Определение по дело №445/2017 на Софийски градски съд

Мотиви  по нохд № 445/2017г. по описа на СГС, НО, 16 състав:

 

 

            Обвинението е против В.Б.С. за престъпление по  чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6, и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че за отчетните периоди май и юни 2010 г., в гр. София, през непродължителен период от време, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник и фактически участващ в осъществяване на дейността и функциите ; "М." ЕООД с ЕИК ********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък върху добавената стойност/ДДС/ в общ размер 243 038,20 лева- като потвърдил неистина относно размера на ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит и дължимия ДДС за внасяне за съответния отчетен период в Справки декларации по ЗДДС - по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС- на "М." ЕООД с вх. №2214- 1186024/14.06.2010 г. и № 2214-1194709/ 14.07.2010 г., подадени пред ТД на НАП- София- офис Изток съставил и използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите- съответните дневници за покупки по чл.124 ал.1 от ЗДДС, в които са отразени фактури, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС- и приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

           На 14.06.2010 г. за отчетен период м.май 2010г, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 40 538,20 лв. ДДС- като потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС с вх.№ 2214-1186024/14:06.2010  г., декларирайки ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 40 538,20 лв и дължим ДДС за внасяне- 58.83лв. при реално дължим ДДС за внасяне- 40597,03 лв., отразил в дневника за покупките за м.май 2010 г. фактури, с издател ф.„Г." ЕООД с номера: № 636/05.05.2010 г. с данъчна основа 47288 лв., ДДС по покупката 9457.60 лв.,№ 638/ 07.05.2010 г. с данъчна основа 47007 лв., ДДС по покупката 9401.40 лв.,№ 641/10. 05.2010 г. с данъчна основа 48336 лв., ДДС по покупка 9667.20 лв., № 647/25.05.2010 г. данъчна основа 26000 лв., ДДС по покупка 5200 лв., № 660/27.05.2010 г. данъчна основа 22190 лв., ДДС по покупката 4582 лв. и № 663/31.05.2010 г. данъчна основа 11150 лв., ДДС по покупката 2230 лв., без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС-и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 40 538,20 лв.;

        На 14.07.2010г. за отчетен период м.юни 2010 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -202 500 лв. ДДС- като потвърдил неистина в подадената СД по ЗДДС с вх.№ 2214 -1194709/14.07.2010 г., декларирайки ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 202 500 лв и дължим ДДС за внасяне - 144,61лв. при реално дължим ДДС за внасяне- 202 644,61лв., отразил в дневника за покупките за м.юни 2010 г. фактури, с издател фирма „А.***" ЕООД с номера: №6/02.06.2010 г. данъчна основа 11 2000 лв,, ДДС по покупката 22 400 лв., №7/04.06.2010г. данъчна основа 10 7000 лв., ДДС по покупката 21 400 лв., №9/04.06.2010 г. данъчна основа 10 3000 лв., ДДС по покупката 19 000 лв., №8/08.06.2010 г. данъчна основа 95 000 лв., ДДС по покупката 20 600 лв., №11/15.06.2010г. данъчна основа 11 3000 лв., ДДС по покупката 22 600 лв., №13/18. 06.2010г. данъчна основа 97 500 лв,, ДДС по покупката 19 500 лв. и №17/30.06.2010г. данъчна основа 38 5000 лева, ДДС по покупката 77000 лева, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС - и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 202 500 лева

            Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.

            Упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат П., в съдебно заседание не оспорва истинността на описаните в обвинителния акт факти и обстоятелства. Признава, че неговият подзащитен е извършител на престъплението. Моли съда да приложи чл.55 от НК и да наложи наказание „лишаване от свобода“ под минимума, като приложи чл.66, ал.1 от НК.

            Подсъдимите С., желае делото да се разгледа по реда на съкратеното следствие предвиден в чл.371, т.2 от НПК, изразява съжаление за извършеното и моли съда да му определи по-леко наказание.

            На основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК делото е разгледано от съда по реда на съкратеното съдебно следствие.

            На основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема в настоящите мотиви за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, с оглед направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят. С оглед на това и като взе предвид становищата на страните, съдът намира за установено следното:

            Подсъдимият В.Б.С. ЕГН **********,***, роден на *** г„ българин, българско гражданство, основно образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес *** от 11.01.2007 г. по ф.д. 1219/2007 на Софийски окръжен съд е регистрирано ТД „М.” ЕООД със седалище и адрес на управление - гр.*********.

Дружеството е било представлявано и управлявано от И.А.К.от гр. Сливница. Предмета му дейност е бил производство на метални конструкции и части от тях.

Регистрацията по ДДС е извършена на 07.11.2007 г. като е посочено седалище на дружеството- гр.**********ап.4.

На 22.03.2010 г. са вписани промени, като собственик на капитала на ТД е отразен Ж.К.И., ЕГН- ********** ***. На 28.04.2010 г. Живков е издал генерално пълномощно на подс.С. да представлява дружеството във всички дейности вкл. и пред НАП.

В качеството си на пълномощник на „М.” ЕООД, подс. С. издавал фактури на различни търговци за извършени продажби и услуги, съгласно ЗДДС, а като регистрирано лице по този закон, следвало да начислява данък добавена стойност в съответните размери, върху стойността на стоките и услугите за които издавал фактури на своите контрагенти.

Съгласно ЗДДС като регистрирано лице, управител на „М.” ЕООД, подс. С. бил длъжен за всеки отчетен период / всеки месец/ да подава в ТД на НАП- София, офис Изток, отчетни регистри - Дневници за покупките и Дневници за продажбите, по силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС, а така също справка-декларация /СД/ в която да отразява, начисления ДДС по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС по извършените от него продажби и услуги с които автоматически се задължава към бюджета с размера на начисления върху тези продажби данък. Отново като субект, регистриран по ЗДДС, ТД „М.” ЕООД, съгласно чл.68 ал.1  ЗДДС можело да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право.

За да е налице това право е необходимо данъкът по доставка да е начислен от регистрираното по ЗДДС лице /продавач-доставчик/, най- късно към датата на издаване на данъчната фактура или данъчното известие. А последният се счита начислен, когато продавача-доставчика който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 124, ал.1 ЗДДС, а именно, „Дневник за покупките” и „Дневник за продажбите“ и отрази данъка в счетоводството си, като задължение към бюджета и в подадената СД.

На 14.06.2010 год., подс. С., като представляващ „М.” ЕООД пред ТД на НАП-София, офис Изток е подал месечна СД по ЗДДС с вх.№ 2214-1186024/14.06.2010г. на ТД на НАП-София град, офис Изток, декларирайки ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 40 538,20 лв и дължим ДДС за внасяне - 58.83 лв.

В посочената справка-декларация, подс. С. твърдял, че следва да му бъде възстановен данъчен кредит, съответстващ на осъществената от него търговска дейност с „Г.” ЕООД.

Посоченото в справката-декларация подписана от подс.С. не отговаряло на истината, защото доставките по облагаеми сделки, които били отразени във фактурите, послужили като основание за справката - декларация в действителност не били извършени.

Пред ТД на НАП-София град, офис Изток е представен и подписан от подс. С. Дневник за покупките за месец май 2010 г., като в него е отразил данъчни фактури с издател фирма „Г.“ ЕООД с номера: № 636/05.05.2010 г. с данъчна основа 47 288 лева, ДДС по покупката 9457.60 лева, № 638/07.05.2010 г. с данъчна основа 47 007 лева, ДДС по покупката 9401.40 лева, № 641/10.05.2010 г. с данъчна основа 48 336 лева, ДДС по покупка 9667.20 лева, № 647/25.05.2010 г. данъчна основа 26 000 лева, ДДС по покупка 5200 лева, № 660/27.05.2010 г. данъчна основа 22 190 лева, ДДС по покупката 4582 лева и № 663/31.05.2010 г. данъчна основа 11 150 лева, ДДС по покупката 2230 лева, без по тях реално да са извършени посочените в тях доставки. Тези доставки не са отразени в Дневника за продажби за месец май 2010 г. на „Г.“ ЕООД.

Липсата на реално извършени доставки по облагаеми сделки по посочените фактури, описани в Дневника за покупки на „М.“ ЕООД, лично подписан от подс.С. и въпреки това подаването на 14.06.2010 год. на Справка-декларация, също подписана от него, сочат на последователно предприети от подсъдимия действия по укриването на данъчни задължения, които съобразно изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза са в размер на 40 538,20 лева. Размерът е „особено голям”, съгласно чл. 93, т.14, пр.2 от НК.

Общият размер 40 538,20 лева, съставляващ укрит ДДС е получен при сумирането на начисленото ДДС по посочените по- горе фактури.

Аналогичен е механизмът на извършване на второто деяние от подс. С.. На 14.07.2010 г., същият, като представляващ „М.” ЕООД, пред ТД на НАП- София, офис Изток е подал месечна СД по ЗДДС с вх.№ 2214 - 1194709/14.07.2010 г., декларирайки ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит в р-р на 202 500 лв и дължим ДДС за внасяне - 144.61 лв, при реално дължим ДДС за внасяне - 202 644,61 лв. В същата СД, подс. С. твърдял, че следва да му се възстанови данъчен кредит, съответстващ на осъществената от него търговска дейност с „А.***“ ЕООД.

Посоченото в справката-декларация подписана от подс.С. не отговаряло на истината, защото доставките по облагаеми сделки, които били отразени във фактурите, послужили като основание за справката - декларация в действителност не били извършени.

Пред ТД на НАП-София град, офис Изток е представен и подписан от подс. С. Дневник за покупките за месец май 2010 г., като в него е отразил данъчни фактури с издател фирма „А.***“ ЕООД с номера: №6/02.06.2010 г. данъчна основа 11 2000 лв., ДДС по покупката 22 400 лв., №7/ 04.06.2010г. данъчна основа 107 000 лв., ДДС по покупката 21 400 лв., №9/04. 06.2010г. данъчна основа 103 000 лв., ДДС по покупката 19 000 лв., №8/08.06.2010 г. данъчна основа 95 000 лв., ДДС по покупката 20 600 лв., №11/15.06.2010 г. данъчна основа 11 3000 лв. ДДС по покупката 22 600 лв., №13/18.06.2010г. данъчна основа 97 500 лв., ДДС по покупката 19 500 лв. и №17/30.06. 2010 г. данъчна основа 385 000 лв., ДДС по покупката 77 000 лв., без по тях реално да са извършени посочените в тях доставки. Тези доставки не са отразени в Дневника за продажби за месец юни 2010 г. на „А.***“ ЕООД. Общият размер 202 500 лева, съставляващ укрит ДДС е получен при сумирането на начисленото ДДС по посочените по-горе фактури.

Липсата на реално извършени доставки по облагаеми сделки по посочените фактури, описани в Дневника за покупки на „М.“ ЕООД, лично подписан от подс.С. и въпреки това подаването на 14.07.2010 год, на Справка-декларация, също подписана от него, сочат на последователно предприети от подсъдимия действия по укриването на данъчни задължения, които съобразно изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза са в размер на 202 500 лева. Размерът е „особено голям”, съгласно чл.93, т.14, пр.2 от НК.

Според законните представители на търговските дружества - контрагенти на „М.” ЕООД, същите са нямали бизнес отношения с тази фирма /т. 1, л,40-41, л.45/. Собственикът на „Г.“ ЕООД Л.П.е „колекционер“ на задлъжнели ТД, а фигуриращата като управител на „А.***“ ЕООД М.Т.сочи, че дори не е чувала за тази фирма.

     

          Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло на основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК направеното самопризнание от подсъдимите в съдебната фаза и доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: показанията на свидетелите Ж.К.И., Д.Н.С., С.С.П., Л.Д.П., М. Т. Й., И.А.К., Г.В.Д., П.Т.А., А.А.К., Р.А.К., М.Т.А., К.А.К., В.М.М.и В.А.К., генерално пълномощно том ІІ, л.136-139, заключение на ССЕ том І, л.48-63, заключение на графическа експертиза том І, л.64-71, Удостоверения за актуално състояние на „М.” ЕООД, „Г.“ ЕООД, „А.***“ ЕООД том І, л.77-99, отчетни регистри - Дневници за покупките и Дневници за продажбите, по силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС (том ІІ), а така също месечна справка-декларация (СД) по ЗДДС на „М.” ЕООД с вх.№ 2214-1186024/14.06.2010г. на ТД на НАП-София град, офис Изток том ІІ, л.144-145, месечна СД на „М.” ЕООД по ЗДДС с вх.№ 2214 - 1194709/14.07.2010 г. том ІІ, л.150-160, СД на А.*** ЕООД по ЗДДС с вх.№23001051822/14.06.2010г. и вх.№23001056117/14.07.2010г., ведно с дневниците за покупки и продажби, Протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на „Г.“ ЕООД том І, л.114-143, Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на „М.“ ЕООД том ІІ, л.114-143, Ревизионен акт  от 10.02.2011 г. на „М.“ ЕООД том ІІ, л.135-111, Ревизионен доклод от 16.12.2010г. том ІІ, л.96, Протокол за извършена насрещна проверка №1012663/12.11.2010г. на „М.“ ЕООД том ІІ, л.56, Данъчна документация за „М.“ ЕООД том ІV, Съдебно-графическа експертиза том 5, л.50-55, Заключение на съдебно-графическа експертиза том ІХ, л.38-40, документи по разкриване и прилагане на данъчна информация том VІІ, л.1-156, заключение на съдебно-графическа експертиза том VІІІ, л.186-187, заключение на съдебно-графическа експертиза том VІІІ, л.200-201 и свидетелсвото за съдимост на подсъдимия.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза в том 2, л.171 от ДП се установява, че дължимият данък от А.А.С.за финансовата 2008 г. е в размер на 36 756.18 лв. Дължимият данък от А.А.С.за финансовата 2008 г. е в размер на 15 648.17 лв.

Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка от правна страна подсъдимият В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6, и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК така, както то е описано в обвинителния акт.

Непосредствен обект на извършеното от подсъдимия деяние са обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразното функциониране на данъчната система, като пряко се въздейства върху конституционно закрепеното задължение на гражданите да заплащат определените със закони данъци. Данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество.

От обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав. Осъщественото от подсъдимия престъпно деяние има за предмет данъчни задължения в особено големи размери и държавата. Изпълнителното деяние, с което подсъдимият е осъществил престъплението е във формата на действие - характеризира се с потвърждаване на неистина в декларация относно размера на ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит и дължимия ДДС за внасяне за съответния отчетен период, като това е направено чрез попълване на невярна информация в Справки декларации по ЗДДС - по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС- на "М." ЕООД с вх. №2214- 1186024/14.06.2010 г. и № 2214-1194709/ 14.07.2010 г., подадени пред ТД на НАП- София- офис Изток, чрез съставяне и използване на документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - съответните дневници за покупки по чл.124 ал.1 от ЗДДС, в които са отразени фактури, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит.

По този начин е постигнато неустановяване и неплащане на дължим данък в особено големи размери, който съгласно чл. 93, т. 14, пр. 2 от НК надхвърля дванадесет хиляди лева. Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изразява в неплащането на дължимия данък, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък.

Престъплението е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, защото е осъществено чрез две отделни престъпни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав при форма на вината – пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

 

Относно определянето и индивидуализацията на наказанието на подс. В.С. съдът взе предвид следното:

            На основание чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.

          Съставът, по който е обвинен и признат за виновен подсъдимият, систематически е разположен в гл.VII - „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи”.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, пр.1 и пр. 2, т. 1 от НК се придвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

При определяне на наказанието съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и сравнително ниската степен на обществена опасност дееца.

Подбуда за извършване на престъплението е стремежът към материално облагодетелстване по противозаконен  начин.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие фактът, че с извършеното деяние подсъдимият е увредил държавния бюджет чрез укриване на данъчни задължения със сума, която многократно надвишава критерия даден в чл. 93, т. 14, пр. 2 за „данъци в особено големи размери“.

При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия  съдът прие наличие на смекчаващи вината обстоятелства – липсата на осъждания към датата на деянието и изразено съжаление за извършеното от него деяние.

Предвид изложеното съдът счита, че следва да бъде определено наказание по-близо до минималния размер, а именно четири години лишаване от свобода и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК същото следва да бъде намалено с една трета, поради което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК може обаче да се постигнат единствено чрез ефективното изтърпяване на така определеното наказание при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на осн.чл.57, ал.1, т.3, вр.чл.58, т.3 от ЗИНЗС, без да се прилага института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК. Тук съдът взе предвид огромната вреда, която се нанася на държавния бюджет при извършването на такива престъпления, тяхната масовост и невъзвращаемостта на загубите.

Съобразно с чл. 255, ал. 3 от НК съдът налага кумулативно и наказание „Конфискация“ на ½ част от имуществото на подсъдимия.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК предвид изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 949, 16 лева.

           Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: