Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 70                    21 февруари 2020 г.                град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, на 19 февруари 2020…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Катерина Маджова………………………..…като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА………………. гр. дело № 71 по описа  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                               Предявен е иск с правно основание чл.127 ЗЗД.

           Ищцата М.И.К. твърди, че ответникът Ц.К.Ц., в качеството на кредитополучател, и Е.Д.Д., с която живее на съпружески начала, в качеството си на солидарен длъжник, и тя (ищцата), също в качеството си на солидарен длъжник, сключили с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД договор за потребителски кредит № 1704182112304900 от 02.06.2017 г., по силата на който кредитополучателят получил сумата от 36 575 лв. Твърди, че през месец октомври 2018 г. получила обаждане от банката-кредитор, че ответникът е спрял да обслужва кредита и не могат да се свържат с него, както и че вторият ответник не отговаря на обажданията им. Уведомили я,че съгласно договора до края на месеца трябвало да започнне да обслужва кредита. В последствие било образувано  ч.гр. дело №6248/2018 год. по описа на PC - Стара Загора и  банката се снабдила с изпълнителен лист. Било образувано изпълнително дело и ЧСИ наложил възбрана върху притежаваните от нея наследствени недвижими имоти. Наложило се да продаде жилището си с разрешение на банката за сумата от 49 874 лв.  и така да заплати задължението към нея, както и задълженията по изпълнителното дело общо 46 142,16 лв. Не могла да се свърже с ответниците. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата 46142,16 лв.

           Ответниците Ц.К.Ц. и Е.Д.Д. чрез особения им представител адв. Г. вземат становище, че с подписването на договора за банков кредит като съдлъжник ищцата е знаела за отговорността, която поема при евентуално необслужване на кредита. След информиране от страна на банката, че не са внасяни дължимите месечни вноски и тя като солидарен съдлъжник трябвало да го направи, същата не е предприела никакви действия. Допуснала е кредитът да стане предсрочно изискуем, оттам банката е образувала ч.гр. дело, след което се е снабдила с ИЛ и е образувано изп. дело. С това си бездействие ищцата е допринесла за многократно увеличение на задължението, което е платила и за което претендира неоснователно.

                   Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и приложимото право, намери за установено следното:

                   Страните са съконтрагенти, заедно с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по договор за потребителски кредит от 02.06.2017 г., по  силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя Ц.К.Ц. думата от 36 575 лв. за рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Уговорен е краен срок за погасяване на кредита – 15.06.2027 г. Кредитополучател е Ц.К.Ц., а ищцата и другата ответница  Е.Д.Д. – солидарни длъжници. Със заповед № 3587 от 12.12.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 6248/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на заявителя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД  сумата от 35 709,54 лв. за главница, 1 693,84 лв.  лихва за периода от 15.09.2017 г. до 25.09.2018 г., 274,33 лв. наказателна лихва за периода от 15.10.2017 г. до 06.12.2018 г., 1 002,33 лв. наказателна лихва за периода от 26.09.2017 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20197660400087 по описа на ЧСИ К.А.. С договор за покупко-продажба от 25.03.2019 г. обективиран в н.а. № 9, т.ІІІ, рег. № 5665, дело № 345/2019 г. по описа на нотариус Д.Н.с № 181 по списъка на НК, ищцата е продала на Н.И.С.апартамент за сумата от 49 874 лв., която е била изплатена от купувача по следния начин: 3 093,01 лв.  за погасяване на задълженията на продавача по изп.д. № 87/2019 г. по описа на ЧСИ К.А.; 672 лв. и отделно 35,15 лв. за погасяване на задължение на продавача по същото изпълнително дело, а 42 942 лв. е преведена по сметка на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за погасяване на задължение на продавачката към банката. Останалата част от сумата е изплатена на подавачката по нейна банкова сметка.

                   ***-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че сумата по дадения кредит е била преведена по сметка на ответника Ц.К.Ц.. От преведената сума са удържани  за погасяване на стар кредит, застраховка, рефинансиране на задължения, банкови такси и трансвер към сметката, обслужваща дебитната карта на Ц.. До м. май 2018 г. погасителните плащания по кредита са извършвани от него, с изключение на сумата от 10 лв., внесена в брой от ответницата Е.Д. на 26.09.2017 г. Кредитът е погасен изцяло от ищцата М.И.К. на 25.03.2019 г.

                   При така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск е основателен. Съображенията за това са следните:

                   Съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно – чл.127, ал.1 ЗЗД. В отношенията с кредитора всеки от солидарните длъжници дължи цялата сума по сключения договор за банков кредит – главница, лихви и такси, и може да се освободи от отговорност, ако общото задължение е изпълнено изцяло. Във вътрешните отношения между съдлъжниците те дължат по равно, освен ако не е установено друго от отношенията между тях. Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. Освен това, когато едно от солидарно задължените лица се е възползувало изцяло от дължимата сума, то следва да понесе задължението изцяло.

                   В настоящият случай са въведени твърдения и са представени доказателства за изключване на презумпцията по чл.127,ал.1 ЗЗД – т.е. това, което е платено на кредитора не следва да се понася по равно от съдлъжниците. Както бе посочено по-горе, по делото е установено, че кредитополучател и длъжник по сключения договор за банков кредит е ответникът Ц., а ищцата и ответницата  Е.Д.Д. са само солидарни длъжници. След м. май 2018 г. кредитополучателят не е заплащал месечните вноски на определения падеж за погасяване на кредита. Остатъкът е изплатен изцяло от ищцата, в т.ч. главница, лихви, дължими такси за управление на кредита, както и разходите за принудителното изпълнение. Частта на всеки от солидарните съдлъжници не е равна и това следва от техните вътрешни отношения, белязани от факта, че сумата по кредита е получена само от единия от тях – Ц., и изразходвана за погасяване на негови задължения. Следователно ищцата може да претендира от ответниците не само това, което съставлява изпълнение в повече от нейната част, а всичко, което е платила.

                   Неоснователно е възражението на особения представител на ответниците, че с поведението си ищцата е допуснала задължението към банката кредитор да се увеличи многократно от натрупани суми за наказателни лихви, такси и разноски. Това е ирелевантно за правото на ищцата да получи това, което е платила. Видно е, че разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК не съдържа такава предпоставка. От друга страна, от доказателствата по делото е установено, че ответникът Ц. е този, който е изпълнявал задължението и който е преустановил плащането. Банката кредитор не е предявявала претенции към другите съдлъжници. По делото нито се твърди, нито се доказва, че той е уведомил по някакъв начин ищцата, че е преустановил плащането. Само в този случай би могло да се мисли за основателността на подобно възражение. 

                   С оглед на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата солидарно, тъй като във вътрешните им отношения всеки от тях дължи плащане на солидарния длъжник, който е платил. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят дължимата държавна такса, както и заплатеното адвокатско възнаграждение за особения представител.

 

                   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                   ОСЪЖДА  Ц.К.Ц. ***, ЕГН **********, и Е.Д.Д. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М.И.К. ***, ЕГН **********, сумата от общо 49 874 лв. (четиридесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева), представляваща заплатеното от нея задължение по договор за потребителски кредит от 02.06.2017 г. на „Райфайзенбанк (България) ЕАД, и заплатените държавни такси и разноски на ЧСИ К.А. по изп.д. № 20197660400087, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Ц.К.Ц. ***, ЕГН **********, и Е.Д.Д. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Стара Загора сумата от 1 994,96 лв. за дължимата държавна такса, както и сумата от 1 915 лв. да платеното от бюджета на съда възнаграждение за особения им представител.

                  

                            Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: