Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 5691 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ч.Л.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ***, с която е предявен иск за заплащане на сумата от
285.41 лева, представляваща законна лихва за периода от 05.05.2017г. до
17.08.2017г. върху главница от 11500 лева, представляваща присъдено с влязло в
сила решение по гр.д. № 12103/2017г. по описа на ВРС застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца мотоциклет „**“,
с рег. № **, настъпили в резултат на ПТП от 05.05.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
собственик на мотоциклет „**“, с рег. № **. На 05.05.2017г. в гр. Варна
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „К.К.“ с рег. № В 8410 НК, застрахован
при ответника по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
полица № BG/02/116002851239. Ищецът
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Извършен бил
опис по щета № **********. На 18.08.2017г. ищецът предявил иск за заплащане на
застрахователно обезщетение. С решение № 1864/02.05.2018г. по гр.д. № 12103/2017г.
по описа на ВРС му било присъдено застрахователно обезщетение в размер на 11500
лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба- 18.08.2017г. до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че
застрахователят е изпаднал в забава в плащането на застрахователното
обезщетение считано от датата на увреждането. Ето защо понастоящем претендира
обезщетение за забава за периода от датата на увреждането 05.05.2017г. до
17.08.2017г. - датата предхождаща подаване на исковата молба, по която е било
образувано гр.д. № 12103/2017г. ВРС.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Сочи се, че ответникът не е станал причина за
завеждане на делото и не му е дадена възможност да определи и заплати
обезщетение. Счита, че предвид веднъж заведеното дело по частична претенция е
нелице злоупотреба с правата на ищеца. Възразява се срещу искането за заплащане
на законна лихва за забава върху вземането за лихва за забава.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение № 1864/02.05.2018г. по гр.д. №
12103/2017г. по описа на ВРС, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 11500 лева, частичен иск от целия в
размер на 11539,43лева за увреждане на собствения му мотоциклет „**“ с рег. № **,
причинени в резултат на реализирано ПТП на 05.05.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2017г. до окончателното
погасяване на задължението.
С влязло в сила решение № 1183/21.03.2019г. по гр.д. №
15815/2019г. по описа на ВРС, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца
сумата от 50 лева, представляваща частичен иск от целия в размер на 335,44
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.05.2017г. до
17.08.2017г върху главницата от 11500 лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение по
гр.д. № 12103/2017г. по описа
на ВРС застрахователно обезщетение за имуществени вреди на мотоциклет „**“, с рег. № ** причинени по вина на
водача на л.а. „К.К.“ с рег.
**застрахован при
ответника по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
полица № BG/02/116002851239 вследствие
настъпило застрахователно събитие на 05.05.2017г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.497 от КЗ във
вр. с лч.86 от ЗЗД и е процесуално допустим.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да
докаже съществуването на главно задължение, че ответникът е изпаднал в забава
по отношение на същото и началната дата на забавата, както и че дължи законна
лихва в претендираните размери.
Ответникът в отговора на исковата молба не е оспорил
наведените от ищеца фактически твърдения, нито обстоятелството, че дължи
законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение за
посочения от ищеца периода.
Следва да се има предвид и че по отношение на горепосочените обстоятелства
е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 1183/21.03.2019г.
по гр.д. № 15815/2019г. по описа на ВРС, а именно че върху присъдената главница
от 11500 лева е дължима лихва за забава за периода от 05.05.2017г. до
17.08.2017г. В рамките на последващо производство предмет на разглеждане е само
размера на търсената лихва.
Неоснователно е възражението за злоупотреба с права чрез предявяване на
втори частичен иск, още повече, че в настоящия случай, размерът на иска е
увеличен, така че да покрива цялата претенция.
Изчислена с лихвен калкулатор законната лихва за забава върху главницата от
11500 лева за периода от 05.05.2017г. до 17.08.2017г. е в размер на 335,41
лева. След приспадане на присъдената с предходното решение сума в размер на 50
лева, размерът на дължимата лихва е 285,41 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Претенцията за законна лихва за забава следва да бъде отхвърлена, тъй като главната
претенция по основанието си също съставлява законна лихва за забава, а
начисляване на лихва върху лихва (т.нар. анатоцизъм) в настоящия случай не е допустимо.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева
за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не дължи разноски,
предвид че не му е дадена възможност да плати , за неоснователно. Действително
исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е подадена преди
влизане в сила на решението по частичния иск по гр.д. № 15815/2019г. по описа
на ВРС, но ответникът не е представил доказателство да е платил дължимата сума,
включително до датата на приключване на устните състезания.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Ч.Л.А., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 285.41 лева,
представляваща законна лихва за периода от 05.05.2017г. до 17.08.2017г. върху
главницата от 11500 лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение по
гр.д. № 12103/2017г. по описа
на ВРС застрахователно обезщетение за имуществени вреди на мотоциклет „**“, с рег. № ** причинени по вина на
водача на л.а. „К.К.“ с рег.
**застрахован при ответника по сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/02/116002851239 вследствие
настъпило застрахователно събитие на 05.05.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законна лихва върху присъдената сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Ч.Л.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 410 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: