О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
299
гр.
Шумен, 29.06.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав :
СЪДИЯ: Т. Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова гр.д. №
184 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е започнато по искова
молба на Д.Л.Р. против М.Л.Р., имаща за предмет обективно съединени иск с
правно основание чл.30 от ЗН, за възстановяване на ищеца запазената му част от
наследството на майката на страните Ц.Й. Р., починала на 13.09.2017 г., като
извършеното от нея универсално завещателно разпореждане, извършено на
14.02.2014 г. в полза на ответницата бъде намалено с 1/3 ид.ч. и иск по чл.34
от ЗН, за допускане на съдебна делба между страните на придобитите по
наследство от Ц.Й. Р. идеални части от недвижими имоти в гр. Ш. и с. Р.В., при
квоти по 1/3 ид.ч. от всеки за ищеца и по 2/3 ид.ч. за ответницата.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 3782/2019 г. по описа
на ШРС. С определение № 1267/26.05.2020 г. съдията докладчик по това дело е
прекратил производството в частта относно предявения иск по чл.30 от ЗН, като
неподсъден на районен съд и е изпратил същото по подсъдност на ШОС, на
основание чл.118, ал.2, вр. чл.104, т.4 от ГПК. Със същото определение е
постановил и спиране на производството относно иска за делба на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по иска с
правно основание чл.30 от ЗН.
В
мотивите към определението си ШРС е констатирал наличието на противоречива
практика на съдилищата, включая на ВКС, по въпроса оценяем или неоценяем е иска
по чл.30 от ЗН, като е цитирал изчерпателно актовете в подкрепа и на двете
тези. В заключение, аргументирано, съдът е възприел практиката, според която
искът по чл.30 от ЗН е облигационен и оценяем, с оглед на което и цената на
иска, възлизаща в размер на 53 156.37 лева е приел, че по правилото на
чл.104, т.4 от ГПК той е подсъден като първа инстанция на окръжен съд. Предвид
това е счел, че производството по иска по чл.30 от ЗН следва да бъде прекратено
пред районен съд и делото се изпрати по подсъдност на
ШОС.
Съобразявайки характера на търсената с иска по чл.30 от ЗН защита и съществуващата
противоречива съдебна практика, настоящият състав застава на противното
становище и приема, че претенцията за възстановяване на запазена част на
наследник от наследството, макар и да е за защита на имуществени права и облигационна,
поради спецификата си, не би могла да бъде оценена нито при завеждане на иска,
нито в хода на процеса до постановяване на решението по спора. Така в исковата
молба ищецът може да сочи определено имущество, а в хода на делото, предвид
изявленията на ответника и проведеното от него доказване да се установи, че
наследствената маса включва и други активи, който трябва да бъдат прибавени или
задължения, който следва да бъдат извадени при остойностяване на наследството
на база, на което ще се определя размера на разполагаемата и запазена част на
наследниците. Стойността на тези активи и пасиви и на наследството като цяло,
съответно на разполагаемата и запазена част обаче може бъде определена едва с
решението на съда. На следващо място, в случаите на универсално завещание в
предмета на делото изобщо не се включва изследване стойността на наследствената
маса и тя не е предмет на доказване, респ. установяване от страна на съда.
Предвид това и, че с иска по чл.30 от ЗН се защитава правото на наследника да
получи по наследство имущество на определена стойност, съответна на размера на
запазената част, а не правото на собственост върху конкретен имот или имоти,
при липсата на изрични процесуални правила за определяне цената на иска, съдът намира,
че същият е неоценяем и нормата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК не следва да се
прилага. Това разрешение се налага като удачно и от гледна точка гарантиране
стабилност и бързина в процеса, тъй като би предотвратило разглеждането на
предявените с една искова молба иск по чл.30 от ЗН и иск за делба в две
различни производства, което разделяне е необосновано при регламентираната от закона подсъдност на
иска за делба на районен съд и допустимостта за съединяване на двата иска в
рамките на делбеното дело. И не на последно място, възможността за предявяване
и разглеждане на иск по чл.30 от ЗН от един или няколко наследника в
производството за делба, където задължително участват всички наследници, а не в
отделно производство извън делбата, в
което наследниците не са задължителни другари, неминуемо би гарантирало на
страните изчерпателност, сигурност и процесуална икономия при разрешаване на
имуществените им спорове по повод общото им наследство. Ето защо, счита, че е
процесуално оправдано предявените в делбеното дело искове по чл.30 от ЗН да
бъдат разглеждани в едно производство с иска за делба, по правилата на гл. ХХІХ
от ГПК и съобразно родовата подсъдност по чл.341 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че подлежащият на разглеждане
иск по чл.30 от ЗН, предявен от Д.Л.Р. против М.Л.Р. е подсъден по правилото на
чл.103, вр. чл.341, ал.1, вр. чл.343 от ГПК на районен съд, поради което не е родово
компетентен да се произнесе по него и се налага да повдигне препирня за
подсъдност на същия пред Апелативен съд – гр. Варна.
Водим от горното и, на основание чл.122, вр. чл.118, вр. чл.103, вр.
чл.341, ал.1, вр. чл.343 от ГПК,
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 184/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
ПОВДИГА СПОР ЗА
ПОДСЪДНОСТ пред Апелативен съд – В. между Окръжен съд – Ш. и Районен съд – Ш.,
досежно предявения от Д.Л.Р. срещу М.Л.Р. иск с правно основание чл.30 от ЗН.
ИЗПРАЩА гр.д. № 184/2020
г. по описа на Окръжен съд – Шумен на Апелативен съд – В., с оглед определяне
на съда компетентен да разгледа и реши спора.
Определението не подлежи на
обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: