Р Е Ш Е Н И Е
№396
град Велико Търново,21.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно
заседание на двадесет и пети ноември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И., разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 310/2021 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза във вр. с чл.19б и чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на „Аглика
Трейд“ООД гр...., представлявано от ... Ж.,*** против Решение № рег. 32-145749/10.5.2021г.
на Директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „ Митници“ гр. Варна, пл.
Славейков, № 2, с което отказва приемане на митническа стойност, определя се
нова такава, определят се нови публични задължения за Мито и ДДС , като и
такива за досъбиране, по 6 броя ЕАД.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при
неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал.2 от АПК. На първо място, АО
не е събрал доказателства, поради което не е обосновал извода си, че
декларираната стойност е необичайно ниска спрямо средностатистическата стойно
на покупните цени на сходни стоки. След като самата Митница твърди, че липсват
данни за внос на сходни стоки, то за жалбоподателя остава неизвестно каква е
определената от органа средностатистическа стойност, която съществено да се
различава от декларираната от него с 6те ЕАД. В този смисъл несъбирането на
доказателства в тази посока води до липса на мотиви, което съществено нарушава
правото му на защита, доколкото той не знае срещу какви факти следва да се
брани. Неправилно и в противоречие със
събраните доказателства митническата администрация приема, че не е изпълнена
процедурата по доказване на договорната стойност на внесените стоки. Освен това
при определяне на новата митническа стойност, Митницата е допуснала съществено
нарушение на предвидените в чл. 74 от МКС правила. Изрично е посочено, че в
случаите когато не може да се определи митническата стойност по договорната
такава – дефиницията по чл. 70 от Регламент 952/2013г, която допуска нейното
коригиране. В чл. 74 от МК е предвидено, че когато митническата стойност не
може да се определи по договорената такава, митническите органи пристъпват към
определянето й по способите в §2б.“а“ до „г“ от МК последователно. Това
означава, че органът няма право на изборност кое правило да се приложи, а това
следва да стане последователно по посочените такива в §2 на чл. 74 от МК. Или
изводът е, че АО следва първо да приложи митническа стойност равна на
договорената, ако има факти, че същата е изключително занижена, да я определи
по способите в §2, чл. 74 от МК и чак след това може да премине към §3 от чл.
74 на МК. Като е сторил едва последното АО съществено е нарушил материалния
закон. От съда се иска да отмени обжалваното решение и се присъдят направените
по делото разноски.
Оспорването в о.з.се поддържа от
представител по пълномощие ... Ж.. Същата подчертава, че видно от изслушаната
СИЕ, че жалбоподателят колкото е договорил като цена на стоките, толкова е
платил толкова е декларирал и пред митническите органи. Счита, че Митницата по
никакъв начин не е доказала, че не е възможно да приложи 4- те хипотези на §2
от чл. 74 на МК, за да премине към §3. В самото решение няма формирани мотиви,
същото е бланкетно и съдържа преписване на законовите норми. В указания от съда
срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК представя подробна
писмена защита.
Ответникът по жалба -Директор на ТД „Северна
морска“ в Агенция „ Митници“ гр. Варна, пл. Славейков, № 2оспорва така
подадената жалба чрез пълномощника си юриск. Ш.. Счита, че с помощта на
изслушаната по делото СИЕ не може да се установят твърдените от жалбоподателя
положителни факти. Същата установява договорената стойност, нейното заплащане
чрез съответно счетоводно отразяване, но същата не може да се противопостави на
направения по делото митнически доклад, който представлява официален документ.
Последният установява, че декларираните митнически стойности са силно занижени,
поради което се е наложило пристъпване към увеличаването им, при което
съответно възниква и публично задължение. По никакъв начин в хода на
производството не са засегнати правата на жалбоподателя, същият е бил уведомяван
за извършените действия, участвал е при събиране и обсъждане на доказателства,
упражнил е правото си да направи възражение. Допълнителни аргументи развива в
представена по делото писмена защита. Претендира за заплащането на направените
по делото разноски, представляващи ...ско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е извършил внос на ПОКРИВАЛА ЗА ЛЕГЛА ОТ 100% ПОЛИЕСТЕРНИ НИШКИ", под митнически режим „допускане за свободно обращение" /за периода от 01.01.2018 г. - 30.09.2020 г, като е подал на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ 5 броя митнически декларации- МД №№ 19BG002002005118R2/27.03.2019г„ 19BG002002012677R8/30.07.2019г., 19BG00 2002017652R1 /16.10.2019г„ 19BG002002017807R9/21.10.2019г., 19BG002002018692R3/ 31.10.2019 г„ с получател „АГЛИКА ТРЕЙД" ООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново с цел крайно потребление.
От страна на Митницата ТД „Дунавска“
е извършена проверка в рамките на
последващ контрол на основание чл. 48
във връзка с чл. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.
84а, ал. 1 от ЗМ, относно установяване на законосъобразността при поставяне на
стоки декларирани като - „ПОКРИВАЛА ЗА ЛЕГЛА ОТ 100% ПОЛИЕСТЕРНИ НИШКИ",
под митнически режим „допускане за свободно обращение" /за периода от
01.01.2018 г. - 30.09.2020 г./, Помощният орган в конкретния случай, независимо
от предоставените документи, извършените съпоставки и счетоводни проверки е
приел, че са налице необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред
митническите органи от „АГЛИКА ТРЕЙД" ООД, ЕИК ********* на режим
„допускане за свободно обращение" за проверявания период, което е достатъчно
основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност, посочена в чл.70
от Регламент (ЕС) 952/2013, без да бъде оспорвана автентичността на
предоставените документи. АО е счел, че поради установените факти и поради
липса на друга информация за установяване на точността на договорната стойност
на стоките на проверяваните МД е невъзможно прилагането на чл.70 от Регламент
(ЕС) 952/2013. В тази връзка, следва да се определи нова митническа стойност
въз основа на прилагането на вторичните методи, посочени в чл.74 от Регламент
(ЕС) 952/2013. В този смисъл митническият орган е приел, че съгласно
разпоредбата на чл. 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70 от
Регламент (ЕС) 952/2013, тя се определя по реда на чл. 74, параграф 2 от
Регламент (ЕС) 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Новата
митническа стойност на стоките, поставени под режим „допускане за свободно
обращение" за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г. е определена и
посочена в Приложение №1 към Доклад от последващ контрол на ТД „Дунавска"
№ BG004000/1/5/ 01.02.2021.С Протокол за заключително обсъждане от
12.01.2021 г., изготвен от ТД Дунавска на основание чл.84к от ЗМ, проверяваното
лице „АГЛИКА ТРЕЙД" ООД, ЕИК *********, чрез управителя на дружеството
Петков, е запознато с резултатите от проверката в рамките на последващия
контрол, а именно определена нова митническа стойност на стоките, поставени под
режим за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., съгласно Приложение № 1 към
протокола.Управителят на проверяваното лице е уведомен, че съгласно
разпоредбата на чл. 84к, ал. 1 от ЗМ, в седемдневен срок от заключителното
обсъждане, може да представи писмено становище по предварителните констатации,
както и нови доказателства.В срока по чл.84к, ал. 1 от ЗМ от страна на „АГЛИКА
ТРЕЙД" ООД, чрез адвокат С.Ж., в ТД Дунавска е депозирано възражение №
32-16464/18.01.2021 г. по констатациите, съдържащи се в протокола от
заключителното обсъждане от 12.01.2021 г.Във връзка с изложените съображения
във възражението, в изпратения Доклад на ТД Дунавска №BG004000/1
/5/01.02.2021
(32-34641/01.02.2021 г.) се прави разяснение, че съгласно установените норми на
правото на Европейския съюз е необходимо еднакво правоприлагане на неговите
норми, в резултат на което Решение по Дело С - 291/15 на Европейския съд е
приложимо за всички държави членки. Изложена е информация, че в процеса на
проверката, е искане за предоставяне на документация, даване на писмени
обяснения или изготвяне на справки от 13.10.2020 г. от страна на митническите
органи е изискана информация във връзка с определяне на митническата стойност
на процесиите стоки, в резултат на което са предоставени документи от „АГЛИКА
ТРЕЙД" ООД, след което е извършена проверка на предоставените документи,
но счита, че липсват достатъчно доказателства за определяне на митническа
стойност на част от проверяваните стоки по чл. 74, параграф 2, букви а), б),
в), г) от Регламент (ЕС) 952/2013. В цитирания доклад последователно са
разгледани и са разяснени причините, поради които разпоредбите на чл.74,
параграф 2, букви от „а" до „г" от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат
да бъдат приложени за определяне на митническа стойност. Поради липса на данни
относно мястото на производство, физически характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно
количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваните стоки,
разпоредбите на чл.74, параграф 2, букви от „а" до „г" от Регламент
(ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническа
стойност.Във връзка с гореизложените констатации и на основание чл. 74,
параграф 3 във вр. във вр. чл.144, пар.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, както и на основание чл. 101, чл. 105, чл. 108, параграф 1 и чл.
114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 56 от ЗДДС,
административният орган счита, че за декларираните стоки по горепосочените 5
митнически декларации, регистрирани на МП BG002002
„Варна
Запад", възниква задължение за заплащане на държавни вземания в размер на:
36 554,97 лв. (вносно мито) и 68
235,94 лв. (ДДС), общо: 104 790,91 лв. /съгласно приложение №1/. За
установяване на тези допълнителни публични задължения е издадено процесното
Решение. Същото е връчено на
жалбоподателя на 12.05.2021г. обратна разписка стр.13 от делото, а жалбата до
Административен съд В. Търново е подадена чрез ответника на 21.5.2021г., видно
от поставения входящ номер.
По делото е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза, в което се заявява следното: Налице е съответствие между инвойс фактури за доставка на стоките, както и продажните фактури, с която стоката е продадена, с данните, декларирани в процесната митническа декларация; Представените документи доказват наличието на реални стопански операции с внесените стоки, регистрирани в счетоводната и данъчната отчетност на жалбоподателя по установения законов ред; Представените документи за процесната стока относно стопанските операции след освобождаването й от митническите органи потвърждават стойността договорената е реално платена цена в размер на 131 648,15 щ.д. Вещото лице е посочило, че е изготвило заключението си на база представените му от жалбоподателя : ОПР,Баланс, Оборотна ведомост, Главна книга, Дневник за покупки, извлечение от счетоводни сметки, инвойс фактури за доставка, МД,справки за извършени плащания, банкови извлечения, банкови бордера и други документи и справки. Същото подробно е описало банковите преводи за всяка една стока по всяка една от МД при което е формирало извод, че между платените суми за вносните стоки и декларираната стойност има пълно съответствие, само по МД от 31.10.2019г. има разлика от 11,75 щ.д. като в о.з. е обяснил посочената разлика с факта, че първоначално се получава про- форма фактура и от там си приспадат сумата за инвойс фактурата.
В хода на съдебното дирене от ответника е представена цялата административна преписка, съгласно опис на стр. 2 и 3 от делото като в последното съдебно заседание от жалбоподателя са представени преводи по реда на чл. 186 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК на търговските фактури и опаковъчни листи.
При така установените факти, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване административен акт, след изчерпване на административното обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в изискуемите форма и съдържание, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на закона.
Съгласно нормата на чл. 168 от АПК, съдът следва да се произнесе служебно
по всички основания визирани в нормата на чл. 146 от АПК, като не се ограничава
само до тези посочени в жалбата до него. Следва да се подчертае, че съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните по чл. 170 от АПК, като в
тежест на АО е да докаже наличието на фактически и правни основания за издаване
на акта.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган,
съобразно чл.
101, § 1 и чл.
29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл.
19, ал. 1 и чл.
15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл.
5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г. - началникът на ТД "Северна
морска" към Агенция "Митници".
Атакуваният по съдебен ред акт е обективиран в изискуемата писмена форма.
Той съдържа подробно изложение на възприетите относими за случая юридически
факти, които са субсумирани под съответната правна норма. Поради това формата
на решението способства за ефективна съдебна проверка за неговата материална
законосъобразност.
Настоящата инстанция не констатира наличието на съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и сами по
себе си да са основание за отмяна на Решението на митническия орган. Основните оплаквания в тази насока, от страна
на жалбоподателя са, че същият не е уведомен за обстоятелствата, но които се
основават съмненията на митническите органи за
ниско договорени цени респ. ниска митническа стойност. Съдът намира, че макар да е налице по делото
такова изрично информиране на жалбоподателя, неговото право на защита не е било
ограничено, доколкото същият е бил изслушан в съответствие с разпоредбите на
чл. 84к от ЗМ- проведено е заключително обсъждане на установените при
проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях,
видно от приложения по делото Протокол за заключително обсъждане на 12.1.2021г.
Лицето е било изслушаното, същото е подписало горепосочения протокол, то е
участвало в заключителното обсъждане и е разполагало с възможността да изложи факти и да сочи
доказателства. На дружеството е разяснено правото му по чл. 84к, ал.1 от ЗМ в
седемдневен срок от заключителното обсъждане да представи писмено становище по
предварителните констатации, така и нови доказателства, като в този срок от
страна на жалбоподателя е било депозирано възражение, което е било обсъдено,
като в изпратения доклад на ТД Дунавска от 1.2.2021г. е направено разяснение,
че съгласно правото на ЕС, което постановява еднакво правоприлагане на неговите
норми, - в този смисъл Решение по С- 291 -15г. на СЕС е приложимо за всички
страни- членки. От страна на митническите органи допълнително е изискана от
жалбоподателя документация, писмени
обяснения във връзка с определяне на митническата стойност както и справки от
13.10.2020г.. Представените от жалбоподателя данни са обсъдени и обективирани в
този доклад. Въпросът дали е следвало органът да преминава към особения ред при
последващ контрол за определяне на митническата стойност, различна от
договорената такава по чл. 70, § 1 и 2 от МКС е въпрос по съществото на спора, който ще бъде разгледан
по долу. С оглед на така изложеното
настоящата инстанция намира, че не са налице съществени процесуални нарушения
от страна на АО.
По приложените на материалния закон съдът намира следното :
Основният спор между страните е дали
митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения"
по смисъла на чл.
140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.
141 от същия Регламент, вр. Чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата
стойност по процесния внос.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, или
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза, коригирана
при необходимост,в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата стойност
следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност като в този смисъл е и практиката на СЕС
напр. – Решение
от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04,
EU: C: 2006: 716, т. 20. Решение на Съда (шести състав) от 16 юни 2016 година
по дело C-291/15 (EURO 2004 Hungary Kft. срещу Nemzeti Adó- és
Vámhivatal Nyugat-dunántúli Regionális
Vám- és Pénzügyőri
Főigazgatósága)
Когато митническите органи имат основателни съмнения,че декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително
информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията
им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.
140, § 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса.
В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е
при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки.
Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви а) или
б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или
на разликите в количествата. Съгласно § 2 но чл. 141 от Регламента за прилагане
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за прилагане, идентични стоки в
рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени
в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, § 2, т. 4 "сходни стоки" означава – в рамките на
определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата
държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според правилото на чл. 74, § 1 от МК, когато митническата стойност не може
да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно
букви от а)до г)от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74 § 3 МК,
когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на чл. VII
от Общото споразумение за митата и търговията; чл. VII
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава
3 от Дял II на МК. Предвидените критерии се прилагат последователно и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай, като в този смисъл е и трайната практика на ВАС напр. . решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019 г. Съгласно предписанието на чл. 22 § 7 от МК митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митнически сборове. В този смисъл изцяло се споделят доводите на жалбоподателя, че митническите органи макар формално да са изложили мотиви, същите не излагат факти, не обосновават извода на администрацията за необичайно ниска декларирана стойност спрямо средностатистическата стойност на покупните цени на сходни стоки. Органът е посочил, че достатъчно основание за съмнения относно верността на декларираната митническа стойност следва да се извлече от Решение СЕС 291/2015г. На първо място е недопустимо правните аргументи на едно решение на СЕС да служат за обосноваване на извода, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки. Макар митническият орган да не оспорва горните писмени доказателства, обосноваващи договорената и заплатена стойност на стоките, което е препотвърдено и от изслушаната по делото СИЕ , да са представени от вносителя допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки, то същият не е освободен от задължението да установи именно тази средностатистическа стойност средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Както се посочва и от самото решение на СЕС, че според постоянната съдебна практика правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, EU:C:2010:439, т. 27 и цитираната съдебна практика). По-специално, както изрично е посочено в решението това следва от точка 38 от решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др. (C-116/12, EU:C:2013:825), съгласно член 29 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без обаче да се засягат корекциите, които трябва да бъдат направени в съответствие с членове 32 и 33 от този кодекс.25 В това отношение Съдът е уточнил, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C-116/12, EU:C:2013:825, т. 39 и цитираната съдебна практика).В т. 26 от решението е посочено, че всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C-116/12, EU:C:2013:825, т. 40 и цитираната съдебна практика). Както се посочи по- горе митническият орган не е изложил факти- не е представил доказателства за декларирана митническа стойност на същите или сходни стоки, макар такива да се изискани и от съда в хода на съдебното дирене. На трето място, не може да се сподели довода на митническия орган, че самото определяне на новата облагаема митническа стойност, определена по който и да било от методите, визирани от МК. В горепосоченото решение на СЕС т. 27 е посочено, че когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно член 29 от Митническия кодекс чрез договорната стойност на внесените стоки, митническото остойностяване се извършва по реда на разпоредбите на член 30 от споменатия кодекс, като последователно се прилагат методите, предвидени в член 30, параграф 2, букви а)—г) (решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C-116/12, EU:C:2013:825, т. 41). Съответно т.28 разпорежда, че в случай че митническата стойност на внесените стоки не е възможно да бъде определена и въз основа на член 30 от Митническия кодекс, митническото остойностяване се извършва в съответствие с разпоредбите на член 31 от същия кодекс (решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C-116/12, EU:C:2013:825, т. 42).Съдът прави извод в т. 29 че от текста на членове 29—31 от споменатия кодекс, така и от поредността, в която критериите за определяне на митническата стойност трябва да бъдат прилагани съгласно тези членове, следва, че посочените разпоредби са в отношение на субсидиарност. Всъщност само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадена разпоредба следва да се приложи разпоредбата, която непосредствено я следва в установената поредност (решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C-116/12, EU:C:2013:825, т. 43).30 Доколкото за целите на митническото остойностяване е отдаден приоритет на договорната стойност съгласно член 29 от Митническия кодекс, този метод за определяне на митническата стойност се счита за най-подходящ и най-често използван (решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C-116/12, EU:C:2013:825, т. 44). В т.31 Що се отнася, от една страна, до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за прилагане предвижда, че когато имат основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода за договорната стойност. Те следователно могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2008 г., Carboni e derivati, C-263/06, EU:C:2008:128, т. 52)32 От друга страна, Съдът вече е отбелязал по отношение на стойността, с която трябва да се замени договорната стойност, че в член 181а от Регламента за прилагане само се посочва, че митническите органи „не се налага [...] да определят митническата стойност [...] въз основа на метода за договорната стойност", но не се уточнява с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в този случай (решение от 28 февруари 2008 г., Carboni e derivati, C-263/06, EU:C:2008:128, т. 55). Или с други думи практиката на съда е последователна, при което се изисква доказване на посочените съмнения на администрацията досежно декларираната митническа стойност и това доказване не може да стане чрез определяне на новата митническа стойност по един от способите. Начинът на действие на митническия орган в настоящата хипотеза излиза извън рамките както на законовата , така и обикновената логика, при която предпоставките се доказват чрез последствията на един факт. В този смисъл е верен изводът на жалбоподателя ,че след като липсват данни за сходни стоки,то не може да се твърди, че цената е необичайно ниска, след като няма аналог, т.е. няма с коя друга да се сравни. Правилен е извода, че именно липсата на данни за определени преди това митнически стойности, формират незаконосъобразност на извода за наличие на необичайно ниски такива. Митническият орган избира стойности, които са над определения рисков праг, който е с 50% от справедливите цени и след като не са намерили аналог за сравнение- цени на идентични или сходни стоки, то поради липсата на такива не може да обоснове извода за отклонение от облагането по чл. 70 от МК. Или по- кратко липсата на данни не може да се тълкува в тежест на жалбоподателя, и да се въвежда фикцията, че след като няма друг внос, то цените са занижени. Споделят се и другите съображения на жалбоподателя, че в практиката си СЕС говори за средностатистическа договорна стойност на сходни или идентични стоки т.е. покупни цени, а не тяхната митническа стойност, която включва договорената такава и направените разходи за доставката на стоката. И на последно място налице е вътрешно противоречие в постановеното и оспорвано решение, доколкото от една страна митническият орган твърди, че декларираната от жалбоподателя стойност е необичайно ниска спрямо средностатистическата стойност на покупните цени на сходни стоки, декларирани пред митнически органи, което означава че са налице данни за сходни стоки или най- голямо сборно количество , продадено за ЕС, а от друга страна прилага чл. 74 §3 от МК, който е приложим само при установена липса на внос на такива стоки в ЕС.
Изцяло се споделя становището, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВАС, че за да се пристъпи към прилагането на вторични методи съмненията на митническите органи в договорната стойност на стоките, следва да бъдат основателни. Съгласно т. 36 от цитираното решение по дело С-291/15 това обстоятелство подлежи на проверка от националната юрисдикция. Съдът на ЕС приема, че сравнение между декларираната договорна стойност на стоките и средностатистическата стойност на сравними стоки може да обоснове съмненията на митническите органи. В случая законосъобразно съдът е приел, че оспореният административен акт не съдържа мотиви за извършено сравнение със средностатистически размер на митническата стойност на конкретни сравними стоки.
И не на последно място съдът споделя становището на жалбоподателя и неговите възражения относно митническата стойност, определена по чл. 74, §3 от МК. Следва отново да се цитират аргументите на СЕС в горепосоченото решение, че съгласно членове 30 и 31 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на внесените стоки не може да се определи чрез прилагане на член 29 от този кодекс, тя трябва да се определи чрез прилагане, на първо място, на посочения член 30, и на второ място, на посочения член 31 (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2008 г., Carboni e derivati, C-263/06, EU:C:2008:128, т. 56). В т. 34 е посочено, че освен това, що се отнася по-конкретно до прилагането на същия член 30, от точка 1 от бележките относно член 30, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс, съдържащи се в приложение 23 към Регламента за прилагане, следва, че когато е възможно, митническите органи използват идентични или подобни стоки, както е целесъобразно, продадени на същото търговско равнище и по същество в същите количества като подлежащите на остойностяване стоки.От това следва, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс, и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. 41 Впрочем следва да се припомни, че за целите на прилагането на член 181а от Регламента за прилагане автентичността на документите, удостоверяващи договорната стойност на внесените стоки, не е определящ елемент, а представлява един от факторите, които митническите органи трябва да вземат предвид. Всъщност тези органи могат да имат съмнения относно точността на митническата стойност на внесените стоки въпреки автентичността на тези документи (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2008 г., Carboni e derivati, C-263/06, EU:C:2008:128, т. 64) съдът дава окончателен извод, че член 181а от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи като разглежданата в главното производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки — метод, който фигурира в член 30 от Митническия кодекс, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митническите
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на
тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от МК.На това принципно положение е
основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, като се има
предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразено с възможностите му – арг. От Решение от 28
февруари 2008 г., Carboni, C-263/06q EU: C: 2008: 128, т. 52.
Както се посочи по- горе правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или на фиктивни митнически
стойности – Решение
от 19 март 2009 г., Mitsui &Co. Deutshland, C-256/07, EU: C: 2008: 580,
т. 20; Решение от
15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/ 09, EU: C: 2010: 439.Сходството в
характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка,
качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като
сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на
митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В
този смисъл е решение 16811/10.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9341/2019; решение
№ 16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм. дело 0 8139/2019 г. /.
Както се посочи по- горе субсидиарното приложение на методите, предвидени в
чл. 74,§2 от МК следва да става последователно, и само ако не се открият
договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най- голямо сборно
количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е
формирана след като са отчетени всички разходи за производството на такива
стоки е допустимо да се премине към определя на стойност по метода предвиден по
чл. 74 §3 от МК. Съдът не споделя становището на ответник жалба, изразено в
решението и в допълнителната писмена защита, че горните методи са неприложими
поради липса на данни, поради което последователността е спазена. В самото
решение митническият орган посочва, че са намерени в митническата информационна
система цени на стоки със същия тарифен
номер и държава на произход , поради което е следвало да се приложи един от
методите, визиран в чл. 74, §2 от МК.
На следващо място, според чл. 141, §. 3 от Регламента за изпълнение
2015/2447 на ЕС , че при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки, когато се намери повече от една договорна стойност на идентични или
сходни стоки се прилага тази с най- нисък размер. Като се изхожда от принципа за
последователност и субсидиарност на приложението на методите за определяна на
митническа стойност по чл. 74,§2 и §3 ,то митническият орган няма право на
изборност на метода,и при наличие на данни за внос на сходни стоки е следвало
да определи митническата стойност по реда на §2 . Естествено е, че такова
приложение е възможно само, ако митническият орган докаже съмнението си за
занижена декларирана договорна стойност на стоките, предмет на вноса.
С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната
договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава по реда на чл.
74 §3 от МК Директорът на ТД
"Северна морска" към Агенция "Митници" е постановил
незаконосъобразен административен акт във форма на унищожаем такъв, който
подлежи на отмяна по съдебен ред.
По делото своевременно са претендирани
съдебно-деловодни разноски от подателя на жалбата, изразяващи се в платена
държавна такса от 50 лв.; 4080 лева адвокатско възнаграждение, доказано с
фактура и банков превод стр. 9 и 10 от делото и внесен депозит за вещо лице 500
лева или общо разноски в размер на 4630 лева. От страна на ответник жалба се
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, което съдът намира за
неоснователно.При доказан размер на правния интерес – стр.38 от делото,
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 8, ал.1 ,т. 5 от Наредба
№ 1/9.7.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 3578
лева, но тъй като адвокатът на жалбоподателя, видно от приложената фактура е
лице, което е регистрирано по ЗДДС, към така определеното възнаграждение следва
да се включи дължимия ДДС. Съгласно трайната практика на ВКС правилото на
§2а от Наредба №1/ 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може да се
договоря адвокатското възнаграждение, посочва, че размерът
на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. Или така определеното по Наредбата възнаграждение при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна
основа, върху която се начислява ДДС. Освен това, разпоредбата е в съответствие
с изводимото от чл.67, ал.1 ЗДДС правило, че когато при договаряне на
„доставката” е изрично посочено, че данъкът не е включен в договорената цена,
нейният окончателен размер се формира след начисляване на ДДС. Фактът, че за
нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно
правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че
в частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата парична
престация, нито променя частноправния й характер в отношенията между страните,
сключилите договора. Ето защо, в случаите, когато предоставената от адвоката
услуга е облагаема „доставка” по см. на ЗДДС, размерът адвокатското
възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от
клиента възнаграждение. Според разпоредбата на чл.78 от ГПК, отговорността за
разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат -
пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с
вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер
на възнаграждението с вкл. ДДС, съобразно изложеното по-горе. Отношенията на
страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно
чл.78 ГПК, за отговорността за разноските. Ето защо, дали страната – ползвател
на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е
от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските на
насрещната страна. Или в обобщение ВКС е дал следния отговор на правния въпрос,
Начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при
облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по см. на чл.78 ГПК, независимо дали
страната – получател на услугата има право на данъчен кредит.
В представената по делото фактура за заплатено адвокатско възнаграждение е
посочена данъчната основа от 3400 лева, която е по- ниска от установената с Наредбата
от 3578 лева и ДДС от 880 лева. Следователно заплатеното такова с включен ДДС е в размер на
4080-лева, т.е. под прага на минималното.
Или предвид изхода на правния спор на основание чл. 143, ал.1 от АПК съдът следва с решението си да осъди ответника
да възстанови тези разходи по водене на делото, направени от
дружеството-жалбоподател.
Мотивиран от изложените съображения осми състав на Административен съд
Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Аглика Трейд“ООД гр...., представлявано от ... Ж.,***, Решение № рег. 32-145749/10.5.2021г. на
Директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „ Митници“ гр. Варна, пл. Славейков,
№ 2, с което отказва приемане на митническа стойност, определя се нова такава,
определят се нови публични задължения за Мито и ДДС , като и такива за
досъбиране, по 6 броя ЕАД.
ОСЪЖДА Агенция
"Митници" да заплати на Аглика Трейд“ООД гр...., съдебно-деловодни разноски в размер на 4630 – четири хиляди шестстотин и тридесет
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: