Решение по дело №5/2018 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 366
Дата: 18 юни 2018 г. (в сила от 12 юли 2018 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20185510100005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр.К., 18.06.2018 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд – К., гражданска колегия, в публично заседание на 11.06.2018 г., в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 5 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК с цена на иска 2 179,55 лева

 

Ищецът ***, че на 25.03.2015г. И.П.И., кандидатствал за отпускането на потребителски кредит като попълнил Искане за отпускане на потребителски кредит Профи К.Стандарт, като на същата дата дружеството му предоставило „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит" относно потребителски К."ПРОФИ К.Стандарт" с пакет от допълнителни услуги Бонус сума в размер на 1000 лева, с месечна вноска от 61,82 лв.,за срок от 24 месеца.Сочи, че на  25.03.2015г. бил сключен Договор за потребителски К.№ ******* между „П.КРЕДИТ Б." ЕООД като кредитор, от една страна и И.П.И., като длъжник от друга страна.Договорът бил сключен при следните параметри:По кредита: Сума на кредита 1000 лева; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската по кредита: 61,82 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР) 49.80%; Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Дата на погасяване: 10-то число от месеца; Дължима сума по кредита: 1483,36 лв.; по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 999,84 лв.; Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 41,66 лв.Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:Общо задължение: 2483,52 лв.Общ размер на вноската: 103,48 лв.

Сочи, че „П.К.Б." ЕООД изпълнило  точно и в срок задълженията си по договора, била преведена паричната сума в размер на 1000 лв. по посочената от И.И. банкова сметка.

Твърди, че  ответникът заплатил 6 месечни пълни вноски, като последното плащане било на 25.05.2016 г. и след изпадането му в забава съгласно уговореното в ч 12.3 от ОУ към Договор за потребителски К.на 20.10.2015 г.  същият  бил прекратен автоматично от страна на „П.К.Б." ЕООД, като до ответника И.И. било изпратено писмо уведомление на 21.10.2015 г.

Моли съда в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че ответникът не е бил уведомен редовно за прекратяване на договора, респективно за обявяване на предсрочната изискуемост, то съдът  да счете, че същият е редовно уведомен с получаването на препис от исковата молба.

Сочи, съгласно чл.12.4 от ОУ при прекратяване на договора за потребителски кредит,  ответникът дължал остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси, както и неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата.

Общият размер на задължението по договор № ******* възлизало на 2179,55 лева, включващо главница 1859,44 лева и неустойка 320,11 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу ответника И.П.И., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" № ******* в общ размер на 2179,55 лв. , включващо главница 1859,44 лева и неустойка 320,11 лева.

Претендира за разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначение особен представител адв. Н. Т. ***. На същия са редовно връчени  копия от исковата молба  и приложенията към нея.

Сочи, че  предявеният иск би бил основателен, ако ищецът докажел безспорно претенцията си по основание и размер. Оспорва претендираните с исковата молба суми. Твърди, че  процесният договор в частта относно допълнителния пакет услуги, наречен „Бонус" на стойност почти колкото кредита - 999,84 лв. бил нищожен поради накърняването на добрите нрави  и като сключен при крайна нужда при неизгодни условия. Твърди, че всички тези т.н. „Услуги" с тази цена противоречали на морала, на добрите нрави, освен това не  му били предоставени, когато е имал нужда от тях.

Сочи, че ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., изисквал при сключването на ДПК Кредитодателят да представи предварително на Кредитополучателя „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити" и „Общи условия" и „Погасителен план" към договора като неразделна част от него, които следвало да бъдат подписани от кредитополучателя. С исковата молба било представено Искане за отпускане на кредит от страна на ответника,  надлежно подписано от него на всяка страница. Но не било така със задължителния Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Той бил подписан само на последната страница. Сочи, че посочената информация била съществена по смисъла на чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП, поради което несвоевременното й предоставяне представлявало нелоялна търговска практика, чието прилагане било забранено съобразно нормата на чл. 68в от ЗЗП, както и със Заповед №675/08.08.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) потвърдена с Решение №5365/13.05.2015 г. постановено по адм.д. №6571/2014 г. на ВАС.

Твърди, че крайната цена на продукта и погасителният план по договора били съществени параметри на ДПК, което мотивирало потребителя да вземе съответното търговско решение и което вероятно не би взел, при положение, че бил запознат в детайли със същите. Сочи, че в случая ищцовото дружество използвало спрямо И.П.И. нелоялна заблуждаваща търговска практика. Посочва Решение № 5365 от 13.05.2015 г. по адм. д. № 6571/2014 г.

Сочи, че  съгласно трайно установената практика на ВКС, кредиторът бил длъжен да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди да предприема действия по принудителното му събиране. По делото нямало данни за такова уведомяване на длъжника. В представеното уведомление по делото нямало данни да е изпратено и  получено от ответника. Твърди, че нищожна била клаузата в процесния договор, която уговаряла автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при определени условия.

 

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

 

 Не се спори по делото, а това се установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № ****/2017 г. по описа на РС-К., че по отношение на И.П.И., ЕГН **********  въз основа на заявление от ****.2017 г. от заявителя “П.Кредит Б.” ЕООД ***, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.

Към исковата молба е приложено заверено копие от Искане за отпускане на потребителски кредит  Профи кредит стандарт с № *******от дата 25.03.2018 г., от което е видно, че ответникът И.П.И. е кандидатствал за к.в размер на 1 000.00 лева за срок на погасяване 24 месеца с размер на месечна вноска 103,48 лева с дата на погасяване 10-то число на месеца, към ищцовото дружество. Ответникът е подписал искането, като е предоставил лична информация за: постоянен и настоящ адрес; за трудовата си заетост и осигурителния си доход; за месечните си  разходи; за кредитната си   задлъжнялост към банкови и финансови институции, както и е предоставил данни на лице за контакт. От своя страна ищцовото дружество е предоставило на И.П.И. Стандартен европейски формуляр от 25.03.2018 г., в който е предоставена информация за потребителския кредит, който също е подписан от същия.

            С приложено заверено копие на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *******, сключен между „П.кредит Б.“ ЕООД с ЕИК ********* като кредитор и И.П.И., ЕГН ********** като клиент, кредиторът е предоставил на кредитополучателя  потребителски к.Профи к.стандарт с пакет от допълнителни услуги Бонус със срок на кредита 24 месеца, като общото задължение на кредита и допълнителните услуги е в размер на 2 483,52 лева, като общият размер на месечната вноска е 103,48 лева.

            Към договора за кредит са приложени декларации, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия на „П.кредит Б.“ ЕООД, погасителен план, всички подписани от ответника по делото И.П.И..

            От приложено по делото заверено копие от преводно нареждане от дата 27.03.2015 г. е видно, че „П.кредит Б.“ ЕООД е превело сумата от 1000,00 лева на И.П.И. с основание за плащане ******* /какъвто е номера на кредита/.

            От извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ******* от дата 28.12.2017 г. е видно, че са платени 6 пълни вноски от кредита, като последната вноска е платена на 25.05.2016 г. Остатъчната сума за плащане по кредита е в размер на 1859,44 лева. 

            Поради изпадането на кредитополучателя в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия /„при прекратяване на ДПК на основание чл. 12.3 от ОУ КЛ/СЛ дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси, както и неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата“/  към Договор за потребителски кредит,  на 20.10.2015г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на кредитора, като до ответника е изпратено писмо-уведомление от дата 21.10.2015 г.  Съгласно уговореното в чл. 12.4 от ОУ при прекратяване на договора за потребителски кредит на осн. чл. 12.3 от ОУ на ответника е начислена неустойка в размер на 320,11 лева.

 

  От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

            Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника  при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му.  От така приетата от съда фактическа обстановка, описана по-горе, следва, че страните по спора са сключили договор за заем, за който са приложими разпоредбите на чл.240 и следващите Закона за задълженията и договорите. Съгласно тези разпоредби заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е двустранен, консенсуален, възмезден, реален. За да възникне заемно правоотношение по силата на процесния договор, е необходимо да се установи, че в случая паричните средства реално са предадени от заемодателя на заемателя. Предаването като действие се обективира в даване на парите от заемодателя и в получаването им от заемателя, като даването и получаването са в корелативна връзка.

Безспорно по делото се установи, че с подписване на процесния договор за потребителски кредит  Профи кредит стандарт  за сума в размер на 1000,00 лева ответникът се е  съгласил  с условията му, полагайки подпис под договора за кредит, искането за кредит, стандартния  европейски формуляр, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и общите условия на ищцовото дружество.

  Между страните възникнало облигационно правоотношение по силата на сключеният договор. Същият е породил целените правни последици. Установи се, че ответникът е знаел какви са били условията на договора и с подписването му  се  е съгласил с тях. Същият е подписал и всички документи, съпътстващи договора за кредит.  По делото се доказа по безспорен и категоричен начин, че е налице  неизпълнение на поетите от ответника   договорни задължения, поради което същият  дължи и следва да заплати на ищцовото дружество исковите суми.

С оглед на изложеното съдът намира, предявените искове за основателни и доказани и като такива  следва да бъдат уважени.

 

Относно разноските в заповедното и исковото производство:

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъдe осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2017г. по описа на РС- К. съдебни и деловодни разноски в размер на 143,59 лв.

 В производството по гражданско дело № 5/2018г. ищецът има разноски в общ размер на 763,82 лева, от които 80,82 лева държавна такса и 300,00 лева юрисконсултско  възнаграждение и 383,00 лв. депозит за особен представител.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът  следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на  763,82 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.И.,  ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на П.КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. Н. Н.,  И.Х. Г. – управители, чрез пълномощника си юрисконсулт П. Б. П. по Заповед за изпълнение № ****/****.2017 г. по ч.гр.д. № ****/2017 г. по описа на РС-К. следните суми: 1859,44 лева  /хиляда осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ главница; 320,11 лева /триста и двадесет лева и единадесет стотинки/ неустойка; законната лихва  върху главницата, считано от ****.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА  И.П.И.,  ЕГН ********** с адрес: *** да заплати  на П.КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. Н. Н.,  И. Х. Г. – управители, чрез пълномощника си юрисконсулт П. Б. П.   по Заповед за изпълнение № ****/****.2017г.  по  ч.гр.д. № ****/2017г. по описа на РС - К. сумата от 143,59 лева /сто четиридесет и три лева и петдесет и девет стотинки/  разноски по заповедното производство.

 

 

ОСЪЖДА „И.П.И.,  ЕГН ********** с адрес: *** да заплати  на П.КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. Н. Н.,  И. Х. Г. – управители, чрез пълномощника си юрисконсулт П. Б. П.   направените съдебни и деловодни разноски в размер на 763,82  лева  /седемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Стара Загора.

                                                         

            

          След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2017 г. по описа на РС-К..

                                                                 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: