М О Т И В И
към Присъда № 27 от 04.02.2020 год. по НОХД № 1870/2019 год. на СлРС
изготвени на 11.02.2020 год.
РП – Нова Загора е внесла
обвинителен акт против подсъдимия К.К.Д. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира,
предвид проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от
шест месеца, което да бъде намалено с една трета и така намаленото наказание
„Лишаване от свобода” в размер на четири месеца, да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият К.К.Д. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде
наложено условно наказание.
Адв.
М. *** – упълномощен защитник на подсъдимия К.К.Д., не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява
съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да
определи на подс. Д. минимално наказание „Лишаване от свобода”, като изтърпяването
на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години при условията
на чл. 66 от НК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
К.К.Д. е неграмотен, неженен, не работи, неосъждан.
Подс.
К.Д. ***. Към момента на деянието предмет на настоящия обвинителен акт, подс. Д.
бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. През 2015 год. по отношение на същия била
наложена възпитателна мярка по ЗБППМН - „Предупреждение“, по повод извършено
провинение кражба. По отношение на него в РУ - МВР - Нова Загора били
установени данни, че употребява наркотични вещества, от които е зависим и е
вероятен извършител на кражби от различни жилища в кв. „Шести“.
Свид.
Р.А. и семейството й живеели в имот, находящ се в гр. Нова Загора, на *****. В
двора на имота имало изградени две едноетажни постройки - къща, състояща се от
салон-коридор с две стаи обособени като спални и пристройка, изградена и
използвана като кухня. Към края на м. април 2019 год. за семейството предстояло
организиране на тържество - сватба, тъй като дъщерята на А., свид. И.Д.щяла да
се „жени“.
Подс.
Д. знаел къде живее семейството на свид. Р.А.. Тъй като разбрал, че предстои
организиране на сватбено тържество за свид. И.Д., той предположил, че в
посочения по-горе имот, където живеела свид. А. и семейството й, ще има нещо
ценно, което може да открадне. В тази връзка подсъдимият решил да влезе в
имота, откъдето да открадне нещо.
На
14.04.2019 год. вечерта в посочения по-горе имот семейството на свид. Р.А.
посрещало гости. В тази връзка всички се били събрали в пристройката,
използвана като кухня. Входната врата на постройката, използвана като къща,
била отключена, а вратите на отделните стаи били заключени от свид. А., която
държала ключа в себе си. В една от стаите тя държала дървена кутийка, в която
съхранявала свои златни предмети - три дамски пръстена и три колиета, както и
обеци от неблагороден метал - чифт дълги обеци с продълговата форма
наподобяваща конци, чифт малки обеци тип „халки“ и единична също с продълговата
форма. Около 20,00 часа, преди да дойдат очакваните гости, свид. А. проверила
дали посочената по-горе кутийка и съхраняваните в нея вещи са на мястото си.
Около
полунощ, докато свид. А. и гостите на семейството й се намирали в кухнята, подс.
Д. влязъл в двора на имота, преминавайки по постройка в съседен имот. Едната от
стаите на къщата на свид. А. и семейството й имала прозорец с дограма,
изработена от алуминиеви профили. На въпросния прозорец имало поставена метална
рамка тип комарник, с предпазна мрежа. Подсъдимият Д., използвайки сила, свалил
комарника, който захвърлил в двора. След това избутал прозореца, чието крило се
отваряло в посока надолу, като по този начин успял да го отвори изцяло. През
така отворения прозорец подс. Д. влязъл в стаята, където отворил шкафовете на
мебелите и изваждайки намиращите се в тях дрехи, търсел нещо ценно, което да
вземе. По този начин той намерил описаната по-горе дървена кутийка, ведно с
намиращите се в нея златни и други накити на свид. А.. Подсъдимият извадил
всички вещи, намирали се в кутийката, взел ги със себе си и напуснал имота по
начина, по който влязъл - през отворения прозорец, а след това и през съседния
имот.
Малко
по-късно, около 00,30 часа, свид. И.Д.решила да си ляга. Влизайки в коридора на
къщата тя видяла по пода следи от кал и извикала на майка си, свид. Р.А..
Последната отишла в коридора и също видяла въпросните следи, които оприличила
на стъпки. На двете направило впечатление, че са отворени чекмеджета на
намиращите се в това помещение шкафове, но нищо не липсвало. Свид. А. проверила
вратите на двете спални и установила, че са заключени. Въпреки това решила да
провери дали описаните по-горе нейни златни вещи са на мястото си и отключила
съответната спалня. При това видяла, че прозорецът е отворен, от същия липсвал
комарника, а дрехите от шкафовете в помещението са извадени и разхвърлени. След
като огледала наоколо, свид. А. забелязала описаната по-горе дървена кутийка -
захвърлена в стаята, като от нея липсвали всички вещи, които съхранявала там.
За
случилото се свид. А. сигнализирала незабавно в РУ - МВР - Нова Загора. На
място пристигнали полицейски служители, които извършили и оглед по смисъла на
НПК. При това процесуално-следствено действие, по отворения прозорец били
открити и след това иззети дактилоскопни следи. По случая били предприети и
оперативно-издирвателни действия от служители в РУ - МВР - Нова Загора. При
това се установили данни, че извършител на деянието е подс. Д.. В тази връзка,
на 30.04.2019 год. подс. Д. бил призован в съответното полицейско управление
заедно с майка си свид. Н.Х.. При това с него била проведена беседа от свид. К.М.-
Началник на участъка в кв. „Шести“. Пред свид. М.подс. Д. признал, че той е
извършил описаното по-горе деяние. При това подсъдимият разказал, че е
проникнал в жилището, минавайки през съседен имот, а след това през прозорец,
който отворил. Заявил, че е бил сам, а в стаята където влязъл, намерил дървена
кутийка с различни накити, които взел със себе си, тъй като били жълти на цвят
и тежали, поради което решил, че са златни. Подс. Д. заявил, че на следващия
ден опитал да продаде накитите на човек, който познавал с прякора „Й.“, но той
отказал да ги вземе. След това подсъдимият дал въпросните накити на лице, което
познавал с прякора „Д.А.“, който взел всичките. В замяна последният дал на
подс. Д. 6 пакетчета с наркотично вещество, известно като „перник“. При
проведените ОИМ полицейските служители установили, че като „Й.“ се визира свид.
Й.А.Й., а като „Д.А.“ - свид. Й.Д.Й..
Видно
от заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза, иззетата
дактилоскопна следа е била оставена от деветия пръст (безименен) от лявата ръка
на подс. Д..
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза,
стойността на инкриминираните вещи е следната: златен пръстен с тегло 6 грама - 264 лева; златен
пръстен с тегло 5 грама
- 220 лева; златен пръстен с тегло 3,5 грама - 154 лева; златно колие с тегло 35 грама - 1540 лева;
златно колие с тегло 30
грама - 1320 лева; златно колие с тегло 20 грама - 880 лева; общо
5 броя дамски обеци от неблагороден метал, оценени като масова бижутерия - 28
лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили дактилоскопната
експертиза и съдебно - оценителната експертиза, тъй като няма основания да се
съмнява в компетентността и безпристрастността им.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата
по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К.К.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 15.04.2019 год. в гр. Нова Загора, макар
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, от частен жилищен имот, находящ се на *****,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - сваляне от
прозорец на метална рамка тип комарник, е отнел чужди движими вещи - три броя
златни дамски пръстена с общо тегло 14,5 грама на стойност 638 лева, три броя
златни дамски колиета с общо тегло 85 грама на стойност 3 740 лева; пет броя
дамски обеци от неблагороден метал (масова бижутерия) на стойност 28 лева,
всичко на обща стойност 4 406 лева (четири хиляди четиристотин и шест лева), от
владението на собственика им Р.Р.А. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Безспорно
е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението,
а именно повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (сваляне от
прозорец на метална рамка тип комарник).
Подсъдимият
К.К.Д. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, но с нормално
за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което му е позволявало да
разбира свойството и значението на деянието си и да може да ръководи постъпките
си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено развитие или да е
страдал със заболяване, което да не му е позволявало от интелектуална страна да
не осъзнават извършеното.
Деянието
подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично
облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил
с тях. Имуществените вреди не са възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно
минало и оказаното съдействие на досъдебното производство.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Преди
да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия К.К.Д., съдът
редуцира предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК наказание съобразно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия К.К.Д. при условията на чл.
58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното
от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като
деянието е извършено от подсъдимия на 15.04.2019 год., т.е. след влизане в сила
на посоченото изменение на НК.
Ето
защо съдът наложи на подсъдимия К.К.Д. за извършеното от него престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК – наказание
„Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1
от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което на
основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от
три години.
Така определеното наказание на подсъдимия
съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на
обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за
поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият К.К.Д.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в
размер на 354,40 лева (триста петдесет и четири лева и четиридесет стотинки) в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият К.К.Д.
беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 46,00 лева
(четиридесет и шест лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: