М О Т И В И
към присъда № 50 от
03.04.2019 година
по н.о.х.дело № 752
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година:
Обвинението против подсъдимата И.М.Ф., ЕГН
**********, е за това, че на 20.06.2018 год. в гр.Стара
Загора в хотел „Ефир“ отнела чужди
движими вещи – 1 бр. златен ланец, 25 грама, 14 карата, на стойност
1475 лева, 1 бр. златна висулка, 5 грама, 14 карата, на стойност
295 лева и 1 бр. мобилен
телефон "Айфон А
1586" c IMEI ...на стойност
489,87 лева, всичко на обща стойност 2259,87 лева, от владението
на собственика им А.С.с двойно
гражданство – руско и немско, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата е извършена повторно в немаловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28,
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа обвинението.
Пледира подсъдимата да
бъде призната за виновна, като й бъде определено
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, чийто размер да бъде намален с
една трета, без да взема отношение относно начина на изтърпяването му.
Служебният защитник адв.Б.Б.
не оспорва обвинението и моли на подзащитната му да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като също не изразява
становище относно начина на изтърпяването му.
Подсъдимата И.М.Ф. се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, като при условията на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
В случая пострадалият от престъплението руски и немски гражданин - А.С., не е посочил адрес за
призоваване в страната, поради което по аргумент от чл.75, ал.3 и чл.271, ал.5
от НПК не беше призован и делото беше разгледано в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата И.М.Ф. е осъждана, както следва:
с присъда по н.о.х.дело № 1512/2014 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила
на 28.10.2014 год., за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, извършено на
02.03.2014 год., на „обществено порицание“, изпълнено на 06.11.2014 год., за
което й осъждане е била реабилитирана по право, но от изпълнението на това
наказание към датата на извършване на настоящото й деяние не са изминали пет
години – чл.30 от НК, поради което последното се явява извършено повторно по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК;
по чл.78а от НК за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК с решение по
а.н.дело № 2569/2017 год. на РС-Несебър, влязло в сила на 07.02.2018 год.;
с определение за одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателното производство по н.о.х.дело № 2070/2018 год. на РС-Стара Загора,
влязло в сила на 02.08.2018 год., за престъпление по чл.198, ал.1 от НК,
извършено на 21.06.2018 год., на „лишаване от свобода“ за срок от една година и
три месеца;
с определение за одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателното производство по н.о.х.дело № 2071/2018 год. на РС-Стара Загора,
влязло в сила на 02.08.2018 год., за престъпление по чл.198, ал.1 от НК,
извършено на 05.07.2018 год., на „лишаване от свобода“ за срок от една година;
с определение за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело №
807/2018 год. на РС-Казанлък, влязло в сила на 24.08.2018 год., за престъпление
по чл.195, ал.1 от НК, извършено на 13.04.2018 год., на „лишаване от свобода“
за срок от една година;
с определение по ч.н.дело № 1083/2018 год. на РС-Казанлък, влязло в сила на
26.10.2018 год., на основание чл.25 от НК на подсъдимата Ф. е било определено
едно общо наказание за деянията, предмет на осъжданията й по гореизброените
н.о.х.дела, а именно лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца,
като с определение по н.о.х.дело № 1299/2018 год. на РС-Казанлък, влязло в сила
на 27.12.2018 год., на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено ефективното му
изтърпяване при първоначален „общ“ режим;
с определение за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело №
1299/2018 год. на РС-Казанлък, влязло в сила на 28.11.2018 год., за престъпление
по чл.195, ал.1 от НК, извършено на 11.11.2018 год.,
на „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца при първоначален „общ“ режим
на изтърпяване.
На
20.06.2018 год. около
03,00 часа – 04,00 часа
св.А.С.с двойно (руско и немско) гражданство
бил в дискотека „Планета“ в гр.Ст.Загора, където се запознал
с подсъдимата И.М.Ф.. Св.С.предложил
на подсъдимата Ф. да отидат в хотелската
му стая и тя се съгласила.
Двамата отишли в стаята на св.С.в
хотел „Ефир“ в гр.Стара Загора, където св.С.влязъл в банята да се
изкъпе. Докато св.С.бил в банята, подсъдимата Ф. откраднала от
якето на св.С.1 бр. златен ланец,
25 грама,
14 карата, 1 бр. златна висулка,
5 грама, 14 карата, с форма на еврейска
звезда, висяща на ланеца,
и 1 бр. мобилен телефон „Айфон А 1586“
c IMEI ...(Айфон 6), след което излязла от хотела.
Около 08,30 часа подсъдимата Ф. се качила
в таксиметровия автомобил на св....и му
казала да я закара до заложна
къща. Тъй като било рано,
повечето заложни къщи били още
затворени, а в двете, които били отворени, отказали да купят
от подсъдимата Ф. откраднатия от нея златен
ланец. Подсъдимата Ф. се оплакала на
св.Люцканов,
че отказали да купят злато
от нея. Св.Люцканов видял,
че в чантичката на подсъдимата Ф. имало и мобилен телефон „Айфон А 1586“
и я питал защо не заложи него,
но тя отговорила,
че бил на
баща й и затова не може да
го залага. Подсъдимата Ф. казала на
св.Люцканов,
че няма пари
да му плати
сметката за таксито – 20 лв., затова му оставила
дебитната си карта от „Уникредит Булбанк“
като гаранция, че ще му
плати сметката по-късно, след което отишла с автобус до гр.Казанлък.
В гр.Казанлък подсъдимата Ф. срещнала св..., на която имала
да връща пари, и затова й дала златния ланец
и златната висулка, вместо парите. Св...веднага отишла при св...в
заложна къща „ВВМ“, находяща се в гр.Казанлък
срещу хотел „Терес“, където поискала да продаде
само златния ланец, като оставила
златната висулка в себе си. Св...се консултирала дали ланеца е златен
със златар – св..., който го
проверил и потвърдил, че е златен. Св...купила от св...ланеца, след което
го продала на св.Петров, който се
занимавал с изкупуване на златни предмети
за рециклиране. Още същия ден
ланецът
бил изпратен за претопяване в гр.Раковски.
Св.Люцканов предал с протокол
за доброволно предаване дебитната карта от „Уникредит Булбанк“
на името на подсъдимата И.Ф..
Св...предала с протокол за доброволно предаване
1 бр. златна висулка,
5 грама, 14 карата, с форма на еврейска
звезда.
Подсъдимата Ф. предала с протокол
за доброволно предаване 1 бр. мобилен телефон „Айфон А 1586“
c IMEI ...„.
Според изготвената на досъдебното производство оценителна експертиза пазарната стойност на откраднатите
от подсъдимата Ф. вещи към датата на отнемането е, както следва: 1 бр. златен ланец,
25грама, 14 карата – 1475 лв.,
1 бр. златна висулка,
5 грама, 14 карата – 295 лв., 1 бр. мобилен
телефон „Айфон А 1586“
c IMEI ...– 489,87 лв., общо – 2259,87
лв.
Предвид високия размер на причинените имуществени вреди и осъжданията на
подсъдимата извършеното от нея деяние не представлява маловажен случай.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимата по реда
на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство (показанията на
свидетелите А.С., Ю.Х., А.К.И., М.С.Л., А.И.М.и К.В.П., обективирани
в протоколите за разпитите им, копие на документ за самоличност на св.А.С.,
протоколи от 20.06.2018 год. за разпознаване на лице, протоколи за доброволно
предаване от 22.06.2018 год., протокол за доброволно предаване от 20.06.2018
год., протокол от 30.07.2018 год. за оглед на веществени доказателства,
съдебно-оценителна експертиза от 22.08.2018 год., протокол от 09.10.2018 год. за оглед на
веществени доказателства, декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимата от 28.01.2019 год. и 06.03.2019 год.), както и от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справка за
съдимост на подсъдимата с преписи от бюлетините й за съдимост), като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че
събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради което и не се
налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за безспорно доказано,
че по описания по-горе начин подсъдимата И.М.Ф., ЕГН
**********, е осъществила от обективна страна престъпния състав на чл.195,
ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, като на 20.06.2018 год. в гр.Стара Загора в
хотел „Ефир“ отнела чужди движими
вещи – 1 бр. златен ланец, 25 грама, 14 карата, на стойност
1475 лева, 1 бр. златна висулка, 5 грама, 14 карата, на стойност
295 лева и 1 бр. мобилен
телефон "Айфон А
1586" c IMEI ...на стойност
489,87 лева, всичко на обща стойност 2259,87 лева, от владението
на собственика им А.С.с двойно
гражданство – руско и немско, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата е извършена повторно в немаловажен случай.
За да признае подсъдимата за виновна в извършването на гореописаното
престъпление, съдът прие, че тя е извършила деянието си под формата на пряк
умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е било
извършено, и самопризнанията на подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй
като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така по
отношение на субективните признаци на извършените деяния.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида
и размера на наказанието съдът
взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода от една до десет години;
изразеното от подсъдимата критично отношение към извършеното, тежкото й
материално положение и имотно състояние според декларацията й в тази насока,
приложена към досъдебното производство, младата й възраст и възстановяването на
част от вещите, предмет на престъплението, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства (направените от нея самопризнания не биха могли да
бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят
провеждането на поцедурата по Глава двадесет и седма
от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при определяне на
наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл.373, ал.2 във връзка с
чл.58, ал.1 от НК – намаляване на размера му с една трета);
високият размер на причинените имуществени вреди и осъжданията на
подсъдимата, последващи извършването на настоящото й
деяние, които съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК, предвиждаща намаляване на размера
на определеното наказание „лишаване от свобода” с една трета.
Воден от гореизложеното, съдът определи на подсъдимата И. ..Ф. наказание
при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства, а именно – „лишаване
от свобода” за срок от две години (двадесет и четири месеца), като на основание
чл.58а, ал.1 от НК намали неговия размер с една трета (осем месеца) и й наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца.
Имайки предвид, че настоящото деяние е било извършено от подсъдимата в
условията на реална съвкупност (преди за което и да е от тях да е имало влязла
в сила присъда) с деянията, предмет на последващите й
осъждания, но деянието, предмет на осъждането й по н.о.х.дело № 1299/2018 год.
на РС-Казанлък, не е било извършено в условията на реална съвкупност с
деянията, предмет на осъжданията й по
н.о.х.дело № 2071/2018 год. на РС-Стара Загора и н.о.х.дело № 807/2018
год. на РС-Казанлък, съдът, изхождайки от принципа за най-благоприятното
съчетание на наложените наказания, на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23,
ал.1 от НК групира наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимата с наказанията, наложени й по н.о.х.дело № 2070/2018 год. на РС-Стара
Загора, н.о.х.дело № 2071/2018 год. на РС-Стара Загора и н.о.х.дело № 807/2018
год. на РС-Казанлък, като й определи и наложи едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях: „лишаване от
свобода“ за срок от една година и четири месеца.
Имайки предвид, че предмет на конкретната реална съвкупност са общо четири
тежки умишлени престъпления, като в изпитателния срок на наложеното за три от
тях общо наказание подсъдимата е извършила деянието, предмет на предпоследното
й (преди настоящото) осъждане, съдът намери, че за постигане целите наказанието
и преди всичко за поправянето на подсъдимата размерът на определеното й с
настоящата присъда общо наказание следва да бъде увеличен с още два месеца
лишаване от свобода, както и че следва да бъде постановено ефективното
изтърпяване на определеното увеличено общо най-тежко наказание, поради което на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.24 от НК съдът увеличи размера на определеното и наложено с настоящата присъда общо
най-тежко наказание на подсъдимата с още два месеца лишаване от свобода, при което увеличеното й общо
най-тежко наказание стана „лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца, като на основание чл.25, ал.4 от НК постанови
също да се изтърпи при първоначален „общ” режим съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнението
времето, през което подсъдимата е била задържана по настоящото наказателно
производство с постановление на прокурора, считано от 28.01.2019 год., и
времето, през което спрямо подсъдимата е била взета мярка за неотклонение
„домашен арест“, считано от 30.01.2019 год., като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимата да заплати на Държавата
в полза на МВР
по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата
от 190,07 лева (сто и деветдесет
лева и седем стотинки), представляваща направени разноски по досъдебно производство № 1959-зм-573/2018 год. на Първо РУ към ОД на
МВР гр.Стара Загора.
Съдът постанови веществените доказателства – 1 бр. златна висулка, 5 грама,
14 карата и мобилен телефон „Айфон А 1586“ с IMEI ...„, намиращи на съхранение в Първо РУ към ОД на МВР
гр.Стара Загора съобразно предавателно-приемен протокол на лист 58 от
досъдебното производство, да бъдат върнати на собственика им – А.С.от
гр.Хамбург, Федерална Република Германия, ул.„Вексщрасе“
№ 31, а вещественото доказателство – дебитна карта № .., издадена от „Уникредит Булбанк“ на името на И.Ф., приложена на лист 25
от досъдебното производство, да бъде върнато на собственика му – подсъдимата.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: