М О Т И В И
към присъда № 35 от 01.03.2018 година
по н.о.х.дело № 3689 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2017 година:
Обвинението против
подсъдимия К.Д.Ж., ЕГН **********, е за това, че през
периода от м.юни 2017 год. до м.октомври
2017 год. включително в гр.Стара Загора, след като е
осъден с влязло в сила на 28.07.2010 год. решение № 745
от 12.07.2010 год. по
гр.дело № 1389/2010 год. на Старозагорския районен съдда да издържа своята
низходяща С.К.Ж., ЕГН **********, като й заплаща чрез
нейната майка и законен представител И.С.П. ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно – 5 месечни вноски с общ размер 500 лева, като деянието
е извършено повторно – престъпление по чл.183, ал.4
във връзка с ал.1
във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Стара Загара поддържа обвинението и
пледира подсъдимия
да бъде признат за виновен,
като му бъде
наложено наказание „лишаване
от свобода”
за срок от десет месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване, както
и наказание
„обществено порицание”.
Частната обвинителка С.К.Ж., действаща със съгласието на
своята
майка И.С.П., и повереникът й адв.Е.Г. поддържат обвинението и
пледират подсъдимия
да бъде признат за виновен,
като му бъде
наложено наказание „лишаване
от свобода”
към максимума, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно, както
и наказание
„обществено порицание”. Молят
подсъдимият да бъде осъден да заплати на частната обвинителка направените от
нея разноски по делото.
Служебният защитник адв.Л.Л. не оспорва обвинението и моли на
подзащитния му да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода”
за срок от шест месеца с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият К.Д.Ж. по реда на чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и поддържа пледоарията на защитника си, като в последната си дума изразява
съжаление за извършеното.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
На 06.06.1999 год. подсъдимият
К.Д.Ж.
и св.И.С.П. сключили граждански брак. От брака си имали родено едно дете – св.С.К.Ж.,
родена на *** год.
С решение № 240
от 05.01.2005 год. по гр.дело № 2406/2004 год. на РС–Стара
Загора, влязло в сила на 05.02.2005 год., сключеният между
подсъдимия
и св.П. граждански брак бил прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на
родителските права върху детето – св.С.К.Ж., било
предоставено на майката,
живуща ***, а подсъдимият бил осъден да
заплаща месечна издръжка на дъщеря си чрез нейната майка и законен
представител в размер на 50 лева месечно.
С решение № 745 от 12.07.2010 год. по гр.дело № 1389/2010 год. на РС–Стара Загора, влязло в сила на
28.07.2010 год., съдът е изменил размера на присъдената
издръжка по гр.дело № 2406/2004 год. на РС-Стара
Загора, като осъдил подсъдимия да заплаща на св.С.Ж. издръжка
в
размер на 100 лева месечно, считано от датата
на завеждане на иска – 08.03.2010 год.
Подсъдимияат не изпълнявал задължението си да заплаща
дължимата издръжка и многократно бил осъждан за това му
бездействие, като последните му две осъждания са, както следва:
с
присъда по н.о.х.дело № 2073/2013 год.
на РС-Стара Загора, влязла в сила на 28.11.2013 год.,
за извършено през периода 01.04.2012 год. –
01.07.2013 год. престъпление по чл.183, ал.4 връзка ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
било отложено за срок от три години,
както и наказание „обществено
порицание“;
с присъда по н.о.х.дело
№ 1992/2016 год.
на РС-Стара Загора, влязла в сила на 04.11.2016 год., за
извършено през периода 01.01.2016 год. –
01.06.2016 год. престъпление по чл.183, ал.4 връзка ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК и му е било наложено наказание му е било
наложено наказание „пробация“ („задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от
две години два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години),
както и наказание „обществено порицание“.
Предвид горепосочените му две осъждания, от изтърпяването на наказанията по
които не са изтекли 5 години към момента на извършване на настоящото му деяние,
последното се явява извършено от подсъдимия в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Към м.октомври 2016 год. включително подсъдимият
в резултат отново на
неизпълнение на задължението му да заплаща
издръжка на дъщеря си - св.С.Ж., дължал общо 11 месечни вноски по
100 лева всяка, което мотивирало св.С.Ж. ***.03.2017 год. След
като узнал за жалбата й, на 18.04.2017 год. подсъдимият превел по
сметката на св.И.С.П. в „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 800 лева,
като според посоченото от него основание за превода 400 лева от тази сума била
за дължимата издръжка за м.декември 2016 год. и м.януари,
м.февруари и м.март 2017 год., а остатъкът от
400 лева бил за минал период. На 17.08.2017 год. подсъдимият отново превел по
сметката на св.И.С.П. в „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 200 лева с основание – издръжка за
м.май 2017 год. и за минал период, т. е.
подсдимият не
изпълнил задължението си за месеците юни, юли, август, септември и октомври
2017 год., което е за повече от две
месечни вноски, в частност – 5 месечни вноски, общо в размер на
500 лева.
В хода
на съдебното следствие, видно от представеното в съдебно заседание извлечение
от банковата сметка на св.П. в Банка ДСК“ ЕАД за
периода от 01.05.2017 год. до 28.02.2018 год., на 23.02.2018 год. подсъдимият
превел сумата от 500 лева по сметката на св.П., посочвайки като основание за
превода – издръжка за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2017
год., както и сумата от 400 лева, посочвайки като основание – издръжка за
месеците ноември и декември 2017 година,
януари и февруари 2018 год.
Гореизложеното се
установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и и
кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство (показанията на свидетелите И.С.П. и С.К.Ж.,
обективирани в протоколите за разпитите им, решение № 745 от 12.07.2010 год. по гр.дело № 1389/2010 год. на РС–Стара Загора,
справка от НАП за регистрирани трудови договори на подсъдимия, справка от
Агенцията по вписвания за притежаваните от подсъдимия имоти, извлечение от
банковата сметка на св.П. в Банка ДСК“ ЕАД за периода от 01.01.2017
год. до 14.09.2017 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 14.11.2017 год.), както и от събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства (справки за съдимост на подсъдимия, преписи
от бюлетините му за съдимост, справка за търпени от него наказания и извлечение
от банковата сметка на св.П. в Банка ДСК“ ЕАД за
периода от 01.05.2017 год. до 28.02.2018 год.), като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират
помежду си и взаимно се допълват,
поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
Съдът прие, че подсъдимият
е извършил деянието си, описано по-горе, виновно – при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод навежда обстоятелството, че той
е знаел за съдебно установеното му задължение да плаща ежемесечна издръжка на дъщеря
си С. Желеваш, но, въпреки това, през инкриминирания период не го е изпълнявал.
Без правно значение в случая е обстоятелството дали подсъдимият е имал
финансова възможност да изпълнява задължението си за издръжка на детето си през
инкриминирания период, тъй като липсват данни той да е предприел по надлежния
ред действия за намаляване на размера на присъдената издръжка, още по-малко
доказателства, установяващи успешния за него изход от подобни юридически действия.
При тези данни
съдът призна подсъдимия К.Д.Ж. за виновен в извършването на
престъпление по чл.183, ал.4 във връзка с ал.1
във връзка с чл.28, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че през периода от
м.юни 2017 год. до м.октомври 2017 год. включително в
гр.Стара Загора, след като е осъден с влязло в сила на 28.07.2010 год. решение № 745
от 12.07.2010 год. по
гр.дело № 1389/2010 год. на Старозагорския районен съдда да издържа своята
низходяща С.К.Ж., ЕГН **********, като й заплаща чрез
нейната майка и законен представител И.С.П. ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно – 5 месечни вноски с общ размер 500 лева, като деянието
е извършено повторно – престъпление по чл.183, ал.4
във връзка с ал.1
във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
При определяне на вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на същото, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидените
в закона наказания за извършеното престъпление (до две години
лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание) и наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции.
В случая съдът
отчете тежкото материално положение на подсъдимия (безработен) и
възстановяването на причинените с деянието му имуществени вреди в пълния им
размер като смекчаващи отговорността му обстоятелства, а като отегчаващо
отговорността му обстоятелство съдът отчете съдебното минало на подсъдимия (с
изключение на осъжданията му, обуславящи квалификацията на настоящото му деяние
като извършено в условията на повторност).
От друга страна съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия следва да определи и наложи наказание по втората алтернатива,
предвидена в чл.183, ал.4 от НК – „пробация” с първите две задължителни по
закон пробационни мерки, наред с наказанието „обществено порицание”, което
законът предвижда кумулативно с алтернативно предвидените в него наказания
„лишаване от свобода” и „пробация”.
Ето защо,
отчитайки обаче не само съотношението между отегчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, но и тяхната тежест и най-вече фактът, че повечето
от осъжданията на подсъдимия са за неизпълнение на задължението му да заплаща
издръжка на дъщеря си, съдът определи и наложи на подсъдимия К.Д.Ж. наказание „пробация”,
а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две
години два пъти седмично, „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и „безвъзмезден
труд в полза на обществото” в размер на 200 (двеста
часа) годишно в рамките на две поредни
календарни години, както и наказание „обществено порицание”, което да се
изпълни чрез обявяване на присъдата на подходящо за целта място в
сградата на кметството по настоящия адрес на подсъдимия – гр.София, ж. к. „Борово“,
ул.„Природа“ № 3, вх.А, ет.7, ап.33.
С оглед
на постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на
частната обвинителка направените от нея разноски по делото в размер на 400
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощен
повереник.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: