№ 10671
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110149940 по описа за 2021 година
Ищецът /ЮЛ/ е предявил против М. П. Р. и С. П. Х. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.
86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имот -
апартамент № /№/, находящ се в /адрес/, абонатен № /№/:
-от ответницата М. П. Р., като собственик на 1/6 ид.ч. от имота ищецът претендира
следните суми: сумата от 60,48 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода - м.07.2016г. - м.04.2019г„ ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 10,86 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2017г. до 02.09.2020г.; сумата от 1,82 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017г. - м.04.2019г., ведно със
законната лихва считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 0,27 лева - мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до 02.09.2020г.
-от ответницата С. П. Х., като собственик на 1/6 ид.ч. от имота ищецът претендира
следните суми: сумата от 60,48 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода - м.07.2016г. - м.04.2019г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 10,86 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2017г. до 02.09.2020г.; сумата от 1,82 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017г. - м.04.2019г., ведно със
законната лихва считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 0,27 лева - мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до 02.09.2020г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответниците /последните като собственици на визирания по-
горе имот при съответните квоти/, са се намирали в облигационни отношения, като е
доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
1
страна ответниците били неизправна страна, тъй като останали задължени за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължали и
обезщетение за забавено изпълнение.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от /ЮЛ/,
поради което претендира и заплащане на цената на услугата дялово разпределение и
мораторна лихва върху нея.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. П. Р. е подала отговор на ИМ, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че тя не ползва процесния
имот, доколкото титуляр на абонатния номер била Н. П. Р., която живеела в имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. П. Х. е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не тя ползва имота, а Н. Р..
Твърди, че съсобствеността върху процесния имот е прекратена на 22.06.2018г., доколкото
на посочената дата било влязло в сила решение по гр.д. № 18515/2015г. на СРС, 76 състав, с
което процесното жилището било поставено в дял на Н. П. Р.. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения от ищеца Договор за доброволна делба от дата 10.05.2004г. /л. 15-18
от делото/ се установява, че на посочената дата П. Р. Г., Н. П. Р. и М. П. Р. са постигнали
съгласие относно делбата на следните имоти: апартамент № /№/, находящ се в /адрес/, ведно
с припадащото му се мазе; магазин № /№/, находящ се на същия адрес във вх. А, ведно с
припадащия му се склад; гараж № /№/, находящ се в бл. /№/, в /адрес/. Страните са се
съгласили П. Р. Г. и Н. П. Р. да получат в дял апартамент № /№/, находящ се в /адрес/, ведно
с припадащото му се мазе; магазин № /№/, находящ се на същия адрес във вх. А, ведно с
припадащия му се склад, а М. Р. да получи в дял гараж № /№/ на посочения по-горе адрес.
От представената по делото искова молба с вх. № 5046 от 03.04.2015г. /л. 20-22 от
делото/ се установява, че въз основа на нея е образувано гр.д. № 18515/2015г. на 76 състав
при СРС за делба на няколко имота, между които и процесния такъв - апартамент № /№/,
находящ се в /адрес/. Страни по делото са били М. П. Р., С. П. Х. и Н. П. Р..
Видно от приетото Решение на СРС, 76 състав по гр.д. № 18515/2015г. от дата
14.02.2017г. /л. 136-139 от делото/, същото е влязло в сила на 27.03.2017г., като съдът е
допуснал делба по отношение на няколко имота, между които и апартамент № /№/, находящ
се в /адрес/. Делбата е допусната между М. П. Р., С. П. Х. и Н. П. Р. при следните квоти: за
М. Р. – 1/6 ид.ч., за С. Х. – 1/6 ид.ч. и за Н. Р. 4/6 ид.
Видно от приобщеното по делото решение на СРС, 76 състав по същото гражданско
дело от дата 24.04.2018г. /л. 140-148 от делото/, съдът на основание чл. 353 ГПК е поставил
в дял на Н. П. Р. апартамент № /№/, находящ се в /адрес/, като е осъдил поледната да
заплати съответните суми на М. Р. и С. Х. за уравняване на дяловете. С решението си съдът
е осъдил Н. Р. на основание чл. 344 ал. 2 ГПК да заплаща на С. П. Х. по 200 лева месечно
обезщетение за това, че е лишена от ползването на своята 1/6 ид.ч. от ап. № /№/, считано от
12.10.2017г. до окончателното извършване на делбата.
Видно от решение на СГС от 22.04.2021г. по гр.д. № 7040/2019г., въззивният съд по
жалба на С. П. Х. е отменил решението на СРС, 76 състав по втората фаза на делбата в
частта, в която съдът е отхвърлил частично претенцията на С. Х. срещу Н. Р. за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване на ап. № /№/, като вместо това е постановил Н. Р.
да заплати на С. Х. сумата от 6438,73 лева – представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на апартамента и в периода от 06.03.2014г. до 12.10.2017г. СГС е отменил и в
други части решението на първата инстанция, които съдът не коментира, тъй като в тази
2
част решението на СГС касае ирелевантни имоти. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение на СРС по втората фаза на делбата е потвърдено.
От представеното от ищеца писмо от дата 11.03.2015г. до Н. Р. с адрес: /адрес/ се
установява, че считано от месец февруари 2015г. на името на Н. Р., като собственик на имот,
е била открита партида с абонатен № /№/, касателно процесния апартамент № /№/, находящ
се в /адрес/.
Разглежданите до тук писмени доказателства не се оспорват от страните, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Видно от приобщения по делото: Протокол от Общо събрание на собствениците в
сграда в режим на ЕС с адрес: /адрес/ и вх. В; Договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ между /ЮЛ/ и /ЮЛ/; извлечение от сметка на
процесния абонатен номер; съобщения към общи фактури, касателно процесния период,
както и от заключението на СТЕ се установява, че в процесния период жилищния блок, в
който се намира апартамента, е бил топлоснабден.
И тези документи не се оспорват от ответниците, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Доставеното количество топлинна енергия в релевантния период се установява и от
заключението на СТЕ, която съдът кредитира изцяло, като неоспорена от страните. Вещото
лице дава заключение за дължима доставена, но неплатена топлинна енергия в общ размер
на 395,34 лева, като в сумата не са включени лихви за просрочени задължения и стари
задължения, ако има такива.
От заключението на ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло,
съобразявайки, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси, се
установява следното:
При извършена проверка в Правна дирекция на ищцовото дружество и счетоводството,
не са установени данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния
период. Общият размер на неплатени суми за процесния период от 01.07.2016г. до
30.04.2019г. е 373,83 лева, от които 10,92 лева – отчет за дялово разпределение.
Мораторната лихва върху главницата от 373,83 лева е в размер на 66,81 лева.
Вещото лице сочи неплатена сума за главница ТЕ за периода от 01.07.2017г. до
30.04.2019г. – 295,62 лева, от които 10,92 лева – отчет за дялово разпределение и мораторна
лихва върху главницата от 295,62 лева – 43,91 лева.
Дължимата главница за ТЕ за периода от 01.07.2017г. до 22.06.2018г. за ТЕ е 169,26
лева, от които 5,72 лева – за отчет за дялово разпределение, а мораторна лихва върху
главницата от 169,2 лева в размер на 54,14 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ - потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Като съобрази заключението на вещото лице, съдът прие, че оставащи задължения за
процесния период за главница за ТЕ е 362,91 лева и суми за дялово разпределение в размер
на 10,92 лева. Мораторна лихва върху двете главници е в размер на 66,81 лева.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Този състав счита, че в процесния период ответниците М. П. Р. и С. П. Х. само
формално са имали качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди във
връзка с процесния апартамент.
От значение за изхода на делото, обаче, е въпросът – кой правен субект дължи цената
на доставената ТЕ за битови нужди при наличие на облигационни отношения между
3
доставчика на ТЕ – /ЮЛ/ и ползвател на имота на договорно основание. В тази насока съдът
съобрази ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, в която е даден отговор в следния смисъл:
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
Т.е., по аргумент от горното, следва да бъде направен извод, че клиенти на ТЕ за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на ТЕ с доставчика. В този случай те стават битови клиенти по
смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ и дължат заплащане на ползваната ТЕ.
В случая такъв реален ползвател на ТЕ в процесния период и битов клиент е била Н.
П. Р.. От една страна именно на нея е била открита партидата за процесния абонатен номер,
респективно за процесния апартамент, а от друга страна, въз основа на приетите по делото
решения на СРС и СГС по извършване на делбата на имота, се установява, че именно това
лице е ползвател на имота от много по-ранен период от процесния. В тази насока съдът
съобрази, решението на СГС в производството по делба, в което е било прието, че Н. Р.
дължи заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот на С. Х.,
включително и за периода от 2014г. до 12.10.2017г., наред с периода от 12.10.2017г. до
приключване на делбата /в какъвто смисъл пък е решението на първата инстанция/, което на
практика е станало с влизане в сила на решението на СРС, постановено на 24.04.2018г., с
което този имот е поставен в дял именно на Н. Р..
При това положение съдът приема за безспорно установено, че ответницата С. Х. не е
била ползвател на процесния имот в релевантния период, нито такава е била ответницата М.
Р..
Конкретно по отношение на ответницата М. Р. изводи в горния смисъл съдът направи,
базирайки се и на факта, че партидата относно процесния имот е била открита именно на Н.
Р. още през 2015г. Това мотивира съда да приеме, че в релевантния период имотът е бил
ползван изключително и само от Н. Р..
В тази насока изводите на съда се подкрепят и от приобщените по делото справки от
НБД за адресите на двете ответници, видно от които: ответницата М. Р. има заявен настоящ
адрес: /адрес/ още от 2004г., а ответницата С. Х. има заявен настоящ адрес: /адрес/ още от
2000година.
Т.е., в процесния период единствено Н. Р. е била страна по облигационното договорно
отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
поради което възраженията и на двете ответници, че липсва облигационна обвързаност с
ищеца се явяват основателни.
Всичко изложено се отнася и до задължението за заплащане на дялово разпределение,
като този състав с доводите, изложени до тук прие, че задължено лице за тяхното заплащане
отново е Н. Р. като потребител на ТЕ, а не ответниците.
Ето защо, исковете срещу двете ответници, касаещи претендираните суми за
заплащане на главница за ТЕ за процесния период и на главница дялово разпределение по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Горното прави безпредметно обсъждането на възражението за изтекла давност,
4
направено от ответницата С. Х., поради което съдът не изложи мотиви в тази насока.
При това положение неоснователни се явяват и исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главниците за ТЕ и дялово разпределение,
доколкото същите са акцесорни такива.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответниците.
Ответницата М. Р. не е направила разходи в настоящото производство, нито в
заповедното.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие между
адв. Б. и ответницата С. Х., за процесуалното представителство по настоящото дело,
страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и такова е
било заплатено в брой.
В заповедното производство ответницата С. Х. доказва разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платени в брой.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
направено от ищеца в исковата молба, съдът намира за неоснователно касателно
исковото производство, като в тази насока съобрази, че по делото са проведени повече
от две съдебни заседания. Т.е., дори да се съобрази минимално предвидения
адвокатски хоН.р съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който минимален размер с оглед защитавания правен
интерес е 300 лева, то с оглед провеждането на повече от две съдебни заседания и
съгласно правилото на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г., към минималния размер
следва да се добавят още 100 лева. При това положение уговореният размер от 600
лева за защита в исковото производство не се явява прекомерен, макар и над
минималния.
Съдът, обаче, счита, че заплатеният адвокатски хоН.р от 600 лева за защита в
заповедното производство се явява прекомерен. В тази насока съобрази на първо
място, че защитаваният правен интерес по отношение на С. Х. е в общ размер на 73,45
лева и попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г., в който случай е
предвидено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. От друга страна,
съгласно правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004г. – за защита в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2
на базата на половината от стойностите на претендираните суми. При това положение,
съдът счита, че уговореният и заплатен адвокатски хоН.р в заповедното производство
от страна на ответницата С. Х. в размер на 600 лева е прекомерен, като същият следва
да бъде намален на 300 лева. Ето защо, ищецът следва да заплати разноски, направени
от С. Х. в заповедното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ЮЛ/ с ЕИК: /ЕИК/, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ срещу М. П. Р. ЕГН ********** с адрес: /адрес/, искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено,
че М. П. Р. ЕГН ********** дължи на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ следните суми във връзка
5
предоставена топлинна енергия /ТЕ/ до имот – апартамент № /№/, находящ се в /адрес/,
абонатен № /№/, а именно: сумата от 60,48 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода - м.07.2016г. - м.04.2019г„ ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 10,86 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.09.2017г. до 02.09.2020г.; сумата от 1,82 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017г. - м.04.2019г., ведно
със законната лихва считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 0,27 лева - мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до 02.09.2020г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ЮЛ/ с ЕИК: /ЕИК/, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ срещу С. П. Х. ЕГН ********** с адрес: /адрес/, искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено,
че М. П. Р. ЕГН ********** дължи на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ следните суми във връзка
предоставена топлинна енергия /ТЕ/ до имот – апартамент № /№/, находящ се в /адрес/,
абонатен № /№/, а именно: сумата от 60,48 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода - м.07.2016г. - м.04.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 10,86 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.09.2017г. до 02.09.2020г.; сумата от 1,82 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2017г. - м.04.2019г., ведно
със законната лихва считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 0,27 лева - мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до 02.09.2020г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА /ЮЛ/, с ЕИК: /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да заплати
на С. П. Х. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева
/шестстотин лева/ - разноски, сторени в исковото производство по гр.д. № 49940/2021г. на
СРС, 61 състав и сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 44329/2020г. на СРС, 61 състав.
Решението е постановено с участието на /ЮЛ/ - трето лице – помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6