Р Е Ш
Е Н И Е
София, 09.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16706/2015 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. ) и чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Д.И.Т., ЕГН: **********, чрез адв. П.К.,***0,
твърди, че на 05.07.2015 г. около 14.30 часа по пътя К.– К. при управление на
МПС „Темса БГ 124 Х“ с рег. № *******, водачът Б.Н.Н.е нарушил правилата за
движение по пътищата, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на повече от едно лица.
По случая е образувано следствено дело № 126/2015 г. по
описа на Следствена служба – К., пр.пр. № 1219/2015 г. по описа на РП – гр. К.
срещу виновния водач Николов, което е приключило със споразумение.
Ищцата сочи, че относно л.а., причинил катастрофата, има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество съгласно полица № 08114002905909 със срок на действие от 31.12.2014 г. до 30.12.2015
г.
Ищцата зявява, че в резултат от ПТП-то е получило
множество увреждания: разкъсно – контузна рана на ляво рамо и мишница, фрактура
на лявата лопатка, флегмон на лява мишница и скапуларна област, разкъсно –
контузна рана на главата. Сочи, че е загубила съзнание за кратко време, няма
спомен за случилото се. Веднага след инцидента е настанена в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД,
където е претърпяла оперативна интервенция и хирургияна обработка.
В тази връзка ищцата предявяват настоящите искове срещу „Д.З.“
АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ ( отм. ) и чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. както и за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 618, 70 лв., ведно със
законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 05.07.2015 г.,
до окончателно изплащане на сумите. Претендира направените разноски по делото и
адвокатаски хонорар.
Ответникът „Д.З.“ АД оспорва предявените искове изцяло по
основание и по размер.
Не оспорва, че е налице договор за
застраховка „Гражданска отговрност“ на автомобилистите по отношение на процесния лек автомобил, валиден към датата на ПТП –
05.07.2015 г.
Твърди, че от така описаното ПТП ищцата не е претърпяла
описаните телесни увреждания.
Оспорва твърдението, че принос за ПТП има водача на
процесния лек автомобил Б.Н., както и, че извършеното от него деяние е
противоправно.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва претенцията за имуществени вреди.
Оспорва по опснование и размер задължението за законна
лихва, както и началната дата, от която същата се претендира.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и адвокатаски
хонорар.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ( отм. ), чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди съответно в размер на 618, 70 лв. и 100 000 лв., ведно със законна
лихва от датата на настъпване на увреждането – 05.07.2015 г., до окончателно
изплащане на сумите.
Между страните не се спори относно наличието на валидно
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между увреждащия
автобус марка „Темса“ с рег. № *******, от една
страна, и „Д.З.“ АД – от друга, съгласно полица № 08114002905909 със срок на действие от 31.12.2014 г. до
30.12.2015 г.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин настъпването на ПТП от 05.07.2015
г. около 14.30 часа по пътя К.– К., като при управление на МПС „Темса БГ 124 Х“
с рег. № *******, водачът Б.Н.Н.е нарушил правилата за движение по пътищата,
като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
повече от едно лица.
Спорът се свежда до наличието на твърдените от ищцата
телесни увреждания, приноса на водача на процесното МПС Б.Н.Н.и
противоправността на действията му, размера на исканото обезщетение, който
ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и
социално-икономическите условия на живот, и началната дата и размера на
претендираната лихва.
Съгласно чл. 383 от НПК одобреното от съда споразумение
за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. В хода на делото бе доказано, че по случая е
образувано НОХД № 141/2016 г. по описа на РС – гр. К., което е приключило със
споразумение от 26.04.2016 г., с което обвиняемият Б.Н.Н.е признат за виновен в
повдигнатото му обвинение. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В тази връзка са неоснователни
възраженията на ответника за недоказаност на противоправно поведение от страна
на водача на процесния автобус Б.Н.Н.и липсата му на принос.
В хода на делото е изслушано заключение по назначената СМЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния
доказателствен материал, от което става ясно, че в резултат на претърпяното ПТП
на 05.07.2015 г. ищцата е получила разкъсно – контузна рана на главата,
фрактура на лява скапула, флегмонозно възпаление. Проведено й е медикаментозно
лечение и двукратно оперативно лечение. Оздравителният период е приключил в
рамките на 5 месеца, като има остатъчни загрозяващи белези. Вещото лице
д-р Юл. Й. сочи, че ищцата е била затруднена
в самообслужването си, но не се е нуждаела от чужда помощ.
По искане на ищцата и с оглед доказване на претърпените
неимуществени вреди по делото е разпитан един свидетел при режим на довеждане..
Свидетелят И.Т.Т.– баща на ищцата, твърди,че е научил за
инцидента от дъщеря си. Сочи, че е отишъл на мястото на ПТП-то и е намерил
пострадалата с бинтована глава, а рамото й било покрито със стъкла и кръв.
Закарал я в Бърза помощ в К., където й поставили система за успокояване на
болките и след това отишли в Пловдив. Свидетелят твърди, че дъщеря му останала
10-12 дни в болницата в Пловдив. Сочи, че имала спукана лопатка, ръката й била
обездвижена, не можела да става и кляка, поради което използвала памперси.
Твърди, че ищцата изпитвала силни болки и пиела болкоуспокояващи.
Възстановявала се над месец в дома им, била в болничен за период от 6 месеца,
след което се върнала на работа. Свидетелят твърди, че към настоящия момент
дъщеря му често се оплаквала от главоболие и напрежение в областта на очите.
Има белези по лицето, които се виждат. Сочи, че е ограничила излизанията сред
обществото. Твърди, че пострадалата изпитва страх от остри завои и пътуване в
автобус.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. ), чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от Д.И.Т. вследствие настъпилото на 05.07.2015 г. ПТП, са основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ ( отм. ) увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищците.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 05.07.2015 г. по пътя К.– К. са причинени телесни увреждания на ищцата. От
показанията на изслушания свидетел се установява, че ищцата е претърпяла болки
и страдания, извършени са й оперативни интервенции, била е в затруднение да се
самообслужва и придвижва, а по лицето й към настоящия момент продължава да има
загрозяващи белези.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по
делото, намира, че исковете са доказани по основание, но относно техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване и той да
бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от
съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът,
броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено,
евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта на ищцата,
съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в
страната през 2015 г. намира, че обезщетение в пълен размер
– така, както е предявен би било
адекватна обезвреда на претърпените от нея и
доказани в производството неимуществени вреди, още
повече, пред вид факта, че тя е млада жена и към настоящия момент и за в бъдеще
ще трябва да търпи последиците от загрозяващите белези.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата
от по 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от претърпяното ПТП, следва да бъде
присъдена заедно със законната лихва от момента на настъпване на увреждането – 05.07.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
По
отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съдът приема, че същата е основателна и доказана по размер. Ищцата е платила сумата в размер на 618, 70 лв., за която
в хода на делото бяха представени съответни доказателства. Разходите са
направени през периода на лечение и възстановяване и бе доказано, че са в пряка връзка с травматичните увреждания, получени вследствие претърпения пътен
инцидент.
С
оглед изхода на спора и тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сума в размер на 4 225
лв.
С
оглед изхода на спора на основание чл. 38 ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К.,***
сумата 3 530 лв., с
начислен ДДС
– възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т., ЕГН **********, чрез адв. П.К.,***0, сумата 618, 70 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 05.07.2015
г., както и сумата 100 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 05.07.2015 г.,ведно
със законна лихва върху тези суми,
считано от 05.07.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в
размер на 4 225 лева, представляваща държавна такса и разноски за
депозит по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата „Д.З.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***
да ЗАПЛАТИ на адвокат П.К.,*** сумата 3 530
лв., представляваща адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: