Р
Е Ш Е Н И Е
№
260532 29.03.2021г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав
На петнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Станка
Добрева
като разгледа
докладваното от съдия Иванова гражданско дело номер 4302
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б, кв. „СГРАДА
„Метални панели и конструкции”, представлявано от изпълнителния директор Г.Й. Т, против В.Г.В., ЕГН **********
***, и Д.Г.В., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищеца по 96,
97 лева /за всеки от тях/ от общия размер на дълга на стойност 290, 91 лева
– главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена
вода за абонатен № 864591 за водоснабден имот, находящ се в общ. К, с. В по издадени фактури за периода от 25.01.2017
г. до 25.01.2019 г. за отчетен период от 25.11.2016 г. до 27.12.2018 г., както
и по 21, 94 лева /за всеки от тях/
от общия размер на дълга на стойност 65, 82 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 25.02.2017 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.01.2020 г., до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество в качеството им на
наследници на Георги В. Димитров, който е бил
собственик на водоснабдения имот. Твърди се, че след всяко отчитане на
предоставените ВиК услуги са издавани данъчни фактури, но ответниците не са
заплатили задълженията си по тях в предвидения срок, поради което са изпаднали
в забава. Отбелязва се, че за претендираните суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като на ищеца са дадени указания за предявяване на
настоящите искове против двамата длъжници. Представени са писмени доказателства
и са направени доказателствени искания.
В с.з. исковата
молба се поддържа.
В срока по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответниците чрез назначения им по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат С., която оспорва предявените
искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Поддържа се, че
ответниците не са потребители на ВиК услуги предвид липсата на доказателства
същите да са собственици, ползватели или наематели на имота за процесния
период. Оспорва се ответниците реално да са потребили ВиК услуги на
претендираната стойност, тъй като не е ясно как са начислени съответните
количества и как са били установени, а по делото не става ясно дали има
служебно начислени суми и ако има – по какъв ред.
В с.з. се поддържа
предявеният отговор.
Бургаският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
На 28.01.2020г.
ищецът е предявил пред Районен съд Бургас заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 552/2020г. по
описа на съда. В рамките на производството е издадена заповед №239 от
03.02.2020г., с която е разпоредено на длъжниците В.Г.В., Д.Г.В., Недялко Г.В. да заплатят на заявителя сумата
290.91 лева за неизплатено задължение по издадени фактури за периода от
25.01.2017г. до 25.01.2019г., с отчетен период по фактури от 25.11.2016г. до
27.12.2018г., от които В.Г.В. дължи 96,97 лева, Д.Г.В. дължи 96,97 лева, а
Недялко Г.В. дължи 96,97 лева, както и сумата 65.82 лева - лихва за периода от 25.02.2017г. до 21.01.2020г.,
от които В.Г.В. дължи 21,94 лева, Д.Г.В. дължи 21,94 лева, а Недялко Г.В. дължи
21,94 лева,както и законната лихва от
28.01.2020г. до изплащане на вземането,както и сумата от 75 лева - разноски по
делото за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, от които В.Г.В. дължи 25 лева, Д.Г.В. дължи
25 лева, а Н. Г.В. дължи 25 лева.
Заповедта е връчена
на двамата ищци по реда на чл. 47,ал.5 ГПК, поради което е
указано на заявителя да предяви иска си. По отношение на Недялко Г.В. заповедта
е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
От представеното
по делото удостоверение за наследници от 29.1.2019г. на общ.К се установява, че
Г. В. Д, е починал на 17.12.2011г. и е установил за наследници тримата си сина-
В.Г.В., Д.Г.В., Н. Г.В., и
своята съпруга И. Н.Д. Последната е починала на 03.01.2015г.
От представеното
по делото удостоверение за декларирани данни се установява, че В.Г.В. е
декларирал с декларация по чл. 14 ЗМДТ № 4415/24.02.2020г. пред Община К, настъпване на промяна в декларирано
обстоятелство по отношение на имот, находящ се в с.В, ул. Видно от подадената
декларация първоначално имотът е бил деклариран на 01.01.2012г. Декларирана е
промяна в обстоятелствата и на 31.12.2018г., както и че имотът е придобит по
наследство.
От назначената и
изслушана съдебна техническа експертиза се установява, че в имота има монтиран
един измервателен уред за консумирана питейна вода, който се намира във
водомерна шахта в имота. За имота е даден абонатен №86451 с титуляр-наследници
на Георги В. Димитров. Измервателният уред е заведен в програмата под виртуален
№**********. Отчитането на измервателния уред става с електронно устройство,
при което не е необходимо, а и е
невъзможно поставянето на подпис от абоната. От заключението се установява още,
че общото изразходвано количество вода за периода 25.11.2016г.-27.12.2018г. е
199куб. метра. За този абонатен номер няма фактурирана вода от разпределение и
няма начислявани служебно количество вода.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че представените с исковата
молба фактури са осчетоводени от ищцовото дружество, както и че счетоводството му
е водено редовно. Според заключението на вещото лице за процесния период не са
извършвани плащания.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
са основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени.
Съображенията за това са следните:
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на В и К са: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.
От представените
от ищцовото дружество копие от декларацията по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът В.Г.В. е декларирал придобиването на имота по
наследство след смъртта на родителите си.
Досежно
консумираното количество вода съдът кредитира
заключението на съдебно-техническата експертиза, според което потребното
количество вода за процесния период е в размер на 199куб.м.
Досежно стойността на потребеното количество
вода съдът кредитира представените по делото фактури, които макар и да не са подписани
от страните, са осчетоводени от ищцовото дружество. По делото липсват
доказателства задължението на ответниците за заплащане на потребеното
количество вода да е било заплатено от страната, поради което предявените искове
се явяват основателни. Това пък от своя страна води до основателност и на
акцесорната претенция за мораторни лихви.
При
този изход от спора ищецът има право на разноските, сторени в исковото
производство, които са в размер на 895лв.
Съобразно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по
т. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските дължими по заповедното производство с
оглед резултата от исковото производство. С оглед на горното ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 25лв., представляваща
разноските по заповедното производство.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.В., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Б ж.к. П, за сумата от 96, 97 лева, представляваща
1/3ид.ч. от общия
размер на дълга на стойност 290, 91 лева –неплатена цена за доставена, отведена
и пречистена вода за абонатен № 864591 за водоснабден имот, находящ се в общ. К,
с. В, по издадени фактури за периода
от 25.01.2017 г. до 25.01.2019 г. за отчетен период от 25.11.2016 г. до
27.12.2018 г., както и за сумата от 21, 94 лева представляваща 1/3 ид.ч. от общия размер на дълга на стойност 65,
82 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.02.2017 г. до
21.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
28.01.2020г. до окончателното
изплащане.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.В., ЕГН ********** ***, че съществува
вземането на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Б ж.к. П, за сумата от 96,
97 лева, представляваща 1/3ид.ч. от общия размер на дълга на стойност 290,
91 лева –неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №
864591 за водоснабден имот, находящ се в общ. К, с. В по издадени фактури за периода от 25.01.2017
г. до 25.01.2019 г. за отчетен период от 25.11.2016 г. до 27.12.2018 г., както
и за сумата от 21, 94 лева представляваща 1/3 ид.ч. от общия размер на дълга на
стойност 65, 82 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
25.02.2017 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 28.01.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН ********** *** и Д.Г.В., ЕГН ********** *** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б, ж.к. П,` сумата от 895лева съдебно-деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН ********** ***, и Д.Г.В.,
ЕГН ********** *** да заплатят на ”Водоснабдяване и канализация" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б, ж.к. П,
представлявано от инж. Г. Й. Т, сумата от по 25лв.
всеки един от тях- съдебно-деловодни разноски по заповедното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия:/П/ М.Иванова
Вярно с оригинала: З.М.