Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, Х граждански състав, в
открито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№ 3995 по описа за
2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от Р.А.К., ЕГН**********,***. против П.А.И.,*** в която се твърди, че с ответника живяли във ***от м. юли 2013год. до началото на м.***Твърди,
че тогава П. я пребил в жилището на нейната леля - описано по-горе, пред детето
им - А.П.И.родена на *** год. и леля й Д.С.А.. Твърди, че П. ударил главата й в
стената няколко пъти, а след това тя избягала в другата стая, а П. за да я
настигне буквално прегазил детето. Твърди, че я настигнал, продължил да я бие с
юмруци, да я рита с крака и се опитал да я души. Твърди, че леля й видяла
всичко, но тя била прегърнала детето и стояла отстрани. Твърди, че този инцидент не е единствения,
защото ответника е пребивал и друг път
молителката. Твърди, че след това, ответника взел детето и го занесъл у тях.
Твърди, че след три дена, през които правела опити по телефона да го убеди да й
върне детето, придружена от майка си го взела от тях. Твърди, че от тогава
живее на адрес: ***, а сега вече окончателно в ***. Твърди, че докато живеела
на ***три месеца, всяка вечер, П. й осъществявал физически и психически тормоз,
като я дебнел в двора, звънял по телефона,заплашвал я, че ще я убие.ако не се
върне при него. Твърди, че вечерта на ***г., той я дебнал в двора и я пребил.
Твърди, че не можела да спи от телефонният му тормоз и излязла в двора на
къщата им, на въздух. Твърди, че се чувства застрашена, страх я е, както за
нея, така и за А.. Твърди, че подала жалба в РП Плевен, под вх.№ 2633 от ***год.
Моли да бъдат приложени мерки по ЗЗДН, а именно по чл. 5.ал. 1т.3, както и да
му бъде наложена глоба в максимален размер. Моли на ответника да бъде забранено
да доближава молителката.
Ответникът взема
становище по молбата, че е неоснователна, оспорва изложените твърдения.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че са
съжителствали на семейни начала и от това съжителство е родено детето А. П.И..
Видно от Медицинско удостоверение
за пред съда № 304/17 се установява, че при прегледа на молителката Р.К. са
установени следните увреждания: По дясното рамо на долната челюст има синкаво
на цвят кръвонасяване на площ с размери 6/3 см. И
леко изразен оток, умерено болезнен при опипване. Двата долни клепача са кръвонаседнали със синкав цвят. Уврежданията са в резултат
на тъпа травма и може да са причинени по време и начин, както съобщава- удари с
ръце на ***г към 12 часа.
От Лист за преглед на
пациент № 7575/***г., 23,50 часа, се
установява, че Р.К. е прегледана, дала е информация, че й е нанесен побой, като
са установени множество насинявания и рагади по
лицето и мишниците.
Видно от Жалба вх.№ ***. Р.К. ***
срещу П.А.И., за това, че той й нанася психически и физически тормоз. Изложила
е, че той я следи, причаква я с нож, затиска я към оградата със заплахи за
живота й. нанесъл й удари по лицето и ръцете. В дадено от П.И. сведение, във
връзка с образуваната преписка по подадената жалба, той е отрекъл верността на
изложеното в жалбата на К.. С протокол за предупреждение от 06.06.2017г., на
основание чл.65 ЗМВР П.И. е предупреден да спазва закона и да не нанася физически
и психически тормоз на Р.К.. Видно от характеристична справка П.И. е криминално
проявен. По местоживеене няма оплаквания и жалби от съседи. Няма данни да
употребява наркотични и други упойващи вещества.
Видно от амбулаторен лист № ***г.
Р.К. е била прегледана от д-р И.Д.– психиатър, който е посетила с придружител
на 26.05.2017г. поставена е основна диагноза синдром на зависимост към амфетамини, съгласно снетата анамнеза Р.К. употребява амфетамини с мотив началото любопитство. приема 2-3
седмично, сънят е нарушен, загубен апетит и от 3 месеца е разделена със съпруга
си. установено обективно състояние: тревожно депресивен фон на настроение с афективна лабилност, волево-изразена хипоболия,
с намелени инициатива и интереси, мисловния процес е брадипсихичен
с удължено реактивно време, в съдържанието с хипохондрични
фиксации и депресивни идеи за малоценност и
безперспективност. Отрича суицидна нагласа, памет и интелект – затормозени.
изписана е медикаментозна терапия.
Съдът дава вяра на
показанията на св. В.И.Б., въпреки, че тя е заинтересована от изхода на делото,
като приятелка на молителката. Показанията й са логични, в съответствие с
останалите събрани доказателства. От тях се установява, че молителката Р.К. нееднократно
е имала физически спречквания с ответника по молбата П.И., при които тя се е
оплаквала от осъществено върху нея насилие. От показанията на св.Б., обаче не
може да бъдат установен по несъмнен начин твърдяния
акт на домашно насилие, осъществен на ***г. Тя заявява, че Р.К. й се е обадила
разстроена и е отишла в нейния дом, но св.Б. не може да посочи точната дата, на
която това се е случило, както и не се
установява, същата да има знание за конкретен акт на домашно насилие, извършен
от ответника по молбата върху молителката на 28.05.2016г. Свидетелката не е
разбрала какво точно се е случило между молителката и ответника по молбата на ***г.,
а само е разбрала, че между тях се е случило нещо, без да разбере какво точно.
Съдът дава вяра на
показанията на св.А.П.И., въпреки че той е заинтересован от изхода на делото,
като баща на ответника по молбата. Показанията му са логични и в съответствие с
приетите по делото писмени доказателства. От тях се установява, че Р.К. е
зависима към забранени вещества- амфетамини. На 25.05.2016г.
П.И. е взел детето при себе си, за да може Р.К. на 26.05.2017г. да посети лекар
във връзка със зависимостта си. На ***г. родителите на Р.К. са се обадили на П.И.,
да отидат заедно да приберат Р.К. от домът на нейната леля, тъй като там
живеели и две момчета с психични отклонения, а съпругът на лелята е алкохолик. След
като са я прибрали от лелята, ответника по молбата я е оставил на работа в ***,
след което свидетеля няма информация къде е пребивавала молителката до края на
дата ***г. Р.К. не се е оплаквала на св. И. за нанесен от ответника по молбата
на ***г. побой.
При така установеното, съдът
прави следните изводи:
От представените по делото доказателства, се
установява, че молбата, подадена на ***., е в едномесечния срок от твърдения
акт на домашно насилие/***г./, т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. не е спорно между страните и се установява от събраните по делото гласни
доказателства, че същите са съжителствали на съпружески начала, което е
основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. Съдът
намира, че представените по делото доказателства за наличие на извършено домашно
насилие, спрямо молителката не сочат категорично извод, че на ***г., спрямо нея
от ответника е извършен акт на домашно насилие. По делото не е представена декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която по естеството си представлява доказателство по делото
и размества доказателствената тежест между страните. В случай, че такава бъде
представена в тежест на ответникът по молбата е да опровергае изложените в
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН факти за осъществено домашно насилие. В настоящия
случай доколкото такава декларация не е представена от молителката по делото,
същата носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване
да докаже по несъмнен начин извършеното върху нея домашно насилие на посочената
в молбата дата, уточнена в съдебно заседание, а именно ***г.
По делото се установи от представеното
медицинско удостоверение за пред съд, както и от лист за преглед на пациент от
Спешно отделение от ***г. , че върху Р.К. са установени кръвонасядане
и леко изразен оток на долната челюст с размер 6/3 см, както и кръвонасядане със синкав цвят на долните клепачи, като молителката
пред медицинските специалисти е заявила, че същото е в резултат на побой
извършен на ***г. около 12:00 часа, като тя е била удряна с ръце и крака по
главата и тялото, но от тези медицински документи не може да бъде установено,
кое лице е осъществило твърдяния побой.
От разпитания по делото свидетел В.Б. също не
се установи по несъмнен начин ответникът по молбата П.И. да е осъществил
домашно насилие, физическо или психическо върху молителката Р. К.на посочената
дата ***г., тъй като свидетелката не може да посочи датата на която е
осъществен подобен акт на домашно насилие по отношение на молителката, въпреки
изявлението, че това се случва често.
Твърденията на молителката в молбата се
опровергават и от показанията на разпитания по делото свидетел А.И., който
заявява, че на посочената дата ***г. родителите на молителката, ведно с
ответникът по молбата са отишли в домът на лелята на Р.К. и са я прибрали от
там, след което са я оставили на нейното работно място в ******, след което до
момента, в който тя се е явила в Спешна помощ нямат информация тя къде е била.
При тези данни по делото, съдът намира, че не
може да приеме категорично за установен факта на извършване на домашно насилие.
В случая доказателствената тежест е на молителката и за да се приеме за
безспорно установен факта на домашно насилие, доказателствата по делото следва
да изключват друга възможност.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че
подадената молба за предприемане на мерки по ЗЗДН, спрямо ответника не е
доказана и същата следва да бъде оставена без уважение.
Следва да бъде посочено, че евентуално
осъществен последващ акт на домашно насилие, представлява самостоятелен повод
за образуване на производство по ЗЗДН, с оглед изложените твърдения, че
ответникът по делото осъществява редовно физическо и психическо насилие върху молителката.
Ответникът по молбата не е направил искане за
присъждане на разноски, както и не е ангажирал доказателства за направени
такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Молителката следва да бъде осъдена да заплати
ДТ в полза на ПлРС в размер на 30 лв., с оглед изхода
на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.А.К.,
ЕГН**********,***, за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5
ал. 1 т. 1 и 3 от ЗЗДН по отношение на П.А.И.,***, за акт на домашно насилие
осъществен на ***г.
ОСЪЖДА на осн. чл.11 ал.3
от ЗЗДН, Р.А.К., ЕГН**********,***, да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 30 лв.
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в 7-мо дневен срок от получаване от
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: