Р Е Ш Е Н И
Е № 261706
гр. Пловдив, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 2259 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
М.М.У. е предявила срещу „Маркет България - 2“ ЕООД обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на начислено, но неизплатено брутно
трудово възнаграждение за м. юни 2019 г. и м. юли 2019г. в размер на 627 лева - правно основание чл. 128 т. 2 КТ, 2) за заплащане на обезщетение за забава върху незаплатеното трудово
възнаграждение за месец юни и юли 2019 г. за периода 16.07.2019 г. – 11.02.2020
г. в размер на 61, 48 лева – правно
основание чл. 86 ал.1 ЗЗД; 3) за заплащане на обезщетение за 5 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 150 лева – правно основание чл. 224 ал.1 КТ; 4) за заплащане на
обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
за периода 06.08.2019 г. – 11.02.2020 г. в размер на 7,92 лева – правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху горепосочените главници, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда / 11.02.2020г./ до окончателното им изплащане. ( сумите са описани
като е взета предвид уточняваща молба от 12.03.2020г.- л. 18).
В исковата молба се излагат съображения,
че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов
договор от ***** г., по силата на който ищцата заемала длъжността „*******.
Трудовият договор бил уговорен със срок за изпитване в полза на работодателя.
Между страните била постигната договорка месечното трудово възнаграждение на
ищцата да възлиза на 566 лева, което се дължало до петнадесето число на месеца,
следващ месеца, през който е положен труда. Посочва се, че на **** г. ищцата се обадила на *******
*******, в който работила, за да съобщи, че до 5 юни включително е в отпуск по
болест. След съгласуване с ******* на ответното дружество, ******* на *******
информирала ищцата, че в случай, че не се яви на работа, същата ще бъде
дисциплинарно уволнена. Поради тази причина ищцата се явила на работното си
място, за да представи болничен лист и да депозира предизвестие за напускане на
работа. ******* на ******* отказала да получи болничния лист и информирала
ищцата, че е дисциплинарно уволнена и да не се явява на работа. На ***** г.
ищцата изпратила до работодателя болничния лист, а на ***** г. депозирала жалба
в Инспекция по труда гр. Пловдив. На ***** г. ищцата получила покана за
предоставяне на обяснения, които депозирала при работодателя на ****** г. На ******
г. на ищцата била връчена Заповед за уволнение, по силата на която трудовото и
правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ
поради неявяване на работа. На ****** г. ищцата получила уведомление от
ответника, че в заповедта за уволнение е допусната грешка, поради което е
издадена нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с основание
чл. 326 ал.1 КТ. Поради изложеното се предявяват горепосочените искови
претенции. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на искова молба от „Маркет България – 2” ЕООД. Излагат се съображения,
че за периода 29.03.2019 г. – 01.07.2019 г. ищцата е получила общо сумата в
размер на 1600 лева, представляваща аванси и заплати, което надхвърляло с
198,79 лева дължимите трудови възнаграждения, след направените удръжки за
данъци и осигурителни вноски. Поради изложеното претенцията за заплащане на
трудовите възнаграждения за месеците юни и юли 2019 г. и обезщетенията за
забава върху тях, според работодателя, се явява напълно неоснователни. Досежно
претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се
посочва, че сумата възлиза на 141,50 лева. По отношение на същата се прави
възражение за прихващене със сумата в размер на 198,79 лева, представляващо
недължимо платено трудово възнаграждение, което е платено без правно основание.
От ответника „Маркет България – 2” ЕООД се предявява насрещен иск с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ, с който се претендира М. У. да бъде осъдена да
заплати на ищеца по насрещния иск сума в размер на 566 лева, представляваща неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовия договор от работника с предизвестие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда /
22.06.2020г./до окончателното изплащане на сумата.
От ищцата М. У. е депозиран отговор на
насрещна искова молба. В същия се посочва, че реално уговорката между
работодателя и ищцата е била на същата да се заплаща сумата в размер на 800
лева, макар в трудовия договор да е вписана сумата като минимална работна
заплата. Поради изложеното неоснователно се явява твърдението, че ищцата дължи
връщане на посочените в отговора на исковата молба суми.
Преди да се пристъпи към обсъждане на
спора по същество, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че
с уточняваща молба от 12.03.2020г. / л. 18 от делото/ ищцата заявява, че не
поддържа изложеното в исковата молба искане за присъждане на обезщетение за
оставане без работа в размер от 3396 лв. Доколкото се касае за уточнение на
исковата молба, което е подадено от ищцата преди да бъде изпратена исковата
молба за отговор на ответната страна, то не е необходимо и постановяването на
нарочно определение, с което производството се прекратява в тази част. В тази
връзка, то следва да се посочи, че след стореното уточнение от страна на
ищцата, претенция с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ не е предявявана в рамките
на настоящото производство, съответно не е и част от предмета на същото.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита
за установено следното от фактическа страна:
Между страните е съществувало валидно
учредено трудово правоотношение, видно от Трудов договор № *******г. / л. 4-
6/. По силата на посочения трудов договор, ищцата е заемала при ответното
дружество длъжност „*******“.
На дата ****** г., до ответното
дружество е изпратено предизвестие от ищцата, с което последната заявява, че
желае трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено след изтичане
срока на предизвестието / л. 8/.
Със Заповед № *******г. на ******* на
ответното дружество, трудовото правоотношение между страните е прекратено, с
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ / л. 11/. Цитираната заповед е
връчена на ищцата на дата 11.07.2019г. / разписка на л. 11 гръб от делото /.
Впоследствие, работодателят уведомява
ищцата, че е допусната грешка, като издава нова Заповед № *******г. / л. 12
гръб/, в която е отразено, че основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е чл. 326, ал. 1 КТ- едностранно прекратяване от работника, с
писмено предизвестие до работодателя. Посочената нова заповед и уведомление от
работодателя, са връчени на ищцата на дата ***** г. / разписка на л. 13 гръб от
делото/.
От приетия по делото болничен лист № *******
/ л. 7/ се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност до ***** г. вкл.
От приетата по делото разписка / л. 69-
откъс от тетрадка, имаща характер на разписка, доколкото носи подписа на ищцата
за получени суми и автентичността на документа не е оспорена/ се изяснява, че ищцата
е получавала суми в брой от работодателя на дати 30.04.2019г., 15.05.2019г.,
05.06.2019г., 20.06.2019г., 25.06.2019г. и 01.07.2019г. и които суми са
свързани с възникналото между страните трудово правоотношение. Съдът счита за
нужно да посочи, че на л. 30 от делото фигурира копие на разписката.
От показанията на св. З. / л. 75 гръб-
л. 76/ се изяснява, че до м. 09.2019г. е работила при ответното дружество, в
същия обект, в който е полагала труд и ищцата. Свидетелката сочи, че е
постъпила на работа на дата 24.06.2019г. и е работила заедно с ищцата около 1-2
седмици. Свидетелката изтъква, че на дата **** г. ищцата е оставила в *******
предизвестие за прекратяване на трудовия договор. След това повече не е
посещавала търговския обект, за да полага труд. Св. изтъква, че след като е
приела предизвестието на ищцата, го е оставила в офисно помещение и е уведомила
работодателя. Св. сочи и че не е приела болничния лист на ищцата, тъй като
същият не й е донесен лично от нея. Болничният лист бил изпратен от ищцата
посредством куриерска фирма „Спиди“. Св. поддържа, че не й е възложено да
получава и отваря пратки, поради което не е приела документите.
Съдът кредитира изложеното от
свидетелката, като счита поднесената от нея информация за обективна и логически
последователна.
От изготвеното по делото заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза / л. 82- л. 85/ се изяснява, че начисленото
БТВ на ищцата за периода на действие на трудовия договор ( от м.03.2019г. до
м.07.2019г. ) е в брутен размер от 1802, 59 лв., а нетният размер е 1401, 21
лв. За горепосочения период, на ищцата е изплатена нетна сума за трудови
възнаграждения в общ размер от 1600 лв., като работодателят е осъществил
съответните удръжки за осигуровки и данък върху доходите на физическите лица.
Предвид това, вещото лице е посочило, че за периода на действие на трудовия
договор, на ищцата е надплатено като
трудово възнаграждение сума в размер от 198, 76 лв. За да достигне до този извод, вещото лице е
съобразило приетите по делото платежни ведомости и разписка (извлечение от
тетрадка ) за получени от ищцата суми. Отразено е, че на ищцата се полага
платен годишен отпуск от 5 дни, като обезщетението за него възлиза на сумата от
141, 50 лв.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице, като счита същото за пълно, обосновано и съответно на останалия,
приобщен по делото доказателствен материал. Съдът счита за нужно да посочи, че експертът
коректно е съобразил при осъществяване на своите изчисления фигуриращата на л.
30 / л. 69/ разписка за получени суми от ищцата. От външна страна тя носи
подписа на ищцата, чиято автентичност не е оспорена в настоящото производство,
поради което следва да се съобрази отразеното в посочения частен свидетелстващ
документ.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна
страна следното:
По иска с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
По делото се установи съществуването на трудово
правоотношение между страните през процесния период. В приложение на
установената от чл. 8, ал. 2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване
от страна на ответника, съдът приема, че за същия период ищцата е изпълнявала
добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира
работна сила. Следователно, за същия период за работодателя са възникнали
задълженията по чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното
възнаграждение за извършената работа.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ
се изяснява, че цялото дължимо трудово възнаграждение за периода на действие на
трудовия договор ( който включва и процесните м.06.2019г. и м.07.2019г. ) е
своевременно заплатено на ищцата. Впрочем, от заключението на експерта се
установява, че дори й е заплатена в повече сума в размер от 198, 76 лв.
Последното обстоятелство е от значение за релевираното възражение за
компенсация, което ще бъде обсъдено по- долу.
Предвид изложеното, иска с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ, с който се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищцата трудово възнаграждение за месец юни 2019 г. в размер на 566 лева и трудово
възнаграждение за месец юли 2019 г. в размер на 61 лева ( общо сума в размер от 627 лева ), следва да бъдат
отхвърлен като неоснователен.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за
нужно да акцентира върху следното: по отношение на размера на договореното
между страните трудово възнаграждение, то меродавно е изрично посоченото в
трудовия договор. В чл. 5 от договора, трудовото възнаграждение е определено на
сума в размер от 566 лв. Предвид изложеното, то липсва каквото и да било основание да се възприеме
изложената от ищцата теза ( в отговора на насрещната искова молба ), че между
страните е договорено заплащане, различно от това. При наличието на писмен
информационен източник ( какъвто се явява сключеният между страните трудов
договор ), то съдът не възприема твърдението на ищцата, че размерът на
трудовото възнаграждение, договорено между страните е в размер от 800 лв. месечно.
Следва да се посочи, че Кодексът на труда е въвел писмената форма за
действителност на волеизявленията на страните във връзка с трудовото
правоотношение ( в тази насока- Решение №
81/ 25.02.2011г. по гр.д. № 930/2010г., III- то г.о. на ВКС; Решение № 467/
31.01.2014г. по гр.д. № 2392/ 2013г., IV- то г.о. на ВКС; Решение № 21/
23.02.2012г., по гр.д. № 595/ 2011г., III- то г.о. на ВКС; Решение № 237/
14.01.2020г. по гр.д. № 695/2019г., III- то г.о. на ВКС). Предвид това, то
е изключена възможността страните да изразят по друг начин волята си и тя да
има правнорелевантни последици във връзка със съществуването, изменението и
съдържанието на конкретните клаузи от трудовия договор.
По
отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
мораторна лихва върху главницата за трудово възнаграждение:
Доколкото главната претенция с правно основание чл.
128, т. 2 КТ бе отхвърлена, то явно е, че в патримониума на ищцата не възниква
и вземане за акцесорната такава. Предвид това, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с
който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
от 61, 48 лв., представляваща обезщетение за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение за месец юни и юли 2019 г. за периода 16.07.2019 г. – 11.02.2020
г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: ищцата претендира, че за 2019г. следва да й бъде
изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 5 дни. Съобразно
заключението на вещото лице, ищцата действително разполага общо с 5 дни неизползван
платен годишен отпуск, като обезщетението за него възлиза на сума в размер от 141,
50 лв. По делото не бяха представени доказателства тази сума да е изплатена на ищцата, поради
което съдът приема, че искът с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ е
основателен за сумата от 141, 50 лв. За разликата от 141, 50 лв. до пълния
претендиран размер от 150 лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Същевременно, ответната страна своевременно е
релевирала възражение за прихващане между дължимото на ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и надплатената й сума за трудово
възнаграждение. Както бе коментирано по- горе, ищцата е получила без основание
сумата в размер от 198, 76 лв. Предвид изложеното и доколкото се касае за две
изискуеми и еднородни вземания, то следва да се осъществи компенсация до
размера на по- малкото вземане. Дължимото на ищцата обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск възлиза на сума в размер от 141, 50 лв., като получената
от нея без основание сума е в размер от 198, 76 лв., поради което следва да се
осъществи прихващане между двете величини до размер от 141, 50 лв. Предвид
изложеното, претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск следва да бъде отхвърлена и за сумата от 141, 50 лв.,
поради осъществена компенсация.
По
отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
мораторна лихва върху главницата за обезщетение за неиползван платен годишен
отпуск:
Доколкото главната претенция с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ бе отхвърлена, то в патримониума на ищцата не възниква и вземане
за акцесорната такава. Предвид това,
искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с който се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 7 ,92 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 06.08.2019 г. – 11.02.2020 г. върху неплатеното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Съобразно нормата на чл. 220, ал. 1 КТ, страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В конкретния случай, ищецът по
насрещния иск твърди, че работникът е отправил предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, но не е отработил месечния срок на предизвестието.
Съдът счита претенцията за неоснователна по следните
съображения: не се спори между страните, че е налице отправено предизвестие от
страна на работника У. до работодателя, с което изразява воля да прекрати
трудовото правоотношение между страните. От показанията на св. З. се изяснява,
че на дата **** г. ищцата е посетила ***** на дружеството, находящ се в ************
и е дала писменото предизвестие. Впоследствие, на същата дата, св. З. го е оставила
в офиса на дружеството на разположение на работодателя. Предвид това, съдът
приема, че срокът на месечното предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, следва да се отброява от 02.07.2019г. Същевременно, от приетия
по делото болничен лист / л. 7/ се изяснява, че ищцата е била в болничен до
05.07.2019г. вкл. Предвид това, то до дата 05.07.2019г. за нея не е
съществувало задължение да полага труд. Същевременно, още на 05.07.2019г. ( в
срока на месечното предизвестие ), работодателят е инициирал срещу У.
дисциплинарно производство и е изискал обяснения по реда на чл. 193 КТ / л. 9/.
Следвайки това, със Заповед № *******г. той е прекратил трудовото
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ- дисциплинарно уволнение.
Посочената заповед е връчена на работника на дата 11.07.2019г. / разписка на л.
11 гръб от делото /. С факта на връчване на заповедта за дисциплинарно
уволнение, работодателят едностранно е прекратил трудово правоотношение,
считано от датата на нейното връчване (арг. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ ). Предвид
това, считано от 11.07.2019г. за работника не съществува задължение да се явява
на работното си място. Съответно, след като работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение в
срока на предизвестието, отправено от работника, то за последния не се поражда
задължение да заплати обезщетение на работодателя за неспазването му.
В случая е без значение, че впоследствие работодателят
сам е отменил дисциплинарното уволнение и е издал нова заповед, с която
правоотношението вече се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 КТ ( с писмено
предизвестие, отправено от работника ). Издадената впоследствие заповед е
връчена на работника едва на 10.09.2019г. / л. 13 гръб/ и не променя факта, че
след първоначално отправеното предизвестие от дата 02.07.2019г., работникът е
действал добросъвестно. Както вече бе посочено, с факта на връчването на
заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, работодателят е прекратил
едностранно трудовото правоотношение и с последващо издадената заповед се
променя единствено правното основание, на което се прекратява трудовото
правоотношение. Именно предвид това, в периода от налагането на дисциплинарното
наказание „уволнение“, до издаването на втората заповед, с която се променя
правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, за работника
няма задължение да полага труд при работодателя.
Предвид гореизложеното, предявеният насрещен
иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, с който се претендира М. У. да бъде
осъдена да заплати на „Маркет България- 2“ ЕООД сума в размер на 566 лева,
представляваща обезщетение за неспазено месечно предизвестие при прекратяване
на трудовия договор от работника с предизвестие, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в
съда /22.06.2020г./до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
При този изход на спора по предявения
насрещен иск, М. У., в качеството си на ответник по него, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК има право да бъде възмездена за сторените разноски. По делото обаче,
не е представен документ, оправдаващ сторени разноски във връзка с предявения
насрещен иск. На л. 14 от делото фигурира единствено пълномощно, делегиращо
представителни права на адв. ****, но не и договор за правна защита и
съдействие, касаещ настоящия процес. В тази връзка, по делото е представен
договор за правна защита и съдействие / л. 123/, който обаче не е сключен за
целите на настоящото производство. В посочения договор е отразено, че се договаря
възнаграждение в размер от 560 лв., но за процесуално представителство „ по
обявяване уволнение за незаконно и неговата отмяна: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
изготвяне на искова молба“. Предвид изложеното, то явно е, че договорът не се
отнася за настоящото производство, в което се претендира трудово възнаграждение
и обезщетение за неизползван годишен отпуск, а по предявения насрещен иск –
обезщетение за неспазено предизвестие.
Съобразно изхода на спора по
първоначално предявените искове и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, в полза на „Маркет
България- 2“ ЕООД се поражда право да бъде възмездено за сторените разноски. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие / л. 36/, съобразно
който е договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 600 лв.
Доколкото не е посочено каква част от него е договорена за процесуална защита и
съдействие по първоначално предявените искове и по насрещния иск, то съдът
приема, че 300 лв. се дължат за първоначално предявените искове и 300 лв. са
договорени за насрещния иск. Предвид факта, че първоначално предявените искове
следва да бъдат отхвърлени, то ищцата У. следва да заплати на „Маркет
България-2“ ЕООД сума в размер от 300 лв. за процесуално представителство. Към
тази сума следва да се прибавят и сторените разноски за ССчЕ, които са в размер
от 150 лв. ( доколкото зададените въпроси касаят първоначално предявените
искове ). Предвид изложеното, то ищцата по първоначално предявените искове
следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Маркет България- 2“ ЕООД сума в
размер от 450 лв.- сторени разноски в рамките на настоящото производство,
съобразно отхвърлената част от първоначално предявените искове.
Доколкото ищецът по първоначално
предявените искове е освободен от заплащане на такси и разноски в
производството, то всички други разходи следва да останат в тежест на бюджета
на Съдебната власт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М.У., ЕГН ********** срещу „Маркет
България- 2“ ЕООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцата сума в размер на 627 лева,
представляваща начислено, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец
юни 2019 г. и месец юли 2019г. и сума
в размер на 61, 48 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение
за м. юни 2019г. и м. юли 2019 г., дължимо за периода 16.07.2019 г. –
11.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М.У., ЕГН ********** срещу „Маркет
България- 2“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, с
който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в
размер от 150 лв., представляваща
обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019г., като за сумата от 141, 50 лв. искът се
отхвърля поради осъществено съдебно прихващане до размера на по- малкото
вземане, със сумата от 198, 76 лв., представляваща заплатена от ответника на
ищцата сума при начална липса на основание ( чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД ), а за разликата от 141, 50 лв. до пълния
претендиран размер от 150 лв. искът се отхвърля като неоснователен, както и предявения от М. М.У., ЕГН **********
срещу „Маркет България- 2“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сума в размер от 7 ,92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск, дължима за периода 06.08.2019 г. – 11.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск с правно основание чл. 220,
ал. 1 КТ от „Маркет България- 2“ ЕООД, ЕИК ********* срещу М. М.У., ЕГН **********,
с който се претендира ответницата по насрещния иск да бъде осъдена за заплати
на ищеца по насрещния иск сума в размер от 566
лева, представляваща обезщетение за неспазено месечно предизвестие при
прекратяване на трудовия договор от работника с предизвестие.
ОСЪЖДА М. М.У., ЕГН ********** да заплати на „Маркет България- 2“ ЕООД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от 450
лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство,
съобразно отхвърлената част от първоначално предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ