М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 550/2018 г. по
описа на АРС.
Районна
Прокуратура - Асеновград е повдигнала обвинение против подсъдимия П.К.Н., за това че:
І. На 02.07.2017 год. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска е извършил непристойни действия – отправяне
на обиди и псувни по адрес на П.Д.Д., агресивно
поведение и заплюване на П.Д.Д., като деянието е
извършено на обществено място и в присъствието на много хора, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Престъпление по
чл. 325 ал.1 от НК;
ІІ.
На 02.07.2017 год. в гр.
Асеновград, обл.Пловдив, по хулигански подбуди е
причинил на П.Д.Д. лека телесна повреда, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна
област, близо до външния край на дясната вежда, довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Престъпление по чл. 131
ал.1 т. 12, във вр.
с чл. 130 ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като счита, че авторството и вината на подсъдимия в
извършването на престъпленията са доказани по несъмнен начин, съответно на
което пледира същият да бъде признат за виновен, като предлага за извършените престъпления
да му бъдат наложени наказания при условията на чл. 54 от НК, а именно за първото престъпление по чл. 325
ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, както и „Обществено порицание“ , а за престъплението
по чл. 131 ал.1 т. 12, вр. с чл. 130 ал. 1
от НК наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Предлага се приложение на разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК, като се определи едно общо най-тежко наказание за горните две
престъпления в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 23 ал.2 от НК към него се присъедини и наказанието обществено
порицание. По отношение на наказанието лишаване от свобода се предлага
изпълнението му да бъде отложено на
основание чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години.
В наказателния процес бе конституиран
като частен обвинител по негово искане,
пострадалия П.Д.Д.. Същият редовно призован не се
явява в последно съдебно заседание и не се представлява, но от повереника адв. Г. в депозирана
молба се прави изявление по същество, като се иска налагане на справедливо
наказание. Претендират се и направените разноски по водене на делото.
Подсъдимият П.Н. участва лично в процеса, като последователно е оттеглил
упълномощаването по отношение на неговите защитници и желае да се защитава сам.
Същият не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение, но дава обяснения, като заема защитна позиция, че не е
извършил престъпленията, за които е обвинен . Поддържа тезата, че липсват
доказателства, обосноваващи безспорен извод относно авторството и вината му в
извършването на престъпленията предмет на обвинението. Навежда и доводи, които
от юридическа страна изключват престъпните състави и по двата пункта на обвинението и моли за оправдателен диспозитив.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият П.К.Н. е
роден на *** ***, живущ *** българин, български гражданин, със средно
образование, женен, осъждан-реабилитиран, с ЕГН: **********. По отношение на предходните му осъждания е
постановена реабилитация по съдебен ред. Всичките му предходни осъждания и
освобождавания от наказателна отговорност са за престъпления по чл. 325, ал. 1
от НК и по чл. 131 ал. 1 т. 1 и т.12 от
НК, каквито са и повдигнатите му обвинения предмет на разглеждане по настоящото
дело.
Подсъдимия П.Н.,*** решил да участва в мирен граждански протест на 02.07.2017 г. в
гр. Асеновград, по повод случилият се инцидент през месец юни, при който
пострадали спортисти – гребци, от нанесен побой от лица от ромски произход и последваща ескалация на напрежението между гражданите в гр. Асеновград. Тези събития предизвикали
широк обществен отзвук, както сред гражданите на гр. Асеновград , така и сред
населението в цялата страна и били широко отразявани от средствата за масова
информация. Протестът бил организиран от инициативен комитет в който участвали
свидетелите Й.Т., Е.М., Г.Г. и И.К.. Подсъдимият Н., въпреки че не бил жител *** и
нямал контакт с фактическите организатори от инициативния комитет по собствени
подбуди, бил сред идейните организатори
на протеста по повод на което имал системна активност чрез публикации в
социалните мрежи, като се опитвал да мотивира максимално много хора от гр.
Бургас и от страната да дойдат на протеста, включително и чрез нарочно видеообръщение, което публикувал на своя Фейсбук профил в интернет. По този повод на 01.07.2017 г. подсъдимият
Н. се свързал и разговарял със своя познат – свидетелят Ж.И. ***, който бил
председател на местната патриотична организация и също имал отношение към протестните събития и
го уведомил за намеренията си да се включи в протеста. На 02.07.2017 г. около 16:30 ч. подсъдимият Н. пристигнал с лек автомобил марка „Мерцедес“
в гр. Пловдив и се срещнал със св. И. ***, като на срещата присъствали и членове
на организацията - св. К.Д. и св. Д.П.. След това всички потеглили за гр.
Асеновград, за предварително организирания протест, като св. Д.П. се качил в
автомобила на подсъдимия П.Н.. Около 17:50 ч. подсъдимият Н. се срещнал в гр.
Асеновград със св. Й.Д., св. Д.К. и св. Г.В. - членове на местния мото-клуб,
които с моторите също се готвели да участват активно в протеста, но изрично
настоявали протеста да бъде мирен, тъй като присъствали и много деца. Св. Д.К.
разговарял с подсъдимия и му обяснил, че
това е гр. Асеновград, той е гост на града и нещата се случват по мирен начин.
След това всички свидетели и подсъдимият отишли на сборния пункт, намиращ се до
паметника на Цар И. Асен II, в централната част на гр. Асеновград, където имало
множество от хора. Там бил и св. Деян В. - познат на подсъдимия и пристигнал от
гр. София. Около 20:00 ч. участващите в протеста, които наброявали няколко
хиляда души тръгнали пеш по предварително определен маршрут, преминаващ по ул.
„Съединение“, железен мост на р. Чая и продължаващ по ул. „Цар И. Асен II“.
За да отразят
протеста били изпратени представители на средствата за масово информиране. Св. Р.Ц.
- репортер в „БТВ Медия Груп“, работил в екип със св. П.Д., който работил в
същата медия като оператор. Св. Л.Ц. присъствал
като видео-редактор от същата медия. Св. О.П. присъствал в качеството си на
фото-репортер в „Инвестор Медия Груп“ гр. София. Свидетелят
Р.Ц. не познавал лично подсъдимия, но същият му бил познат като личност прочула
се със слагане на свински опашки на нелегално преминали чужденци през границата
на България и тази му дейност била широко отразена в медиите в България. Свидетелите Л.Ц. и О.П. не се познавали лично
с подсъдимия, но го знаели с прякор „Перата“. Св. П.Д. не познавал подсъдимия.
Още в самото начало подсъдимият Н.
застанал в предните редици на протеста и
започнал да се държи като негов организатор и ръководител. Бил облечен
с червена тениска с къс ръкав, в дясната си ръка държал мобилен телефон,
от който излъчвал „на живо“ протеста. Движейки се по ул. „Цар И. Асен II“ подсъдимият
Н. на няколко пъти се доближил до св. Р.Ц.,
който заедно със св. Д. вървели в лявата предна част на протеста. Св. Д. бил
облечен с черна тениска с къс ръкав и държал в ръцете си синя на цвят камера.
Св. Р.Ц. бил облечен с бяла тениска и държал в ръката си микрофон с надпис
„БТВ“. Подсъдимият Н. имал негативно отношение към медиите, поради негово
недоволство относно начина, по който те отразявали неговата публична дейност и
неблагоприятния образ, с който те според него го представяли в обществото.
Затова на няколко пъти потърсил конфронтация, като попитал св. Р.Ц. „Я, кажи,
днес 50 човека ли са или 100 човека?“, „Колко ще покажеш по Нова телевизия, че
са дошли?“. Св. Р.Ц. отговорил, че работи в БТВ. Подсъдимият повторно запитал
св. Р.Ц. „Хулигани ли са? Я, кажи 100 хулигана ли са или 50?“. Св. Ц. отговорил, че неговото задължение е
да взема интервю, а не да дава. По време на цялото движение участващите в
протеста скандирали обидни думи по адрес на ромското население в гр.
Асеновград, ситуацията била напрегната, а опасността от ескалация на
напрежението била напълно реална. Малко след 20:00 ч. шествието стигнало на
кръгообразното кръстовище образувано от ул. „Александър Стамболийски“ и ул.
„Цар И. Асен II“. Именно поради горните характеристики на протеста и опасността
от незаконосъобразни действия и с цел опазването на обществения ред били
ангажирани значителни полицейски сили. В началото на кръговото движение бил
изграден полицейски кордон от служители на МВР, който имал за задача да не
допусне шествието до ромската махала и да предотврати евентуална саморазправа. Най-ляво спрямо шествието в редицата на
кордона се намирали свидетелите Е.В., до него В.Х., а трети по ред бил св. И.Ц.
- и тримата служители в ЗЖУ- гр. София. Достигайки до полицейския кордон лицата
от протеста, намиращи се в предната част започнали да скандират обидни думи,
спрямо полицейските служители и ромското население. В предната лява част на
шествието и в близост до тримата полицейски служители се намирали св. Р.Ц., до
него св. П.Д., а непосредствено зад него свидетелите О.П., Л.Ц. и свидетелката М.Е.
- журналист в „България Он Ейр“.
Всички те като журналисти изпълнявали служебните си задължения по отразяването
на събитията. В един момент намиращите се в началото на протеста група лица, тръгнали в посока на полицейския
кордон, като направили опит да го разкъсат чрез сблъсък. Тези лица отправили множество реплики за целяна
саморазправа на етническа основа: „Циганите на сапун“, „Ние ще ги направим на
салата“. Усилията на полицейските служители били насочени, да предотвратят
неправомерните действия на тези лица. Ескалацията на напрежението била голяма и
няколко мъже, намиращи се в началото направили опит да отнемат щитове от
полицейски служители и да продължат по посока на ромската махала. Това не било
допуснато и тази част отново се върнала
назад, като се образувала пролука от около 2-3 м. между тях и полицейския
кордон, където се намирали и посочените свидетели. В един момент подсъдимият Н.,
който се намирал между полицейския кордон и първите редици на протеста,
държейки мобилния си телефон в дясната ръка решил да извърши непристойни
действия, грубо нарушаващия обществения ред и да покаже явно неуважение към
обществото, на обществено място, в
присъствието на много хора и в ситуация, която била критична. Тези действия
трябвало да бъдат насочени към представители на средства за масово информиране,
като същият бил наясно, че действията му ще бъдат заснети и отразени и ще
станат достояние на много хора. Именно това била неговата цел, с оглед на конкретиката на ситуацията и централната роля в протеста,
която се опитвал да заеме. Именно и с
тази цел същият непрекъснато снимал с телефона си и предавал „на живо“ протеста
по интернет. Демонстративно снимал с телефона
си и полицаите от кордона, като поставял телефона си в непосредствена близост
до визьорите на шлемовете им. В
изпълнение на замисленото и възползвайки се от критичната ситуация, подсъдимият
Н., намирайки се на около три метра от св. Д., тръгнал рязко към него, без да бъде провокиран по какъвто и да е било
начин. Лявата му ръка била насочена към обектива на камерата на свидетеля, а
дясната си ръка държаща телефона насочил
към лицето на оператора отстрани на камерата и по конкретно към неговото ляво око,
което било затворено в момента, като застрашително го доближил в непосредствена
близост. В този момент операторът П.Д.
заснемал протеста, като държал камерата с двете си ръце, дясното му око било на
визьора на камерата, а лявото му око било затворено. През визьора на камерата
видял приближаващо се лице, което се приближило плътно до обектива на камерата
и го закрило, което действие притеснило оператора. Не виждайки добре през
визьора и възприемайки рязкото приближаване на обекта като опасност същият
инстинктивно отворил и лявото си око, към което в този момент била насочена
дясната ръка на Н.. Виждайки обект в непосредствена близост до окото си и възприемайки го като реална опасност,
свидетелят Д. извършил инстинктивно, рефлексно действие с лявата си ръка за да се
предпази, при което отблъснал настрани обекта, който го застрашавал и който в
първият миг не е могъл да възприеме какво е точно. Оказало се, че това е
дясната ръката на подсъдимия Н., с която държал телефона и която бил приближил
и насочил към окото на оператора. При
това защитно действие на оператора и вследствие на удара по ръката на подсъдимия, същият изпуснал мобилния си
телефон, който паднал на земята. Подсъдимият се навел надясно, изправил се и нападнал
св. Д. със заплашително и агресивно изражение, като му изкрещял: „Ей, мършо!“, след това рязко го блъснал, като му нанесъл удар с
отворена длан с дясната си ръка в областта
на лявата лицева половина и шията. В резултат на инерцията от удара главата на Д.
се отклонила рязко надясно и се ударила в корпуса на камерата, която държал на рамото си. Ударът върху камерата
бил в областта на дясното слепоочие на
оператора Д.. Същият изпитал силна болка в областта на дясното око и залитнал, като
отстъпил назад. Подсъдимият Н. отново се
навел към земята, взел телефона, след това рязко се изправил и направил крачка и
опит да достигне отстъпващия св. Д. и отново изкрещял думите - „Ей, мършо!“, след което заплюл св. Д. и го напсувал „Майка ти
ще еба“. От удара, св. Д. получил нараняване в дясната слепоочна област, в
близост до външния край на дясната вежда, която била окървавена. Подсъдимият Н.
след това повторно заплюл и камерата, която държал свидетеля и отново му казал
„Ей, мършо!“. Св. Д., разбрал, че без да иска е
бутнал телефона му и неколкократно му се извинил, но
агресивните опити на Н. да се приближи до него не престанали и същият бил
възпрян от по-нататъшна физическа саморазправа от присъстващите лица, които застанали пред него. Тези действия на подсъдимия били възприети от
св. Р.Ц., св. Л.Ц., св. О.П., св. М.Е., св. В.Х. и св. Е.В.. Свидетелите Л.Ц. и О.П. веднага застанали
между подсъдимия и св. Д., като П. посегнал с едната си ръка и я опрял в
гърдите на подсъдимия Н., с цел да го възпре
и инцидентът да бъде прекратен. Св. Л.Ц.
след това застанал пред св. Д. и с помощта на св. Р.Ц. успели да придвижат св. Д.
до свидетелите В.Х. и Е.В. - част от полицейския кордон, които го пропуснали
през кордона с цел да го защитят от агресията на подсъдимия. Подсъдимият Н. не
преустановил обаче действията си, а продължил с провокативното си и агресивно
поведение. Той натиснал надолу щита на свидетеля Е.В. - служител на ЗЖУ-гр.
София, който бил в редицата на кордона и заврял телефона си под предпазното
стъкло на шлема му, на около 5 см. от
лицето му, като продължавал да го
снима и започнал да крещи „Арестувайте го, ти българин ли си“. С това той компрометирал стабилността на кордона и
застрашил безопасността на полицейските служители, с което още повече нагнетил
напрежението. Поведението му било толкова конфликтно, че се наложило за
безопасността на кордона свидетелят Е.В. да бъде изтеглен назад
и заменен от друг полицейски служител на първата редица. Посочените свидетели
останали силно възмутени от действията на подсъдимия , тъй като те не били
предизвикани по никакъв начин, били извършени в критичен момент и взривоопасна ситуация, когато опасността от есклация на напрежението била изключително голяма.
Подсъдимият Н. малко след инцидента напуснал протеста и тръгнал към гр. Бургас
с автомобила си. По-късно св. Д.,
подал жалба за инцидента в РУ-Асеновград .
От заключението на
изготвената СМЕ-за прието по надлежния процесуален ред сe
установява, че при инцидента на пострадалия П.Д. му е била причинена разкъсно-контузна
рана в дясната слепоочна област, близо до външния край на дясната вежда довела
до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Описаното нараняване е причинено по механизъм на удар и добре отговаря по начин
и време да е получена така, както е отразено в предварителните сведения, а
именно при нанесен удар с ръка по лявата лицева половина, отклоняване на
главата на дясно, в резултат на този удар и последвало нараняване на дясната
слепоочна област от удар на главата в телевизионната камера.
Изготвени са и СМЕ-за
и допълнителна такава по отношение на подсъдимия П.Н. след задържането му, от заключението на които се установява, че на
подсъдимия П.Н. му е било причинено:
Контузия на носа довела до болка и страдание без разстройство на здравето.
Видно от
заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява,
че П.Н. не се води на диспансерен учет и не страда от
психично заболяване. Към момента на извършване на деянието психичното състояние
на П.Н. е било обичайното за него и няма болестен характер. Той е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си на 02.07.2017 г. Не се установяват данни П.Н. да е бил в състояние на
физиологичен или патологичен афект по време на инкриминираното деяние и може да
участва пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни обяснения,
ако желае.
Видно от заключението
на назначените съдебно-техническа и допълнителна СТЕ-за на предоставените за
изследване носители със запис няма данни за допълнителен монтаж и материалите
са с непрекъсната последователност, без данни за манипулация на видеозаписите.
За да
постанови присъдата си, Съдът прие за
безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка, която се установява след внимателен и
задълбочен анализ на събраните доказателства.
На
първо място главните факти съставляващи и изпълнителните деяния на двете
престъпления се установяват директно от показанията на свидетелите очевидци –
пострадалия П.Д., Р.Ц., Л.Ц., О.П., М.Е., В.Х. и Е.В.. Същите са били в
непосредствена близост и участници в процесните
събития, поради което и обективно е било възможно действително да възприемат
конкретните действия на подсъдимия Н.. Всички тези свидетели са възприели
изцяло или частично, поради динамиката на ситуацията, гореописаните действия на
подсъдимия, а именно: както нанасянето на удара върху пострадалия и отправянето
на обидните реплики и псувни, така и
цялостното му агресивно и заплашително поведение, грубо нарушаващо обществения
ред, а също и факта на двукратното заплюване на оператора Д.. Всички те са възприели
непосредствено и факта, че в резултат на нападението, пострадалият Д. е получил
нараняване – кървяща рана в дясната слепоочна област. Възприето е и последващото поведение на подсъдимия, свързано с неправомерните и заплашителни действия
по отношение на служителите от полицейския кордон. Съдът кредитира показанията
на тези свидетели, като обективни,
последователни и логични. Същите, въпреки известни неточности, които са обясними със сложността и динамиката
на ситуацията, са напълно съответни
помежду си по отношение на всички
основни факти от развитието на инцидента
на 02.07.2017 г. и при съвкупният им анализ се установява
именно горната фактическа обстановка. По отношение на показанията на тази група
свидетели освен горепосочените им характеристики съдът ги кредитира в
пълна степен и поради факта, че те са напълно съответни и се подкрепят и от
останалите събрани по делото доказателства, веществени, писмени, както и от
заключенията на изготвените експертизи.
При
установяването на отделни детайли от фактическата обстановка, съдът ползва и
показанията на други участници в протеста, като ги кредитира само по отношение
на отделни техни части, доколкото самите свидетели заявяват, че не са възприели
инцидента в неговата цялост. Това са свидетелите К.Д., Г.В., Д. К., Й.Т., В.П.,
Й.Д. и Ж.И.. По отношение на показанията на тези група свидетели същите не
съдържат конкретика по отношение на главния факт, тъй
като поради разстоянието на което свидетелите
са се намирали от случващото се и поради
факта, че са били разделени от движеща се тълпа от хора, обективно не са могли
да възприемат събитията в тяхната
непрекъснатост. Поради факта, че самите те са участвали в протеста и наситеността
на ситуацията, съвсем логично е, че не
са наблюдавали непрекъснато и неотклонно
събитията случили се между подсъдимия Н. и свидетеля Д.. По отношение на
показанията на свидетелите Д.П. и Д.В. съдът не ги кредитира и ги намира за
недостоверни в частта им, в която те
изцяло премълчават за агресивните и непристойни действия на подсъдимия Н., тъй
като те се опровергават изцяло от приобщените видеозаписи на процесните събития и при анализа им е очевидно, че те избирателно
преразказват видеозаписа, с цел да обслужат защитната позиция на
подсъдимия. Останалите разпитани по
делото свидетели не са възприели лично главните факти, поради което и не са в
състояние да ги възпроизведат , за това и показанията им нямат съществена установителна стойност по отношение на тези факти.
Съществен момент при анализа на достоверността на отделните доказателствени източници , както и въобще на цялата доказателствена
дейност в настоящия процес се предопределя от обстоятелството, че фактите предмет на доказване, поради обстоятелството, че са се случили на широко отразявано от
медиите събитие, на практика са били заснети от различни ъгли и от множество
лица , включително и от мобилния телефон на подсъдимия, както и камерата на пострадалия.
Относимите видеозаписи на съответните технически носители
са приобщени като веществени доказателства по делото, както в досъдебното
производство, така и в съдебната фаза по надлежния процесуален ред и са годни доказателствени източници. Приложени са като веществени
доказателства и 3 бр. снимки, фиксиращи състоянието на подсъдимия и пострадалия
на местопрестъплението направени от свидетелят Л.Ц., който като фоторепортер е
отразявал процесните събития. Част от приобщените
веществени доказателства са били предмет на изследване чрез Съдебно-технически
експертизи и е установено, че няма манипулации в съдържанието им. Изготвени са
в досъдебното производство множество
протоколи за оглед на веществени доказателства. Всички приобщени по
делото веществени доказателства са
предявени и възпроизведени, като им е извършен оглед в съдебно заседание по реда на чл. 284 и чл. 285 от НПК. По отношение на приложените чрез съответните носители - технически средства видеозаписи, следва да се каже, че те от
множество ъгли и гледни точки отразяват процесните
събития , като след детайлното им съпоставяне и анализ може да се направи
извод, че същите освен, че потвърждават гласните доказателства – показанията на
свидетелите очевидци , на самостоятелно основание и по несъмнен начин
установяват именно гореописаната фактическа обстановка. Доколкото записите
представляват случайно изготвени веществени доказателства, случайно фиксирали
и записали процесните събития, съдът ги възприема
като достоверни и обективни доказателствени
източници, като по отношение на тяхната достоверност и автентичност не се
констатираха никакви съмнения. В тази
връзка от видеозаписите с най-голяма информативност
се отличава записът изготвен от видеооператора на ТВ САТ КОМ - В.П.. Същият бе повторно
изискан и приобщен в рамките на съдебното производство и бе предявен на
свидетелят В.П., който потвърди , че това е пълният запис на целия процес в
непроменен и необработван вид, така както той го е направил при отразяването на
протеста. Посоченият видеозапис от подходящо разстояние и ъгъл възпроизвежда цялата конфликтна ситуация
възникнала пред полицейския кордон, както и последователен и непрекъснат запис
на целия инцидент, предмет на доказване
в настоящия процес. Отличава се с високо
ниво на информативност и конкретика
и е с достатъчно високо качество, за да може дори само въз основа на него, да се направи обоснован извод именно за гореописаната фактическа
обстановка. Внимателното му преглеждане води до извод, че събитията са се
развили именно по начина описан по- горе и възприет от съда. Този извод се
потвърждава и след съпоставянето му с данните съдържащи се във записа изготвен
от самия видеооператор Д., на който е уловен момента на внезапното и целенасочено
приближаване на подсъдимия към него, закриването на обектива на камерата и приближаването на
телефона към окото му. Тези данни добре съответстват и на заснетото на телефона
на подсъдимия Н. от който е видно, че същият се насочва към лявото око на
пострадалия Д., което е затворено, отваря го за миг, възприема приближаващата
се опасност и явно инстинктивно реагира, след което телефона пада на земята.
Анализът
на горните доказателства показва, че инцидентът е започнал именно поради
целенасочените и провокативни действия на подсъдимия Н., който напълно умишлено
и съзнавайки последиците е извършил
застрашително действие, към незащитеното око на пострадалия Д., който е
изпълнявал служебните си задължения и не е могъл да възприеме заплахата. Последващата му защитна реакция е напълно естествена и инстинктивна.
Внезапно възприемайки нещо пред окото си е ясно, че се касае за неумишлено и инстинктивно
действие. За да изчезне всяко съмнение или неяснота по този въпрос е достатъчно
да се изгледат и съпоставят коментираните по-горе видеозаписи. Съдът приема за
безспорно установен факт и, че
подсъдимият Н. е извършил първоначалното агресивно действие, като целенасочено се е приближил към оператора
Д. и е насочил телефона към окото му съзнавайки, че той не го вижда в
този момент, а през това време Д. е бил неподвижен и е снимал с камерата. Това
е безспорно видно, както от видеозаписите, така и от показанията на първата
група свидетели- очевидци, които съдът кредитира. Нещо повече, събрани са и
гласни доказателства, които на отделно основание установяват факта, че по
принцип това провокативно поведение свързано с навлизането в личното
пространство и насочването на телефон в непосредствена близост пред лицата на
журналисти е типично и повтаряемо поведение за подсъдимия.
В тази насока са показанията на свидетелката Е.К. *** Нюз“, която свидетелствува, че по друг повод подсъдимият е имал същото поведение, а именно
внезапно появяване отстрани и приближаване на телефона непосредствено до
лицето, както по отношение на нея, така и на нейни колеги, което силно ги
притеснявало и смущавало. В тази насока
са и показанията на свидетеля Е.В.- служител на жандармерията, спрямо когото в
обстановка на напрежение е процедирано по същия
начин, като подсъдимият е вкарал телефона си под визьора на защитния му шлем.
Тези действия сами по себе си освен, че
недопустимо накърняват личното пространство на гражданите, но и грубо нарушават обществения ред и изразяват
явно неуважение към обществото и неговите порядки.
На следващо място, Съдът приема за безспорно
доказан и факта, че именно подсъдимият Н.
е нанесъл удар с дясната ръка по дясната лицева
половина и шията на пострадалия Д. в контекста на горната фактическа обстановка.
Установен е безспорно и факта , че
именно в резултат на този удар и последващ удар в
корпуса на камерата е причинено и нараняването по дясното слепоочие на
пострадалия. Установен е и фактът, че подсъдимият е отправил обидни и
непристойни реплики по отношение на
пострадалия, като го е нарекъл ,мършо“ и го е
напсувал на майка, а също и че двукратно
е заплюл пострадалия, като директно се е изплюл срещу него от близко
разстояние. Тези факти частично или изцяло са възприети директно и от много близко разстояние от
свидетелите-очевидци – П.Д., Р.Ц., Л.Ц., О.П., М.Е., В.Х.
и Е.В.. Те напълно съответстват и на
фактите обективно съдържащи се на видеозаписите, на които ясно и в
достатъчна степен на конкретика се виждат действията
на подсъдимия. При огледа на веществените доказателства се възприемат директно
и конкретните реплики отправени от подсъдимия по отношение на пострадалия,
както и извиненията, които Д. многократно отправя в опитите си да възпре
агресията на подсъдимия. Факта, че поведението на подсъдимия Н. е било
застрашително и агресивно, и че на практика същото освен, че е непристойно и е
нарушило обществения ред, като допълнително е довело до напрежение в и без това
усложнената обстановка се установява от цялостния контекст на установената
фактическа обстановка. За опасността на нападението свидетелствува
и факта, че се наложило много от свидетелите да го възпират, за да потушат
конфликта, както и намесата на органите от кордона за да спасят пострадалия Д.
от по-нататъшна саморазправа. Видно е от записите, че именно намесата на
стоящите наоколо лица, са прекъснали физическото нападение, след нанасянето на първия удар, тъй като са се
намирали между тях и всъщност това е
причината то да не продължи, а не отказ
от страна на подсъдимия. То обаче е продължило вербално, чрез агресивни опити
за приближаване до пострадалия, заплюване и отправяне на обидни реплики.
На трето място, съдът намира, че е безспорно установен
факта, че на пострадалия Д. в резултат на удара и блъскането на подсъдимия е
причинена лека телесна повреда. Всички от горепосочените свидетели от първата
група веднага след нанасянето на удара са възприели факта, че пострадалият има
рана на дясното слепоочие, която кърви. Същият е бил и заснет от фоторепортера Л.Ц.,
веднага след нанасяне на увреждането , като изготвените снимки са предадени
лично от него и са приобщени като веществени доказателства. Същите са с високо
качество и на тях много ясно се вижда раната на свидетеля Д., като снимките са
информативни и по отношение на цялостния контекст на фактическата обстановка,
тъй като представят поглед и върху израженията на лицата на подсъдимия и
пострадалия, които сами по себе си са достатъчно показателни. Пострадалият Д. на следващия ден е бил
освидетелстван от медицинско лице – съдебен медик и му е издадено СМУ, в което
е отразено именно горното нараняване. Въз основа на него е изградено и
заключението на изготвената СМЕ- за, според което на пострадалия П.Д. е била причинена разкъсно-контузна
рана в дясната слепоочна област, близо до външния край на дясната вежда довела
до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Описаното нараняване е причинено по механизъм на удар и добре отговаря по начин
и време да е получена така, както е отразено в предварителните сведения, а
именно при нанесен удар с ръка по лявата лицева половина, отклоняване на
главата на дясно, в резултат на този удар и последвало нараняване на дясната
слепоочна област от удар на главата в телевизионната камера.Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, ясно и обосновано, съответно напълно на
всички относими към предмета му доказателства и
изготвено от вещо лице - доказан експерт в съответната област на специални
познания.
Подсъдимият П.Н. не се признава за виновен и дава подробни обяснения, в които заема
защитна позиция, като отрича авторството и вината си в извършването на всяко от престъпленията, в които е обвинен.
Накратко защитната позиция, която се съдържа в обясненията му се състои в това,
че както си снимал с телефона протеста без да притеснява никого, към него се
приближил свидетелят Д., който като
оператор снимал с камерата на рамо и
съвсем целенасочено му нанесъл удар с ръка в лицето в областта на носа, с който
удар му избил и телефона от ръката. Въпреки, че от удара му „светнало“ пред
очите и много се афектирал от спукването
на дисплея на телефона, подсъдимият Н. по никакъв начин не предприел физическо действие по отношение на Д., по
никакъв начин не му отвърнал, нито го е
удрял, нито докосвал, нито заплювал. Възможно е да му е казал някакви думи,
които обаче не помни. Твърдяното умишлено нападение от страна на Д. срещу него, подсъдимият
обяснява с предварително организиран заговор срещу него от страна на медията,
при който физически много по-слабия от него оператор е изпълнявал предварителна
поръчка, докато си отразява протеста, да го издебне и да го удари с цел да го провокира. Провокация на която той
обаче по никакъв начин не се поддал. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия Н. и
ги възприема като проявление на защитната му позиция, като намира, че те не
отразяват действителните факти по развитието на инцидента. По отношение на
главните факти те са в остро противоречие с масата от събраните доказателства,
анализирани по–горе и особено с обективните данните, фиксирани в многобройните
веществени доказателствени материали - видеозаписи,
на които пределно ясно е възпроизведена конкретиката
на действията на всеки от участниците в инцидента и тяхното съдържание и последователност.
Дори извън категоричността на доказателствата, сами по себе си тази версия не може да бъде
кредитирана поради пълната липсата на
житейска и логическа достоверност. В тази връзка съдът намира, че не отговаря
на истината и твърдението на подсъдимия, че в резултат на удара нанесен му в носа
от свидетеля Д. му е била причинена телесна повреда. Това е така, тъй като от
обективните и достоверни доказателствени източници
става категорично ясно, че удар в областта на главата не му е нанасян при
разследвания инцидент. Действително след задържането му около 02.00 ч. на
03.07.2017 г. и конкретно на сутринта, същият е бил освидетелствуван
от медицинско лице, като е констатирано, че
има оток на носа. Същата констатация е отразена и в заключението на
изготвена СМЕ-за от вещото лице Б., според което на подсъдимия Н. е била
причинена контузия на носа, довела до болка и страдание без разстройство на
здравето. Съдът при обстойния анализ на доказателствата, намира че констатираната контузия на носа на
подсъдимия Н., не е причинена от свидетеля П.Д., тъй като освен твърдението на подсъдимия,
липсват каквито и да е доказателства, които да установят този факт. Същият към
момента на инцидента на никого не е съобщил този факт, нито някой от
свидетелите е констатирал наличието му, нито е потърсил освидетелстване от
медицинско лице, а напротив - всички обективно относими
към този факт доказателства изключват
наличието на удар от страна на Д. по носа на подсъдимия Н.. Затова и съдът
намира, че констатираната контузия –
оток на носа е неотносима към обследваните събития, а
още по-малко е налице причинна връзка между увреждането и действия на свидетеля Д.. Фактът, че увреждането - оток
на носа е констатирано едва на следващата сутрин и то след задържането на подсъдимия,
както и обясненията на вещото лице, че подобно увреждане може да се получи по
механизма на лек до умерен директен удар в носа, обосновава с висока степен на
вероятност извода, че увреждането е получено в неустановен момент след напускането на протеста
и преди задържането, при неизяснен механизъм, който е без значение за делото. Не
е изключено и самопричиняване,
с оглед опита на подсъдимия в областта на бойните спортове и бокса и то именно
за изграждане и поддържане на защитната
му позиция след задържането му.
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът
намира, че с деянията си подсъдимият П.К.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на всяко от
престъпленията по чл. 325 ал.1 от НК и по чл. 131 ал.1 т. 12, във вр. чл. 130 ал. 1 от НК.
От обективна страна всички елементи на горните престъпни
състави са налице. С действията си
подсъдимият Н. е осъществил едновременно изпълнителните деяния на престъпленията хулиганство и е
причинил лека телесна повреда на
пострадалия Д. по хулигански подбуди. Двете престъпления са в съотношение на
идеална съвкупност и имат различен непосредствен обект, първото засяга
обществените отношения свързани с реда и общественото спокойствие, а второто - тези
свързани с телесния интегритет и неприкосновеността на личността.
На първо място
по отношение на първото престъпление, както се установява от
доказателствата, с действията си подсъдимият
П.Н. е реализирал от обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението хулиганство по чл. 325 ал.1 от НК, тъй като действията му по
начина на своето проявление и ситуацията в която са извършени, а именно
нападение и нанасяне на удар върху журналист по време на изпълнение на
служебните му задължения по отразяването на публично събитие в присъствието на
много хора, отправянето на обидни и вулгарни реплики на висок глас на публично
място и пред много хора, както и акта на заплюването на същия, безспорно са непристойни и грубо нарушават
обществения ред, както и изразяват явно неуважение към обществото, като са в
остър конфликт с възприетите и утвърдени норми на обществено поведение. Действията
му са били възприети от част от свидетелите и са довели до тяхното възмущение.
Те са били извършени на място, където е можело да се възприемат от неограничен
кръг лица и са целели именно скандализиране на обществото. Тъй като тези действия са непристойни, грубо нарушават
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, те реализират
обективния състав на престъплението хулиганство.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили обществено-опасни
последици.
По отношение на второто престъпление, а
именно това по чл. 131 ал.1 т. 12, във вр. чл. 130 ал. 1
от НК от анализа на
доказателствата безспорно се установява, че подсъдимият Н. е нанесъл удар на
пострадалия Д., в резултат на което главата му се е ударила в корпуса на
камерата, като му е причинил нараняване, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, с което му е причинил лека телесна повреда. Безспорна е и
причинната връзка между вредоносното действие
и съставомерния резултат. Налице е и специфичния
субективен елемент на деянието извън вината, а именно телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди .
С
действията си спрямо свидетеля Д., подсъдимият
е изразил открито висока степен на
неуважение както към обществото, така и към личността на свидетеля Д. посягайки
на телесната неприкосновеност на последния, без да се съобразява с това, че се
намира на публично място, в присъствието на множество граждани събрали се да протестират
именно срещу подобни своеволия и съзнавайки, че действията му са демонстративни и ще бъдат възприети от много по-широк кръг от хора и без
да се съобразява с това, че подобна саморазправа е несъвместима с установения в
държавата правов ред. Мотивът за нанесената телесна повреда е изцяло
хулигански, тъй като действия, и то в такъв обем и агресивност и в различни проявни форми, както
чрез физическа така и вербална агресия , не са били провокирани умишлено от
пострадалия и подсъдимия е съзнавал това. За да прецени дали телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди, съдът взе предвид всички
обстоятелства, установени във връзка с деянието, данните, установени по делото
за причината за възникване на инцидента и приетият от съда факт, че именно
умишлена провокация и застрашително действие от страна на подсъдимия е станала
причина изобщо за възникването му, както и неоправдано нервната реакция,
неотговаряща по интензитет на поводът за нея, мястото на деянието – характеризиращо се с
момент на повишена опасност от ескалация на напрежението и механизмът на деянието
– нанасяне на удар, отправяне на множество обидни реплики и заплюване на
пострадалия, който от своя страна не е дал умишлено повод на подсъдимия да извърши тези действия. Всички тези обстоятелства
обуславят наличието на допълващия
субективната страна на състава елемент- хулигански подбуди. С действията
си по гореописания начин подсъдимият Н. е засегнал като непосредствен обект
обществените отношения, свързани със защита на здравето и неприкосновеността на
личността. Налице е и грубо нарушаване на обществения ред, тъй като в
разрез с всички общоприети норми на обществен морал и поведение някой да напада
другиго без основателна причина, на обществено и наситено със социално напрежение
място, както е в конкретния случай. Предвид горното съдът не споделя
възражението изводимо от защитната теза, че в конкретния случай не е
налице хулигански мотив. В случая с оглед цялостния контекст на фактическата
обстановка съдът намира, че не е налице личен мотив, защото подсъдимия не е
познавал лично Д., но именно поради хулигански подбуди е предприел първото
действие срещу него, навлизайки грубо и заплашително в личното му пространство.
Дори и да не беше така и условно да
приемем тезата, че е налице последващ личен мотив за нападението над свидетеля Д.
поради бутането на телефона, то с оглед горните съображения наличието на възникналия личен мотив, също не
се отразява на съставомерността на деянието, както и
на квалификацията хулигански подбуди, тъй като както се изложи по-горе те
изначално са били налице. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно константната съдебна практика не винаги личния мотив изключва хулиганските
подбуди – в този смисъл е Решение № 425/22.12.2015 г., пост. по н.д. № 1169/2015
г., I н.с. ВКС. С горните си действия подсъдимият е
манифестирал личното си чувство на превъзходство над обществото, поставяйки
личната си потребност да се саморазправи с пострадалия над всичко – над
обществената потребност, над личната телесна неприкосновеност и над
закона.
От субективна страна престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК,
като деецът е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удар с ръка в долната
част на лицето и шията на пострадалия и физическото си превъзходство над него,
може да му причини телесно увреждане, но въпреки това пряко го е целял и искал,
воден от хулигански мотив, съображения за наличието на който бяха изложени.
Ето защо, съдът на базата и от анализа на
доказателствата намира, че е авторството
и вината на подсъдимия П.Н. в
извършването на горните две престъпления са доказани по несъмнен начин, поради което и го призна за виновен.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за всяко от престъпленията Съдът
отчете, като отегчаващо вината обстоятелство факта, че с деянията си
подсъдимият е осъществил независимо съставите на две отделни престъпления и
същото е извършено на място и по начин, създаващ опасност за допълнителна ескалация
на напрежението. Като отегчаващо вината обстоятелство се прецени и наличието на
лоши характеристични данни изводими от факта на предишните му осъждания, всички
те отново за същите по вид престъпления. Действително по отношение на
предходните му осъждания е постановена съдебна реабилитация , поради което и са
заличени последиците, които законите свързват със самото осъждане, но според
константната съдебна практика, същите доколкото охарактеризират личността на
подсъдимия имат стойност на характеристични данни, които се преценят от съда в
посочения по-горе смисъл.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
констатира чистото съдебно минало, поради коментираната реабилитация. Отчетоха
се и събраните доказателства за положителни
характеристични данни, свързани с личността на подсъдимия изразяващи се
в трудовата му и обществена ангажираност. За да определи справедливо наказание,
съдът се съобрази с горните обстоятелства , но като основен критерий прие
степента на обществената опасност на всяко от деянията. Съдът намира, че с
оглед конкретния начин на извършването им и степента, в която са засегнати правно
защитените обществени отношения свързани с личната неприкосновеност, а също и с
обществения ред и спокойствие, същите не са със изключително висока степен на обществена
опасност, която да надвишава значително тази на типичните престъпления от същия
вид. В това отношение съдът прецени и че съставомерния
резултат на второто престъпление е сравнително лек, поради действително лекото
нараняване, а и престъпните действия на подсъдимия са преустановени сравнително
бързо от него. По отношение на подсъдимия Н. съдът намери, че същият в конкретната ситуация
не може да се квалифицира като деец с
висока степен на обществена опасност. За да достигне до този извод съдът отново
прецени, че същият не е осъждан, след
постановената реабилитация.
След като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, Съдът
наложи наказания на подсъдимия П.К.Н. за всяко от престъпленията предмет
на обвинението както следва:
1. За
престъплението по чл. 325 ал.1 от НК наложи наказание при условията на
чл. 54 ал.1 от НК, като определи по-тежкото
от двете алтернативно предвидени наказания, а именно лишаване от свобода за
срок от шест месеца, което оразмери между минимума и средния размер на
предвидения в закона диапазон, както и кумулативно предвиденото наказание
Обществено порицание.
2. За
престъплението по чл. 131 ал.1 т. 12, във вр. чл. 130 ал. 1
от НК, съдът наложи
наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 ал. 1 от НК,
насочено към минимума, а именно в размер на
четири месеца лишаване от
свобода.
Тъй като двете престъпления се намират
в съотношение на идеална съвкупност, на
основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът
наложи на подсъдимия П.К.Н., едно общо
най-тежко наказание за горните две престъпления
в размер на шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 23 ал. 2 от НК присъедини към наложеното най-тежко наказание от
шест месеца лишаване от свобода и наказанието обществено порицание, което на
основание чл.52 от НК, постанови да се изпълни с публичното му обявяване, чрез
поставяне на присъдата на таблото за съобщения в сградата на Община – гр.
Бургас и на Община – гр. Асеновград, за срок от 15 дни.
По отношение на
подсъдимия Н., съдът намери, че са налице кумулативните предпоставки предвидени
в нормата на чл. 66 ал.1 от НК , а именно същият не е осъждан за престъпление
от общ характер на лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане на
целите на наказанието не е необходимо същият да го изтърпи реално, затова,
съдът отложи изпълнението на така
наложеното общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от
свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнението
на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
съдът приспадна времето, през
което подсъдимият П.К.Н. е бил
задържан по реда на ЗМВР, с постановление на Районна прокуратура Асеновград на
основание чл.64 ал.1 от НПК, както и времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от
03.07.2017 г. до 05.09.2017 г., като един ден задържане зачете за един ден лишаване от свобода.
Според преценката на
Съда, именно така определеното общо най-тежко наказание, като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца
и съответно най –добре би изпълнило
целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия,
Съдът възложи направените по делото
разноски, като осъди подсъдимия П.К.Н. на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати на частния обвинител П.Д.Д., с ЕГН **********, направените
от него разноски по делото в размер на 2000 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за упълномощения му повереник.
Съдът
осъди подсъдимия П.К.Н. на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати в полза на държавата,
по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 1228,91
лв., и по бюджета на съдебната власт, бюджетна сметка на Районен
съд–Асеновград, сумата от 288,00 лв. – и двете суми представляващи направени
разноски по делото.
По отношение на приложените по делото
веществените доказателства: 3 броя снимки, 4 бр. преносима външна памет /флаш
памет/ и 6 броя компактдиска, съдът постанови да останат приложени по делото,
след влизане на присъдата в сила.
Причините за извършване на престъпленията са
липса на чувство за отговорност от страна на подсъдимият по отношение на
собствените му действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и
утвърден в страната правов ред, телесната неприкосновеност и правата на
личността.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: