О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№445
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, район Люлин,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”, №25, Офис сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез
юрисконсулт А.Б. срещу Разпореждане №1285
от 14.06.2019г. постановено по ч.гр.д.№426 по описа за 2019г. на Районен съд – Тетевен,
с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за вземане в размер на 21 774.76 лева, частично претендирана
главница, представляваща 62 броя неизплатени вноски за периода от 14.03.2021 г.
до 14.04.2026 г., законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението
в съда, обезщетение за забава в размер на 476.64 лева от 01.11.2018г. до
03.06.2019г. на основание договор за
потребителски паричен кредит №2226371, сключен на 13.04.2016г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и А.И.К. и разноските в заповедното производство.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение с мотива, че искането не е подсъдно на районен съд, тъй
като е с цена на иска над 25 000.00 лева, за което излага следните
съображения:
Твърди, че постановеното
разпореждане противоречи изцяло на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК, където категорично
е възприето становището, че заявление за издаване на заповед за изпълнение за частично
предявена сума, чийто общ размер надхвърля 25 000.00 лева отговаря на
изискванията на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, за което е изложено становище. С
оглед на задължителния характер на постановените
тълкувателни решения на ВКС, ОСГТК, които обвързват съдилищата следва да се
приеме, че постановеното решение на първоинстанционният съд е неправилно е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Моли и за
разноските направени в заповедното
производство.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено изцяло
заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество съдът
приема следното:
Производството пред
първоинстанционният съд е образувано по заявление на заявителя „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист против длъжника А.И.К., ЕГН ********** по реда на чл.410 от ГПК за парично вземане в размер на 21 774.76 лева, частично претендирана
главница, представляваща 62 броя неизплатени вноски за периода от 14.03.2021 г.
до 14.04.2026 г., законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението
в съда, обезщетение за забава в размер на 476.64 лева от 01.11.2018г. до
03.06.2019г. върху сумата 21 774.76 лева.
Районният
съд е отхвърлил заявлението с мотива, че производството не му е подсъдно, тъй
като условието за родова подсъдност, свързано с цената на иска, залегнало в
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, е част от фактическия състав обуславящ допустимостта
и основателността на заявлението. Заповедният съд посочил, че служебно му е
известно обстоятелството, че на производство пред Районен съд – Тетевен е
висящо и ч.гр.д.№425 по описа за 2019г. по повод заявление по реда на чл.410 от ГПК със идентични заявител и длъжник, като в т.12 в заявлението са изложени
едни и същи факти, като по двете заповедни производства претендираното вземане,
представлява част от едно общо вземане основано на Договор за потребителски
паричен кредит №2226371, сключен на 13.04.2016г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД цедирано на заявителя „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД.
Направените
от заповедния съд изводи не се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в
чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този
смисъл т.2б от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК. Преценката на съда относно
основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в
заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание
и размер вземане.
В случая е заявено
искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в размер
на 21 774.76 лева - главница, представляваща 62 броя неизплатени вноски за
периода от 14.03.2021 г. до 14.04.2026г., законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението,
обезщетение за забава в размер на 476.64 лева от 01.11.2018г. – датата на
получаване на уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането
до 03.06.2019г. – датата на постъпване на заявлението в съда върху главницата в
размер на 21 774.76 лева, които вземания заявителят е посочил, че представляват
част от вземане на основание Договор за потребителски паричен кредит
№2226371, сключен на 13.04.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и А.И.К..
Съгласно т.2а от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК допустимо е издаване на заповед
за изпълнение за част от вземане, чийто общ размер е над 25 000.00 лева,
тъй като преценката за допустимост се извършва въз основа на размера на
вземането, за което е подадено заявлението. С оглед на така възприетото
становище и задължителния характер на постановените тълкувателни решения,
настоящата инстанция намира, че заявлението съдържа искане, което е надлежно
конкретизирано по основание и размер, затова следва да се издаде заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираното вземане.
При изложеното,
обжалваното разпореждане се явява
неправилно и следва да бъде отменено, а делото се върне на Районен съд –
Тетевен, за издаване на заповед за изпълнение по заявление постъпило с молба с
вх.№5925 от 02.09.2019г. на Окръжен съд – Ловеч и разноските направени в
първоинстанционното производство в размер на 445.03 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.00 лева, както и разноските
направени пред настоящата инстанция в размер на 222.50 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 70.00 лева или общо за сумата 807.53 лева.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№1285 от 14.06.2019г. постановено по ч.гр.д.№426 по описа за 2019г. на Районен
съд – Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 21 774.76 лева,
частично претендирана главница, представляваща 62 броя неизплатени вноски за
периода от 14.03.2021 г. до 14.04.2026 г., законната лихва върху главницата от
депозиране на заявлението в съда, обезщетение за забава в размер на 476.64 лева
от 01.11.2018г. до 03.06.2019г. на основание Договор за потребителски паричен кредит
№2226371, сключен на 13.04.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и А.И.К.
и разноските в заповедното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, Столична община, район Люлин, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, №25, Офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт А.Б. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.И.К., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, за заплащане на сумите: в размер на 21 774.76 лева, частично
претендирана главница, представляваща 62 броя неизплатени вноски за периода от
14.03.2021 г. до 14.04.2026г., законната лихва върху главницата от депозиране
на заявлението в съда - 03.06.2019г., обезщетение за забава в размер на 476.64
лева от 01.11.2018г. до 03.06.2019г. върху главницата от 21 774.76
лева, на основание Договор за потребителски паричен кредит
№2226371, сключен на 13.04.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и А.И.К.,
както и за сумата 807.53 лева, представляваща съдебно деловодни
разноски в двете инстанции.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Тетевен за издаване на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК, съобразно настоящето
определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: