№ 863
гр. Велико Търново , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500666 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от ЯН. Г. ИГН. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.
Ж.Д. - ХАК, частна жалба, е Разпореждане № 467/21.07.2021г. по гр.д. №
20214140100492/2021г. по описа на РС - Павликени, с което съдът е отказал да уважи
молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по същото
дело.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя искане за
отмяна, като неправилно и незаконосъобразно, на Разпореждане № 467/21.07.2021г. по гр.д.
№ 20214140100492/2021г. по описа на РС - Павликени. Твърди се, че съдът не е преценил
правилно събраните по делото писмени доказателства /Декларация за материално и
гражданско състояние/, като е било необходимо събирането на допълнителни доказателства,
отразяващи действителното имуществено положение, в което се намира страната по делото.
Въз основа на това, съдът е формирал неправилен извод относно възможността на страната
/ищец/ по делото да внесе дължимата държавна такса, както и да заплати дължимите
разноски по производството, съобразно с решението по същество на правния спор, без това
да съставлява съществено затруднение за него.
По така изложените твърдения, настоящият съдебен състав намира за установено
следното:
Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл. 274, ал.1, т.1
във вр. с чл. 279 ГПК, а именно разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на
исковото производство, тъй като невнасянето на дължимата държавна такса за разглеждане
на правния спор е изискване за редовност /чл. 129, ал.2 вр. С чл. 128, т.2 ГПК/, на което
следва да отговаря исковата молба, като при неостраняването й, респ. невнасяне на
дължимата държавна такса в определения от съда срок, исковата молба се връща и
производството по нея се прекратява /чл.129, ал.3 ГПК/. Частната жалба е подадена в
законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, който е едноседмичен и започва
да тече от връчване на съдебния акт /29.07.2021г./, от пълномощник на лице, на което
принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127,
ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Не са налице и други
абсолютни и/ или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи
недопустимост на жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по
1
съдържание и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Тъй като към момента, към който е висящ правният спор пред първоинстанционния съд,
все още не са разменени книжа, т.е. подадена е само искова молба, която с разпореждане №
531/12.08.2021г. по гр.д. № 20214140100492/2021г. по описа на РС - Павликени, е оставена
без движение, поради нередовност по чл. 129, ал.2 ГПК - невнасяне на дължимата държавна
такса, то по настоящото производство, на основание чл. 276, ал.1 ГПК, не се изпраща препис
от подадената частна жалба.
За да обоснове своята преценка относно наличието на основание за освобождаване на
ищеца от заплащането на дължимата държавна такса и разноски, първоинстанционният съд
правилно е посочил, че следва да бъдат взети предвид всички критерии, посочени в чл. 83,
ал.2 ГПК, като така формираните изводи на съда по всеки един от тях, преценени и в своята
съвкупност, следва да бъдат съпоставени с цената на иска, респ. с определения на нейно
основание, размер на дължимата държавна такса. Тази преценка обаче съдът е извършил
изцяло формално, като съдебният състав е изходил от наличието на една хипотетична
възможност на ищеца да упражнява трудова дейност, поради това, че се намира в
трудоспособна възраст /скоро навършил пълнолетие/ и няма задължение по закон да
издържа други лица, при наличието на изрично декларирани обстоятелства в обратния
смисъл, а именно, че лицето не упражнява трудова дейност и не реализира лични доходи от
такава /в такъв см. е и трайно установената съдебна практика, обективирана в
Определение № 686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС,
Определение № 811/12.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6447/2014 г., III-то гр. отд. на ВКС, както и
в цитираните там актове на ВКС/. С предявената искова молба, са представени
доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца - Епикриза от болничен
престой, обхващащ периода 10.03.2021г. - 20.03.2021г., от която е видно, че вследствие на
претърпяно ПТП с негово участие, същият е претърпял тежка черепно-мозъчна травма.
Представени са доказателства за проведена след болничния престой допълнителна
медикаментозна терапия, състояща се в закупуването на съответно назначени лекарствени
средства за нормализиране на мозъчната дейност на лицето след претърпяната травма. В
представената като писмено доказателство по настоящото производство, саморъчно
попълнена декларация за материално и гражданско състояние, молителят е декларирал, че
не притежава никакво собствено движимо/недвижимо имущество, вземания от влогове,
наеми и пр. други източници на средства и доходи от нетрудова дейност, като не са събрани
доказателства, опровергаващи наведените в декларацията твърдения. Обстоятелството, че
гражданското състояние на лицето не ангажира последното с осигуряване на средства за
материална издръжка на трети лица /молителят е несемеен/, следва да се преценява с оглед
на всички останали обстоятелства по делото /здравословното му състояние, относително
младата му възраст, липсата на трудова заетост, както и на собствено имущество и приходи,
от които лицето да се издържа/. Анализът на всеки от посочените критерий, поотделно и в
съвкупност, следва да бъде съпоставен с цената на спорното материално право, съдебна
защита на което молителят търси. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за
неоснователен, изложеният от първоинстанционния съд аргумент за правната възможност
молителят да предяви претенцията си като частична и по - този начин заплащането на
дължимата държавна такса, не следва да породи особени материални затруднения у лицето.
Предявяването на конкретна оценима искова претенция като частична е правна възможност
за молителя. Следва обаче да се има предвид и целта на производството по чл.83, ал.2 ГПК,
а именно при наличието на достатъчно доказателства за материалното състояние и другите
относими обстоятелства, молителят да има правната възможност да защити своето
материално право по съдебен ред, като тази защита не се изчерпва единствено с размера на
внасяната по исковата молба, с оглед цената на иска, дължима държавна такса, но и
разноските в хода на производството /в подобен смисъл е и приетото в мотивите към т. 12
от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид правната
същност на спорното материално право, чиято защита молителят ще се домогва да
осъществи в бъдещото исково производство, в т.ч. евентуалната необходимост от
2
ползването на специални знания, с които съдът не разполага, посредством назначаването на
експертиза, настоящият съдебен състав намира, че с оглед представените доказателства за
материалното и здравословното състояние на молителя, последният ще бъде съществено
затруднен при реализиране на съдебната защита на твърдяното спорно материално право,
поради което следва да бъде освободен от заплащането на държавни такси и разноски в
производството по гр.д. № 20214140100492/2021г. по описа на РС - Павликени, до
приключването му с влязъл в сила съдебен акт, доколкото не е налице промяна в
обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК.
Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Разпореждане № 467/21.07.2021г. по гр.д. №
20214140100492/2021г. по описа на РС - Павликени, с което съдът е отказал да уважи
молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по същото
дело.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.278, ал.2 във вр. с чл.83, ал.2 ГПК, ЯН. Г. ИГН. с ЕГН
********** от заплащането на държавни такси и разноски в производството по гр.д. №
20214140100492/2021г. по описа на РС - Павликени, до приключването му с влязъл в сила
съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3