М О Т И В И:
Подсъдимият М.С.С. е предаден на съд за престъпление по чл.116, ал.1,
т.6, предложение второ и предложение
трето, т.12, предложение първо във връзка с чл.115 във връзка с чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК за това, че на 20.05.2011 г., в с.К., общ.Казанлък,
обл.Стара Загора, в къща на ул. “23 септември” № 4, при условията на опасен
рецидив, с особена жестокост и по особено мъчителен начин, умишлено умъртвил И.Ц.П.,
ЕГН ********** ***.
Подсъдимият М.С.С. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.С.С. е *** ***. ****
Подсъдимият М.С.С. е осъждан многократно,
предимно за престъпления против собствеността. Осъжданията му, определящи
правната квалификация на престъплението по повдигнатото срещу му обвинение, са
следните:
С Присъда № 29е/07.04.2004 г. по НОХД №
170/2004 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязла в сила на 22.04.2004 г.,
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 от НК,
извършено през периода 09.11.2003 г. – 25.01.2004 г. е осъден на три години лишаване
от свобода.
С Присъда № 135а/27.09.2005 г. по НОХД №
787/2002 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязла в сила на 12.10.2005 г.,
за две престъпления по чл.195, ал.1 от
НК, извършени на 15.12.1997 г.,
съответно на 17/18.01.1998 г., след приложение на чл.23 е осъден на три години
лишаване от свобода. С присъдата, на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23,
ал.1 от НК е определено общо наказание по това дело и НОХД № 170/2004 г. по
описа на РС – Казанлък – три години лишаване от свобода при “строг” режим.
Определеното на основание чл.25 – 23 от НК общо наказание
по НОХД № 170/2004 г. и НОХД № 787/2002 г. е изтърпяно на 14.12.2006 г.
Със Споразумение от 02.06.2009 г. по НОХД
№ 376/2009 г. по описа на Районен съд – Казанлък, за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 от НК, извършено в периода 17.01. – 22.01.2009 г., е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода при “строг” режим, което наказание е
изтърпял на 28.09.2010 г.
Към време на извършване на деянието, за
което е предаден на съд, подсъдимият М.С.С. ***. Подсъдимият бил бездомен.
Често нощувал в дома на 71-годишния И.Ц.П.. Последният живеел сам в с.К., в
къща на ул. “***” № **. Подсъдимият нямал постоянна работа. От началото на
м.май.2011 г. подсъдимият доял овцете на свидетеля Ц.А.Б. – л.46 ДП, като през
същия този период, когато бил викан от свидетеля А.А.Б. – 53 ДП, отивал да
работи с него като общ работник на строителен обект в с.Я.. Подсъдимият често
злоупотребявал с алкохол.
Гореизложените обстоятелства се
установяват въз основа на самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК,
съпоставено с данните, съдържащи се в справка за съдимост рег. № 39/10.01.2012
г. – л.30 НОХД - с приложени към нея
бюлетини за съдимост, писмо рег. № И-9509/13.06.2011 г. на ГД “Изпълнение на
наказанията” при МП – л.114 ДП, характеристична справка – л.117 ДП, справка за
лице от АИС “Български документи за самоличност” – л.118 ДП, декларация за
семейно и материално и имотно състояние – л.120 ДП, показанията на свидетелите Ц.А.Б.
– л.46 ДП и А.А.Б. – л.53 ДП.
На 20.05.2011 г. подсъдимият М.С.С. заминал заедно със свидетеля А.А.Б. на
строителния обект в с.Я.. След като приключили работа, в ранния следобед, още
преди да си тръгнат от обекта, подсъдимият изпил една бира, а след това пил и
ракия. Двамата със свидетеля, с автомобил - управляван от последния, потеглили
за град К., където работела жената на
свидетеля А.А.Б., която той трябвало да вземе в колата. В град К. подсъдимият
изпил още една бира. След като се прибрал в с.К., подсъдимият продължил да пие
в компанията на свидетеля А.А.Б. - първо в магазина на селото, където отново
консумирал както бира, така и ракия (заедно със свидетеля В.И.К. - л.52 ДП), а после в барчето на свидетелката
К.Б.Д. – л.49 ДП. Сред клиентите в заведението - които собственичката на същото черпела, тъй
като имала специален повод – бил свидетелят В.С.И. – л.50 ДП. Подсъдимият М.С.С.,
макар и видимо да бил употребил алкохол, бил почерпен от свидетелката К.Б.Д. с две ракии. След като ги изпил, си тръгнал
от заведението.
Вечерта, подсъдимият М.С.С. решил отново
да пренощува в къщата на пострадалия - И.Ц.П.. Отишъл до къщата и влязъл в
пристройката, в която знаел, че спи домакинът. Между подпийналия М.С.С. и
възрастния мъж възникнала свада, по повод мръсотията, в която живеел
последния. Под влияние на употребения
алкохол, подсъдимият М.С.С. взел от вещите в стаята една тръба, с монтиран на
нея кран и започнал да нанася с нея удари по главата и в областта на гръдния
кош на пострадалия И.Ц.П.. В резултат на многобройните силни и яростни удари
възрастният мъж претърпял множество травматични увреждания.
В заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 167/23.05.2011
г. – л.89 ДП, изпълнено от вещите лица д-р Т.Г.П., д-р Е.Н.Б. и д-р Т.Т.С., се
излага, че при огледа и аутопсията на трупа на И.Ц.П. са установени:
-гръдна травма – масивни кръвонасядания по
гръдния кош – двустранно, счупване на гръдната кост, множествено счупване на
ребра в двете гръдни половини с кръвонасядане на меките тъкани, кръвонасядане
на меките тъкани на предното средостение, контузия и разкъсване на десния бял
дроб;
-кръвоизлив и свободен въздух в гръдната
кухина;
-малокръвие на трупа и вътрешните органи;
-черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на
меките черепни покривки, разкъсно-контузна рана на главата, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка;
-оток на мозъка и белите дробове;
-кръвонасядания по двете скулни области;
-кръвонасядания и разкъсно-контузни рани
по устните на устата;
-кръвонасядания по горните крайници;
-оскъдна мастна емболия на белите дробове.
В следствие на нанесената тежка гръдна травма,
причинила дихателна недостатъчност, пострадалият И.Ц.П. починал, като вещите
лица, изготвили горепосоченото заключение, излагат, че състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от
второ-трето денонощие. Установените травматични увреждания – в резултат на
действието на твърди, тъпи предмети, удари и натиск в областта на лицето,
главата, гръдния кош и крайниците - са прижизнени и са в причинно-следствена
връзка с настъпилия смъртен изход, като смъртта на възрастния мъж не е настъпила
веднага, а след силни болки и страдания.
След като се саморазправил с домакина си,
подсъдимият М.С.С. останал в помещението до сутринта. На зазоряване спуснал
пердетата на прозореца, напуснал помещението, завързал входната врата с тел и
захвърлил в двора металната тръба, с монтирания на нея кран, с която нанесъл
ударите на пострадалия.
Трупът на пострадалия И.Ц.П. е намерен на 23.05.2011 г. от свидетелите Г.Д.Н.
(л.56 ДП) и Х.Т.Т. (л.55 ДП), живеещи в съседство с възрастния мъж. На същата
дата от пристигналите на място служители на РУ “Полиция” – Казанлък е извършен
оглед на местопроизшествие (протокол от 23.05.2011 г. – л.12 ДП).
От показанията на свидетеля Д.К.Д. (л.45
ДП) и обстоятелствата по протокол за оглед на местопроизшествие от 24.05.2011
г. (л.18 ДП) се установява, че при извършения на посочената дата повторен оглед
на местопроизшествие, подсъдимият М.С.С. е посочил къде в двора е захвърлил
металната тръба, с монтиран на нея кран, посредством която е признал, че е
нанесъл ударите на пострадалия.
По панталона на подсъдимия М.С.С.,
предаден от същия доброволно с протокол от 24.05.2011 г. – л.32 ДП, чрез
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства - № 7/20.06.2011 г., л.62 ДП – е установено наличие на
кръв.
Събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – взаимно допълващи се и непротиворечиви – подкрепят направеното
от подсъдимия М.С.С. признание на
инкриминираните в обвинителния акт факти
и обстоятелства.
Горното изложение на фактически случилото се –
установено по несъмнен и категоричен начин - се установява чрез съпоставка на:
-обясненията на подсъдимия М.С.С. от хода на
досъдебното производство, дадени по реда на чл.222 НПК – протокол за разпит,
л.40 ДП;
-показанията на свидетелите А.А.Б. (л.53 ДП), В.И.К.
(л.52 ДП), В.С.И. (л.50 ДП), К.Б.Д. (л.49 ДП), чрез които се проследява
цялостното поведение на подсъдимия в деня, предшестващ вечерта, когато е
извършено деянието;
-показанията на свидетелите Г.Д.Н. (л.56 ДП) и Х.Т.Т.
(л.55 ДП), намерили трупа на пострадалия;
-показанията на свидетелите С.С.Ш. (л.48 ДП) и Г.Т.К.
(л.47 ДП), от които се установява, че през двата дни, следващи деянието,
подсъдимият бил мълчалив и видимо угрижен;
-показанията на свидетеля Д.К.Д. (л.45 ДП), пред
който подсъдимият на 24.05.2011 г. признал как, кога и с какво нанесъл на
пострадалия смъртоносния бой;
-обстоятелствата по протоколи за оглед на
местопроизшествие – от 23.05.2011 г. и от 24.05.2011 г., като видно от втория
от посочените протоколи е, че подсъдимият М.С.С. е посочил къде в тревясалия
двор е захвърлил металната тръба, с монтиран на нея кран, посредством която е
нанесъл ударите на пострадалия;
-горепосоченото заключение на съдебно-медицинска
експертиза на труп № 167/23.05.2011 г. – л.89 ДП, относно естеството на
причинените на пострадалия травматични увреждания, времето и механизма на
причиняването им, както и причината за смъртта на пострадалия;
-горепосоченото заключение на
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства - №
7/20.06.2011 г., л.62 ДП, чрез което е
установена кръв по панталона, носен от подсъдимия;
-веществените доказателства по делото,
сред които акцентът е върху металната
тръба с монтиран на нея кран, послужила като средство за извършване на деянието.
Между горепосочените
доказателства липсват противоречия, които да налагат обсъждането им и излагане
на съображения защо се възприемат едни и
отхвърлят други.
Въз основа на
установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът
прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От фактите по делото е видно, че И.Ц.П. е починал
в резултат на множеството удари, нанесени му от подсъдимия на 20.05.2011 г., в дома му в с. К.,
посредством метална тръба, с монтиран на
нея кран.
Подсъдимият
М.С.С. – нанасяйки ударите, е
действал с умисъл не да нарани пострадалия, а да го умъртви. Показателни за
целта, с която са нанесени
ударите – умъртвяване на възрастния мъж, са фактът, че са
били многобройни; насочеността на
ударите – част от тях към такива жизнено-важни части от човешкото тяло, каквито
са главата и гръдния кош; силата на ударите –
проява на която са двустранното
счупване на гръдната кост и множеството
счупени ребра в двете гръдни половини; средството, с което са причинени ударите
– метална тръба.
Множеството удари, нанесени на пострадалия, това,
че са нанесени с изключителни ярост и сила, средството, посредством което са причинени, а още и обстоятелството, че обект
на ударите е бил възрастен мъж –
все факти, свидетелстващи за коравосърдечие
и свирепост, проявени от
подсъдимия, определят извършеното от него
деяние като такова, осъществено с особена жестокост.
Деянието е извършено и по особено мъчителен начин
за убития, който в резултат на множеството удари, е претърпял особено големи
страдания и е изживял тежки предсмъртни мъки. Тъй като смъртта на
пострадалия - в резултат на дихателна
недостатъчност, а тя пък следствие от причинената тежка гръдна травма, не е
настъпила веднага, възрастният мъж е усещал до настъпването й силни агонални болки и страдания, изживявал е
ужаса от неминуемо следващата претърпените множество травматични увреждания
смърт.
Тъй като извършеното от подсъдимия М.С.С.
деяние е осъществено в петгодишния срок по чл.30, ал.1, предложение първо от НК, считано от изтърпяване (14.12.2006 г.) на определеното общо наказание от три години лишаване от свобода по НОХД №
170/2004 г. и НОХД № 787/2002 г. и
считано от изтърпяване (28.09.2010 г.) на наказанието от една година и шест
месеца лишаване от свобода по НОХД №
376/2009 г. – наложени му за тежки умишлени престъпления, същият е действал и
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Въз основа на гореизложеното, съдът прие,
че след като на 20.05.2011 г., в с.К.,
общ.К., обл.Стара Загора, в къща на ул. “**” № *, при условията на опасен
рецидив, с особена жестокост и по особено мъчителен начин, умишлено е умъртвил И.Ц.П., ЕГН ********** ***,
действайки при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият М.С.С. както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.116, ал.1,
т.6, предложение второ и предложение
трето, т.12, предложение първо във връзка с чл.115 във връзка с чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за
виновен.
Относно наказанието:
За извършеното от
подсъдимия М.С.С. престъпление законът –
чл.116, ал.1 от НК, предвижда наказание
лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
С оглед на това, че
настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при
хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то в този случай, разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава
съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК.
Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи, ръководейки се от разпоредбите
на Общата част, като най-подходящо наказание
лишаване от свобода, съдът следва да го редуцира с една трета, а ако бъде
определено като най-подходящо по вид някое
друго от наказанията, алтернативно предвидени като санкция, наказанието следва да бъде определено по
императивно уредената в чл.58а, ал.2 и ал.3 от НК последователност.
При определяне на
наказанието за извършеното от подсъдимия М.С.С. престъпление, съдът взе предвид
следните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства:
-висока степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец, определяща се от множеството му
осъждания, извън тези от значение за правната квалификация на извършено от него
деяние като такова при условията на опасен рецидив;
-висока степен на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние, обусловена от броя на осъществените квалифицирани състави по чл.116, ал.1
от НК; от обстоятелството, че престъплението е
извършено в състояние на алкохолно
опиянение; от особените фактически
обстоятелства, при които е осъществено деянието – спрямо лице, подслонявало
приживе нееднократно убиеца си, поради това, че същият е бил бездомен;
-това,
че след извършване на деянието подсъдимият е бил стресиран от собствените си действия (свидетелите С.С.Ш. и Г.Т.К., без да знаят за
случилото се, описват подсъдимия през двата дни, следващи убийството, като мълчалив и видимо угрижен), както и обстоятелството,
че още
в хода на досъдебното производство подсъдимият активно е съдействал за
установяване на обективната истина, обективно проявявайки критичност към
извършеното – дава обяснения, в които подробно излага обстоятелствата на
извършване на деянието; посочва мястото, където е захвърлил средството,
послужило му за умъртвяване на пострадалия – металната тръба, с която е нанасял
ударите; предоставя сравнителен материал и доброволно предава дрехите си и
други вещи, необходими за експертни изследвания;
-обстоятелството,
че към време на извършване на деянието подсъдимият е полагал усилия да се
издържа чрез собствен труд.
Въз
основа на горепосочените обстоятелства,
акцентирайки върху оказаното от подсъдимия М.С.С. изначално и пълно съдействие за установяване на обективната истина, съдът прие като
най-подходящо по вид - от предвидените в закона алтернативи - наказанието
лишаване от свобода. Преценявайки горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на
отегчаващите отговорността такива, поради което счете,
че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание над
средния размер на предвиденото в закона – осемнадесет години
лишаване от свобода, което редуцира с една трета – на основание чл.58а, ал.1 от НК –
и осъди подсъдимия на дванадесет години лишаване от свобода.
На основание чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, съдът постанови наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно при
първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
постанови приспадане при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимия М.С.С. на времето на предварителното му задържане по
взетата спрямо него мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от
25.05.2011 г. до влизане в сила на
присъдата.
Съдът счете, че така
определеното наказание е достатъчно, справедливо и съответно на извършеното от
подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и
предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното
си поведение, така и за постигане на останалите цели на наказанието, визирани в
чл.36 НК.
Относно веществените доказателства - **** - съдът постанови след влизане на присъдата в
сила, същите да се унищожат.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия М.С.С. да заплати в полза на Съдебната власт, по
бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора, сумата от 557 лв. (петстотин
петдесет и седем лева) - разноски по делото.
Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: