Р Е Ш Е Н И Е
№
28.11.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 4473/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против Б.Х.Г., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
3057/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника.
Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за
битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.02.2008-31.03.2016г, и не е погасил
задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият
адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр.
София. Посочва се, че сумите за периода, са начислявани на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба № 16-334/06.04.2007 за топлоснабдяването.
Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от
дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 761,43лв., от
които сумата от 674,90лв. главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.04.2013-31.03.2016г и сумата от 86,53лв- лихва за забава, за
периода 03.06.2013-19.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето
лице- помагач-“ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Ответникът
Б.Х.Г., в срока за отговор изразява становище за неоснователност на иска.
Оспорва се твърдението на ищеца, че
ответника е потребил ТЕ, за посоченият период,
тъй като жилището не се отоплява и не се ползва топла вода.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
С определение № 3789/03.10.2016г,
по делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано “ТЕХЕМ СЪВВИСИС” ЕООД, гр. София
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2003/28.04.2016г.,
по ч. гр.д.№ 3057/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото не се спори че отв. Б.Г., е
собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес жк.Сторгозия, бл. 50, вх.А, ап.11. Видно от приложената към ч.
гр.д. № 3057/2016г. по описа на ПлРС, препис-
извлечение от сметка, се установява, че
ответникът е титуляр на партида, с аб.№ 19017,
за топлоснабден имот, находящ се на посоченият адрес.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 19017, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за
всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума,
за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ, в сградата,
на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода-
на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016 , е общо в
размер на 674,90лв- главница, от която-сумата от 343,52лв- отопление, сумата от
280,33лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и 51,05лв.-
услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че сумата за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, на база на действителен обем на жилището- 129,55 куб.м. ВЛ е
установило, че в имота не е ползвана топла вода. ВЛ е посочило, че в имота на ответника
има 1бр водомер и 1бр. уреди, отопление без ИРУ-щранг-
лира в банята. Сумите помесечно са дадени от ВЛ в
табличен вид. ВЛ е изчислило размера на
лихвата за забава върху главницата, от изискуемостта на отделните
плащания, за периода 03.06.2013-19.04.2016г, която е в размер на 86,53лв. ВЛ
посочва също, че тези суми съответстват
на счетоводните записвания на ищеца. ВЛ е посочило, че към датата 26.10.2016г.,
няма плащане от страна на ответника.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение
по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери,
и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между
всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145,
ал.3 от ЗЕ/.
По делото се установи, че
партидата е открита на името на собственика на
имота- отв.Г., и по сила на закона- цитираната
по- горе норма на чл.153 от ЗЕ, е възникнала облигационна връзка между него и
ищеца- като доставчик на ТЕ. На основание гореизложеното, съдът намира за
установено качеството на отв. Б.Г., на потребител на ТЕ, за процесния
период, и съответно същият дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. По делото безспорно се установи факта на
ползването на ТЕ за имота, от страна на ответника, както от заключението по
ССЕ, така и от приетите по делото писмени доказателства- отчети – от третото
лице- помагач.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен, и следва да бъде уважен,
като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо
761,43лв., от които сумата от 674,90лв. главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г и сумата от 86,53лв- лихва за
забава, за периода 03.06.2013-19.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-12.05.2016г,
до окончателното й изплащане.
За разликата над заявената в
настоящето исково производство сума, издадената заповед за изпълнение следва да
бъде обезсилена .
С оглед изхода на делото, следва отв. Г., да понесе направените по делото разноски, в размер
на 546лв., съобразно представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК. Следва
да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство, след
съответно изчисление, съдът установи, че същите са в размер на 205лв., съобразно
частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на
заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Б.Х.Г.,
с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано
от законния си представител ***, сумата от
общо 761,43лв., от които сумата от 674,90лв. главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г и сумата от 86,53лв-
лихва за забава, за периода 03.06.2013-19.04.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК-27.04.2016г, до окончателното й изплащане, за които
суми има издадена заповед за изпълнение №2003/28.04.2016г., по ч. гр.д.№ 3057/2016г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.Х.Г.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 546лв., съставляващи направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.Х.Г.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата
от 205лв.-разноски по ч.гр.д.№ 3057/2016г. по описа на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 416 от ГПК, заповед за
изпълнение №2003/28.04.2016г., по ч. гр.д.№ 3057/2016г. по описа на ПлРС., ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от общо 761,43лв., от които сумата от 674,90лв. главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г и сумата от
86,53лв- лихва за забава, за периода 03.06.2013-19.04.2016г.
Решението се постановява с участието на
третото лице- помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: