Решение по дело №303/2020 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260018
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 3 март 2021 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20205520200303
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                         

Р Е Ш Е Н И Е  № 260018

 

гр. Раднево, 15.02.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Радневският районен съд – наказателна колегия, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесета и първа година, в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

 

при секретаря Иванка Стоянова и в присъствието на прокурор Веско Грозев като разгледа докладваното от съдията Вълчанова АН дело № 303 по описа за 2020г. , и въз основа данните по делото и закона

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

         ПРИЗНАВА обвиняемия И.Х.И., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан - реабилитиран, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2020 г., в гр.Раднево, обл. Ст. Загора, предавал по телефон с номер *****до „Районен център 112”, гр.Бургас, невярно повикване за помощ - че е бил блъскан по стълбите надолу от полицаи - престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК., за което престъпление и на посоченото основание и на основание чл.78 А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

         Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Съдържание на мотивите

         МОТИВИ към Решение № 260018/15.02.2021 г. по АНД № 303/2020 година на Районен съд Раднево.

 

         Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

         Районна прокуратура - гр. Стара Загора ТО Раднево с Постановление от 22.12.2020 година е направила предложение обвиняемият И.Х.И. ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, за извършено от него престъпление по чл. 326, ал.1 от НК, което се е изразило в това, че на 09.11.2020 г., в гр. Раднево, обл. Ст. Загора, предавал по телефон с номер *****до „Районен център 112”, гр.Бургас, невярно повикване за помощ - че е бил блъскан по стълбите надолу от полицаи.

         Представителят на Районна Прокуратура – гр. Раднево се явява в съдебно заседание и поддържа направеното предложение. Изразява становище, че обвиняемият е осъществил престъплението съгласно вмененото му обвинение и затова следва да бъде признат за виновен. Предлага, предвид наличието на всички обективни предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК обвиняемият И. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер.

         Обвиняемият И. се явява лично в съдебно заседание. Признава вината си и изразява съжаление за стореното, като моли да му бъде наложено минимално наказание.

         Не се оспорва авторството, обективната и субективна съставомерност и доказаността на престъплението на деянието.

         След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоиснанционният съд намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2020 г., служители от РУ-Раднево е следвало да връчат призовка на обвиняемият И., като имали данни, че вероятно същият не пребивава на постоянния си адрес, а се намирал в жилището на с.п.п., на адрес ****Свидетелите Я.М.и К.М.– полицаи в РУ-Раднево, заедно с техния колега Х.Х. посетили адреса. Там вратата им отворил обвиняемият И., който отказал да получи и подпише призовка носена от полицейските служители. В този момент С.П., която била тежко болна и трудно подвижна, /поч. на 23.11.2020 г./ извикала към полицаите да влязат в апартамента. Когато служителите от РУ-Раднево отишли при нея в апартамента, П.заявила, че не желае обвиняемият И. да бъде в апартамента й, защото въпреки, че му е казала да напусне той не го е направил. Обвиняемият И. отрекъл това, но свидетелката П.поискала съдействие от намиращите се на място полицейски служители, за да може обвиняемият да напусне апартамента й, и да върне ключа за същия.

Обвиняемият И. върнал ключа и спокойно напуснал жилището заедно с полицейските служители, като всички тръгнали да слизат по стълбите на жилищния блок. Докато слизал по стълбите обвиняемият И. на два пъти заявил, че ще върне в апартамента и предприел действия в тази насока, като тръгнал да се връща обратно нагоре по стълбите. Служителите от РУ-Раднево не му позволили това, като му препречили пътя. Това било единственото физическо съприкосновение между полицаите и обвиняемият. След това обвиняемият И. ***, където му била връчена призовката.

Малко след това в 19.34 ч., без да е имал пряка необходимост от оказване на помощ за защита на здравето и живота му, обвиняемият се обадил от телефон *****на тел. ЕЕН 112, и е подал невярно повикване за помощ, като е заявил, че е бил блъскан по стълбите надолу от полицейските служители (л.12).

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът намира за установена въз основа на гласните доказателства по делото и от писмените доказателства по досъдебно производство, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обвиняемият И. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по  чл. 326, ал. 1 от НК, тъй като на на 09.11.2020 г., в гр.Раднево, обл. Ст. Загора, предавал по телефон с номер *****до „Районен център 112”, гр.Бургас, невярно повикване за помощ - че е бил блъскан по стълбите надолу от полицаи.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-обаждания на телефон "112" с предаване на неверни съобщения. Първоинстанционният съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с оглед знанието на обв. И., че не е бил блъскан по стълбите надолу от полицаи, независимо че е знаел, че това деяние е обявено от закона за наказуемо. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване.

С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл. 303, ал. 2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна обвиняемия И. за виновен за предявеното му обвинение по  чл. 326, ал. 1 от НК.

Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред.

При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид следното:

На първо място съда съобрази кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл. 78 "а "от НК- обвиняемия е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по  чл. 326, ал. 1 от НК законова санкция е лишаване от свобода до 2 години. Към момента на извършване на деянието обвиняемият И. не е бил осъждан, и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78"а" от НК, както и от деянието му не са били причинени имуществени вреди. При горните констатации и на основание чл. 78 "а" ал. 1 от НК съдът освободи обвиняемия И. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба” .

При индивидуализация на наказанието съдът отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на обвиняемият И., изразеното съжаление, както и че същият не е трудово ангажиран. Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчете се и причинения престъпен резултат. Степента на обществената опасност на деянието и дееца са изключително ниски в сравнение с други случаи на такива деяния. С оглед превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства и преди всичко за постигане целите на наказанието, съдът прецени, че най- съответно на извършеното престъпление, с оглед личността на обвиняемият И., поведението му при извършване на настоящото престъпление, степента на засегнатост на обществото, обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, най-съответно се явява да бъде определено административно наказание, ориентирано към минимума, а именно: „Глоба” в размер на 1000 лева, като съображенията за това се базират на факта, че деецът е неосъждан и е с положителни характеристични данни, последвалия наказателен процес, явно е предизвикал върху него поправителен ефект. Така определеното административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева в конкретният случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, то ще спомогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на обвиняемия с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействат възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото.

Съдът счете, че с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл. 36 от НК.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: