№ 3607
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110103920 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. А. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. действаща чрез адв. Д. П. иск срещу Регионална дирекция
по горите – Варна с адрес: гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“ № 10, положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР
за приемане за установено в отношенията между страните, че към момента на
одобряване на кадастралната карта на гр. Варна, със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.
на изпълнителен директор на АГКК, е бил собственик на самостоятелен имот с
проектен идентификатор № 10135.2522.1209 и с проектна площ от 2800 кв.м при
съседи: 10135.2522.9514, 10135.2522.1151, 10135.2522.1150, 10135.2522.9552,
индивидуализиран на скица-проект № 15-915820-07.12.2018 г. за изменение на КККР и
повдигнат в цвят на приложената на л. 42 от делото скица, който е включен в съседния
поземлен имот с идентификатор 10135.2522.9552, находящ се в гр. Варна, местност
„Акчелар“, целият с площ от 14390 кв. м, при съседи: 10135.2522.9514,
10135.2522.1151, 10135.2522.1150, 10135.2522.135, записан на Държавно лесничейство
– Варна (Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция – Варна).
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
С договор за покупко-продажба от 14.08.1925 г., обективиран в нотариален акт
№ 622, peг. №8632, дело № 954, П. А. Ш. е придобил правото на собственост върху
имот с площ от 6,3 дка, от които 3 дка лозе и 3,3 дка хавра в землището на гр. Варна,
местност „Ташла тепе“. Същият завещал имота в полза на А. С. И. със завещание от
12.09.1957 г. и не го е отчуждавал до смъртта си през 1959 г., когато наследникът по
1
завещание е установил фактическата власт върху целия имот. През 1963 г. А. С. И. се
снабдил с констативен нотариален акт за собственост само за 3,5 дка от имота, а за
останалите 2,8 дка, предмет на търсената защита с предявения иск, не се е снабдил с
такъв. А. С. И. е починал на 11.10.1970 г. и е наследен от неговата дъщеря С. Р. – ищца
по делото.
Същата поддържа, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на
АГКК, е допусната съществена грешка и непълнота, като придобитият от нея имот с
площ от 2800 кв. м не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен имот, а е
отразен като част от ПИ с идентификатор 10135.2522.9552, целият с площ от 14390 кв.
м, записан като собственост на Държавно лесничейство – Варна, Изпълнителна
агенция по горите, Регионална дирекция- Варна. Твърди, че е инициирала
административна процедура по отстраняване на грешката и със заповед № 18-11247-
28.12.2018 г. на началник на СГКК- Варна е одобрено изменението на кадастралната
карта и кадастралните регистри за ПИ 10135.2522.9552, като е нанесен нов обект с
идентификатор 10135.2522.1209 с площ от 2800 кв. м и е променена границата на ПИ с
идентификатор 10135.2522.9552, при което площта на имота е променена от 14390 кв.
м. на 11 590 кв. м. След обжалване на заповедта обаче, административният акт е
отменен поради наличието на спор за материално право, с което ищцата обосновава
правния си интерес от предявяването на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Твърди, че поземленият имот с идентификатор 10135.2522.9552 с площ 14390 кв.м
представлява горска територия, попадаща в отдел 160, подотдели „п1“, „x1“, вид гора -
„иглолистна" и „нискостъблени“, функционална група „технически проект борба с
ерозията“, съгласно горскостопанския план от 2017 г. на ТП „ДГС-Варна“.
Поддържа, че имотът е частна държавна собственост и некоректно е отразен в
кадастралната карта и кадастралния регистър на землището на гр. Варна като
публична такава. Оспорва индивидуализацията на процесния имот според
приложената скица - проект за ПИ 10135.2522.9552 с твърдения, че същият неправилно
е отразен с трайно предназначение: „урбанизирана територия“ вместо „горска
територия“ и начин на трайно ползване: „ниско застрояване“ вместо „иглолистна
гора“. Отделно твърди, че в полза на ищцата липсва документ, удостоверяващ
възстановено право на собственост върху процесните 2800 кв.м - решение на
Общинска служба по земеделие - Варна или съдебно решение, изискуеми съгласно
Закона за възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Поради това счита, че не е налице и дублиране на носителите на вещното право на
собственост. Позовава се и на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за горите, според
която горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица и на
2
общините, са държавни. Твърди, че не е налице идентичност на претендирата реална
част от ПИ 10135.2522.9552 с някой от придобитите от нейния наследодател по
завещание от г-н Шишков имоти.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения нотариален акт №622 от 14.08.1925 г., рег. №8632, дело № 954
(л. 8) се установява, че Параскева и Султана Д. Коларови, в качеството им на
продавачи, са прехвърлили в полза на П. А. Ш., като купувач, правото на собственост
върху лозе с площ от 3 дка и лозе-хавра с площ от 3,3 дка, и двете находящи се в
местността „Ташлъ тепе“, при съседи: И. А., Я. С. и от двете страни път.
От представеното саморъчно завещание от 12.09.1957 г. (л. 9) се изяснява, че П.
А. Ш. е завещал на А. С. И. притежаваните от него лозя, придобити по силата на
нотариален акт № 622 от 14.08.1925 г., посочени като лозе от 3 дка с малък кьошк и
лозе-хавра от 3,3 дка.
Приобщен е и нотариален кат за собственост на недвижим имот, придобит по
завещание № 86, том III, дело № 967/1963 г. (л. 12), според който А. С. И. е признат за
собственик на лозе, находящо се в м. „Ташлъ тепе“, землището на гр. Варна, с площ от
3,5 дка, при съседи: от юг – път, от север – залесено държавно място, път, К. К.
От представеното удостоверение за наследници с изх. №8231/08.02.2019 г. (л.13)
е видно, че А. С. И. е починал на 11.10.1970 г. и е оставил за законни наследници
неговата преживяла съпруга С. Г. И., починала впоследствие на 02.03.2001 г., и дъщеря
им С. А. Р., ЕГН **********, последната единствен наследник на майка й.
От представеното удостоверение за наследници на С. Г. И., ЕГН **********,
поч. на 02.03.2001 г. в гр. Варна (л.7 от гр.д.№ 3920/2022г.) е видно, че същата е
оставила за наследница С. А. Р., ЕГН **********.
От приложената заповед № 18-11247-28.12.2018 г. на началника на СГКК – гр.
Варна (л. 14) е видно, че по заявление на С. А. Р. е одобрено изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, състоящо се в промяна в
границите на имот с идентификатор № 10135.2522.9552, с цел отразяване в граници
имот по представен документ за собственост от 1963 г., находящ се в м-ст „Аркчелар“,
като: се нанася нов обект в КККР с идентификатор № 10135.2522.1209 с площ от 2800
кв.м, означен в скица – проект № 15-915820-07.12.2018 г. (л. 18), при съседи:
10135.2522.9514, 10135.2522.1151, 10135.2522.1150, 10135.2522.9552 (л. 18), начин на
трайно ползване – иглолистна гора, без данни за собственост, и се променят границите
на съществуващия в КККР поземлен имот с идентификатор № 10135.2522.9552, както
и неговата площ от 14390 кв. м на 11590 кв.м.
3
Срещу посочената заповед е подадена жалба от Министерството на земеделието,
храните и горите (л. 17).
Ангажирани от ищцата са още и следните констативни нотариални актове,
издадени след извършена обстоятелствена проверка, а именно: 1.) нотариален акт №
59, том VIII, дело № 2791/01.08.1968 г. (л.16), с който Г. Т. Г. е признат за собственик
по давностно владение на лозе с площ от 1000 кв.м, находящо се в землището на м.
„Сотира“, при граници: от две страни А. С. И. и път, както и 2.) нотариален акт № 151,
том VII, дело № 2598/12.07.1969 г. (л.101), с който Н. Х. Д. е признат за собственик по
давностно владение на лозе с площ от 1 дка, находящо се в землището на м. „Сотира“,
при граници: път, залесителен пояс и А. С. И..
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ж. Баев се установява, че за
територията, в която попада процесната реална част от имот с идентификатор
10135.2522.9552, са действали следните планове, в които имотът е индивидуализиран
по следния начин:
Съгласно КП/1956г. (комбинирана скица №1А, оранжев цвят) процесният
проектен имот 11464 се индивидуализира със следните си основни данни: кадастрален
номер - 11464; площ - няма данни; собственик по разписната книга – Държавен (без
посочено основание); предназначение на територията - няма запис; НТП - гора; и
граници/съседи в обследваната част: на запад - път; на изток - имоти 11521, 11522,
11523, 11525, 11467 и път; на юг -имоти 11525 и път; и на север - останалата част от
имота и имоти 11522, 11523. Изготвена е комбинирана скица (1А), от която се
установява, че в границите на ПИ 11464 (оранжев цвят) по КП/1956г. попада изцяло
процесният имот 9552 (черен цвят) по КККР/2008г., записан в собственост на
Държавно лесничейство (без посочено основание), както и че в границите на ПИ
11464 (оранжев цвят) по КП/1956г. попада изцяло проектният ПИ 1209 (магентов цвят)
по проекта, приет от СГКК-Варна (с удостоверение/07.12.2018г).
Съгласно КП от 1977г. теренът в незатворен контур се индивидуализира със
следните си основни данни: кадастрален номер - няма; площ - няма; собственик по
разписната книга - няма данни; предназначение на територията - горска; начин на
трайно ползване - гора; и граници/съседи в обследваната част: на запад - път; на север -
няма; на изток — също път; и на юг — също път. В границите на „терена в незатворен
контур" по КП от 1977г. попада изцяло процесният имот 9552 (черен цвят) по
КККР/2008г., записан в собственост на Държавно лесничейство (без посочено
основание) и в границите на „терена в незатворен контур" по КП/1977г. попада изцяло
процесният проектен ПИ 1209 (магентов цвят) по проекта, приет от СГКК-Варна (с
удостоверение/07.12.2018г). Изготвена е комбинирана скица №2А, където с кафяв
цвят са очертани и надписани всички имоти в обхвата на скицата, включително
4
имотите 281 (1050м2), 288 (1038м2), 289 (1488м2) с обща площ 3576 м2 по КП/1971 г.
(кафяв цвят); както и „терена в незатворен контур" (северно и източно от тях), който е
без кадастрален номер и собственик и който съответства приблизително, както на ПИ
11464 (оранжев цвят) по КП от 1956г., така и на процесния имот №9552 (черен цвят)
по КККР.
За плана на старите имотни граници (ПСИГ - ПКП) от 2002г. е изготвена
комбинирана скица от вещото лице №3А, където със зелен цвят са очертани и
надписани всички стари имоти в обхвата на скицата, включително относимия стар
имот 145 (зелен цвят), който е щрихован със зелени наклонени черти и се
индивидуализира със следните си основни данни: кадастрален номер - 515.145; площ –
2
88910 м; собственик по регистъра - неидентифициран; предназначение на територията
- земеделска; начин на трайно ползване - нива; и граници/съседи в обследваната част:
на запад - имоти 9506 (път), 159, 160, 20, 18, 9507 (път), 12 и 13; на север - землищна
територия и имоти 6, 9, 21, 11, 21; на изток - имоти 5, 6, 9, 11, 21, землищна територия,
146; и на юг - имоти 11 и 157. От комбинираната скица №3А се установява, че в
границите на стар имот 145 ( зелен цвят) по ПСИГ (ПКП) от 2002г. попада почти
изцяло ПИ 9552 (черен цвят) по КККР/2008г., който е записан в собственост на
Държавно лесничейство (без посочено основание), че в границите на стар имот 145
(зелен цвят) по ПСИГ (ПКП)/2002г. попада изцяло процесният проектен ПИ 1209
(магентов цвят) по приетия проект от СГКК-Варна (с удостоверение/07.12.2018г), че в
обследваната зона няма идентифициран бивш собственик на стар имот и че в
преписката към делото няма данни за заявено възстановяване право на бивша
собственост, и няма данни ПК-Варна да е издала реституционно решение за
възстановяване право върху бивша собственост.
Съгласно КП (ПКП) от 2002г. с ползвателските и други имоти за с.о. "Акчелар" е
изготвена от вещото лице скица №4А, където със син цвят са очертани и надписани
всички стари имоти в обхвата на скицата, включително относимият имот 9552 (син
цвят), щрихован със сини наклонени черти и индивидуализиращ се със следните си
2
основни данни: кадастрален номер - 522.9552; площ – 14391 м; собственик по
регистъра - Държавно лесничейство (без посочено основание); предназначение на
територията - горска; начин на трайно ползване - иглолистна гора; и граници/съседи:
на запад - имоти 9514 (път) и 9515 (път), 136, 135 и 134; на север - имот 9515(път) и
имоти 121, 132 и 133; на изток - имоти 9515 (път), 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133 и
имот 9517 (път); и на юг - имоти 136 (на Н. Х. Д.), 134 (на Г. Т. Г.), 130 и 132. От
комбинирана скица №4А се установява, че имот 9552 (син цвят) по КП (ПКП) от 2002г.
е напълно идентичен по граници и площ на процесния имот 9552 (черен цвят) по
КККР/2008г., който е записан в собственост на Държавно лесничейство (без посочено
основание), че в границите на имот 9552 (син цвят) по КП (ПКП) от 2002г. попада
изцяло проектният ПИ 1209 (магентов цвят) попроекта приет от СГКК-Варна (с
5
удостоверение/07.12.2018г).
По плана на новообразуваните имот (ПНИ) от 2006г. за с.о. "Акчелар" е
изготвена комбинирана скица №5А, където с червен цвят са очертани и надписани
всички новообразувани имоти в обхвата на скицата, включително относимия имот 9552
(червен цвят), щрихован с червени наклонени черти и индивидуализиращ се със
2
следните основни данни: кадастрален номер - 522.9552; площ – 14391 м; собственик
по регистъра - Държавно лесничейство (без посочено основание); предназначение на
територията - горска; начин на трайно ползване - иглолистна гора; и граници/съседи:
на запад - имоти 9514 (път) и 9515 (път), 136, 135 и 134; на север - имот 9515 (път) и
имоти 121, 132 и 133; на изток - имоти 9515 (път), 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133 и
имот 9517 (път) и на юг - имоти 136 (на Н. Х. Д.), 134 (на Г. Т. Г.), 130 и 132. От
комбинираната скица се установява, че имот 9552 (червен цвят) по ПНИ от 2006г. - е
напълно идентичен по граници и площ на ПИ 9552 (син цвят) по КП (ПКП) от 2002г.,
че впоследствие е бил автоматично интегриран в КККР от 2008г. и респективно е
напълно идентичен по граници и площ на процесния имот 9552 (черен цвят) по КККР
от 2008г., който е записан в собственост на Държавно лесничейство (без посочено
основание). Установява се още, че в границите на имот 9552 (червен цвят) по ПНИ от
2006г. попада изцяло проектният ПИ 1209 (магентов цвят) по проекта приет от СГКК-
Варна (с удостоверение/07.12.2018г.).
По КККР от 2008г. е изготвена комбинирана скица №6А, където с черен цвят са
очертани и надписани всички поземлени имоти в обхвата на скицата, включително
относимия 9552 (черен цвят), щрихован с черни наклонени черти и индивидуализиращ
се със следните основни данни: идентификатор - 10135.2522.9552; площ - 14390м2;
собственик по регистъра - Държавно лесничейство (без посочено основание);
предназначение на територията - горска; начин на трайно ползване - иглолистна гора;
граници/съседи: на запад - имоти 9514 (път), 9515 (път), 136, 135, 134; на север - имоти
9515 (път) 121, 132, 133; на изток - имоти 9515(път), 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133,
9517(път); и на юг - имоти 136 (на Н. Х. Д.), 134 (на Г. Т. Г.), 130, 132. От
комбинираната скица се установява, че имот 9552 (черен цвят) по КККР от 2008г. е
записан в собственост на Държавно лесничейство (без посочено основание), че в
границите на имот 9552 (черен цвят) по КККР/2008г./ начален вид - попада изцяло
проектният ПИ 1209 (магентов цвят) по проекта приет от СГКК-Варна (с
удостоверение/07.12.2018г).
По КККР е била извършена първата промяна в КККР, като в границите на
2
дотогавашния ПИ-2522.134 (1171м) в собственост на Г. Т. Г. (НА-59/01.01.2969г.) са
2
образувани нови два поземлени имота, а именно: нов ПИ-2522.1150 с площ 985м в
2
собственост на Г. Т. Г. (НА-59/01.01.1969г.); и нов ПИ-2522.1151 с площ 186 м с
неустановен собственик, като за промяната няма издадена конкретна заповед на
6
началника на СГКК-Варна.
В КККР е била извършена втора промяна в частта за обследваната зона, като в
2
границите и площта на дотогавашния ПИ-2522.9552, целия с площ 14390м в
собственост на Държавно лесничейство (без посочено основание) - са образувани два
нови проектни имота, а именно: №9552 (проектен) и процесният имот №1209
(проектен). Проектен имот №9552 се индивидуализира със следните основни данни:
2
идентификатор - 10135.2522.9552; площ - 11590м; собственик - Държавно
лесничейство (без посочено основание), предназначение на територията - горска;
начин на трайно ползване - иглолистна гора, чиито граници/съседи са: на запад, север и
изток - нов проектен имот №1209, имот 9514 (път), имот 9515 (път), имот 9515 (път),
имот 121. имоти 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133 и имот 9517(път); и на юг — имоти
136 (на Н. Х. Д.), 135 (на н-ци А. С. И.) и 134 (на Г. Т. Г.). Проектен имот 1209 се
индивидуализира със следните си основни данни: идентификатор - 10135.2522.1209;
2
площ - 2800м; собственик - няма данни, предназначение на територията - горска;
начин на трайно ползване - иглолистна гора, чиито граници/съседи са: на запад - имот
9514 (път); на север и изток - нов проектен имот №9552; и на юг - 134 (на Г. Т. Г.),
съгласно обяснителната записка към проекта на правоспособното лице със следните
2
основни данни: идентификатор -10135.2522.1209; площ - 2800м; собственик -
наследници на А. С. И., предназначение на територията - горска; начин на трайно
ползване - иглолистна гора; чиито граници/съседи са: на запад - имот 9514 (път); на
север и изток - проектен ПИ-9552; и на юг - имот 134 (на Г. Т. Г.). Графичното
изображение на така описаните два нови проектни имота 9552 и 1209 (магентов цвят),
може да се види в същата комбинирана скица №6А към експертизата.
В КККР е извършена последна промяна със Заповед №18-1 1550/25.11.2020г. на
нач. на СГКК-Варна в частта за обследваната зона, като в границите и площа на
2
дотогавашния ПИ-2522.9552 (черен цвят), целия с площ 14390м, в собственост на
Държавно лесничейство - са обрзувани други два нови поземлени имота, а именно: нов
2
ПИ-2522.1278 с площ 1910 м, който се записва в собственост на четири частни лица
(на основание НА-119/30.06.2008г); и нов ПИ-2522.1279 с площ 12480м2 който е без
промяна в собствеността, т.е на Държавно лесничейство (без посочено основание).
Изготвена е комбинирана скица А7, на която така описаните два нови имота №1278 и
№1279 са изобразени съответно с лилав цвят, като 1278 е със ситна лилава щриховка, а
1279 е с едра лилава щриховка.
Приет е ПУП-ПУР от 2012г. за улична регулация на с.о."Акчелар". На
комбинирана скица №8А с червен цвят е очертана предвидената улична регулация; със
светло син цвят е очертано уличното платно; с черен ивят са очертани и надписани
имотите 9552, 134, 135, 136 по КККР/начален вид/; а с магентов ивят са пренесени
само за съпоставка границите на проектния ПИ 1209 по приет проект от СГКК-Варна.
7
С този ПУП-ПУР от 2012г. се урегулират само имотите, които са собственост на
държавата или общината, без да се урегулират останалите имоти на частните и
2
юридическите лица. От комбинираната скица се установява, че част от 280+42=322м
от ПИ 9552 (черен цвят) по КККР от 2008г. /начален вид/ и респективно от проектния
ПИ 1209 (маген/иов цвят) попада в улицата с ширина 9м, предвидена откъм западната
страна на имота, както и че част от 186м от ПИ 134 (черен цвят) по КККР от 2008г.
/начален вид/ попада в улицата с ширина 9м, предвидена откъм същата западна страна
на имота, че част от 83м от ПИ 135 (черен цвят) по КККР от 2008г. /начален вид/
попада в улицата с ширина 9м, предвидена откъм същата западна страна на имота, че
ПИ 136 (черен цвят) по КККР /2008г./ начален вид - не е засегнат от уличната
регулация по ПУП-ПУР /2012г./
Еспертизата приема, че имотът с площ 6,300 дка по описанието му в НА
№622/14.08.1925г. (собственост на П. А. Ш.) и в завещание №566/12.09.1957г.
(собственост на Александър Стефанов Иванов) е включвал в себе си: земя с площ
2
3576м, ситуирана в границите на трите имота 287, 288 и 289 кафяв цвят) по КП/1977г.
2
и земя с площ 2800 м, ситуирана в границите на процесния проектен ПИ - 1209
(магентов цвят) по скица/проект на СГКК-Варна (л.18 от гр.д. №21001/2019г. на ВРС,
2
51с.), от което извежда изовода, че между процесния проектен ПИ 1209 (2800м) по
скица/проект на СГКК - Варна (л.18 от гр.д. №21001/2019г. на ВРС, 51с.) от една
2
страна и от друга страна имота с площ 6300м, описан в НА-622/14.08.1925г. и в
2
завещание №566/12.09.1957г. е налице частична идентичност за площ 2800м,
2
изразяваща се в това че процесният проектен имот (2800м) попада изцяло в границите
2
на имота с площ от 6300м по двата титула (НА№622/1925г. и Завещание от 1957г.).
2
Вещото лице счита, че между процесния проектен имот №1209 с площ 2800м
(магентов цвят) по скица/проект на СГКК-Варна и имот №10135.2522.9522 (черен
2
цвят) с площ 14390м по КККР /2008г./ начален вид е налице частична идентичност за
2
площ 2800м, изразяваща се в това, че първият от имотите попада изцяло в границите
на втория имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя
от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства
и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че когато непълнотата или
грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на
спора по съдебен ред.
Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 8 по
тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР представлява
положителен установителен иск за собственост, като при непълнота на кадастралната
8
карта негов предмет е установяването на правото на собственост на ищеца върху имот,
който въобще не е бил заснет като самостоятелен, а при грешка в кадастралната карта -
установяването на правото на собственост върху спорната реална част от имот, която
грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот,
вместо в границите на записания на името на ищеца. Установяването както на
спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право,
е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за
придобиване, изменение или погасяване на правото (в съответствие с чл. 235, ал. 3
ГПК). Въз основа на това именно установяване съдът изследва и въпроса за наличието
на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в
диспозитива на решението си.
В настоящия случай ищцата твърди, че е налице непълнота в кадастралната
карта, като в същата не е бил отразен собственият й поземлен имот с проектен
идентификатор № 10135.2522.1209 и площ от 2800 кв.м, а вместо това същият е
инкорпориран в съседния му държавен имот с идентификатор 10135.2522.9552.
Следователно предмет на делото е правото на собственост на ищцата върху спорния
имот, респ. същата следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е
придобила правото на собственост върху този имот с отразените негови площ и
граници и същият попада в имота на ответника по действащата кадастрална карта.
От приобщените писмени доказателства се доказва, че ищцата е придобила по
наследство от нейния баща А. С. И., починал през 1970 г., лозе с площ от 3 дка и лозе-
хавра с площ от 3,3 дка, и двете находящи се в местността „Ташлъ тепе“, при съседи:
И. А., Я. С. и от двете страни път, които лозя са били завещани на наследодателя й от
П. А. Ш. със саморъчно завещание от 12.09.1957 г., като завещателят, от друга страна,
е бил техен собственик по силата на договор за покупко-продажба от 14.08.1925 г.
Доказва се още, че въз основа на извършеното в негова полза завещателно
разпореждане, приживе А. С. И. се е снабдил с нотариален акт от 1963 г. за
собствеността върху лозе с площ от 3,5 дка, находящо се в м. „Ташлъ тепе“, землището
на гр. Варна, при съседи: от юг – път, от север – залесено държавно място, път, К. К.
След смъртта си А. С. И., поч. на 11.10.1970 г. оставя за свои наследници С. Г. И.
– съпруга и С. А. Р. – дъщеря. След смъртта на С. Г. И., ищцата С. А. Р. остава
единствен наследник на имотите, притежавани от наследодателя по завещание.
Изследвайки тези титули на правото на собственост обаче не може да се
заключи, че имотът, описан в нотариалния акт от 1963 г. е иденетичен с придобития
въз основа на завещателното разпореждане през 1959 г. от наследодателя на ищцата,
поради липса на ясно съвпадение на границите. Лицето К. К.не е идентифициран като
9
собственик в обследваната територия, съгласно която и да било от дейсващите
кадастрални карти и разписни листи към тях, като същото важи и за лицата, посочени в
нотариалния акт от 1925 г. Единствените граници, които съвпадат са от две страни път,
като този път не е индивидуализиран, по какъвто и да било начин и би могло да бъде
всеки път в района на „Ташлъ тепе”.
Вещото лице изгражда тезата си за идентичност на процесните имоти на факта,
че към момента имот 10135.2522.135 е вписан на наследници на А. И.. Освен името на
собственика на самия имот обче няма други данни за идентичност на този имот нито с
имота по нотариален акт от 1925 г., респ. завещание от 1959 г., нито с нотариалния акт
от 1963 г. за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, съобразявайки
посочените вхсъщите граници. Фактът, че в нотариалните актове за собственост на
съседните имоти (съставени едва през 1969 г.), а именно имот 10135.2522.1150 (на Г.
Г.) и 10135.2522.136 (Н. Д.) като граница е посочен имот, собственост на А. И. може да
доведе до евентуално предположение, че именно там е бил разположен завещаният
имот, не може да установи това с категоричност при условията на пълно и главно
доказване. Или, ако беше установена частична идентичност на записания на
наследниците на А. И. имот с този по някой от документите за собственост би могло
вече да се направи обосновано предположение, че именно там са се намирали
въпросните завещани имоти. Това обаче не се установява по делото. Не е установено и
основанието за правото на собственост на имот 10135.2522.135, вписано в кадастъра.
Дори да се приеме, че именно записаният на наследниците на Алесандър Иванов
имот №135 е част от стария имот с обща площ от 6300 кв.м, съответно от имота по
нотариален акт от 1963 г. с площ от 3500 кв. м и включващ в границите си имоти с
номера 135 (1446 кв.м), 136 (1338 кв.м) и 1150+1151 (стар 134) с площ от 1050 кв.м), то
не може да се установи със сигурност, къде точно е ситуиран остатъкът от 2800 кв.м в
имот 9552 (дали в източната или в северната част).
Съгласно заключението на вещото лице в КК и към 1956 г. и към 1977 г. в голям
имот с незатворен контур с №11464 и представляващ имот 9552 по действаща
кадастрална карта (2008) е включен терен/бяло петно и гора, като границата между
терена/бялото петно и гората минава през проектния имот 1209 като го разделя в
съотношение приблизително 1 към 3, като бялото петно е ситуирано от към имоти 287,
289 и 288 (134, 135 и 136). Доколкото същото не е представлявало гора, не е ясно кой е
имотът, посочен в нотариалния акт на Н. Д. като залесителен пояс и съответно не е
ясно и кой е имотът на А. И., посочев в нотариалния акт на Г. Г. като от две странии А.
И..
Фактът, че северната границата на голям имот 9552 е стръмен скат с наклон от
60° не изключва възможността именно тази част да е била обект на придобивната
сделка от 1925 г., тъй като все някой е бил собственик на този имот, въпреки че е скат.
10
Още повече, че е нотроно извество, че лозята се засаждат на баири. Към това следва да
се отбележи, че в различните кадастрални планове общата на площ на трите имота,
разположени в северната част на терена – 134, 135 и 136 варира от 3576 кв.м до 4012
кв.м по КК от 2008 г., което не съответства на твърдените от ищеца общо 3500 кв.м, с
което се домогва да докаже, че констативния нотариален акт е издаден именно за тези
имоти.
Освен изложението следва да се добави и липсата на житейска логика на първо
място да си искараш констативен нотариален акт, представяйки завещание за 6300 кв.м
само за 3500 кв.м от тях, и на второ да се прехвърлят на трети лица имоти, които да са
от двете страни на собствените ти имоти, а не в единия им край, като по този начин се
разделят и накъсват.
Към това следва да се добави и приетото в заключението на вещото лице, че
проектен имот 1209 с площ от 2800 кв.м е бил залесен на 2/3 с гора, което не
кореспондира с предназначението на земята по нито един от титулите за собственост.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не успя при
условията на пълно и главно доказване да установи идентичност на
претендирания проектен имот с имот, по който и да било от титулите си за
собственост.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК от ищеца се заплащат заплатените
от ответника разноски в производството, представляващо възнаграждение за
юрисконсулт на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 23, т.4 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 180,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че към
момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Варна, със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, е бил собственик на
самостоятелен имот с проектен идентификатор № 10135.2522.1209 и с проектна площ
от 2800 кв.м при съседи: 10135.2522.9514, 10135.2522.1151, 10135.2522.1150,
10135.2522.9552, индивидуализиран на скица-проект № 15-915820-07.12.2018 г. за
изменение на КККР и повдигнат в цвят на приложената на л. 42 от гр.д. №21001/2019
г. на ВРС скица, който е включен в съседния поземлен имот с идентификатор
11
10135.2522.9552, находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар“, целият с площ от 14390
кв. м, при съседи: 10135.2522.9514, 10135.2522.1151, 10135.2522.1150, 10135.2522.135,
записан на Държавно лесничейство – Варна (Изпълнителна агенция по горите,
Регионална дирекция – Варна).
ОСЪЖДА С. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите сумата от
180,00 (сто и осемдесет) лева, направени от ответника съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.3, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12