№ 130
гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243000600308 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 45/22.07.2024 г. по
НОХД № 86/22 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият И. А. е била
признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.54
от НК на лишаване от свобода за три години, изпълнението на което, на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за пет години, а по чл.343г от НК
е бил лишен от право да управлява МПС също за три години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично
съответствие с внесеното обвинение, че на 24.10.2019 г. в гр.Варна, при
управление на лек автомобил “Тойота Ярис” с рег.№ СВ 7835 ВВ,
подсъдимият е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на З.А.. В отличие с обвинителния акт съдът е приел, че при
извършване на пътнотранспортното престъпление подсъдимият не е допуснал
нарушение и на чл.116 от ЗДвП, в която част на повдигнатото обвинение го е
признал за невинен.
Въззивното производство е по жалби на:
1
- адвокат М. Р., защитник на подсъдимия, с искане за оправдателна
присъдата, а в условията на алтернативност – за изменение с приложение на
закон за по-леко наказуемо престъпление, или индивидуализация в хипотезата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
- адвокат С. С., повереник на частните обвинители, с искане за
увеличаване на наложените санкции, респ. отмяна на условното осъждане.
В съдебно заседание жалбоподателите поддържат направените подробни
писмени оплаквания, в последната си дума подсъдимият съжалява за
случилото се, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че
присъдата е правилна.
След цялостната проверка съгласно изискването в чл.314, ал.1 от НПК,
както и по изрично направеното възражение от защитата в допълнението към
въззивната жалба във връзка с мотивите, се установява верността на
твърдението, че те не позволяват да се проследи процеса на формиране на
волята и вътрешното убеждение на решаващия първоинстанционен състав,
който не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото в нарушение на чл. 14, ал. 1 от
НПК, което неминуемо рефлектира върху правата на всички страни, а в
съдебния акт не са отразени множеството противоречия в доказателствените
източници, нито способите за тяхното преодоляване. В мотивите не се открива
дължимият последователен и прецизен анализ на фактите и обстоятелствата,
върху които е основан решаващия извод за виновност, нито необходимия
коментар с аргументация кое от доказателствата се кредитира, кое не, и защо.
Съдържанието на мотивите и доказателственият анализ в случая не разкриват
формирането на безспорна основа, която да позволи законосъобразната
въззивна проверка на постановения съдебен акт.
Констатира се и друго съществено процесуално нарушение, което в
различен случай, самостоятелно, не би обусловило отменително решение,
доколкото принципно е отстранимо в тази инстанция. То е свързано с
процедурата, в която е било разгледано и решено делото – и конкретно с
одобреното съгласие по чл.371, т.1 от НПК да не се провежда разпит на
свидетелите Б. Д., В.В., Х.Г., С.Б., В.Д., както и на вещото лице М.Н., което
решение е изисквало, съгласно чл.373, ал.1 от НПК, протоколите от техните
разпити и съответното експертно заключение, да бъдат прочетени по реда на
2
чл.283 от НПК, но в тази част процедурата не е спазена. Като не го е сторил,
съдът не е събрал съдържащите се в тези източници доказателства, но въпреки
това, макар и лаконично, се е позовавал на тях. В мотивите поименно са
посочени само свидетелите С.Б., Х.Г. и В.Д., и макар техните разпити да не са
били приобщени по посочения по-горе начин, съдът недопустимо е приел, че
въз основа на показанията им се установяват релевантни за наказателното
производство факти, при това погрешно определяйки В.Д. като полицейски
служител, посетил местопроизшествието, което не отговаря на
действителното положение.
Предмет на делото е било пътнотранспортно произшествие между лекия
автомобил Тойота, управляван от подсъдимия, който е пътувал сам, и
пешеходец – починалата З.А., която се е оказала на пътното платно пред
колата. Преки очевидци на пътния инцидент не е имало, при огледа на
местопроизшествието не са открити никакви следи, белези или находки, а
мястото на отхвърляне на тялото след удара, както и мястото на установяване
на автомобила в покой също не са били фиксирани, тъй като веднага след ПТП
подсъдимият е качил пострадалата в колата си и я е откарал в болнично
заведение. Има данни единствено за мястото в прилежащия на пътното платно
район, от където пострадалата е тръгнала преди инцидента – вх.1 на бл.12 в
кв.“Възраждане“.
Решаващи по предмета на делото са обстоятелствата, свързани с
траекторията на движение на пешеходката - мястото, от което тя е навлязла на
пътното платно и как се е придвижвала по него, къде и с каква скорост се е
движел подсъдимият, къде на пътното платно се е намирал последният, когато
пешеходецът е предприел пресичането, от къде пострадалата е попадала в
зоната му на видимост и къде е било мястото на удара.
По тези въпроси в своите мотиви първоинстанционният съд е приел,
съответно:
- че пострадалата е тръгнала от входа, от който е излязла, насочила се и е
преминала по една част от пешеходната пътека на ул.“Петър Алипиев“, като
малко преди края й е тръгнала косо, „почти диагонално“, да пресича пътното
платно на бул.“Янош Хунияди“, насочвайки се към края на парапета,
разположен в разделителния остров,
- че пешеходката се е движила с бавен ход, че изобщо не се е огледала, и
3
не е възприела идващия автомобил,
- че подсъдимият се е движел в десния край на лявата лента на същия
булевард, със скорост 61.3 км/ч
- че подсъдимият е възприел пострадалата малко преди тя да стъпи на
пътното платно и да предприеме пресичане на булеварда, както и че
отстоянието между тях към момента на започване на пресичането е било
около 180 метра,
- че мястото на удара е посоченото от в.л.Боева в експертизата й на
л.128-148 , т.1, д.п.
Доказателственият анализ, представен чрез твърдението на
първоинстанционния съдебен състав, че приема изложената фактическа
обстановка за безспорно установена „…от събрания в хода на съдебното и
досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по реда на
чл. 283 от НПК, а именно показанията на свидетелите, изготвените по ДП
експертни заключения на СМЕ; АТЕ; СПЕ; тройна АТЕ и комплексна ATE и
СМЕ; назначените и приети заключение в рамките на съдебното следствие,
протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях…“ не
удовлетворява стандарта за съдържанието на мотивите към един съдебен акт,
който изисква яснота относно конкретните доказателствени източници, от
които са извлечени определени факти от предмета на доказване, в случаите,
когато са налице противоречия в доказателствените материали, както е по
настоящото дело. Мотивите не позволяват да се разбере по какъв начин са
изведени отговорите на посочените по-горе въпроси, съществени, за
решаването на делото.
Убедителни гласни доказателства за пресичането на пешеходеца, извън
обясненията на подсъдимия, по делото не са налице. Свидетелката Б. не може
да потвърди, че забелязаната от нея жена по пешеходната пътека, е същата,
което е видяла в последствие на платното след ПТП.
В обясненията си А. е казал, че при приближаване на светофара,
изведнъж видял, как от дясно на ляво, перпендикулярно по платното, започва
да пресича силует, който бяга изключително силно, и че мигновено е реагирал
със спиране. Спирачни следи в лявата лента не са открити при огледа, но е
безспорно, че подсъдимият е спрял в същата тази лента, възприет там от двама
свидетели – Б. и Д.. Възможността, въпреки спиране, да липсват спирачни
4
следи, е потвърдена при повторната тройна АТЕ – л.3, последен абзац. Според
него пешеходката започва да пресича по платното от тротоара преди
кръстовището с ул.“Петър Алипиев“, когато той е на около 12-15 м от мястото
на удара, а тялото й е паднало пред автомобила му, когато е спрял. Твърди, че
е карал с около 50 км/ч, в дясната част на лентата си. Защо съдът е приел, че
загиналата е предприела пресичане по диагонал още преди края на
пешеходната пътека, макар това да не се подкрепя от единствения гласен
доказателствен източник, и същевременно да се сочи като най-малко
вероятния от четири разгледани различни варианта в повторната тройна АТЕ,
не става ясно.
Свидетелката С.Б. установява приблизителното място на пътното
платно, където е било тялото на пострадалата – в крайна лява пътна лента,
точно срещу средата на заслона на автобусната спирка. Според нея тялото е
било по гръб, перпендикулярно на платното, докато според подсъдимия е
прилежало надлъжно. Съществено в показанията на тази свидетелка е, че
преди удара тя е видяла да върви жена в началото на пешеходната пътека на
ул.“Петър Алипиев“, но не може да потвърди, че това е пострадалата.
Свидетелят В.Д., шофьор на такси, не е видял мястото, на което е
отхвърлено тялото, защото е възприел пострадалата вече в ръцете на
подсъдимия, но е видял къде е бил установен автомобила в покой. По ширина
на платното, това е било лявата лента, но по дължина на платното
местонахождението не е уточнено, като изразът „малко преди спирката“ не
носи достатъчно информация. Съгласието, изразено от страните, да не се
провежда разпит на този свидетел, не е било пречка за съда да го призове и
изслуша, ако допълнителният му разпит би могъл да допринесе за изясняване
на обстоятелствата по делото.
Дължината на опасната зона на автомобила, при приетата скорост на
движение е 48 м, а при разрешената – 36 м. Ако се вземат данните от
протокола за оглед, че разстоянието от ОР1 до автобусна спирка ТИС Север по
дължина на платното е 18.40 м, а заслонът на спирката има обща дължина 9 м,
според свидетелството на С.Б., че тялото се е намирало срещу средата на
заслона, следва, че подсъдимият е изминал път близо 23 м от удара до
установяването си в покой /доколкото мястото на ориентира съвпада
приблизително с мястото, от където пешеходката е навлязла на платното/, а от
5
това излиза, че приетата скорост на движение на автомобила е невъзможна –
факт, който не е констатиран, респ. коментиран и подложен на анализ.
Изчисляването на същата тази скорост на движение - 61.30 км/ч, не може да
бъде проследено, и съответно проверено, тъй като л.4 и л.5 от експертното
заключение не са приложени по делото, а именно там вероятно са правени
съответните „пресмятания“, които са убедили съда, макар без да се е запознал
с тях. Също така разстоянието, което според измерванията в огледния
протокол се изчислява на около 23 метра, както беше посочено по-горе, е
сметнато от повторната тройна АТЕ с помощта на Google Earth Pro на около
33 м, която разлика е твърде съществена, и доколкото пряко влияе и се
отразява на всички други значими величини, е следвало да намери обяснение
по делото.
Не отговаря на действителното положение записаното от съда, че е
изложил съображения, защо възприема изцяло или частично заключенията на
изготвените експертизи. Всъщност от мотивите не става ясно дори кои от тях
са възприети изцяло, и кои отчасти, като в тази връзка се открива само
декларацията, че „…кредитира само и единствено заключенията по
назначените експертизи при движение на пострадалата при бавен ход…“,
основана единствено на констатираната алкохолна концентрация.
Същевременно експертните заключения са противоречиви, а последното от
тях разглежда механизма на ПТП в множество варианти, като от мотивите на
съда отново не става ясно защо избира един от най-малко вероятните според
вещите лица, а отхвърля другите.
Не става ясно и защо съдът е описал в своите мотиви като място на
удара установеното при първоначалната единична ATE - на разстояние около
2,5 метра преди основния ориентир, на около 5,5 метра в ляво от него и на
около 1,7 метра в дясно от десния бордюр на острова, разделящ двете платна
на бул."Янош Хуняди" в лявата пътна лента на платното за движение.
Неяснотата идва от съществуващото противоречие със заключението на
повторната тройна АТЕ, според която по ширина на платното то е на около
4.03 м от десния му край, а по дължина – в интервала 1.66-8.04 в зависимост от
варианта на траектория на пешеходката, и от липсата на аргументация кой от
тези варианти се приема, кои се отхвърлят, и защо.
В назначената от съда експертиза изрично е било казано, на л.10, абз.2,
6
че травмите по външната повърхност на левия крак и по вътрешната
повърхност на десния крак показват, че в момента на удара А. се е движела с
широка крачка, и че това е признак за движение с по-висока скорост от
обикновен ход. При такова заключение приемането на обратното – че
пешеходката е пресичала платното бавно, единствено с позоваването, че в
обичайния случай тежкото алкохолно опиянение изключва възможността за
бягане, съвсем не е убедително, и в случая се явява по-скоро само едно
предположение, на каквото не може да се основава осъдителната присъда.
Наред с неяснотата по фактите е налице и неправилно формиран правен
извод. Въпреки че, основавайки се на някои от експертните заключения, съдът
е приел, че ако водачът е реагирал адекватно непосредствено след като е
възприел З.А. още при навлизането й в дясната пътна лента, и е предприел
спиране на автомобила, то и при законосъобразната скорост на движение от 50
км/час, и при превишената скорост от 61,30 км/час, е съществувала техническа
възможност автомобилът да бъде спрян, а ударът - предотвратен, в пълно
противоречие е приложен материален закон, според който именно
нарушението на правилата за скорост на движение в населено място
/допустима 50 км/ч/, е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат - смъртта на З.А..
Изложените до тук слабости на дейността по събиране и проверка на
доказателствата, както и по оценъчната дейност на наличния доказателствен
материал от страна на първоинстанционния съд, придружени от отсъствие на
мотиви по възлови елементи от доказателствения и правен анализ, обуславят
констатираното съществено процесуално нарушение, представляващо
предвидено в закона отменително основание. Единна и непротиворечива е
практиката на съдилищата относно приемането за отсъствие на мотиви в
случаите, когато не са били изложени съображенията на решаващия съд за
приетото по основните въпроси на производството, както и когато липсва
анализ на доказателствата и са налице съществени противоречия между
фактическата основа и правната й оценка. Допуснатите нарушения са
отстраними единствено чрез ново разглеждане на делото в съответствие с
мотивите на това решение, поради което и на основание чл.335, ал.2,
вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ присъда № 45/22.07.2024 г. по НОХД № 86/22 г. на Окръжен
съд Варнаи ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата
инстанция от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8