата на чл.11а, ал.1 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. При извършване на нарушение на чл.11а, ал.1 от ВЗ, нарушителят се наказва с глоба в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства, ако деянието не съставлява престъпление. Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи и на основание чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за пренасянето през границата  на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ лицата при преминаване на държавната граница задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите.

  За да е осъществен съставът на нарушението, е необходимо извършителят  да не е декларирал пред митническите органи на пренасяните от него през границата на страната от трета страна парични средства в количество, надвишаващо допустимите норми по Наредба №Н-1/01.02.2012г. Спор относно пренасянето и липсата на декларация относно паричните средства няма, както не се и спори, че те надвишават значително количеството, което съгласно посочената наредба не се декларира. Жалбоподателят спори, че има допуснато съществено процесуално нарушение относно дата на извършване на нарушението, като той не бил извършил нарушение на 20.08.2020г., тъй като на тази дата и в посочения час не се намирал на МП Капитан Андреево.

  От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата – именно 20.08.2020г., около 00,10ч., и място на извършване на нарушението административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на нарушението.  

 

 

 

Настоящата инстанция споделя извода на районния съд относно съставомерност на извършеното деяние, както и относно субективната страна на нарушението. Неоснователни са наведените пред настоящата инстанция възражения, че районният съд не се съобразил с представено по делото писмено доказателство – заверено копие от паспорт, както и с изисканата служебно от съда справка относно обстоятелството, че Х. е пристигнал на МП Капитан Андреево от РТурция на 19.08.2020г. Събраните в хода на производството гласни доказателства, както и писмените такива, установяват по несъмнен начин, че лицето е извършило деянието за което е санкционирано на 20.08.2020г. -00,10ч., т.е. след полунощ, но пристигането му граничен контрол е било на 19.08.2020г. в 23,44ч. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят изцяло възраженията за нарушения, релевирани и в жалбата пред въззивната инстанция. Същите са били предмет на обсъждане в мотивите на оспореното съдебно решение, като решаващият състав подробно е аргументирал изводите си за тяхната неоснователност. Настоящата инстанция намира изложените в тази връзка доводи и съображения на съда за съответни на приложимата нормативна уредба и изяснените по делото факти, поради което като правилни следва да бъдат изцяло споделени без да се налага преповтарянето им в касационното съдебно решение. Действително в АУАН е посочен различен час от този, посочен в НП, но видно от писмените разяснения от св.Димитров, депозирани от 26.08.2020г. и приложени в преписката, то в АУАН е допусната техническа грешка и е вписано неправилно като час 20,10ч. вместо 00,10ч. Не само събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства, но писмените такива – вносна бележка от 20.08.2020г., 9,12ч., изясняват спорния час и момента на извършването на нарушението. Допуснатото нарушение при съставяне на АУАН, изразяващо се в неправилно посочен час, не е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Няма пречка нередовности по акта за установяване на административно нарушение  да бъдат отстранени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, както и правилно административнонаказващият орган е преценил, че в конкретния случай това не води до ангажиране на отговорност за друго нарушение или за непредявени фактически обстоятелства, надхвърлящи установеното по акта. Жалбоподателят не e подал възражение срещу съставения акт за допуснатата нередовност, а и тази нередовност – касаеща единствено часа на извършване на нарушението,  не е от естество да повлияе върху възможността му да се защити и да разбере вмененото му нарушение.

Поради изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Свиленград е потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед извода за неоснователност на жалба, то следва да бъде уважено искането на ответната страна да бъдат заплатени направените разноски за юрк.възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,  съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260023/19.02.2021г., постановено по АНД №16/2021г. на РС Свиленград.

ОСЪЖДА Е.Ф.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Агенция Митници направените разноски по делото за юрк.възнаграждение от 80,00 лева. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

    

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

                                     

 

 

 

2.