РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 10.08.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1350 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищците Л.Д.Г.
е предявил срещу „Р.Б.” ЕАД искове по чл.55, ал. 1, т. 1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Ищецът Л.Д.Г.
е предявил срещу „Р.Б.” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.55. ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за заплащане на:
сумата от 107088.60 лв., представляваща недължимо
платена възнаградителна лихва за периода от 05.09.2007 г. до 10.02.2015 г. по
договор за банков кредит от 05.09.2007 г.;
сумата от 3684.80 лв., представляваща недължимо
платена наказателна лихва по горния договор;
сумата от 659.62 лв., представляваща недължимо
платена комисиона „управление“ и комисионна „ангажимент“ по горния договор;
сумата от 200 лв., представляваща недължимо платена
такса „предоговаряне“,
ведно със
законната лихва за всяко просрочено плащане, считано от завеждането на исковата
молба (03.09.2015 г.) до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 05.09.2007 г. е
сключил с ответника договор за банков кредит в размер на 1040000 лв., от която
620975,19 лв. за рефинансиране на остатък от договор за банков кредит от
03.10.2006 г., а останалата част - за потребителски нужди, който е следвало да
бъде погасен с плащането на 131 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер
на 11183,63 лв., дължими на 20 число на месеца от 10.10.2007 г. до 20.08.2018
г. включително, с годишна лихва в размер на 6,75 % за целия срок на кредита, представляваща сбор от стойността на банковия ресурс
(СБР), определен от банката и 1,75 пункта годишна надбавка. Поддържа, че
след сключване на договора е подписал още пет анекса към него, като е заплатил
за предоставената му от ответника финансова услуга по - висока цена, с която
ответната страна неправомерно се е обогатила. Сочи, че в договора са налични
клаузи, касаещи формиране на цената на процесната услуга с използване на
стойността на банковия ресурс като съществен компонент в горната цена, промяната
на цената на услугата, както и възможността на банката да начислява наказателна
надбавка върху цялата остатъчна дължима главница по кредита, а не върху
забавените суми, както и такса от 3% за предсрочно погасяване на кредита, които
клаузи ищецът намира за неравноправни и противоречащи на закона, които не
обвързват ищеца за заплащане на едностранно определените от ответника лихви,
такси и комисионни, поради което моли за възстановяване на получените без
правно основание суми, ведно със законната лихва от депозирането на исковата
молба, включително и за разноски по делото.
С отговора
на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер с
твърдения, че със сключения между тях договор от 05.09.2007 г. са постигнали съгласие
за размера на годишната лихва, както и че същата е договорена като променлива и
зависеща от обстоятелства — външни фактори, влияещи върху изменението на СБР,
които не са под контрола на банката. Поддържа, че в сключения договор и петте
анекса към него страните са констатирали размера на дължимите от ищеца суми,
просрочените такива, както и изменената дефиниция и размер на СБР. Сочи, че в
периода от 2011 г. до 2012 г. и от края на 2014 г. лихвения процент е понижен,
в сравнение с предходния период, както и че ищецът е бил уведомяван от банката
за увеличенията на лихвения процент по кредита. Твърди, че клаузите, сочени
като неравноправни от ищеца са били индивидуално договорени, ищецът е можел да
влияе върху съдържанието им, като релевира и възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за евентуални вземания на ищеца
срещу банката за лихви до 02.2013 г. и евентуално за изтекла петгодишна давност
за вземания на ищеца срещу банката до 02.2011 г.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
С оглед
становището на ответника и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на
процесната сума, а в тежест на ответника - че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
По
наведеното възражение за изтекла погасителна давност ищецът следва да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед
становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е
определил за безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че между страните е сключен на 05.09.2007 г. договор за банков кредит за сумата
1040000 лв., усвоен от ищеца, с краен срок на погасяване 20.08.2018 г., като
впоследствие по договора са били подписани Анекс 1/12.10.2011 г., Анекс
2/29.09.2012 г., Анекс 3 /01.11.2012 г., Анекс 4/15.11.2012 г. и Анекс
5/19.12.2013 г. Посочените обстоятелства са установени по делото с представения
договор и анекси към него.
За безспорни
и ненуждаещи се от доказване, съдът е определил и обстоятелствата, че на 11.02.2015
г. ищецът е погасил предсрочно банковия кредит, като е заплатил на ответника дължимите
по договора суми, в т.ч. и претендираните с подадената искова молба суми. Тези
обстоятелства се установяват от представените в производството доказателства и
констатациите на приетата, като обективно и компетентно изготвена ССчЕ.
В чл. 4.1. от договора било предвидено, че
„за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годищна лихва в
размер на 6.75 % за целия срок на
кредита. Лихвата представлява СБР за
евро (Стойността на банковия ресурс,
определен от Банката*) + 1.75 %
пункта надбавка годишно. *Стойност
на банковия ресурс - „Лихвеният
процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка
„предлага“ плюс законоустановените разходи на Банката, в т.ч. за поддържане на
ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от
отдел „Ликвидност и Инвестиции“ при Банката“.
Съгласно чл.
4.2. от договора при промяна на пазарните условия, Банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР. Новият лихвен процент влиза в сила
от датата, посочена в уведомлението до Кредитополучателя.
Предвидено е
в чл.4.3. от договора, че след промяната Банката изготвя нов погасителен план,
който изпраща на Кредитополучателя в 7 дневен срок от влизане в сила на
промяната, като последния има право да реши дали да продължи да изплаща при
новите условия или да погаси предсрочно остатъка заедно с комисионната за
предсрочно погасяване.
За
финансовата услуга, преди първо усвояване на отпуснатата сума, страните
предвидили в чл.4.4., че кредитополучателят заплаща еднократна комисионна управление в размер на 0.50%
върху размера на кредита, която не подлежи на връщане при предсрочно
погасяване. Ежегодно, според чл.4.5 от договора, считано от 2008г. до
2018 г. на 20 август кредитополучателят плаща комисионна за управление в размер на 0,20% върху непогасената част
от главницата, която също /подлежи на връщане при предсрочно погасяване на
кредита.
Според чл.4.6.-„Кредитополучателят
заплаща на банката комисионна
анганжимент в размер на 0.50 % годишно върху размера на неусвоената
част от кредита за срока на усвояване.
При забава
в плащането на дължими съгласно Договора суми съгласно чл.4.7 санкцията е -
наказателна лихва за забава в
размер на договорената лихва, увеличена с 8 пункта надбавка годишно
върху неизплатената част от главницата/ в т.ч./ и върху непадежиралите
вноски/за времето на забавата до окончателно погасяване на забавените вноски.
Чл.4.9
регламентира, че Банката си запазва правото да променя едностранно размера
на лихвата по кредита, като увеличи надбавката към стойността на СБР,
съгласно чл.4.1 от Договора, в случай че кредитополучателят по каквито и да
било причини промени работодателя си, при положение че ползва преференции по
договора, които са предоставени на работодателя.
Съгласно
чл.5.1 от Договора, страните предвидили, че кредита ще се изплаща на 131 равни
месечни анюитетни вноски в размер на 11,183.63лв., дължими на 20 число от
месеци, считано от 20.10.2007г. до 20.08.2018г.вкл. С приложимата лихва,
съгласно чл.4.1 от договора и съгласно погасителен план- неразделна част от
договора. Предсрочното погасяване се санкционира с комисионна от 1% от
предварително погасената сума при погасяване със собствени средства и 3% при
рефинансиране на кредита от друга банка-чл.5.7.
Със
сключването на Анекс № 1 от 12.10.2011 г., страните се съгласяват с изменена дефиниция за СБР. В Анекса към
договора за кредит СБР е формулиран, както следва: “Лихвеният процент за съответната валута, при който Банката осигурява
ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на
падежната структура на активите и пасивите на банката, и други законоустановени
разходи”. В Анекса е посочено също, че стойността на СБР към датата на подписването
му е 7.5%. Заложено е още, че СБР се определя от Комитет по управление на
активите и пасивите (ALCO) на Банката и може да се преизчислява и променя от
Банката ежемесечно, а също така са заложени и критериите за промяна на СБР.
Съгласно
възприетата от Банката методология, СБР за лева се изчислява посредством
формула, представляваща сбор от три основни компонента - разходи за първичен
депозитен ресурс, разходи за вторичен ресурс и допълнителни разходи.
В
производството са представени погасителен план към договора за кредит при
годишен лихвен процент 6.75 %, Справка № 1 за движението по договора за банков
кредит /л. 27-л.29/, както и извлечение от банковата сметка.
Представени
са изпратени писма с погасителни планове от Банката до кредитополучателя от 27.02.2008
г., от 04.08.2008 г. и от 06.11.2008 г., с които последният е уведомен за
изменения на СБР в лева, както следва: на 6.25% в сила от 20.03.2008 г. по
първото, на 7.00% в сила от 20.08.2008 г. по второто и на 8.00% в сила от
20.12.2008 г. по третото.
Чрез
приетата в производството ССчЕ се установяват следните обстоятелства:
Банката не е
променяла размерът на договорната надбавка определена за формиране на лихвения
процент за възнаградителна лихва. Поради това погасителните вноски по кредита
са определени при лихвен процент формиран като сбор от стойността на
действащата Стойност на банковия ресурс плюс договорна надбавка от 1,75 пункта.
Посочените промени в лихвения процент за възнаградителна лихва, според
експерта, са въз основа на промените в стойността на СБР, съгласно
констатациите по предоставените данни и от извършени изчисления от
експертизата.
Констатираното
основание за промените на лихвения процент е промяна в стойността на банковия ресурс за кредити в лева на Банката, посочен в изготвената към
експертизата таблица № 2 /стр. 18, л.112/ В същата е посочената промяната на
лихвения плоцент по кредита за възнаградителна лихва и лихвения процент за
наказателна лихва, базиращ се на лихвения процент за възнаградителна лихва.
|
Прилагани лихвени проценти за възнаградителна лихва и наказателна лихва |
||||||
|
Период на действие |
СБР |
Надбавка по договор за кредит |
Прилаган лихвен процент за възнаградителна лихва |
Надбавка за просрочие |
Прилаган лихвен процент за наказателна лихва |
|
|
От дата |
До дата |
|||||
|
19.9.2007 |
19.3.2008 |
5,00 |
1,75 |
6,75 |
12,00 |
18,75 |
|
20.3.2008 |
19.8.2008 |
6,25 |
1,75 |
8,00 |
12,00 |
20,00 |
|
20.8.2008 |
19.01.2009 |
7,00 |
1,75 |
8,75 |
12,00 |
20,75 |
|
20.01.2009 |
19.1.2011 |
8,00 |
1,75 |
9,75 |
12,00 |
21,75 |
|
20.1.2011 |
19.10.2012 |
7,50 |
1,75 |
9,25 |
8,00 |
17,25 |
|
20.10.2012 |
19.5.2014 |
6,65 |
1,75 |
8,40 |
10,00 |
18,40 |
|
20.5.2014 |
21.12.2014 |
5,85 |
1,75 |
7,60 |
10,00 |
17,60 |
|
22.12.2014 |
11.2.2015 |
4,45 |
1,75 |
6,20 |
10,00 |
16,20 |
Според ССчЕ,
измененията на СБР за кредити в отделните валути, вкл. и за кредити в лева са
извършвани по решения на Комитет по управление на активите и пасивите (ALCO) на
банката, на база стойностите на компонентите формиращи СБР и тенденцията за
движението на тези стойности към момента на разглеждането им.
Според вещото
лице, измененията на СБР в увеличение са извършени от Банката на база
увеличение на 12-месечния Софибор и
увеличение на разходите за МЗР
/минимални задължителни резерви/ и ФГВ
/Фонд за гарантиране на влоговете/ вследствие на увеличения обем на
привлечените депозити.
Относно таксите
и комисионните по кредита, а именно: еднократна комисионна за управление в
размер на 0,5% от усвоената сума и годишните такси за управление в размер на
0,2% от остатъчната редовна главница към момента на начисляването им, след
извършено изчисление на начислените такси и комисионни е констатирано, че
размерите им са съгласно договора за кредит и не е установено увеличение в
размера на таксите. От своя страна след проверка на движенията по сметката
на кредитополучателя и на предоставеното движение по служебна сметка на
банката, по която са плащани суми по процесния кредит е констатирано, че не
са удържани такси за предсрочно погасяване на процесния кредит.
Според ССчЕ,
общият размер на погасените такси и комисионни по кредита е 15 446,23 лв.,
включващи:
-
5 200,00 лв. еднократна комисионна при
усвояване - 0,5% върху размерът на отпуснатия кредит, съгласно договора за
кредит;
-
202,22 лв. комисионна
за ангажимент, съгласно договора за кредит;
-
15 244,01 лв. погасена годишна комисионна за
управление - 0,2% върху остатъчната редовна главница, съгласно договора за
кредит (редовно платена + платена просрочена комисионна)
Погасителните
вноски по кредита са определени при лихвен процент формиран като сбор от стойността
на действащата СБР /Стойност на
банковия ресурс/ плюс договорна надбавка
от 1,75 пункта. От извършената проверка е констатирано, че начислената наказателна лихва по кредита е формирана
от банката върху размерът на просрочените
вноски за главница при лихвен процент формиран като сбор от лихвения процент за
възнаградителна лихва плюс определената от страните надбавка за забава
съобразно договора и сключените анекси към него.
Според ССчЕ,
общият размер на изчислената възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 6,75% без промяна, при съобразяване на
извършените предсрочни погасявания на главницата – до 11.02.2015 г. е 344 982,08 лв. (сбора по колона 7
на приложение 1 към ССчЕ). Начислената възнаградителна лихва от банката, за
същия период, възлиза на 472 453,35 лв.(сбора по колона 12 на приложение 1 от
ССчЕ)
При тези
изчисления, според експерта, получената разлика между начислена и платена
лихва, и изчислена лихва при 6.75% е 127 471.27 лв. (сбора по колона 15 на приложение
11 от ССчЕ (472 453,35 лв. минус 344 982,08 лв. = 127 471,27 лв. разлика платени повече)
При
съобразяване сключения договор и анекси към него, в т.ч. Анекс № 1 от
12.10.2011 г., в който страните постигнали съгласие за изменение дефиниция за
СБР и заложените критерии за промяната на СБР, в допълнителна ССчЕ е посочена и
проследена методологията за определяне на референтния лихвен процент /СБР/ в
лева. Според експерта, съгласно възприетата от Банката методология, СБР за
лева се изчислява посредством формула, представляваща сбор от три основни компонента - разходи за
първичен депозитен ресурс, разходи за вторичен ресурс и допълнителни разходи,
дефинирани както следва:
Разходи за първичен депозитен ресурс в лева
Разходите за
първичния депозитен ресурс в лева са изчислени, като към величината „А (Лв)”
(дефинирана в ССчЕ), разделена на (1 - текущия размер на Минималните
задължителни резерви в %) се прибавя нормативно определената премийна вноска
във Фонда за гарантиране на влоговете в %, претеглена с относителния дял в % на
левовите срочни депозити в общия левов ресурс на банката.
„А (Лв)” се дефинира като произведение от:
Относителния
дял в %* на левовите срочни депозити в общия левов ресурс на банката Усреднения
лихвен процент по нови депозити на секторите „Нефинансови предприятия”,
„Домакинства” и “Нетърговски организации, обслужващи домакинствата” в лева,
публикувани в банковата статистика на Българска народна банка
Коефициент
на статистическа зависимост между средните лихвени проценти по левови срочни депозити,
публикувани от Българска народна банка, и тези по левови срочни депозити на Р.Б.
Разходи за вторичен ресурс в лева
Разходите за
вторичния ресурс в лева са изчислени като произведение от:
• Относителния дял в %* от общия левов
ресурс на вторичното финансиране на Р.Б. в лева, включващо кредитни линии, cyan
сделки, облигационни емисии и др.
• Реализираните средно-месечни стойности
на 12 мес. Софибор в % за последните две години, усреднени след премахване на
10-те процента най-високи стойности (90-ти стотил).
Допълнителни разходи
Допълнителни
разходи** в %, които имат ефект върху стойността на ресурса, и са възникнали
поради промени в законодателството или в следствие на административни актове,
след датата на влизане на Закона за изменение и допълнение на Закона за
потребителския кредит (в сила от 31.08.2010)
• Величините на относителните дялове
отчитат динамиката на падежната структура.
** Настояща
стойност: „ 0“
При наличие
на отклонение, надхвърлящо 50 базисни точки, Банката приравнява СБР на
усреднената стойност на математическия модел за последното шестмесечие, като я
закръгля до втория знак след десетичната точка така, че СБР да може да се дели
на 0.05 без остатък.
При
обективна невъзможност за получаване на котировка за Sofibor, Euribor, CDS или
съответен друг индекс, който замества цитираните, Банката си запазва правото да
използва в модела, средната стойност на индикативните оферти на поне трима
независими участника на пазара за съответната срочност и валута.
ССчЕ посочва
в таблица № 1 /стр.4, л.123 от делото/ стойностите на СБР в лева и отделните
компоненти за периода 2011 г.- 2015 г.
Експертът е
посочил, че в периода от м. ноември 2011 г. до м. януари 2015 г. стойността на
финансирането на Банката бележи плавен спад, който е отразен в СБР като:
намаление с 0.85% от септември 2012г., намаление с 0.80% от април 2014г. и
намаление от 1.40% от декември 2014г. Отбелязано е, че в периода на възход на
лихвите, Р.поддържа политика на устойчив лихвен процент, прилаган към кредитите
на клиентите. Затова в Методологията за определяне на СБР е заложен период от 6
месеца за преразглеждане. При наличие на тази устойчива тенденция и разминаване
на официалния СБР от изчисления с повече от 0.5%, Банката предприема действия
за промяна. Такава в случая е промяната от септември 2012 г., когато
официалният СБР е приравнен на изчислената 6-месечната средна стойност,
отразяваща финансирането на банката. Такива намаления, според експерта, са
направени също и към април 2014г. и декември 2014г.
При
съобразяване увеличението на СБР за един период и съответно – намалението на
СБР за друг, както и договорените промени със сключените анекси /от № 1 до №
5/, ССЧЕ дава следните констатации:
Размер на
лихвен процент за възнаградителна лихва - 6,75% само за периода до датата на
сключване на анекс 1 - 12.10.2011 г. От 12.10.2011 г. е приложен лихвен
процент съобразно действащия СБР и надбавка по анексите към договора.
Изчислената
разлика за периода м.02.2011 г. - м.02.2015 г. е 9 042,05 лв. платени повече, вследствие на промяната на СБР.
Изчислената
разлика за периода м.02.2013 г. - м.02.2015 г. е 2 936,60 лв. платени повече, вследствие на промяната на СБР.
От проверка
на документите, експертизата констатира, че плащанията по вноски с падежи от
20.05.2014 г. до 10.02.2015 г. са извършени на 10.02.2015 г. когато кредитът е
погасен изцяло, поради което експертизата не изчислява законна лихва.
В Приложение
2 към заключението са представени изчисления при лихвен процент от 6,75% без
промяна.
Резултатите
от изчисленията са посочени от експерта на стр.7 от допълнителна ССчЕ /л.126/,
както следва:
Изчислена
разлика за периода от датата на договора до 10.02.2015 г. - 107 088,62 лв. Изчислението е корекция
на задача 4-та по основното заключение.
Изчислена
разлика за периода от 20.02.2010 г. до 10.02.2015 г. - 79 298,30 лв.
Изчислена
разлика за периода от 20.02.2011 г. до 10.02.2015 г. - 60 540,86 лв.
Изчислението
на законната лихва върху установените разлики по месеци в Приложение 2 към
заключението е представено в таблица 3.
Изчислената
законна лихва за периода 20.02.2010 г. - 10.02.2015 г. е 20 611,28 лв. Изчислената законна лихва за периода 20.02.2011 г.
- 10.02.2015 г. е 11 917,25 лв.
В допълнителна
ССчЕ от 06.12.2017 г. експертът допълва дадените констатации в тази част в
следния смисъл:
В Приложение
1 към заключението са представени изчисления при лихвен процент от 6,75% без
промяна до датата на Анекс № 1, като в изчислението са отразени промените по
сключените пет анекса.
Резултатите
от изчисленията са посочени от експерта на стр.2 от допълнителна ССчЕ /л.135/,
както следва:
Изчислена
разлика за периода от 20.02.2010 г. до 10.02.2015 г. – 67217.73 лв. Изчислението е корекция на
задача 4-та по основното заключение и по допълнителното.
Изчислена
разлика за периода от 20.02.2011 г. до 10.02.2015 г. – 48460.29 лв.
Изчислението
на законната лихва върху установените разлики по месеци в Приложение 2 към
заключението е представено в таблица 1.
Изчислената
законна лихва за периода 20.02.2010 г. - 10.02.2015 г. е 14906.88 лв. Изчислената законна лихва за периода 20.02.2011 г.
- 10.02.2015 г. е 6212.85 лв. Изчислената
законна лихва за периода 20.03.2012 г. - 10.02.2015 г. е 1717.15 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В
производството бе установено по несъмнен начин, че между страните е бил сключен
договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.430
- чл.432 ТЗ. Същият е формален /в закона е предвидена форма за действителност -
писмена - чл.430, ал. 3 ТЗ/, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален
/договора се счита за сключен от момента на постигане на съгласието/.
За банката -
кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената парична сума, като
срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а
именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва
кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка
със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.
В настоящето
производство са предявени искове с правна
квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Предпоставките за уважаване на иска са две: положителна - наличие на
осъществено плащане, и отрицателна - липсата на основание.
Първата не се оспорва от ответника и се установява чрез констатациите на ССчЕ, поради
което и съдът приема, че процесните суми са му били заплатени.
Относно липсата на основание, съдът следва да извърши преценка на клаузите на договора за кредит, в
т.ч. тази която определя основната престация по договора от страна на
потребителя, както и дали същите позволяват едностранно
изменение на лихвата от страна на банката, като валидно правно основание, съответно дали същите позволяват
заплащане на посочените такси и комисионни или същите
са нищожни, каквито са твърденията на ищците по претенциите по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146,
ал.1 вр. чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП. В тази връзка, на първо
място, съдът следва да се произнесе относно приложимия по делото закон.
Съдът следва да изследва и кои разпоредби на националното право са
приложими към процесния договор за кредит. Същият е потребителски договор -
страните по него са потребител по смисъла на § 13, т.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) - ищецът е физическо лице, което използва
кредита за свои лични нужди, а ответникът е търговска банка - търговец по
смисъла на § 13, т.2 ЗЗП. Към спорното правоотношение не е приложим Закона за
потребителския кредит (ЗПКр), в сила от 01.10.2006 г. (отм. ДВ,
бр.18/05.03.2010 г.) доколкото същият
изрично изключва договори на стойност над 40 000 лева и договори за кредит обезпечени с ипотека какъвто е и процесният договор. Поради това
към настоящето
правоотношение са приложими правилата за неравноправните
клаузи по ЗЗП (чл. 143 и сл.), в сила от 10.06.2006 г.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице
изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна,
което не е изчерпателно.
Съгласно чл.
145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява,
като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи. В разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В разпоредбата
на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП се съдържа легална дефиниция на понятието клаузи,
които не са уговорени индивидуално, а именно клаузи, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В разпоредбата
на чл. 144 от ЗЗП са предвидени изключения, при които определени хипотези,
регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители по чл. 143 от ЗЗП
са неприложими. Според чл. 144, ал. 3 от ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12
не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс
или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Предвид
изложеното, за да е неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое
от изключенията на чл. 144 от ЗЗП.
При така приетия за приложим към договора закон, настоящият съдебен
състав следва да разгледа и основанията за недействителност на оспорените от ищците договорни
клаузи.
Според
указаното в чл.58, ал.1 ЗКрИ /ред., ДВ, бр.59/2006 г./, при отпускане на
кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия
по кредитите, които съдържат най-малко: т.1. данни за общите разходи по
кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит)
и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се
изменят; т.2. лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита;... т.4- 4. условията и разходите при
предсрочно погасяване на кредита.
От своя
страна, при тълкуване на действителния смисъл на разпоредбите на договора, следва да
се прилага не само общото правило на чл.20 ЗЗД, но и
специалната разпоредба на чл.147, ал.2 от Закона за защита на
потребителите. Така съгласно последната разпоредба, при съмнение
относно смисъла на определена клауза в договора, тя се тълкува по благоприятен
за потребителя начин.
Както беше посочено, чрез
изготвените клаузи на договора за кредит първоначално страните са договорили, че лихвата по
кредита е определена на
6.75 % за целия срок на кредита.
Лихвата представлява СБР за евро (Стойността на банковия ресурс, определен от
Банката*) + 1.75 % пункта надбавка
годишно. *Стойност на банковия ресурс
- „Лихвеният процент по междубанковите
депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс
законоустановените разходи на Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните
с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и
Инвестиции“ при Банката“.
Установи се,
че с анекс № 1 от 12.10.2011 г. е изменена дефиницията за СБР в следния смисъл:
“Лихвеният процент за съответната валута, при който Банката осигурява ресурс за
финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната
структура на активите и пасивите на банката, и други законоустановени разходи”.
Същевременно се установи, че в Анекса е посочено, че стойността на СБР към
датата на подписването му е 7.5%;
заложено е още, че СБР се определя от Комитет по управление на активите и
пасивите (ALCO) на Банката и може да се преизчислява и променя от Банката
ежемесечно, а също така са заложени и критериите за промяна на СБР.
Установи се,
чрез констатациите на експерта, че съгласно възприетата от Банката методология,
СБР за лева се изчислявал посредством формула, представляваща сбор от три основни компонента: 1. разходи за първичен депозитен ресурс, 2.
разходи за вторичен ресурс и 3. допълнителни разходи.
Установи се
чрез събраните в производството доказателства и констатациите на експерта по
ССчЕ, че за срока на договора /до неговото предсрочно погасяване от ищеца на
10.02.2015 г./ стойността на СБР за кредити в лева е била увеличавана, считано
от 20.03.2008 г. до 21.12.2014 г. като е достигнала до най-висока стойност
считано от 20.01.2009 г – 8.00/, като считано от 22.12.2014 г. до 10.02.2015 г.
е била намалена на 4.45. За времето от сключване на договора до предсрочно погасяване
на задълженията по нето стойността на предвидената договорна надбавка 1.75% не
е била променяна. Не са били променени за времето от датата на сключване на
договора до 10.02.2015 г. и договорените такси и комисионни. Установи се, че за
промените в СБР на кредитополучателя са били изпращани уведомления с приложени
погасителни планове по договора за дължимите суми след промяната съобразно
договореното в чл.4.2. и чл.4.3. от договора. Съответно, чрез констатациите на
експерта по ССчЕ се установи, че промените в СБР са били определени от Комитет
по управление на активите и пасивите (ALCO) на Банката въз основа на критериите
за промяна на СБР по приетата Методология.
Установи се,
че че измененията на СБР в увеличение са извършени от Банката на база увеличение
на 12-месечния Софибор и увеличение
на разходите за МЗР /минимални
задължителни резерви/ и ФГВ /Фонд за
гарантиране на влоговете/ вследствие на увеличения обем на привлечените
депозити.
Несъмнено, в
производството се установи чрез констатациите на ССчЕ, че за времето от
сключване на договора на 05.09.2007 г. до 10.02.2015 г. стойностите на СБР в
лева и отделните компоненти на СБР са били променени. Установи се, че в периода
от м. ноември 2011 г. до м. януари 2015 г. стойността на финансирането на Банката
бележи плавен спад, който е отразен в СБР като: намаление с 0.85% от септември
2012г., намаление с 0.80% от април 2014г. и намаление от 1.40% от декември
2014г. Съответно в периода на възход на лихвите, Р.е поддържала политика на
устойчив лихвен процент, прилаган към кредитите на клиентите. Поради това и в
Методологията за определяне на СБР бил заложен период от 6 месеца за
преразглеждане. При наличие устойчива тенденция и разминаване на официалния СБР
от изчисления с повече от 0.5%, Банката съответно е предприемала действия за
промяна. Такава в случая е била и извършената промяна от септември 2012 г.,
когато официалният СБР е приравнен на изчислената 6-месечната средна стойност,
отразяваща финансирането на банката. Такива намаления са били направени и към
април 2014г. и декември 2014г.
Установи се,
че страните са договорили при забава в плащането на дължими съгласно договора
суми от страна на кредитополучателя да бъде заплащана наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва, увеличена
с 8 пункта надбавка годишно върху неизплатената част от главницата/ в т.ч./ и
върху непадежиралите вноски/за времето на забавата до окончателно погасяване на
забавените вноски.
Установи се
договаряне и съответно заплащане на еднократна комисионна управление в
определения от страните размер, както и годишна комисионна за управление в
определения от страните размер и комисионна анганжимент заплащана ежегодна в
определения от страните размер. Изменение в така определените размери не е
настъпвало за срока на договора.
Установи се,
че Банката не е удържала такса за предсрочно погасяване на кредита.
Съдът
намира, че в производството не бяха събрани доказателства, че оспорените от ищеца
клаузи са били индивидуално договорени, поради което в производството не бе
оборена презумпцията за наличие на типизирани клаузи по реда на чл.146, ал. 4
от ЗЗП. Следователно, налице са предпоставките за прогласяване на клаузите досежно
предвиденото право на Банката за едностранно изменение на договорения годишен
лихвен процент /чл.4.1 второ изречение и чл.4.2./ за нищожни поради това, че са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във връзка с
чл. 26, ал.1, хипотеза 1 от ЗЗД/.
Съгласно
постоянната практика на ВКС, установена в Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр.
д. № 4452/2014 г., III ГО; Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015
г., IV ГО, и Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. 504/2015 г., II ТО, изключението
на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП, даващо възможност за едностранно изменение на
цената при сделки с финансови инструменти, е приложимо към договорите за банков
кредит, само ако същите по ясен и недвусмислен начин формулират начина
на изменение на дължимата се насрещна престация /лихвата по кредита/, и то в
зависимост от обективни критерии, които не са под контрола на страните по
договора. С Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. 240/2015 г., II ТО, друг
състав на ВКС е конкретизирал и изискването за яснота на клаузите за промяна на
лихвения процент – те трябва да съдържат такава методология за изчисление
/формула/ на лихвените промени, която да отразява вида, количественото
изражение и тежестта на всеки един компонент, който влияе върху размера на
лихвата. Самите компоненти пък трябва да са обективни величини, чиято
стойност се определя не едностранно от банката, а на пазарен принцип, като се
следят измененията на целия финансов пазар за даден период от време. Това
изискване се извежда чрез прилагане по аналогия на новата редакция на чл. 4 от
ЗПКр /ДВ, бр. 35/2014 г./. Тази практика се споделя и доразвива и в последващо
решение на ВКС – Решение № 165/02.12.2016 г., постановено по т. дело №
1777/2015 г. на І т.о. В него съдът приема, че следва „в договора,
респективно в общите условия по един ясен, недвусмислен и разбираем начин да
бъдат установени всички обективно съществуващи обстоятелства, т.е. такива,
които са извън контрола на търговеца, които обуславят приложение на
установената едностранна възможност за промяна на разходите по кредита, в това
число и възнаградителната лихва. Или както са приели и другите състави на
ВКС в разгледаната вече практика, следва да бъде договорно очертана
методиката за определяне на лихвения процент, с която да бъде конкретизиран
видът, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти /в
този смисъл и изменения с ДВ бр. 35/14г. текст на чл.33а, ал.2 ЗПКр./,
съответно всеки едни от тях следва да бъде обвързан с обективни критерии, чието
настъпване е онзи юридически факт, който предполага добросъвестност при
упражняване правото на кредитодателя за едностранна промяна на лихвения
процент.“
В конкретния
случай в сключения между страните договор за кредит са посочени някои от
компонентите, които влияят върху размера на лихвата – това са лихвеният процент
по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка
„предлага”, разходите на банката за поддържане на задължителни минимални
резерви и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете разходи. Изброяването
в чл.4.1 и чл. 4.2. от процесния договор обаче не е изчерпателно, тъй като
банката може да изменя променливия компонент на лихвения процент и на база на
други критерии, което става недвусмислено ясно от употребата на израза „в това
число“ /изписано като „в т.ч.“/ във връзка с посочването на разходите на
банката – т.е. банката може да калкулира променливия компонент на лихвения
процент съобразно всеки един от своите разходи /вкл. например за осигуровки,
работна заплата, провизиране на проблемни кредити, наем на автомобили и т.н./.
Подобна дефиниция рязко се отклонява от изискването за добросъвестност в
оборота, което е въведено в чл. 143 от ЗЗП като условие за равноправност на
клауза в договор с потребител. Същото се отнася и до обстоятелството, че
клаузата на чл. 4.2. от процесния договор за кредит въобще не посочва
относителната тежест на всеки един от количествените критерии, които формират
променливата компонента на приложимия към договора лихвен процент – т.нар.
„стойност на банковия ресурс”.
Съгласно
задължителната практика на ВКС – ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
на ОСГК, действителността на договорните клаузи се преценява към момента на
сключване на договора, а не съобразно настъпилите в последствие изменения в
икономическите условия. Същото е изрично посочено и в чл.145, ал.1 от ЗЗП.
Основание за недействителността на клаузата за изменение на лихвата по банков
кредит е нейната неравноправност, която се основава на обстоятелството, че към
момента на сключване на договора, на потребителя е отнета възможността да се
информира за размера на бъдещите си задължения /в този смисъл Решение № 77 от
22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г., III ГО/.
Когато
потребителят се е позовал на недействителността на една договорна клауза, дори
това да е наглед в негова вреда, съдът следва да съобрази императивните правила
относно недействителността на неравноправните клаузи и да ги прогласи за
нищожни. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по
т.д. 3686/2014 г., I ГО.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че клаузата на чл.4.1 второ изречение и чл. 4.2. от
Договора за кредит сключен между страните, е неравноправна и следователно –
нищожна в частта, в която се предвижда определяне на лихвата чрез препращане
към величината „стойност на банковия ресурс“, /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/, тъй като
попада в списъка на изрично забранените клаузи по чл. 143 от ЗЗП /чл. 143, т.
10 от ЗЗП – предвижда едностранно изменение на престацията на потребителя по
договора на непредвидено /неясно обяснено/ в договора основание/; клаузата не е
уговорена индивидуално и не попада в обхвата на изключението за определяне на
престациите съобразно фиксиран борсов курс /чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП/, тъй
като в договора липсва яснота за начина на обвързване на борсовия курс и
размера на ефективната промяна в лихвения процент.
При
формулираните изводи за нищожност на клаузите в частта, с която се предвижда
изменение на лихвата спрямо т.нар. “стойност на банковия ресурс“, съдът следва
да установи доколко същите са действителни в останалите им части. С чл.4.1 се
предвижда лихвен процент от 6.75% за целия срок на кредита. Второто изречение в
първата си част определя като променлив компонент на лихвата „стойността на
банковия ресурс“ /в тази си част клаузата е нищожна/ и фиксиран компонент –
„надбавка“ от 1.75 процентни пункта. Страните не са уговорили клауза, която да
предвижда как договорът се изменя при частична нищожност. С оглед на общите
правила за тълкуване на договорите, съдържащи се в чл. 20 от ЗЗД и понеже съдът
няма право да изменя сключения между страните договор или да допълва
съдържанието му, е длъжен да го тълкува в полза на потребителя /в този смисъл
Решение на СЕО по дело С-618/10 B. E. de C., параграф 69 – 72 във връзка с чл.
147, ал. 2 ЗЗП/.
В случая е
очевидна волята на страните да сключат договор за кредит при променлив лихвен
процент. Компонентите на формулата, по която се изчислява лихвата, бяха
разгледани по-горе. Нито един от тях обаче не подлежи на точно изясняване от
съда, доколкото съотношението помежду им не може да бъде изяснено. Дефинициите
в договора също са пределно широки. Дадената дефиниция на СБР, неговите
компоненти и критерии за промяната му не позволяват по никакъв начин да се определи
формула за изчисление на променливия компонент на лихвата. Поради
невъзможността на съда да определи променлив лихвен процент чрез тълкуване на
волята на страните, се налага изводът, че формулата за промяна на лихвата,
дадена във второто изречение на чл. 4.1 и чл.4.2. от договора за кредит е
неприложима – т.е. цялото второ изречение на клаузата на чл. 4.1 е нищожно.
Така лихвата
по кредита следва да се определи съобразно първото изречение на чл. 4.1 и да
остане фиксирана на 6.75 % годишно.
Потребителят е изразил съгласие с приложението на този лихвен процент.
По отношение
на другите оспорени клаузи съдът намира, че доколкото клаузата на чл. 4.3. от
процесния договор урежда начина на промяна на лихвата при промяна в стойността
на банковия ресурс и няма самостоятелно съществуване, тя също следва да бъде
обявена за нищожна.
С оглед
нищожността на посочените по-горе клаузи от договора за кредит, следва да бъде
уважен и кумулативно съединеният иск за връщане на недължимо платена лихва по
увеличения от банката процент.
Така относно втората предпоставка на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД -
липсата на основание, съдът приеме, че от една страна заплатената от ищеца на ответника сума
като договорна лихва по кредита не съответства на договорения годишен лихвен
процент 6.75% за процесния период.
При
съобразяване дадените от експерта по ССчЕ констатации, съдът намира че е
надплатена била сума в размер на 107088.60
лв. като договорна лихва по кредита за времето от 05.09.2007 г. до
10.02.2015 г. когато е бил предсрочно погасен кредита от кредитополучателя.
Поради това, съдът намира че искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде
уважен за тази недължимо заплатена сума. Сумата е
дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В останалата
част предявените искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД съдът намира че следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Установи се чрез събраните в
производството доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ /основна и
допълнителни/ че заплатените суми за наказателна лихва, такси и комисионни по
договора за кредит са дължими по
договора.
Както бе
посочено, комисионната за управление е договорена в чл.4.4 и чл.4.5 на
процесния договор за кредит. Според констатациите на ССчЕ тази такса е удържана
за разходите по управление и администриране на кредита от страна на Банката, в
т.ч. всички счетоводни операции по кредита - усвоявания, погашения и др.;
преглед на документи, оторизации, въвеждане на данни; администриране и
регулярен мониторинг на поетите от страните ангажименти по кредита (вкл.
наличие на действащи застраховки на обезпечението; извършени оценки на
обезпечението; необходимост от подновяване на обезпечението и др.); поддържане
на кредитното досие; проследяване и преглед на финансовото състояние на
задълженото лице (платежоспособност, наличие на данъчни и др. задължения) и
правния статут на обезпечението (напр. за наличие на регулационни или други
промени).
От своя
страна, комисионната за ангажимент е договорена в чл.4.6 на договора за кредит.
Според констатациите на ССчЕ тази такса е удържана заради ангажимент на банката
да задели поддържа неусвоения ресурс от предоставения кредит до пълното му
усвояване от кредитополучателя, респективно не се заплаща на банката лихва за
осигурените средства.
Установи се,
че освен удържаната на 19.09.2007 г. комисионна за ангажимент в размер на
202,22 лв., друга такава комисионна не е била удържана.
Както бе
посочено, в производството се установи от ССчЕ, след извършена проверка на
движенията по сметката на кредитополучателя и на предоставеното движение по
служебна сметка на банката с посочения номер, по която са плащани суми по
процесния кредит, че не са удържани такси за предсрочно погасяване на процесния
кредит.
От своя
страна размерът на заплатената наказателна лихва по договора за кредит възлиза
на сумата 3684.60 лв. Заплащането й е било договорено от страните в чл.4.7 като
наказателна лихва за забава в
размер на договорената лихва, увеличена с 8 пункта надбавка годишно
върху неизплатената част от главницата/ в т.ч./ и върху непадежиралите
вноски/за времето на забавата до окончателно погасяване на забавените вноски.
По
релевираното възражение за погасяване по давност на претенциите:
Релевираното
от ответника правопогасяващо възражение
за изтекла давност за част от претенциите заплатени на 10.02.2015 г., съдът
намира за неоснователно. Предвид
естеството на вземането - произтичащо от неоснователно обогатяване според
дадените разяснения с т.7 от Тълкувателно решение № 1/1979 г. на Пленума на ВС
е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. При съобразяване, че
исковата молба е подадена в съда на 03.09.2015 г. съдът намира че не са
погасени по давност вземанията на ищеца заплатени на 10.02.2015 г. Претенцията
на ищеца, според изложените правопораждащи факти се основава на заплатени без
основание суми по сключения договор за кредит. С оглед това и при съобразяване
дадените разяснения с т.7 от Тълкувателно
решение № 1/1979 г. на Пленума на ВС, в случаите на първи фактически състав на
чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня
на получаването на престацията.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Р.(Б.)" ЕАД, ЕИК ********с адрес гр.София, ул.********,
да заплати на Л.Д.Г., ЕГН ********** с адрес ***.********,
чрез адв.Р.К. от САК, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 107088.60 лева, заплатена без правно основание на 10.02.2015 г. сума като договорна лихва по договор
за кредит от 05.09.2007 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата молба – 03.09.2015 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни предявените от Л.Д.Г., ЕГН ********** с адрес ***.********,
чрез адв.Р.К. от САК срещу "Р.(Б.)"
ЕАД, ЕИК ********с адрес гр.София, ул.********, искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на:
сумата 3684.80 лв., представляваща недължимо
платена наказателна лихва;
сумата от 659.62 лв., представляваща недължимо
платена комисиона „управление“ и комисионна „ангажимент“;
сумата от 200 лв., представляваща недължимо платена
такса „предоговаряне“, всичките суми по договор за кредит от 05.09.2007 г.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: