Решение по дело №2472/2010 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2607
Дата: 13 юни 2011 г. (в сила от 23 декември 2012 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20103110102472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2607

13.06.2011 г., град  ***

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      Гражданска колегия, XXХ-ти състав,

на 12 май 2011 г.                                                      Година 2011

в  публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А. Я.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 2472 по описа за 2010 год.

 

Предявен е главен и евентуален положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба с предявен от ищеца „***”ЕООД, ЕИК ***, срещу ответниците А.А.Н. и Л.А.Н. иск за приемане на установено в отношенията между страните, че е собственик на недвижим имот – реална част от имот с идентификатор № 10135.2571.840 по действаща кадастрална карта на гр. ***, като реалната част е с площ от 330 кв.м., като целия имот е с площ от 664 кв.м., находящ се в гр. ***, район „***”, при граници на реалната част: №841, от две страни №480 и останалата част на №840, така както реалната част е очертана на скица на лист 89 от делото в червен защрихован цвят. Ищецът твърди, че е придобил имота като го е закупил от Е. С. Н., като сделката е обективирана в НА№86, н.д.№800/17.12.2007 г. на ВН/л.12/, като се твърди, че праводателя на ищеца също е придобил процесния имот на основание възмездна сделка. Твърди се, че от закупуването на имота ищеца го владее необезпокоявано и непрекъснато. Твърди се, че по административен ред границите на имота са променени, като е намалена площта и процесните 330 кв.м. са включени в имот №840, който е собственост на двамата ответници, които са придобили имота по наследяване от А. М. Н.. Моли се иска да бъде уважен, тъй като реално собственик на имота е ищеца, по силата на сделка и владее процесните 330 кв.м. В евентуалност се твърди, че имота е придобит на основание изтекла в полза придобивна давност за ищеца от момента на закупуване на имота 17.12.2007 г. до завеждането на иска, като е присъединено владението на всички предхождащи праводатели по сделки считано от 1994 г.  Моли се съдът да присъди сторените разноски по делото.

Ответниците в подадения отговор оспорват предявния иска като неоснователен. Твърдят, че праводателите на ищеца не са били собственици, поради което и сделката не е породила вещноправен транслативен ефект, т.е. ищеца не е могъл да купи имота, тъй като праводателя му не е бил собственик на същия. Моли се иска да се отхвърли.

С отговора си ответниците са предявили насрещен иск за осъждане на ищеца да им предаде владението върху процесните 330 кв.м от № 10135.2571.840, тъй като се владее от ищеца, без да е собственик на процесния имот. Твърди се,  че ответниците са собственици на имота по наследяване от А. М. Н., който е закупил имота и сделката е била обективирана в НА№130/1936 г. на ВН, с който е придобил 600 кв.м. ид.ч. от лозе-хавра цялото с площ от 2,4 дка в местност „***”, землище на гр. ***. Твърди се, че така закупения имот не е бил одържавяван, не е влизал в блок на ТКЗС и ДЗС не е бил ДПФ и не е бил отчуждаван за нуждите на Община ***, поради което не е имало основания да бъде възстановяван чрез реституция, поради което се оспорва, че същия неправилно е бил реституиран с Решение №126/28.10.1993 г. на ПК-*** в полза на С. Д. и И. С., като те са се снабдили с констативен нотариален акт и след което са се разпоредили с имота, като последния купувач във веригата се явява ищцовото дружество. Оспорва се, че общия наследодател на така реституирания имот не е имал имот в тази местност и не е могло да му се реституира имот, защото възстановения имот от ПК-*** не е идентичен на имота описан в нотариален акт от 1910 г., който е бил представен при реституирането на имота. Иска се да се отмени НА№ 97/07.07.1994 г. издаден въз основа на Решение №126/28.10.1993 г. на ПК-***.

В дадения срок ищеца е представил отговор по предявения срещу него насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Сочи, че същия е неоснователен, като моли съдът да уважи предявения първоначален иск и да отхвърли предявения от ответниците насрещен иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Твърди се, че ответниците не са собственици на процесната реална част от имота. Оспорва се, че имота описан в НА№130/1936 г. на ВН е идентичен с процесния имот.

В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да се отхвърли предявения насрещен иск.    

Ответниците редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не се представляват.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със покупко-продажба обективирана в НА№ 86/17.12.2007 г. на ВН /л.12-14/ се установява, че Е. С. Н. е продал на ищеца „***” ЕООД място с площ от 1000 кв.м., находящо се в гр. ***, м-ст „***”, представляващо ПИ№626 в кв. 42, представляващо част от УПИ№ XII-562,626 в кв.42 по плана на КК „***”. Имота преди това е бил прехвърлен на продавача със сделка покупко-продажба обективирана в НА№ 77/ 31.07.2003 г. на ВН /л.15-16/, като продавачи са били М. В. В., С. М В. и В. Н. Ц.. На последните мястото е било продадено от С. Н. Д. и И. Н. С. като сделката е обективирана в НА№105/ 17.10.1994 г. на ВН /л.17/.

С. Н. С. и И. Н. С. са признати за собственици с КНА№ 97/07.06.1994 г. на ВН /л.132/ по наследство и реституция с Решение №126/28.10.1993 г. на ПК-*** по реда на чл.18з от ППЗСПЗЗ на лозе с площ от 1000 кв.м., находящо се в м-ст „***”, землище на кв. ***, кв.42 Община ***, като в този нотариален акт наследници на д-р А. М. Н. са посочени за граница на имота от юг.

За процесния имот е изготвен ПУП-ПРЗ за УПИ XII-562,626 кв.42 /л.24/ и е издадено Разрешение за строеж №648/20.12.2004 г. на Е.С.Н. /л.25-26/. Разрешението за строеж е презаверено на 16.10.2007 г., което се установява от издадено удостоверение от Район „***”-Община *** /л.29/.  

Със заповед №КД-14-03-173/ 01.09.2009 г. на началника на СГКК-*** /л.67-68/ е одобрено изменението на кадастралната карта на гр. ***, като е нанесен нов имот № 10135.2571.840 с площ от 664 кв.м. собственост на А. М. Н. въз основа на НА№ 130/01.04.1936 г. на ВН.

От удостоверения за наследници на Д. Г. Н.., починала на 07.12.2007 г. /л.71/ и на .А. А.Н., починала на 04.10.1987 г. /л.72/, се установява, че двамата ответници са техни наследници по закон, техни синове. А. А. Н. се явава единствен наследник на сестра си Л. А. Д., починала на 01.05.1985 г. /л.73/, а последната и А. А. Н. са деца и наследници на А. М. Н., починал на 14.05.1967 г. /л.74-удостоверение за наследници/.

На представена актуална скица от действащата КК на гр. *** процесната спорна реална част от имота е очертана и защрихована в червен цвят /л.89/.

За доказване на правата си върху имота ответниците са представили НА№129/1936 г. /л.130, 140/ и НА№ 130/1936 г. /л.131, 141/, като в последния е обективирана продажбата, с която А. М. Н. е  закупил от Т. Г. Я. само 600 кв.м. място от западната страна на лозето-хаврата в землището на с./***/ ***, м-ст „***”, като целия имот е с площ от 2,4 дка.

От изготвената СТЕ /л.230-232/ приета от съда като обективна и коректно изготвена, се установява, че имота описан в НА№129/1936 г. и №130/1936 г. представлява северната част на имот №830 от първия изготвен план за местността КП 1956 г., като южната част от имота е била собственост на д-р Н. към 1936 г. През 1987 г. е изработен план на КК „***”, като северната част от имота е с №3012 и №3013, а южната част е с № 3011. Със заповед №Р-78/21.03.1995 г. на кмета на Община *** /л.22/ е одобрено попълване на КП на КК „***”, като от части от №№ 3011, 3012, 3013 е създаден нов имот №3620 записан на С. Н. С. и И. Н. С.. През 1999 г. е изработен КП на КК „***”-цифров модел одобрен през 2000 г., в който имот пл.№ 3620 не е отразен, но плана е попълнен през 2003 г. и имот №3620 получава №626 и е записан на М. В. В. и В. Н. Ц.. През 2005 г. плана е попълнен и имота е получил нов номер №632 с намалена площ заради новопопълнен имот пл.№ 630. В Кадастралната карта на гр. *** одобрена със заповед на 14.08.2008 г. имот № 632 е с идентификатор № 10135.2571.433. По искане на ищеца, който е записан за собственик на № 10135.2571.433 и № 10135.2571.440 двата имота са обединени и са получили нов номер № 10135.2571.480 /л.10 от делото/. Със заповед от 01.09.2009 г. е одобрена промяна в КК на гр. *** и са образувани два нови имота № 10135.2571.840 и № 10135.2571.841, като заповедта е отменена с решение на Административен съд-*** по адм.д. № 2834/2009 г. Вещото лице сочи, че в № 10135.2571.840 са включени 322 кв.м. от № 10135.2571.480. Вещото лице открива идентичност на имота по НА№ 130/1936 г. с имот № 10135.2571.840. Вещото лице дава заключение, че имот с площ от 322 кв.м. част от № 10135.2571.840 се включва в НА№ 97/07.07.1994 г. на С.С. и И. С.; НА№ 77/31.07.2003 г. на Е. С. Н. от пл. № .626; и от НА№ 86/ 17.12.2007 г. на ищеца „***”ЕООД. 

По искане на ищцовата страна е разпитан свидетеля С. З.С. /без родство и дела със страните/л.226/, показанията на свидетеля съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание 124, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като ищеца твърди, че правата му се оспорват от ответниците за процесната реална част от описания имот, като твърди, че владее имота и собственик на основание покупко-продажба, а в евентуалност на основание придобивна давност от 17.12.2007 г. до завеждането на иска-23.02.2010 г., като е присъединено владението на всички предхождащи праводатели по сделки считано от 1994 г. 

Допустим е за разглеждане и насрещния иск с правно основание чл. 108 от ЗС, тъй като ответниците оспорват правата на ищеца и твърдят, че след като владее имота, следва да им предаде владението.Ответниците твърдят, че са собственици на имота придобит по наследяване от дядо им, а от него по силата на сделка обективирана в НА№130/1936 г. на ВН.

За да бъде основателен предявения главен иск ищците следва да докажат правата си и че владеят имота. От събраните доказателства се установява, че ищеца е закупил имота, като същия е бил обект на предходни сделки, но първите праводатели са се снабдили с констативен нот.акт на основание наследство и реституция-КНА№ 97/07.06.1994 г. на ВН. Тъй като не се доказва, че имота е бил внасян в ТКЗС, то не се доказва и надлежната му реституция, поради което съдът прави извод, че първоначалните праводатели на ищеца не се лигитимират като собственици, поради което не са имали възможност да прехвърлят правото на собственост. В тази връзка съдът счита, че главния иск е неоснвателен и като такъв следва да бъде отхвърлен, защото е недоказан, а лице което няма права върху един имот, или правата му не са безспорни не може да прехвърли мними права на друг. В тази връзка ищеца не може да се легитимира като собственик на спорния имот на основание покупко-продажбата обективирана в НА№86/ 17.12.2007 г.  

С оглед отхвърлянето на главния предявен иск съдът следва да разгледа предявения в евентуалност иск за придобиване на имота на основание давностно владение на ищеца с присъединяване на владението на праводателите му считано от 1994 г. до момента на предявяване на исковата молба-23.02.2010 г. Следователно, за да придобие собствеността върху процесния имот ищеца по силата на придобивно давностно владение на основание чл. 79 от ЗС е следвало да противопостави на ответниците явно, трайно и необезпокоявано своето владение със съзнанието за своене на имота като собствен. Въпреки събраните по делото доказателства, включително и свидетелските показания, съдът прави извод, че ищеца и праводателите му не са противопоставили такова владение на спорния имот на ответниците, че да станат собственици на основание придобивна давност. Освен това свидетеля не посочва местоположението на имота, границите му, а посочва само приблизително площ, поради което съдът не може да направи категоричен извод, за кой имот дава показания свидетеля. С оглед изложеното съдът прави извод, че следва да отхвърли и така предявения иска за придобиване на правото на собственост от ищеца на основание изтекла в негова полза придобивана давност считано от 1994 г. до момента на предявяване на исковата молба.

Съдът следва да се произнесе и по насрещния предявен иск от ответниците с правно основание чл. 108 от ЗС. Предвид събраните доказателства по делото, изготвената СТЕ, съдът прави извод, че ответниците доказват, че са наследници на А. М. Н.,*** в м-ст ***, като сделката е обективирана в НА№130/1936 г. Вещото лице прави извод, че имота описан в НА№130/1936 г. е идентичен с имот с идентификатор № 10135.2571.840 по кадастрална карта на гр. ***. Вещото лице сочи, че 322 кв.м. от имот № 10135.2571.840 попадат в имота описан по НА№86/17.12.2007 г. на ищеца „***”ЕООД. С оглед събраните свидетелски показания ищеца „***”ЕООД владее имота към момента на подаване на исковата молба, което не е спорно между страните, защото ищеца твърди, че владее имота с предявяването на исковата молба, а ответника е предявил иск с правно основание чл. 108 от ЗС, защото твърди, че ищеца владее без правно основание. С оглед изложеното съдът прави извод, че ищеца владее процесните 322 кв.м., които се явяват спорни, а също така, че ги владее без правно основание предвид отхвърлянето на предявените от ищеца искове, поради което насрещния иск се явява основателен и следва да бъде уважен, но само да площта от реалната част на имота от 322 кв.м., а за разликата над нея до предявения размер от 330 кв.м. е неоснователен и недоказан, поради което иска следва да бъде отхвърлен.

Предвид уважаването на насрещния иск с правно основание чл. 108 от ЗС съдът следва да се произнесе по искането направено от ответниците за отмяната на КНА№ 97/07.06.1994 г. на ВН по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК. Тъй като този акт е за по-голям имот от процесните 322 кв.м., то съдът не може да го отмени, защото ще се засегнат неоснователно права, които не са оспорени в настоящото производство за останалата част от имота с площ от 678 кв.м. Така направеното искане съдът не уважава.

При този изход на спора и тъй като ответника не е направил искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски, съдът не следва да присъжда такива. Ответникът не е представил и списък с разноски по делото съгласно чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск от ищцеца „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес *******, представлявано от управител Р. Д. Г. срещу ответниците А.А.Н., ЕГН **********,***, и Л.А.Н., ЕГН **********,***, ЗА ПРИЗНАВАНЕ в отношенията между страните за УСТАНОВЕНО, че ищеца е собственик на недвижим имот - реална част от имот с идентификатор № 10135.2571.840 по действаща кадастрална карта на гр. ***, като реалната част е с площ от 330 кв.м., като целия имот е с площ от 664 кв.м., находящ се в гр. ***, район „***”, при граници на реалната част: №841, от две страни №480 и останалата част на №840, като собствеността е придобита от ищеца чрез покупко-продажба обективирана в НА №86, том 5, рег.№14355, дело №800/ 17.12.2007 г. на ВН, КАТО ОТХВЪРЛЯ и предявения иск в евентуалност, че ищеца е собственик на същия имот въз основа на придобивна давност повече от 10 години считано от 1994 г. до предявяването на иска в съда-23.02.2010 г., на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, представлявано от управител Р. Д. Г. ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на А.А.Н., ЕГН **********,***, и Л.А.Н., ЕГН **********,***, върху недвижим имот - реална част от имот с идентификатор № 10135.2571.840 по действаща кадастрална карта на гр. ***, като реалната част е с площ от 322 кв.м., като целия имот е с площ от 664 кв.м., находящ се в гр. ***, район „***”, при граници на реалната част: №841, от две страни №480 и останалата част на №840, като собствеността е придобита по наследяване от А. М. Н., а той е закупил имота и сделката е обективирана в НА №130/1936 г. на ВН, на основание чл. 108 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 322 кв.м. до пълния предявен размер от 330 кв.м., като неоснователен.

 

Изготвената по делото СТЕ и скица приложени на лист 230, 231, 232 от делото и приподписани от съда са неразделна част от настоящото решение.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: