Решение по дело №1151/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 259
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Мариана Колева Гунчева
Дело: 20195140101151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

24.07.2020г.

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд                 

 

състав

 

На

24.06.

                                       Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                         Председател

Мариана Гунчева

 

                                                Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Радка Делчева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

 

 

Гр.д.

дело номер

1151

по описа за

2019

година.

 

            Предявена е искова молба от „Гарантстрой – ВИ- Вълко Иванов“ със собственик В.Н.И., в която  сочи, че на 06.04.2018г. дал на ответника  в заем сумата от 763.00 лева за закупуване на дърва за огрев и въглища , като за предаването на парите  бил съставен  РКО №48/06.04.2018г.. За получаването на сумата ответникът се подписал саморъчно върху посочения РКО. Сумата била броена и изплатена на ответника лично от едноличния търговец в присъствието на двама негови служители, които възприели посочената уговорка. Издаденият и описан първичен счетоводен документ бил надлежно и своевременно  осчетоводен в счетоводството на ищеца, което се водило редовно. С нотариална покана рег. № 1636/2019г. по описа на нотариус с рег. № 658 Л.Д., на 06.02.2019г. ищецът поканил ответника в предоставения му седмичен срок на плати /възстанови/ дължимата сума от 763.00 лева, която покана ответникът отказал да получи. Ищецът правил многократни опити за възстановяване на сумата , но безуспешно. Това обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 763 лева, представляваща невърната заета сума , получена в брой от ответника срещу РКО №48/06.04.2018г. , ведно със законната лихва върху нея,  считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

            В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа исковата молба.

            Ответникът Х.Ю.С. в представения по делото отговор, както и чрез пълномощника си адв. Д. и в представена писмена защита оспорва иска  като неоснователен и недоказан.

При съвкупния анализ на представените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира , че безспорно се установиха  въведените в исковата молба факти и твърдения по исковата претенция, които от своя страна установиха основанието и размера на предявения иск. Установи се , че ответникът е получил на 06.04.2018г. в заем от ищеца сумата в размер на 763.00 лева , за което собственоръчно се е подписал в съставения от едноличния търговец РКО №48/06.04.2018г.. Заключенията по графологичните експертизи са категорични , че подписът срещу получател на сумата  е положен лично от ответника и в този смисъл съдът кредитира документа като истинен и го приобщи към писмените доказателства по делото. От показанията на свидетелите М.А.И. и И.Н.З., които са присъствали при даването на парите и които показания съдът кредитира като логични , последователни и обективни, се установи основанието за предаване на сумата на ответника – ответникът я поискал в заем срещу обещанието , че в най-скоро време ще я върне. Свидетелят З. сочи, че многократно след това сумата била искана от ответника, той обещавал , но така и не я върнал. От така изложената фактическа обстановка настоящият състав приема , че е осъществен състава на чл. 240, ал.1  от ЗЗД , съгласно който с договора за заем ищецът в качеството на заемодател е предал в собственост на ответника като заемател пари и по-конкретно заемната сума от 763.00 лева , а заемателят се е задължил да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът за заем е реален и преди предаване на престацията от заемодателя на заемателя е необходимо постигане на съгласие между страните за вида и размера на тази престация и за връщането й, без да е необходимо уговаряне на срок за това, тъй като задълженията могат да бъдат както срочни, така и безсрочни, в който случай са дължими след покана.Съгласието за връщане на сумата се доказа по безспорен начин от показанията на свидетелите И. и З., присъствали лично на предаването на сумата и  възприели обещанието на ответника за нейното връщане.  В този смисъл по делото се доказаха всички елементи от фактическия състав на договора за заем , както и че ответникът е неизправна страна по същия, поради което следва да се постанови решение , с което изцяло да се уважи исковата претенция. Що се отнася до направените от ответника възражения, че същият бил в добро финансово състояние и поради това не му се налагало да взима пари в заем , а че всъщност издаването на ордера било свързано със закупувани от него строителни материали , съдът намира тези възражения за несъстоятелни, тъй като доброто финансово състояние не изключва вземането на заем , а от друга страна ответникът не доказа твърдението си за закупуване на сочените строителни материали.

Ето защо и с оглед гореизложеното , съдът намира, че ищецът успешно проведе пълно и главно доказване на исковата си претенция, поради което  следва да постанови решение , с което да осъди ответника да заплати на ищеца  сумата от 763.00 лева , представляваща невърната заемна сума , ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.09.2019г. до окончателното й изплащане. Прочие, следва ответникът да заплати на ищеца и направените по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса, 360.00 лева – адвокатско възнаграждение, 50.00 лева – разноски за съдебно заседание.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на РКО    48/06.04.2018г./съдържащ се на лист 35 по делото/ в частта относно авторството на подписа за получател и  основанието за неговото издаване, и го ПРИОБЩАВА  към доказателствата по делото.

 

            ОСЪЖДА Х.Ю.С. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ  на ЕТ „ГАРАНТСТРОЙ-ВИ-Вълко Иванов“  с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.“Иван Вазов“ №46, представляван от собственика В.Н.И. с ЕГН ********** сумата в размер на 763.00 лева , представляваща невърната заемна сума , предадена на ответника с РКО № 48/06.04.2018г., ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.09.2019г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Х.Ю.С. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ  на ЕТ „ГАРАНТСТРОЙ-ВИ-Вълко Иванов“  с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.“Иван Вазов“ №46, представляван от собственика В.Н.И. с ЕГН ********** направените по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса, 360.00 лева – адвокатско възнаграждение, 50.00 лева – разноски за съдебно заседание.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                      Районен съдия: