Решение по дело №1218/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на „РАКОМС“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от М. Д. Р. – управител, срещу Заповед № УТ-542/23.10.2023 г. на За Кмет на Община Хасково.

 

Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, като се твърди, че в имота, находящ се в [населено място], [улица], не били поставени рекламни пана, както и че разпоредбите на ЗУТ и на Наредбата за рекламната дейност на Община Хасково не били приложими спрямо предизборните материали. В частни имоти било допустимо поставянето на всякакви предизборни агитационни материали през времето на предизборната агитация за местните избори за кмет и общински съветници. В случая заповедта била пряка форма на репресия и нарушаване на права в период на агитация за местни избори. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени разноските по делото.

 

Така депозираната жалба се поддържа от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, в съдебно заседание. Същият твърди, че предметът на обжалваната заповед не бил относим към правните разпоредби, посочени за издаването й. От събраните доказателства безспорно се установявало, че „рекламните пана“ били агитационни материали, поставени в период на предизборна агитация, от което следвало, че редът относно допустимостта им бил регламентиран в чл. 183 и следващите от Изборния кодекс, като същият се прилагал с приоритет спрямо разпоредбите на ЗУТ.

 

Ответната страна – КМЕТ НА ОБЩИНА ХАСКОВО, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Твърди, че при издаването на оспорения административен акт била спазена процедурата на чл. 56 и сл. от ЗУТ, като не били допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Моли заповедта да бъде потвърдена. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от Констативен акт № 16/16.10.2023 г. (л. 17 и сл.), съставен от работна група, включваща служители на Община Хасково (главни специалисти в „Контрол по ЗУТ“ при Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“), е, че на 16.10.2023 г. е извършена проверка в поземлен имот с идентификатор 77195.722.176 по КК на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], със собственик: „РАКОМС“ ЕООД, БУЛСТАТ: *********, с управител М. Д. Р.. Във връзка с проверката е съставен посочения констативен протокол, в който е отразено, че в имота са налични преместваеми съоръжения: рекламни пана, поставени върху метална конструкция с площ 37,50 кв. м., разположени на северната и западната имотна. Посочено е, че рекламните пана са поставени върху метална конструкция без разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково, което длъжностните лице са приели, че е нарушение на чл. 57, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Заявено е, че на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията обектът подлежи на премахване. Констативният акт е връчен на управителя на дружеството на 16.10.2023 г., видно от приложената по делото разписка (л. 16).

В законоустановения тридневен срок е депозирано възражение от жалбоподателя, входирано в Община Хасково с peг. индекс: 53Р-459-12/19.10.2023 г. (л. 14), в което е посочено, че „рекламните материали“ в действителност били изборни агитационни плакати, поставени в период на предизборна кампания за провеждане на местни избори 2023 година.

С обжалваната Заповед № УТ-542/23.10.2023 г. на За Кмет на Община Хасково - М. В. - заместник-кмет (л. 11 и 12), на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. чл. 57а, ал. 3 и ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наредено на „РАКОМС“ ЕООД, като собственик на преместваемо съоръжение - Рекламни пана, поставени върху метална конструкция с площ: 37,50 кв. м., разположен на северната и западната имотна граница на поземлен имот с идентификатор 77195.722.176 по КК на [населено място] с административен адрес: [населено място], ул..***, да премахне съоръжението. Определен е 14-дневен срок от датата на получаване на заповедта за доброволно изпълнение на основание чл. 277, ал. 1 от АПК. В заповедта е посочено, че налице безспорно установено нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, както и че са налице предпоставките на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията, а именно за поставените преместваеми съоръжения липсва издадено разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от жалбоподателя. В показанията си пред съда свидетелят В. Й. М. заяви, че бил запознат с имота на [улица]. Към дата - 23.10.2023 г. в имота имало ажурни преградни пана, отдолу с бетонни пети, на които били поставени агитационни материали за изборите за кмет и за общински съветници. Свидетелят знаел, че имотът е собственост на „Ракомс“ ЕООД и че бил предоставен на ПП „Ние идваме“, доколкото самият той бил кандидат за общински съветник от тази партия, като участвал в дизайна и разпечатването на рекламните пана.

Свидетелят М. Р. М. заяви в разпита си в съдебно заседание, че в периода между 16.10.2023 г. и 23.10.2023 г. процесният имот представлявал празен терен, заравнен и изчистен, ограден с ажурна ограда, в границите на който имало поставени агитационни материали с номер на конкретна партия и конкретно лице за предизборната кампания за изборите за общински съветници и кмет.

В хода на производството бе допуснато назначаването на съдебно-техническа експертиза, заключението по което бе прието без оспорване от страните. В това заключение вещото лице посочва, че ПИ с идентификатор 77195.722.176, с административен адрес: [населено място], [улица], представлява равно дворно място, на източната и северна имотна граница на което е построен тухлен гараж, с врата от север, откъм [улица]. В останалата си част имотът бил празен и ограден с преместваеми оградни съоръжения. Към момента на огледа по преместваемите оградни съоръжения нямало поставени рекламни/агитационни материали.

От снимковия материал в кориците на делото (стр. 18 - гръб) можело да се заключи, че рекламните/агитационни материали били закрепени чрез скоби към метална конструкция.

Вещото лице посочва още, че обектите, посочени в Заповед № УТ-542/23.10.2023 г. на Кмета на Община Хасково, представлявали набор от преместваеми оградни съоръжения: мрежести оградни пана, състоящи се от метална рамка от тръбно желязо, замрежена с хоризонтални и вертикални телове. Металните рамки били закрепени на бетонови блокчета, поставени върху терена, като част от бетоновите блокчета лягала върху плочките на тротоара. На места металните пана били подпрени с метални пръти, служещи за опора. Така описаните оградни съоръжения били поставени по северната и западната имотни граници на имота. Оградните пана по северната имотна граница били 7 броя с обща дължина 19,07 м. и височина на паното 1,78 м., като 1 бр. оградно съоръжение било поставено пред тухления гараж, построен на северната и източна имотна граница на ПИ с идентификатор 77195.722.176, а останалите ограждали празно дворно място и били с обща дължина 15,94 м. Оградните съоръжения по западната имотна граница били 4 броя с обща дължина 14,06 м. и височина на паното 1,78 м., и ограждали празно дворно място. Видно от Констативен акт № 16/16.10.2023 г., рекламните (агитационни) материали били закрепени по оградните съоръжения по северната и част от западната имотни граници, ограждащи празното дворно място. Поставените рекламни пана били с обща дължина 22 м., височина 1,70 м. и с обща площ 37,50 кв.м. и представлявали транспаранти, поставени върху метална конструкция.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:

С оглед разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от материално и персонално компетентен орган – от лице, овластено временно да упражнява правомощията на Кмет на Община Хасково (л. 4 – Заповед № РД-1048/25.09.2023 г.), в рамките на неговата териториална компетентност. Обжалваният акт е обективиран в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като са посочени както фактическите основания за издаването му, така и правните норми, които административният орган е намерил за нарушени. Правно основание са издаването на заповедта са нормите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. От фактическите основания, изложени в заповедта, е видно, че според административния орган е налице преместваемо съоръжение – рекламни пана, които подлежат на премахване, тъй като същите са поставени без изискващото се разрешение за поставяне. Следователно между фактически и правни основания е налице взаимна връзка и обусловеност. Спазена е и процедурата по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, като е съставен Констативен акт № 16 от 16.10.2023 г., в който е конкретизиран обектът, който административният орган е счел за преместваем по вид и местонахождение. Изготвилите констативния протокол лица са служители на Община Хасково, изпълняващи функции по контрол на строителството по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на законния представител на оспорващото дружество лично.

По смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. В ал. 3 на разпоредбата е посочено, че в чужди поземлени имоти и сгради разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или на сградата, или въз основа на писмен договор за наем на заетата от съоръжението по ал. 1 площ. Преместваемите обекти по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ подлежат на премахване в случаите, посочени в чл. 57а, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗУТ, включително и когато са поставени без разрешение.

По делото не се спори, че описаните в заповедта рекламни пана са разположени в поземлен имот, собственост на оспорващото дружество. Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят не разполага с разрешение за поставянето им. Спорният въпрос е дали обектът, описан в заповедта, е преместваем такъв - рекламни елементи по смисъла на чл. 57, ал. 1, хипотеза първа от ЗУТ, или агитационни материали по смисъла на чл. 183 от Изборния кодекс и съответно кой е приложимият ред за премахването им при преценка за незаконосъобразното им поставяне.

Съобразно легалната дефиниция на рекламни елементи, дадена в § 5, т. 81 от ДР на ЗУТ, "Рекламен елемент" е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служи за извършване на реклама. Установява се, че към настоящия момент процесният обект не е наличен на място. За характеристиките му съдът следва да съди от приложения по делото снимков материал, показанията на свидетелите и заключението на вещото лице. От последното се установява, че се касае за транспаранти, поставени върху метална конструкция - закрепени чрез скоби върху набор от преместваеми оградни съоръжения (мрежести оградни пана, състоящи се от метална рамка от тръбно желязо, замрежена с хоризонтални и вертикални телове, закрепени на бетонови блокчета, поставени върху терена, и на места подпрени с метални пръти, служещи за опора). В тази връзка съдът приема, че мрежестите оградни пана и транспарантите, закрепени върху тях, не представляват единно цяло, а са различни обекти. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, че предмет на последната са само т. нар. „рекламни пана“, но не и металните конструкции, върху които те са поставени. Това не е спорен по делото въпрос, още повече, предвид установяването, че металните конструкции не са предмет на оспорената заповед, а същите са предмет на Заповед № УТ-541/23.10.2023 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено премахването им (л. 49), като в заповедта е посочено, че се касае за „Временна строителна ограда“. Ето защо и доколкото металните рамки и бетоновите блокчета, върху които те са поставени, не са предмет на оспорената заповед, съдът не следва да обсъжда въпроса дали същите са преместваеми обекти. Ако и да е така, това обстоятелство, според съда, няма отношение към вида на закрепените върху тях пана. От събраните по делото доказателства – снимков материал и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице, се налага извода, че металните съоръжения с бетонови пети, върху които са били поставени паната, и последните не представляват единно цяло, а са различни обекти. Фактът, че ответникът също счита, че обектите са различни е видно и от действията му по издаване на отделни заповеди, касаещи металните съоръжения и рекламните пана. Ако считаше, че същите представляват един общ обект, ответникът не би процедирал по посочения начин, а би издал една заповед, с която да нареди премахване на един преместваем обект в неговата съвкупност. Освен това § 5, т. 81 от ДР на ЗУТ приема за рекламни елементи само обектите, които освен че са преместваеми, следва да имат и конструкция, било то самостоятелна или полусамостоятелна. В случая не се установява посоченият в оспорената заповед обект да представлява съвкупност от взаимно свързани елементи, която именно като общо устройство да изпълнява определена функция, тоест те да притежават конструкция. На практика ответната страна не е изяснила в хода на административното производство характеристиките на обекта – дали същият представлява плоскост, върху която са закрепени материали (афиши или плакати) или се касае само за платно, респективно афиш, плакат или друго. Не се твърди това да е сторено, нито е видно от съдържанието на констативния акт, констативния протокол или друг подготвителен по издаване на обжалваната заповед документ, наличен по преписката.

Съдът споделя и възраженията на жалбоподателя, че в случая процесните пана имат характеристиките на предизборни агитационни материали. Съгласно чл. 183, ал. 1 от Изборния кодекс, по време на предизборната кампания кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети може да изготвят и разпространяват плакати, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава. Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание. В § 1, т.17 от ИК е дадено легално определение на понятието "Предизборна агитация", като по смисъла на същата разпоредба това е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на кодекса. От посочените разпоредби е видно, че материалите, чиято цел е да призовават за подкрепа за кандидат или партия за участие в избори, включително за общински съветници и кметове са агитационни материали, като техният вид е нелимитативно изборен в чл. 183, ал. 1 от ИК.

Ноторно известно е, че с Указ № 146 от 31.07.2023 г. Президентът на Републиката е насрочил избори за кметове и общински съветници за 29.10.2023 г. Началото на предизборната кампания е на 29.09.2023 г., което е ясно от хронограмата за изборите на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г., приета с Решение № 1951-МИ от 3 август 2023 г. на ЦИК. Безспорно е от обективираното в констативния акт и констативния протокол, че процесните пана са били поставени и налични в имота на оспорващото дружество на 16.10.2023 г., тоест по времето на провеждане на предизборната кампания. Видно е от снимковия материал по делото, приет като част от административната преписка, че на паната са поставени снимка на кандидат, име на политическа партия и кандидат, номер на преференция/бюлетина. От разпитите на свидетелите става ясно, че тези пана са предоставени с агитационна цел, касаеща предизборната кампания за местните избори през 2023 г. От така събраните по делото доказателства се налага извода, че процесните пана представляват изборни агитационни материали по смисъла на Изборния кодекс. Като такива тяхното поставяне, респективно премахване се подчинява на разпоредбите на този кодекс, който е и специалният нормативен акт, уреждащ провеждането и организацията на изборния процес. Видно е от нормата на чл. 183, ал. 3 от ИК, че агитационните материали се поставят само на определени от кмета места, а на сгради, огради и витрини – с разрешение на собственика или управителя на имота. Редът за премахване/изземване на изборните агитационни материали, от своя страна, е посочен в чл. 186, ал. 1 от Изборния кодекс, а именно поставените или разпространени в нарушение на кодекса изборни агитационни материали се премахват от кмета на общината, района или кметството или кметския наместник по решение на районната или общинската избирателна комисия и при необходимост със съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи, а в изборния ден и по решение на секционните избирателни комисии. Действително политическата реклама е особен вид реклама, но изборната агитация е специфична дейност и се подчинява на особените правила, установени в специалния Изборен кодекс. С оглед непълното изброяване на изборните агитационни материали в чл. 183, ал. 1 от Изборния кодекс, то принципно би могло за такива да бъдат счетени и преместваеми обекти по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. Това обаче не означава, че в тези случаи приложим е единствено и само ЗУТ. Напротив, Изборният кодекс е изцяло относим нормативен акт, тъй като следва да се държи сметка за спецификата на обектите и особения ред, по който същите се поставят и премахват, включително времетраене на поставянето им, което може да продължи само в периода от започване до приключване на предизборната кампания.

В случая, като не е определил правилно вида на процесните обекти, и вместо да прецени, че същите са изборни агитационни материали, ответникът е процедирал неправилно, разпореждайки премахването им, без да отчете специфичния ред, установен в Изборния кодекс. Ако е считал, че посочените „пана“, представляващи изборни агитационни материали, са поставени в нарушение на Изборния кодекс, е следвало да сигнализира ОИК - Хасково и едва при наличие на положително решение за премахване или изземването им, да процедира с издаване на съответна заповед, разпореждаща това действие. Наред с това, в случая преди издаване на заповедта е допуснато и нарушение на административно-производствените правила, тъй като ответникът не е обсъдил възражението на жалбоподателя срещу връчения му констативен акт. Изрично в депозираното възражение управителят на дружеството е посочил, че се касае за изборни агитационни материали. В оспорената заповед ответникът е посочил, че не уважа възражението поради липса на доказателства за издадено разрешение за поставянето им, но не е дал отговор на въпроса защо счита, че обектите не са изборни агитационни материали. По този начин административният орган е издал оспорения акт в нарушение на чл. 35 от АПК. Нарушението е съществено, тъй като освен че със същото е засегнато неблагоприятно правото на защита на оспорващото дружество, то ако не би било допуснато, би могло да се стигне и до друг отговор на въпроса подлежат ли паната на премахване по реда на ЗУТ.

Законосъобразността на оспорен административен акт се преценява само на база фактическите съображения за издаването му, въз основа на които органът черпи основания за упражняването на властническите си правомощия. В случая изложените в акта мотиви не се установяват. Наличието на други фактически основания или ред, при който органът може законосъобразно да премахне процесните обекти, не следва да бъде обсъждан, тъй като дори да е налице, други фактически съображения за издаване на административния акт не се съдържат в процесната заповед, нито в подготвителен по издаването й документ. По изложените съображения, не следва да се обсъждат и относимостта или не на разпоредбите на Наредбата за рекламната дейност на територията на Община Хасково – в обжалваната заповед ответникът не се е позовал на посочената наредба и не е изложил нито правни, нито фактически съображения, че обектите попадат в обхвата й.

За пълнота следва да се посочи, че съдът споделя и довода на жалбоподателя, че в случая е допуснато и нарушение на чл. 57а, ал. 3, изр. второ от ЗУТ. Видно е от посочената разпоредба, че адресат на акт, нареждащ премахване на преместваем обект, включително рекламен елемент, следва да бъде собственикът на самия обект и само ако той е неизвестен, се задължава собственикът на имота да премахне същия – чл. 57а, ал. 4, изр. второ от ЗУТ. По делото не се съдържат доказателства, установяващи факта, че именно „Ракомс“ ЕООД е собственик на изборните агитационни материали – в тази насока в хода на административното производство не са събирани писмени и гласни доказателства. Посоченото в тази насока в Констативен акт № 16 от 16.10.2023 г. е извод на общинските служители, а не факт, установен непосредствено от тях, поради което не обвързва съда с материална доказателствена сила. Наред с това от показанията на свидетелите се установява, че имотът е бил предоставен на партия „Ние идваме“ за целите на кампанията, а паната са предоставени с изборна цел. От снимковия материал е видно, че на паната се съдържат имената на кандидата и партия „Ние идваме“. При това положение защо ответникът е приел, че собственик на паната е именно оспорващото дружество остава неясно. Административният орган е следвало да изясни този въпрос преди издаване на административния акт, като събере необходимите за правилна преценка срещу кого да насочи акта си доказателства - като при необходимост изиска относими документи и събере сведения, пояснения или декларации от лица, имащи отношение или запознати със случая. Това не е сторено, което отново е довело до издаване на акта при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като, ако не би било допуснато, органът би могъл да достигне и до друг извод за това кой следва да е адресат на акта му.

Ето защо оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните норми на закона, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и факта, че жалбоподателят е заявил изрично и своевременно искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер от 1 300 лв., от които 50 лв. - държавна такса, 250 лева - внесен депозит за вещо лице и 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, доколкото претедираното възнаграждение в размер на 1 500 лева не е съразмерно на действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай. При това положение и като съобрази, както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение именно в размер на сумата от 1 000 лв., а не претендираната от 1 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № УТ-542/23.10.2023 г. на За Кмет на Община Хасково.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на „РАКОМС“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Д. Р. – управител, разноски по адм.дело № 1218/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково в размер на 1 300,00 (хиляда и триста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 31 във връзка с чл. 137 от АПК.